Решение по дело №356/2023 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 69
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 27 май 2024 г.)
Съдия: Александър Людмилов Григоров
Дело: 20234000600356
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Велико Търново, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600356 по описа за
2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С присъда №26/18.09.2023г. ПОС по НОХД№385/2021г. е постановил:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. М. Т. за невинен в това, че: В гр. Плевен, в
качеството си на длъжностно лице – инспектор V степен в група „Държавен
противопожарен контрол и превантивна дейност“ на Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен, на
17.11.2020 г. поискал дар от С. К. И. от гр. Плевен с думите: „Ще почерпиш и
ще си затворя очите!“ и на 20.11.2020 г. в същия град приел дар от С. И. –
парична сума в размер на 300 лв., която не му се следва, за да не извърши
действие по служба, регламентирано в чл.21 от Наредба № 8121з-
882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол, издадена от министъра на вътрешните работи – „За изпълнение на
правилата и нормите за пожарна безопасност в строежите органите за ПБЗН
вписват в заповедните книги по чл.170, ал.3 ЗУТ предписания, които се
отразяват в ИСУ – ПБЗН чрез попълване на информацията съгласно
1
приложение №3, а копие от предписанието се съхранява в РСПБЗН“, а
именно: да не извърши контролните си задължения при осъществяване на
контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при
строителството на обект: жилищна сграда с гараж, находяща се в УПИ II –
6246, кв. 259а, гр. Плевен – да не впише предписание в заповедната книга на
строежа за изпълнение на изискващите се съгласно чл.14, ал.15 от Наредба №
Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните
работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството и
предвидени в одобрения инвестиционен проект ивици, което да отрази в
интегрираната система за управление „Пожарна безопасност и защита на
населението“ чрез попълване на информацията съгласно Приложение № 3
към чл.21 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на
държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните
работи, поради което и на основание чл.304, предложение първо от НПК го
оправдава по повдигнатото обвинение по чл.301, ал.1, предложение първо и
второ от НК .
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските и веществените
доказателства.
Недоволен от постановената присъда е останал прокурор от ОП-Плевен,
като я протестира с твърдения за неправилност, необоснованост, и
незаконосъобразност. Във връзка с тези твърдения се иска отмяна на
присъдата и постановяване на осъдителна присъда.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия Ц. М.
Т., адв. К. Д. от АК-Плевен моли да бъде потвърден изцяло съдебният акт на
Окръжен съд - Плевен като правилен и законосъобразен.
В съдебно заседание подсъдимия Ц. М. Т. поддържа казаното от
защитника и да се потвърдите оправдателната присъда на ОС – Плевен.
Представителят на ВТАП излага съображения, че присъдата е
неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Поддържа се подадения
протест от ОП-Плевен.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По допустимостта на протеста.
Протестът срещу присъдата/от 18.09.2023г./е подаден/на 20.09.2023г./ в
предвидения от закона срок и от активно легитимирано лице, поради което
следва да се приеме, че е процесуално допустим.
По основателността на протеста.
За да постанови присъдата си ПОС е приел следната фактическа
обстановка, която не се приема, в най-съществената част, от настоящата
инстанция:
2
Първо в мотивите си ПОС е изложил предложената от прокурора
фактическа обстановка. След това е изложил приетата за установена от съда
фактическа обстановка, като в най-съществената си част, отнасяща се да това
дали е поискан и приет подкуп от подсъдимия, се свежда до следното: „…В
петък - 20.XI.2020 г. Т. получил обаждане от свидетеля П. И., че той няма
възможност да му донесе проектите. Помолил го, ако може да мине да ги
вземе от мястото на строежа и да направи оглед до какъв етап е стигнало
строителството. При пристигането на подсъдимия на строежа на 20.XI.2020 г.,
той се обадил на свидетелят П. И.. Последният му отговорил, че има работа и
ще излезе свидетелката И. да му даде необходимите документи. Т. слязъл от
колата и направил снимки с телефона си на фасадата на сградата, където ясно
се виждало, че не е започнало поставянето на негоримите ивици по фасадата
на сградата. След това излязла свидетелката И., която му се извинила за
държанието си на 17.XI.2020 г. и го помолила да влязат вътре в сградата, за да
погледне проектите подсъдимия и да се установи дали в тях са заложени тези
негорими противопожарни ивици. Следвало де се проверят и другите
изисквания за пожарна безопасност, защото за една сграда има и други
противопожарни изкисвания - като „сухотръбие“, „противопожарни врати за
отделяне“ - ако е необходимо и други. Влезли в една стая на партерния етаж,
която била обособена като „работна стая“. От нея имало изход към задния
двор на сградата. На една маса имало папка с документи и свидетелката И. му
казала да ги прегледа. Седнали на масата и подсъдимият установил, че
представената документация представлява част от проектната документация
от „Отопление, вентилация, канализация“. На Т. му трябвало част
„Архитектура“ и част „Пожарна безопасност“. Казал на свидетелката И., че
тази папка не му върши работа, защото там не са заложени тези изисквания и
му трябва част „Архитектура“ и част „Пожарна безопасност“. Всички тези
изисквания подробно са описани в част „Пожарна безопасност“. Свидетелката
започнала да звъни по телефона на дъщеря си, за да потърси другите папки в
офиса на фирмата и да ги донесе. През това време, докато тя говорила по
телефона подсъдимият излязъл със свидетеля П. И., който поправял някаква
авария по отводняването в задния двор, за да огледа фасадата на сградата и да
види, дали се монтират или са монтирани тези „противопожарни ивици“.
