№ 6302
гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110158558 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Постъпила е искова молба на 26.10.2023 г. от малолетния В. Б. С. (ищец),
действащ чрез своята майка и законен представител З. Н. П., срещу Б. Ж. С.
(ответник). Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК). Предявена е акцесорна претенция за
законна лихва по чл. 146 СК.
Представени са приложения към исковата молба. Направени са
доказателствени искания.
В преклузивния едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва разглеждането на делото в открито съдебно заседание на
20.03.2024 година от 10:50 часа, за когато да се призоват страните с препис
от настоящото определение и компетентната ДСП по местоживеене на
детето, която следва да изпрати представител, който да изрази устно
становище по делото, а при невъзможност – да изготви социален доклад (чл.
15, ал. 6 ЗЗДт).
Изготвя следния доклад на делото:
Постъпила е искова молба на 26.10.2023 г. от малолетния В. Б. С.,
1
действащ чрез своята майка и законен представител З. Н. П., срещу Б. Ж. С..
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Предявена е акцесорна претенция за законна лихва по чл. 146 СК.
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебна
спогодба, първият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 140,00
лева. Сочи, че от определяне на предходната издръжка нуждите му са се
увеличили.
Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на
предходно определената издръжка, като осъди ответника да му заплаща
такава в размер на 195,00 лева, считано от датата на предявяване на иска до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
В преклузивния едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК (увеличение на издръжка). Предявена е акцесорна претенция за
законна лихва по чл. 146 СК.
В преклузивния едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.
Съдът указва на ищеца, че е в негова тежест доказването на следните
обстоятелства:
1) че не е навършил пълнолетие; 2) че ответникът е негов родител; 3)
нуждите си от издръжка за релевантния период до приключване на съдебното
дирене; 4) материалните възможности на ответника да му дава месечна
издръжка в претендирания размер за релевантния период до приключване на
съдебното дирене; 5) че ответникът е осъден с влязъл в сила съдебен акт да
заплаща издръжка в размер на 140,00 лева.
Указва на ответника, че в негова тежест е доказването на следните
обстоятелства:
че нуждите от издръжка на ищеца са задоволени изцяло, включително,
защото е доставял, респективно доставя, за релевантния период до
приключване на съдебното дирене по делото месечна издръжка в
претендирания размер.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба,
2
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Разяснява на
същите, че при посочените по-горе способи за уреждане на спора
ответникът ще заплати държавна такса в половин размер и спора ще се
уреди в по-кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна
спогодба, следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба,
за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Приема на основание чл. 157 ГПК, представените писмени документи от
страните, като писмени доказателства по делото.
Да се изиска служебно справка от НАП по отношение на данни относно
сключени трудови договори и данни за самоосигуряващи се лица по
отношение на родителите на ищеца за период от 01.10.2023 г. до момента на
изготвяне на справката.
Да се изпрати на страните препис от определението, които в
едноседмичен срок от връчването му, могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, съответно да предприемат
необходимите процесуални действия, в противен случай губят възможността
да го направят по-късно, освен ако не представят в същия срок доказателства
за наличие на уважителни причини за това.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ
НА ДЕТЕТО.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
3
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените
ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за
съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а
в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
4
адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на
действащия по Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд „Център за
спогодби и медиация“. За повече информация и връзка с координаторите на
Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към Мариана Николова
на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна поща:
********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Б. III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Указания за страните
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение
има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези
последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на
първото съобщение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5