№ 22910
гр. София, 25.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110149669 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по кумулативно обективно
съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.02.2013 г. по ч. гр. дело № 463/2013 г. на
СРС, 119 състав.
Разпореждане № 20034178 от 14.03.2022 г., постановено по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК по ч. гр. дело № 463/2013 г. на СРС, 119 състав, с което съдът е
указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск относно
вземането си, е връчено редовно на заявителя на 16.05.2022 г. (л. 30 от
заповедното дело).
Срокът за предявяването на установителния иск изтича на 16.06.2022 г.
Исковата молба по настоящото дело е подадена на 20.08.2024 г. с вх. №
268412 от 21.08.2024 г.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в
законоустановения преклузивен срок с обстоятелството, че след получаването
на 16.05.2022 г. на разпореждането от 14.03.2022 г. е подал молба „по реда на
чл. 253 ГПК“, която била оставена без уважение с разпореждане от 09.07.2024
г., получено от ищеца на 12.08.2024 г., поради което смята, че срокът за
предявяване на установителните искове е спазен.
В исковата молба се твърди още, че производството по делото е
недопустимо, тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на
26.09.2014 г. по реда на чл. 47 ГПК преди влизане в сила на изменението на чл.
415, ал. 1 ГПК, поради което същата била влязла в сила. Същите съображения
са изложени от ищеца и в подадената от него молба от 14.03.2022 г. по ч. гр.
дело № 463/2013 г. на СРС, 119 състав, в качеството му на пълномощник на
заявителя.
Съдът, като взе предвид задължението му да следи служебно за
допустимостта на производство, намери следното:
Съгласно т. 10а от ТР от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС
1
правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.
422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на
заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед
на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на
кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено
процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му
пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.
1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по
заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и
други доказателства, посочени от страните. Проверката за наличие на
оспорване на вземането се прави от съда въз основа на възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено възражение,
независимо дали е ползван образец по Наредба № 6/20.02.08 г. Оспорване на
вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Съгласно т. 5а от същото тълкувателно решение при издадена заповед за
незабавно изпълнение съдът е длъжен да следи дали възражението на
длъжника е подадено в рамките на двуседмичния срок, считано от връчване на
заповедта от съдебния изпълнител (чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5
ГПК, в приложимите редакции). Този срок е по съществото си преклузивен и
спазването му ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1
ГПК. Съдът не може да пристъпи към даване на указания за предявяване на
иск за съществуване на вземането, без да се е уверил, че възражението е
подадено в срок – в този смисъл е изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1 ГПК,
обвързваща допустимостта на иска от наличието на подадено в срок
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В случай че длъжникът
не е представил доказателства за датата, на която му е връчена заповедта за
незабавно изпълнение, съдът е длъжен да му даде указания за представяне на
такива или да изиска същите от съдебния изпълнител.
В случая длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК на
15.11.2021 г., към което е приложил покана за доброволно изпълнение с изх. №
91121 от 12.11.2021 г. Видно от поканата, с нея и на основание чл. 428, ал. 1
ГПК (в приложимата редакция) съдебният изпълнител е поканил длъжника да
изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Видно от датата на
2
поканата, възражението по чл. 414 ГПК е подадено в срок.
С оглед възраженията на ищеца, обективирани в исковата молба, както и
с оглед задължението на съда, разглеждащ установителния иск, да направи
собствена преценка по отношение на спазването на срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, тъй като преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се
в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не го обвързва, с
разпореждане от 26.10.2024 г. съдът е изискал от ЧСИ М.Б., рег. № 838 на
КЧСИ, с район на действие СГС да представи заверен препис от
изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ М.Б., заверен
препис от Покана за доброволно изпълнение с изх. № 91121/12.11.2021 г.,
както и справка за всички изпратени до длъжника покани за доброволно
изпълнение, към които е приложена заповедта за изпълнение с отбелязването
за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение, с данни за получаването им (разписки),
към която справка да приложи в заверен препис всички посочени документи,
на основание чл. 418, ал. 5 ГПК (ред. на ДВ, бр. 86/2017 г.).