През това време си бил оставил работния тефтер на масата вътре - без да има
пряка видимост към него, като през цялото време свидетелката С. И. се
намирала вътре в помещението. Докато не се намирал в стаята в тефтера била
сложена от свидетелката С. И. сумата от 300 лв. обработени по съответния
начин. След като приключил разговорът с дъщерята на И. подсъдимият
влязъл, свидетелката му се извинила, че са го разкарали без да са подготвили
необходимите проекти и че ще му донесе проектите по-късно през деня. Т. си
взел тефтера без изобщо да погледне в него, тръгнал и малко след като
излязъл от помещението бил арестуван. От установената по делото от съда
фактическа обстановка е видно, че по време на строежа главната свидетелка
на обвинението С. И., напълно съзнателно, като инвеститор е наредила да не
бъдат слагани противопожарните ивици на строежа, които са били
задължителни по нормативи и проект. Свидетелите, чийто обекти са били
3
проверявани от подсъдимия съвсем открито заявяват, че съзнателно не са
изпълнили съзнателно задължителните противопожарни изисквания, въпреки
многократните напомняния на подсъдимия.“
Видно е от приетата фактическа обстановка, че ПОС приема, че св. С.
И. е поставила 300лв в тефтера на подсъдимия, докато той не е бил в
помещението и той въобще не е знаел, че има поставени пари в тефтера му.
Горният извод на съда е направен без нужния анализ на съществени
доказателства по делото. ПОС не е обсъдил надлежно свидетелските
показания на Ц. М. М., в които посочва, че „ Междувременно получихме и
сигнал, мисля, че беше някъде в този период миналата година, че е извършена
проверка на обект в гр. Плевен, на ********, при което също е констатирал
нарушения, но си е поискал подкуп. Установихме контакт с лицата, които
изграждат този обект – фирма „Корект“ - С. И. и същите потвърдиха
получените от нас данни. Спомням си, че след като получихме данните,
веднага уведомихме Окръжна прокуратура. На другия ден, мисля че сряда
беше, започна разпита пред съдия на С. И. и на мъжа й, като по време на
разпита, докато седяхме отвън, многократно мъжът й и тя бяха търсени по
телефона от подсъдимия. Показаха ни, че ги търси, ние им казахме да си
изгасят телефоните и после да измислят някакво оправдание защо не са му
вдигнали. ……“ И още в допълнителния разпит от 13.01.2022 г. същият
свидетел посочва „Аз проведох първоначалния разпит със свидетелката С.
И. при получаване на първоначалния сигнал, че срещу неин обект има
посегателство и сигнал, че служител иска подкуп. Гражданин ни подаде
сигнал, че С. се оплаквала, че има такова нещо срещу нея, срещу нейния
обект и сега отново бил дошъл и отново искал някакви пари. Ние отидохме на
адреса на който ни каза. С. я познавам и от предишни нейни сигнали. Работил
съм с нея, не ми е за първи път да работя с нея, знам коя е, знам с какво се
занимава, попитах я има ли такова нещо, първоначално тя се усмихна,
чудеше се какво да каже, но каза. Да, първоначално сигнала от Василена
дойде. Директорът на Пожарната се е обадил на нашия Директор на
„Вътрешна сигурност“ и каза, че при него е отишла една жена, която подала
някакъв сигнал, ……“
От горните показания става ясно, че св. С. И. не е първоначалния
подател на сигнала, а е потърсена от св.Ц. М., за да изясни дали подадения от
друго лице сигнал за искан подкуп от подсъдимия е верен. Това не е обсъдено
от ПОС при приемането, че на практика св.И. е инсценирала получаване на
подкуп от подсъдимия. Стои въпросът защо ще го прави след като тя не е
първия инициатор на сигнала до полицията за поискания й подкуп.
