№ 39438
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:..........
като разгледа докладваното от .......... Частно гражданско дело №
20231110116995 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК .
По настоящото производство е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение срещу която длъжникът е възразил в указания от съда срок и е поискал
присъждане на разноски, прилага доказателства за реално извършване на последните.
С определение съдът е обезсилил издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, поради непредявяването на иск по реда на чл. 422 ГПК, след дадени указания
на заявителя, като в противоречие с разпоредбата на чл. 80 с крайния си съдебен акт не се е
произнесъл за съдбата на разноските, сторени в производството. Постъпила е молба от
страна на длъжника за допълване на акта. Насрещната страна взима становище за
прекомерност на възнаграждението.
Съдът счита, че крайният акт на съда следва да се допълни, доколкото липсва произнасяне
на съда за тежестта на разноските. Съдът счита, че не се доказа по делото ответникът да е
дал повод за образуване на последното, поради което на същия следва да му се присъдят
разноски, които са своевременно поискани и за които са представени доказателства за
реално заплащане. Ю
По възражението за прекомерност, с оглед разпоредбата на чл.7, ал. 7, вр. чл. 7,ал. 2 от
Наредба № 1/2004г. ВАС не е прекомерно, поради което не следва да бъде намаляно.
Гражданските дела,образувани по заявления за издаване на заповеди по чл.410 и чл.417 от
ГПК са дела с определен интерес, формиран стойностно от размера на претендираните
вземания.В исковото производство,размера на адвокатското възнаграждение се определя на
база пълния размер на имуществения интерес. При интерес от 1 000 лв. до 10 000 лв. в
исковото производство е дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400
лв. плюс 10 % надбавка върху сумата над 1000лв., така чл. 7 ал. 2 т.2 и §2а от ДР от
Наредбата. В случай,че претенцията се завява не в исково,а в заповедно производство,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал. 2 от Наредбата ,но на базата на
половината от стойностите на претендираните суми-така чл. 7 ал.7 от Наредбата. Горното
води до извод,че в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи на база
материален интерес от 1/2 от 4592. 63лв. -или 2296.31 лв. половината от размера на
претендираното вземане,а не в размер на половината от минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата. така определено възнаграждението възлиза
над претендираното, а именно в размер на 129.63 плюс 400 лв. или 529,63лв.
Водим от гореизложеното съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА разпореждане № 119394/28.09.2023г. по следния начин:
ОСЪЖДА ....... , ЕИК ....... да заплати на Д. Б. П. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 450 лв.- адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна
жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2