Видно от документите, съдържащи се в изпълнително дело №
**************** по описа на ЧСИ М.Б., заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 10.02.2013 г. по ч. гр. дело № 463/2013 г. на СРС, 119 състав, не е била
връчена на длъжника Ю. М. А.. Съгласно разпоредбата на чл. 428, ал. 1 ГПК
(Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) съдебният изпълнител е
длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в
двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за
изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато
заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й
изпълнение не се дава.
Според константната практика на ВКС (определение № 356 от
22.06.2015 г. по ч. т. д. № 274/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., а така също и решение
№ 235 от 24.10.2019 г. по гр. д. № 770/2019 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №
60243 от 14.12.2021 г. по гр. д. № 3863/2021 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и др.) в
закона е направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение
и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение към
поканата. Според образците по чл. 3, т. 1 и приложение № 21 на Наредба №
7/22.03.2008 г. (в приложимата редакция) в поканата за доброволно
изпълнение се посочва, че се връчва и заповедта за изпълнение (т. 11 от ТР №
4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), респективно при
връчване на поканата за доброволно изпълнение на основание чл. 428, ал. 1 от
ГПК, следва в нея изрично да е отбелязана издадената заповед за изпълнение
и същата да е приложена (определение № 112 от 16.02.2012 г. по ч. т. д. №
64/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 942 от 30.12.2013 г. по ч. т. д. №
3585/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.).
В случая в нито една от изпратените до длъжника покани не е посочено,
че се връчва и заповедта за изпълнение. Дори обаче да се приеме, че същата е
била приложена към тях, нито една покана не е връчена надлежно на
длъжника по смисъла на ГПК, с изключение на представената от длъжника с
възражението по чл. 414 ГПК. От разписката към първата изпратена покана от
3
02.04.2013 г. се установява, че лицето е търсено на адреса, но не е намерено.
Не е приложен чл. 47 ГПК. Втората покана от 24.09.2014 г. не е доставена и
същата е върната от Б. пощи в цялост. Чрез работодатели са били връчени
запорни съобщения, а не заповед за изпълнение или покана. На 01.11.2021 г.
длъжникът е подал молба по изпълнителното дело чрез пълномощник, но
според цитираната по-горе практика на ВКС и това действие не се приема за
връчване на заповедта за изпълнение, като дори да беше обратното и от тази
дата възражението е подадено в двуседмичния срок.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че длъжникът е подал
възражение от 15.11.2021 г. в срок, поради което то е породило целените с него
правни последици, като указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК намира за правилни и
законосъобразни. Неоснователни са възраженията на ищеца, че заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника на 26.09.2014 г. по реда на чл. 47 ГПК
преди влизане в сила на изменението на чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което
същата била влязла в сила. На първо място връчването, на което се позовава
ищецът представлява известие за изпратена покана чрез Б. пощи, която както
се посочи не е доставена и е върната в цялост, а не връчване по чл. 47 ГПК.
Следва да се посочи още, че съдът не дал указания за предявяване на иск,
защото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47 ГПК, а защото в срок е подадено възражение - чл. 415, ал. 1 ГПК (Изм. -
ДВ, бр. 42 от 2009 г.) „Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.“.
С оглед на гореизложеното, неоснователни да доводите на ищеца, че
производството по делото е недопустимо, тъй като заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника респ. била влязла в сила. Производството обаче е
недопустимо на друго основание – не е спазен преклузивният срок за
предявяване на установителните искове, поради което не е налице тази
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
Както беше посочено по силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК
предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен
едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда
по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установен от
законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.
В случая срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на процесните
искове е изтекъл на 16.06.2022 г, поради което исковата молба, подадена на
20.08.2024 г. (повече от две години по-късно), е депозирана след изтичането на
срока.
Неоснователни са доводите на ищеца, че след получаването на
16.05.2022 г. на разпореждането от 14.03.2022 г. е подал молба „по реда на чл.