Не са обсъдени показанията на св.Т. В. Ц., който посочва „ Двамата
колеги тръгнаха и го задържаха, като го повалиха на земята, сложиха му
белезници. Под дясната си мишница носеше тефтер, който при задържането
падна на земята. Аз отидох към С. и попитах какво стана, къде е прибрал
парите, тя ми каза, че е отворил тефтера, който е държал и е посочил с
поглед къде да остави парите. Като се върнах видях, че от тефтера се
4
виждат банкноти по 50 лв.“
Горните показания макар и производни е следвало да бъдат обсъдени
заедно с показанията на св.И., в които изрично посочва как е станало даването
на парите.
На следващо място е следвало да се обсъдят надлежно и показанията на
свидетеля С. Л. П., която „… Ние веднага реагирахме, осъществихме контакт
със С. И.. Съдържанието на изнесеното от нея припокриваше до известна
степен сигнала на В. В.. ………Тя обясни за въпросния обект на ул.
„Шейново“, че в началото на седмицата, може би 16-17.11.2020г., т.е. няколко
дни преди нашата среща, той е посетил обекта и е заявил, че са незаконни, че
няма да има негов подпис, може би за пускане в експлоатация на обекта и че
разговорът е стигнал до там, че ще бъде почерпен, ще се чуят на един по-
късен етап, някаква такава уговорка имаха.“
От показанията на св.Петрова също става ясно, че първоначалния
сигнал за искан подкуп от подсъдимия не е подаден от св.С. И., а от св. В. В..
Това подкрепя показанията на Ц. М. и съществено поставя въпроса защо св.И.
ще инсценира даване и получаване на подкуп от подсъдимия, при положение,
че не тя е инициатор на започналото разследване.
На следващо място ПОС е обсъдил до известна степен, но избирателно
показанията на св. С. К. И.. Не става ясно, обаче защо не се приемат
показанията на свидетеля И., в които тя казва „….Конкретния разговор
приключи „ще почерпиш и ще се оправят нещата“. От неговите думи „ще
почерпиш“, аз знам какво означава, защото не се е случвало за първи път…….
Да. Във връзка с пари. Неговата почерпка това означава. Не конкретизира в
какво се изразява почерпката, просто на мен ми е ясно. Разбрахме се да дойде
след ден-два, че ние ще му се обадим. ……..След това, на следващия ден от
полицията ми се обади един господин, идва на мястото на обекта и така
започна всичко. Ц. М. мисля, че дойде. След това те ми казаха „проблеми ли
имаш с този човек“, казах „да“. Разказала съм всичко на тях. Те белязаха
пари, подписахме протокол, предадоха ми ги, сложиха подслушвателни
устройства и г-н Ц.чо дойде. ….. Влезна, седнахме на импровизирана
масичка от тухли, пихме кафе, говорихме и той с поглед ми показа къде
да му оставя парите - в един черен тефтер. Човекът е достатъчно
предпазлив…………….Той беше тук, аз съм тук, показа ми, отвори ми
тефтера, сложих му парите. След което се бяхме разбрали с полицаите, ако
той не вземе парите, аз да изляза с него. Ако ги вземе, да остана вътре в
стаята. Аз останах вътре в стаята. Той напусна сградата. ……..Те не ме
инструктират, аз действам, както действа винаги. С г-н Ц. Т. се действа по
един и същи начин. Парите му се слагат някъде, той си тръгва, скарва се още
един-два пъти, за да може да има лице след 2-3 седмици или след един месец
пак да дойде да се скара с нас. Те не са ме инструктирали аз какво да направя.
Дадоха ми парите. Те ме питаха колко пари горе-долу. Викам то е горе-долу
200, 300 до 400 лева. За това аз предложих и дадох 300 лева. Те не са ме
5
инструктирали нищо………. Около 4 или 5 пъти съм го почерпила. Идвал е
многократно на ул. *********
Горните показания е следвало детайлно да бъдат обсъдени от ПОС и то
във връзка с останалите доказателства по делото, а не да се отхвърлят на
практика без мотиви само защото противоречат на обясненията на
подсъдимия.
На следващо място ПОС въобще не е обсъдил проведената очна ставка
между св.И. и подсъдимия. Тази очна ставка е отразена в съдебния протокол
по следния начин: „Въпрос на прокурора към двамата: На 20.11.2020 година
напускал ли е подсъдимият помещението, в което бяхте и за колко време,
докато е престоял на строежа? Отговор на свидетелката С. К. И.: Не.
Отговор на подсъдимия Ц. Т.: Да, напускал съм го. Въпрос на прокурора към
двамата: Оставял ли е подсъдимият тефтера без надзор на някаква масичка?
Отговор на свидетелката С. К. И.: Не, категорично. Отговор на подсъдимия Ц.
Т.: Тефтерът ми беше оставен на масичката. Аз излизах отвън, за да видя дали
се слагат на фасадата негоримите ивици вата. свидетелката С. К. И.: Това не е
вярно. Въпрос на прокурора към свидетелката С. К. И.: Как стана поставянето
на парите и къде беше подсъдимият? Отговор на свидетелката С. К. И.: Бяхме
на маса, която беше направена от тухли и стиропор. Аз бях седнала на едната
тухла, а той на другата. Въобще подсъдимият не е излизал от помещението.
Посочи ми с очи къде да сложа парите. Въпрос на адв.Д. към свидетелката С.
К. И.: Кога стана това нещо? Отговор на свидетелката С. К. И.: След като
започнахме разговора. Въпрос на адв.Д. към свидетелката С. К. И.: По кое
време? Прокурорът: Възразявам срещу въпроса. Отговор на свидетелката С.
К. И.: Стана по средата на разговора. Въпрос на прокурора към подсъдимия
Ц. М. Т.: Как стана поставянето на парите и къде бяхте Вие? Отговор на
подсъдимия подсъдимия Ц. М. Т.: Нямам представа кога са поставени тези
пари. Предполагам, че са поставени, докато съм бил навън, за да огледам
фасадата.“
Горната очна ставка, в която св.И. е категорична относно даването на
парите и то в присъствието на подсъдимия и начина на даването им въобще
не е обсъдена от ОС-Плевен.
Въз основа на горните констатации се налага извода, че ПОС не е
изпълнил надлежно задължението си по чл.305 ал.3 изречение второ от НПК -
При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения
защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. ПОС е пренебрегнал
съществена част от доказателствата поделото, които са пряко свързани с
главния факт на доказване. Налице са предпоставките на чл.335 ал.2 вр.
чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, което налага отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от първата инстанция.
Налице е и второ основание за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от първата инстанция на основание чл.335 ал.2 вр.
чл.348 ал.3 т.1 от НПК – допуснато е съществено нарушение на
6
процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните. В тази насока следва да се посочи, че съгласно чл.246 ал.1
от НПК прокурорът повдига обвинението пред съда с внасяне на
обвинителния акт. Съгласно чл.246 ал.3 от НПК в заключителната част на
обвинителния акт се посочват освен другото и правната квалификация на
деянието. Видно е от внесения обвинителен акт, че в заключителната част
въобще липсва посочване на правната квалификация на деянието. Това
изрично изискване на закона не е изпълнено и то е съществено защото на
практика няма валидно повдигнато обвинение. В тази насока Тълкувателно
решение №2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, е
категорично. В същото се посочва, че „Всички реквизити, предвидени в чл.
235, ал. 3 НПК, с изключение на последния, са задължителни и наличието им
предопределя валидността на изготвения обвинителен акт, тъй като създават
необходимите предпоставки за гарантиране на правото на защита на
правоимащите процесуални субекти.“ И още се посочва, че „Заключителната
част на обвинителния акт задължително трябва да съдържа данни за
самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието,
наказателния закон, който трябва да се приложи, датата и мястото на
съставяне на обвинителния акт, името и длъжността, на съставителя, както и
неговия подпис.“ Въпреки известната разлика в редакцията на чл.235 ал.3 от
НПК/отм./ и действащия НПК, относно изискването за правната
квалификация не е налице промяна и няма причина да не се приложи
посоченото Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. №
2/2002 г., ОСНК.
На фона на горното несъмнено се налага отмяна на постановения
съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено и неотстранимо в
настоящата инстанция. Следвало е ПОС във фазата на разпоредителното
заседание да констатира допуснато нарушение по чл.248 ал.1 т.3 и да
приложи чл.249 от НПК, като прекрати съдебното производство и върне
делото на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение.
Въз основа на горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и
т.2 от НПК ВТАС
РЕШИ:
Отменя на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК
7
присъда №26/18.09.2023г., постановена по НОХД№385/2021г. по описа на
ОС-Плевен и връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Плевен,
за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8