РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Ихтиман, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221840200674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.Х.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: град П., ул. "*" №*, представлявано от П.К. - управител,
чрез пълномощник адвокат Д. срещу ЕФ № */23.04.2020г., издаден от
Агенция пътна инфраструктура към МРРБ, затова, че на 23.04.2020г. лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № ******** се движи се по път А-1 км
*, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа без да е заплатена пътна такса съгласно изискването на чл. 10, ал. 1
Закона за пътищата. Като на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева.
Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на процесния
електронен фиш. Твърди, че на 28.01.2020г. управителят на дружеството,
ползвател на автомобила, добросъвестно е закупил винетен стикер за
поцесното мпс чрез web портала на БГ Тол без да съзнава, че грешно е
записана една буква на регистрационния номер. Излага твърдения, че на
24.04.2020г. при проверка на автомобила при движение по АМ Тракия,
представител на дружеството узнава, от служителите на „БГ Тол“ че за
превозното средство липсва валидна винетка, като още на същата дата е
закупена такава и е платена компенсационна такса.
Моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен,
алтернативно да приеме, че е налице маловажен случай и да приложи чл. 28
ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва
1
жалбата, като твърди, че отговорността за неправилно декларирани данни при
закупуване на винетката е на собственика на автомобила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден затова, че на 23.04.2020г. в
18:39 област Софийска, община Ихтиман лек автомобил марка „*“, модел „*“
с рег. № ******** се движи се по път А-1 км *, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена
пътна такса. Нарушението било установено и заснето с устройство № 10011,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала
„Тракия“, км *. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела,
че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство.
Установено е дружеството, собственик на автомобила и на основание чл. 179,
ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП е издаден електронен фиш за налагане на
имуществена санкция в размер на 300,00 лева на дружество „В.Х.“ АД,
представлявано от П.К., затова че за лек автомобил марка „*“, модел „*“ с
рег. № ******** не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата – нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗдвП.
От приложеното и прието като писмено доказателство по делото копие
на разписка за електронна винетка се установява, че на 28.01.2020г. е чрез
Web портала на БГ Тол е закупена електронна винетка № * валидна за
периода 01.02.2020г. – 31.01.2021г. за МПС рег. № ********.
От представено извлечение от банкова сметка на дружеството
жалбоподател се установява, че на дата 24.04.2020г. са извършени две
плащания /непосредствено едно след друго/ към БГ Тол – първото на
стойност 70, 00 лева и последващо от 97,00 лева.
От приложеното и прието като писмено доказателство по делото копие
на разписка за електронна винетка се установява, че на 23.04.2020г. в 11:00
часа чрез Web портала на БГ Тол е закупена електронна винетка №*, валидна
за периода 24.04.2020г. – 23.04.2021г. за МПС рег. № ********.
По делото са представени 11 броя електронни фиша, издадени от АПИ,
от които се установява, че в периода месец март 2020г. – месец април 2020г.
на дружеството ползвател на процесното мпс са налагани множество санкции
за управление на автомобила без заплатена пътна такса в обхвата на
платената пътна мрежа. А съгласно платежните нареждания -част от тях са
заплатени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен
служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от
административен орган електронни фишове.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
2
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на
законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни, като фишът е изготвен
съгласно установения от Министерство на вътрешните работи образец.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения.
С измененията на Закона за движение по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105 от 2018г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10а, ал.
7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни
средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз
на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.1, т. 1 ЗП в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство.
От своя страна санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.1 ЗП.
В конкретния случай от разписка за закупуване на електронна винетка
се установява, че на 28.01.2020г. е закупена винетка, но неправилно е
посочена една буква от регистрационния номер на мпс, вместо „СВ“ е
посочен „СЕ“. Видно, е от втората представена по делото разписка за
закупуване на електронна винетка, че на 23.04.2020г. е закупена винетка за
процесния автомобил, като е отстранена грешката и регистрационният номер
е попълнен правилно. От извлечението от банкова сметка на дружеството
ползвател на мпс се установява, че платените суми към БГ Тол на
24.04.2020г., а именно 70,00 лева и 97,00 лева съответстват на стойността на
компенсаторната такса съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата и на
стойността на винетен стикер за моторни превозни средства с обща
техническа допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона. Описаните
доказателства напълно кореспондират с твърденията, изложени в жалбата, за
3
незнание от страна на представителите на дружеството ползвател за липсата
на валидно закупена винетка. Доказателствата еднозначно подкрепят
твърденията на жалбоподателя, че в момента на узнаване за липса на валиден
винетен стикер за процесното мпс, което се е случило при спиране на
автомобила от служители на БГ тол на 24.04.2020г. е платена компенсаторна
такса и е закупена винетка (датите в банковото извлечение и разписката за
закупуване на винетка съвпадат). В допълнение дружеството е заплатило част
от издадените фишове, видно от представените по делото. два броя платежни
нареждания. Всичко гореизложено сочи на добросъвестно поведение на
законните представители на дружеството и липса на субективно знание за
допусната грешка при закупуване на винетка, тоест че не е за купена валидна
винетка за автомобила.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да
е извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
административното нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде
установено, че съответното лице /водач, собственик, ползвател и пр./
съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки
това обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената
пътна мрежа. След като нарушението по чл. 139, ал. 6 ЗДвП е формално и не
предвижда настъпването на общественоопасни последици, то
непредпазливостта като форма на вина е изключена.
В случая от обективна страна бе установено, че е била заплатена
годишна винетна такса за превозно средство с рег. рег. № ******** като при
закупуването й е сгрешена едната буква от регистрационния номер на
автомобила вместо „СВ“ е изписано „СЕ“. Грешката при посочването на
регистрационния номер не е равнозначно на неизпълнение на задължение за
заплащане дължима винетна такса при движение по републиканската пътна
мрежа, защото при погрешно деклариране на данните и коректно заплащане
на дължимата такса отсъства умисъла за извършване на нарушение, още
повече, че заплатената такса не би могла да бъде отнесена за друг автомобил.
Вярно е, че чл. 10а, ал. 3а от Закона за пътищата и чл. 5, ал. 3 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние предвижда, че отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на
неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса.. Тази разпоредба, обаче не би могла да
обоснове административнонаказателна отговорност по чл. 139 ал. 6 ЗДвП, а
единствено поражда задължението за съответното лице, когато се констатира
погрешното деклариране, да заплати наново винетна такса, декларирайки
коректно данните за превозното средство или да подаде заявление за промяна
на допусната техническа грешка при деклариране на данни. Ако се приеме
противното то лицето би понесло административнонаказателна отговорност
за грешката в декларирането на данните, а не за самото административно
нарушение по 139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като то предвижда задължение за
водача за заплащане на винетна такса, което той добросъвестно е изпълнил.
Подобно тълкуване противоречи както на действителния смисъл на
административнонаказателната разпоредба, така и на целта на закона, а също
4
и на принципите на справедливостта, доколкото не е бил ощетен бюджета..
Ето защо, съдът приема, че твърдяното административно нарушение не е
извършено от субективна страна, поради което и атакуваният електронен
фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените разноски.
Заявената с представения в откритото съдебно заседание по делото претенция
за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева не е доказана. Същата
следва да бъде уважена частично до размера от 300,00 лева съобразно
представения договор за правна защита и съдействие и доказателствата за
заплащането на сумата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал.2 ,т .1 вр. чл. 58д,
т.4 ЗАНН, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № */23.04.2020г., издаден от Агенция пътна
инфраструктура към МРРБ
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на „В.Х.“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град П., ул. "*" №*,
представлявано от П.К. – управител сумата от 300,00 лв. /триста лева/
разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5