253 ГПК“, която била оставена без уважение с разпореждане от 09.07.2024 г.,
получено от ищеца на 12.08.2024 г., поради което срокът за предявяване на
установителните искове бил спазен. На първо място следва да се посочи, че по
реда на чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото, могат да
4
бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на
обстоятелствата, грешка или пропуск, но това не е някакво специално
производство, още повече такова, при което при подадена молба от страна по
делото съдът да отмени неподлежащия на обжалване акт на някое от
предвидените в тази разпоредба основания, съдът да дължи нарочно
произнасяне. На следващо място не без значение е обстоятелството, че макар в
действителност съдът да е постановил разпореждане от 09.07.2024 г., с което
да е оставил молбата без уважение, вместо да обезсили заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на основание чл.
415, ал. 2 ГПК, в него не се съдържат указания към заявителя за предявяване
на иск, за да счита последният, че срокът тече от датата, на която е получил
съобщение за разпореждането. Освен изложеното, както се посочи по-горе,
преценка дали възражението е подадено в срок се прави самостоятелно от
исковия съд, който не е обвързан от указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК на
заповедния съд, поради което ищецът е можел да изложи възраженията си в
исковата молба, което и на практика е сторил (но извън преклузивния срок), с
оглед на което и правата му не са засегнати от дадените указания, с които е
изразил несъгласие. Не на последно място, съдът намира, че би бил нарушен
основният принцип на гражданския процес – принципът на добросъвестност,
закрепен в чл. 3 ГПК, според който участващите в съдебните производства
лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, ако се приеме,
че подавайки молбата от 07.06.2022 г. заявителят е спрял течението на
преклузивния срок, определен в закона и предоставен му от съда, и по този
начин изкуствено да бъде продължен императивно установен със закона срок,
без да има подадена молба за продължаване на този срок по реда на ГПК (ако
това изобщо се приеме за допустимо). Съдът намира, че подобно на
производството по обезпечение на бъдещ иск, в което предоставеният от съда
срок по чл. 390, ал. 3 ГПК, не може да бъде продължаван над един месец, и в
настоящия случай срокът не може да бъде продължен дори да беше подадена
молба за продължаване на срока, а не използвания от ищеца, нерегламентиран
в закона способ за подаване на молба „по чл. 253 ГПК“. Невключването на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК сред предвидените в чл. 63 ал. 3 ГПК изключения
(относно сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в
сила решение) не обуславя възможност за продължаването му. Буквалното
тълкуване на текста на чл. 415, ал. 1 ГПК налага извод, че този срок е
императивно определен на един месец и е недопустимо надвишаването му.
Формулировката на разпоредбата, съпоставена с тази на чл. 63 ал. 1 ГПК, я
определя като специална и изключваща общите регламентирани в последната
ред и условия за продължаването му над предвидения в закона срок.
Невъзможността за продължаване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК следва и от
целта и от характера му, различни в сравнение с тези на сроковете по чл. 63 ал.
1 ГПК. Това е обусловено от специфичната цел на заповедното производство -
да провери дали вземането е спорно и при подадено в срок възражение да даде
указания за предявяване на иск за установяване на вземанията. Предвиденият
в закона срок е обоснован от времето, необходимо за подготовката за
5
предявяване на иска, синхронизиран е със срока за подаване на отговор на
исковата молба по чл. 131 ал. 1 ГПК, и е определен по императивен начин в
закона – един месец. Всяко превишаване на този срок ще е неоправдано
засягане на правната сфера на длъжника. Продължаване на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК би дало възможност за злоупотреба с права в противоречие с
основните принципи на гражданското съдопроизводство.
Предвид изложеното, предявените искове са недопустими, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено. При прекратяване на
производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на
обезсилване. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по
чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.
418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението
за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване
на производството по иска ( така ТР от 18.06.2014 г. по т. д. 4/2013 на ОСГТК
на ВКС).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 268412 от
21.08.2024 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 49669/2024 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 10.02.2013 г., издадена по ч. гр. дело №
463/2013 г. по описа на СРС, 119 състав и издадения въз основа на нея по ч. гр.
дело № 463/2013 г. по описа на СРС, 119 изпълнителен лист от 10.02.2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6