Решение по дело №1434/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 247
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20185140101434
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 14.05.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:                                  

 

       Председател:  Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1434 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, гр.София срещу И.А.К. ***,с която се претендира осъждане на ответника за парични вземания по чл.240 ЗЗД във вр.с  чл.79, ал.1 от ЗЗД  във вр.с чл.6 от ЗПФУР, във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД с цена на иска в общ размер на 1543,91 лв., от които 703,07 лв. – незаплатена главница и 840,84 лв.  – наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г., което вземане произтича от Договор за кредит №**********/21.08.2015г., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР между ответника и „4финанс“ ЕООД, действащ под търговска марка „Vivus“ и което парично вземане кредиторът  - „4финанс“ ЕООД е прехвърли. на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018г., за която е изпратено на  ответника уведомление, но същото не е връчено, с оглед на което ищецът прилага към исковата молба уведомление по чл.99 от ЗЗД. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, а поддържа исковете с писмена молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощник е депозирал отговор на исковата молба, с който намира иска за частично основателен. Не оспорва сключването на договори за кредит  с „4финанс" ЕООД с № **********/21.08.15г. за 100,00 лв.; **********/21.08.15г. за 150,00 лв.; **********/22.08.15г. за 250,00 лв.; **********/22.08.15г. за 300,00 лв.; **********/22.08.15г. за 350,00 лв. и **********/22.08.15г. за 400,00 лв., като уточнява, че общият размер на получения от него кредит е в размер на 400,00 лева. Оспорва да са сключвани договори за кредит с № **********/22.08.15г.    за    450,00    лв.;    **********/23.08.15г.    за    550,00 лв. ; **********/23.08.15г. за 650,00 лв.; **********/23.08.15г. за 750,00 лв.; **********/25.09.15г. за 603,07 лв.; **********/26.09.15г. за 653,07 лв. и **********/26.09.15г. за 703,07 лева. Не оспорва, че ответникът  е заплатил сумата от 400,00 лв., представляваща обща сума по сключените договори за кредит с № **********/21.08.15г. за 100,00 лв.; **********/21.08.15г. за 150,00 лв.; **********/22.08.15г. за 250,00 лв.; **********/22.08.15г. за 300,00 лв.; **********/22.08.15г. за 350,00 лв. и **********/22.08.15г. за 400,00 лв. Оспорва дължимостта на наказателна лихва с възражение за нищожност на клаузите в договора, касаещи заплащането на наказателна лихва и прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на възнаградителните и наказателни лихви. Посочени в исковата молба суми извън признатите 400,00 лв. не бил заявявал, нито  получавал, поради което и счита, че не ги дължи. Твърди, че на 25.09.2018г. изпратил майка си Г.С.К. да заплати задълженията му, която превела сумата в размер на 400,00 лв. по „Easy Pay". Счита задължението,начислено като наказателна лихва, по своята същност за неустойка, която била прекомерно висока, с оглед на което и нищожна, както и че тази клауза в договора се явявала неравноправна по отношение на ответника. Прави възражение,че Договор за кредит № ********** съдържа неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 на ЕИО и че е налице нелоялна търговска практика от търговеца към потребителя, поради нищожност на клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, поради което и неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 5 от ЗЗП.  Прави възражение за нищожност и на тази уговорка, поради накърняване на добрите нрави с оглед нормата на чл. 26, ал. I, предл. 3 от ЗЗД, включително и с оглед на извличане на противозаконна печалба за ищеца.  Счита, че в случая с клаузата за наказателна лихва не е установена договореност, чрез която заемодателят да получи обезщетение и евентуална санкция за заемателя за неизпълнение на неговото парично задължение да върне заетата сума, ведно с възнаградителната лихва, с оглед конкретните вреди за заемодателя, а се договаря възможност на заемодателя да събере заетата сума, ведно с възнаградителната лихва и отделно да получи неустойка във висок размер, поради начина на изчисляване на наказателната лихва.  Счита, че не може да се приеме, че договорената неустойка е съобразена с присъщите по начало за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и с договарянето ѝ се цели неоправдано обременяване на заемателя и гарантиране от страна на заемодателя на получаване на доход в размер, несъобразен с възможните вреди на заемодателя. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за лихви. В съдебно заседание чрзе представител по пълномощие оспорва иска и поддържа депозирания отговор. Оспорва сключването на всички договори над 400 лева. Признава договорите до кредита за сумата от 400 лева, а именно, за сумите от 100,150, 250, 300, 350 и 400 лева с общ размер на получения кредит  - 400 лева. Пояснява, че с разписка № 03000372189183 от 25.09.2015г. била заплатена по сметка на „ 4 финанс“ ЕООД /Вивус/ сумата от 400 лева. Моли искът  да бъде отхвърлен като неоснователен.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „4финанс“ ЕООД /Вивус/ гр.София не представя отговор и доказателства. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК съдът е признал за безспорно,че ответникът е сключил с третото лице – помагач на страната на ищеца - „4финанс" ЕООД град София Договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние , като дружеството в качеството му на заемодател е предоставило на ответника в качеството на заемател по договори с № **********/21.08.15г. за 100,00 лв.; **********/21.08.15г. за 150,00 лв.; **********/22.08.15г. за 250,00 лв.; **********/22.08.15г. за 300,00 лв.; **********/22.08.15г. за 350,00 лв. и **********/22.08.15г. за 400,00 лв. , сумата в общ размер на 400  лева. 

Ищецът претендира свое парично вземане по възникнало правоотношение за предоставяне на заем от разстояние между ответника в качеството му на  кредитополучател и 4финанс“ ЕООД с ЕИК ***, гр.София, в качеството му на кредитор по Договор за кредит №**********/21.08.2015г., по който е предоставена в заем сумата от 703,07 лв. със срок на връщане от 30 дни до 27.09.2015г., ведно с такса за експресно разглеждане от 14,38 лв. при лихвен процент 36,5 %, годишен лихвен процент на разходите  - 44 % и общодължима сума за връщане  - 717,66 лв. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, като страните са уговорили надбавка за наказателна лихва /т.13.3/, добавена към  договорения лихвен процент в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, или, наказателната лихва за просрочие възлиза на 10,01 %. Договорено е в т.9.8 при частично плащане задълженията да се покриват в следната последователност: разходи и лихва за просрочие на задължения;  такса за експресно разглеждане  и  такса за удължаване, лихва за предоставяне на кредита, други дължгими суми по Договора за кредит и главницата по предоставения Кредит и допълнителните кредити. Вземането по процесния договор кредиторът „4финанс“ ЕООД е прехвърлил на ищеца с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., като е потвърдил цесията и е упълномощил ищецът да я съобщи на длъжника, което не е сторено, тъй като изпратеното съобщение не е „потърсено  от ответника. Ответникът не оспорва приложените писмени доказателства към исковата молба, които са му връчени, което води до извод,че е уведомен за цесията съгласно чл.99 от ЗЗД с връчване на книжата по делото и дължи изпълнение на задълженията си по договора за кредит на новия кредитор –ищеца. Ответникът не оспорва валидното възникване на заемното правоотношение за сумата от 400, 00 лв., която заявава,че е заплатил същата сума на 25.09.2015г. и оспорва остатъка от паричната претенция на ищеца. Съдебно-компютърната експeртиза, заключението по която не се оспорва от страните , установи, че от профила на ответника, създаден в системата „Vivus***, от който е сключен Договор за кредит №**********/21.08.2015г., са сключени и следващите договори за кредит. На следващо място, от ССчЕ , неоспорена от страните, се установява,че ответникът е внесъл сумата от 400,00 лв. на 25.09.2015г. по Договор за кредит №**********/21.08.2015г.,с която са погасени задълженията за такса удължаване на кредита на стойност 57, 00 лв. и сумата от 343,00 лв.,с която са погасени 121,88 – такса експресно разглеждане на кредита, 24,19 лв. – начислена лихва, 196,93 лв.  – главница, като преди внасянето на сумата задължението е възлизало на 896,07 лв. и след разпределение на сумата от 343,00 лв. , остатъка за главница възлиза на 553,07 лв. Към датата на цесията 01.02.2018г. задълженията на ответника към ищеца възлизат на 1558,50 лв., от които 14,38 лв. – такса експресно разглеждане, начислена за кредити, отпуснати след 25.09.2015г., 840,84 лв. – наказателна лихва за периода от 27.09.2015г. до 31.01.2018г. вкл., 0,21 лв. – договорна лихва и 703,07 лв. – главница.  

Или, установено е по делото, че паричното задължение на ответника за главница е в размер на 703,07 лв., за което не са представени доказателства за пълно или частично плащане от ответника.          

Искът е предявен на 26.09.2018г., поради което с изтичане на тригодишен давностен срок са погасени вземанията за лихва преди 26.09.2015г. В случая претендираната наказателна лихва е за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г., поради което съдът наира ,че искът не е погасен по давност. По отношение на този акцесорен иск следва да бъде съобразена специалната разпоредба на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, като посочената разпоредба е императивна, поради което наказателната лихва не може да надвишава законната, т.е., уговорената клауза за обезщетение за забава на главното задължение по договора в размер на договорената възнаградителна лихва с надбавка законната лихва съобразно действащия основен лихвен процент, обявен от БНБ, е валидна само в частта ѝ за дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за процесния период от 28.08.2015г. до 31.01.2018г., изчислена по реда на чл.162 от ГПК и посредствум он-лайн калкулатор възлиза на сума в размер на 167,45 лв., до който размер искът за наказателна лихва следва да се уважи, а за разликата над сумата от 167,45 лв. до пълния предявен размер от 840,84 лв., искът следва да се отхвърли. В тази връзка съдът съобрази и съдебната практика - Решение  378/18.05.2006г., постановено по гр.д. 315/2005 г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва /за забава/, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен с ипотека заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва, като уговорката за последната е нищожна, поради което се дължи само законната лихва, т.е., еднократният ѝ размер. 

С оглед крайния изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно, от разноските за заплатена държавна такса - 100,00 лв. и възнаграждения за вещи лица  - 401,14 лв., както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК  - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съобразено с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, всички възлизащи общо на 651,14 лв., които в тежест на ответника следва да се възложат 367,14 лв.

Ответникът има право на разноски съобразно с отхвърлената част от иска,а именно, от заплатеното адвокатско възнаграждение от 420,00 лв., в тежест на ищеца следва да се възложат 183,19 лв.

На третото лице помагач не се дължат разноски.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И   :

 

ОСЪЖДА И.А.К., с ЕГН **********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 703,07 лв., представляваща главница по Договор за кредит №**********/21.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска  - 01.10.2018г. до окончателното ѝ изплащане и 167,45 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на наказателна лихва за разликата над 167,45 лв. до пълния предявен размер от 840,84 лв.

ОСЪЖДА И.А.К., с ЕГН **********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** разноски в производството в размер на 367,14 лв.

ОСЪЖДА „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.А.К., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 183,19 лв.  

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач "4финанс" ЕООД /Вивус/, ЕИК ***, на страната на ищеца "Кредитреформ България" ЕООД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия: