№ 3453
гр. Варна, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502301 по описа за 2021 година
, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на
„Моба“ЕООД срещу решение №262119/30.06.2021г., постановено по гр.дело №12269/2020г.
по описа на ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден на основание чл.143, ал.1, вр.150
вр. чл.262 от КТ, вр. чл.285 КТ и чл.86 ЗЗД да заплати на В. Г. Д. сумите: 1246,66лв.
неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
07.03.2018г.-11.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата; 233,70лв. лихва за забава за периода
30.04.2018г.-30.09.2020г.; 336 лв., представляваща стойност на полагаща се храна за
отработени общо 168 дни за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
66,84лв. лихва за забава за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г.; 400лв.съдебни разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Жалбоподателят счита решението в посочените части за
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при
нарушение на процесуалните правила и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че
съдът не е събрал и обсъдил изцяло и в съвкупност всички доказателства, относими към
правния спор. Твърди се, че не е взето предвид обстоятелството, установено с представения
договор №394/07.03.2018г., че ищецът е назначен на длъжност „охранител-невъоръжена
охрана“, с място на работа гр.Варна, х-л „Флагман“ и х-л „Адмирал“ и съгласно чл.9 от този
договор, същият е постъпил на работа на 12.03.2018г., който е първи работен ден, поради
което и неправилно е определен периода на работа и реалното започване на полагане на
труд. Не са обсъдени и взети предвид свидетелските показания на ангажираните от
дружеството свидетели, които поясняват начина на работа в дружеството, какво
представляват месечните графици и информацията, съдържаща се във форма 76. От
ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца за положен
1
от него извънреден труд. Излага, че работодателят е изпълнявал задълженията си по
организиране и обезпечаване с брой и смени хора за изпълнение на функциите по охрана,
без допускане на извънреден труд, а в случаите, в които такъв е бил положен, същият е
надлежно отчетен и заплатен, съгласно правилата за сумарно отчитане на труда. Със заповед
№ЗД010-0045/17.01.2018г. на управителя на дружеството е установено сумирано
изчисляване на работното време на основание чл.142 КТ с период на отчитане 4 месеца, на
смени при норма 12 часа продължителност на смяната и два последователни почивни дни.
Счита за недоказана и неоснователна претенцията за заплащане на сумата от 336лв. за храна,
тъй като за работодателя не е възникнало задължение и не съществува законово основание
за заплащане на същата. Доколкото изпълняваната от ищеца длъжност, няма специфичен
характер, то в случая са неприложими разпоредбите на Наредба №11/2005г.
Твърди, че първоинстанционният съд е препятствал разкриването на факти от значение за
спора, а именно какъв е размера на дължимото допълнително възнаграждение на ищеца за
положен извънреден труд в процесния период в брутен и нетен размер, според таблиците за
отчитане явяването и неявяването на работа/форма 76/, фишовете за изплатено месечно
възнаграждение колко са реално изработените часове от ищеца, по смени при спазване на
Заповед № ЗД010-0045/17.01.2018г. за установено сумирано изчисление на работното време
с период на отчитане за 4 месеца и определяне на размера на евентуално дължимото
възнаграждение за извънреден труд, като не е допуснал провеждане на повторна ССЕ, за
установяване на тези обстоятелства. В тази връзка жалбоподателят моли да бъдат да бъде
допусната повторна ССчЕ по поставените в първоинстанционното производство задачи. В
заключение моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна В. Г. Д. е депозирал отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна. Излага съображения за правилност и законосъобразност на
решението и моли същото да бъде потвърдено. Изразява становище за неоснователност на
искането за допускане на повторна ССчЕ и моли същото да се остави без уважение.
Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок.
Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания,
предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във връзка с доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, съдът
съобрази следното:
Искането за допускане на повторна ССчЕ е обосновано с допуснато от първоинстонционния
съд процесуално нарушение. Доколкото своевременно направеното искане за повторно
2
провеждане на ССчЕ, при оспорване на представеното заключение на първоначалната е
оставено без уважение, настоящият въззивен състав намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК, поради което и при въззивното разглеждане на делото
следва да се допусне повторна ССчЕ, със задача вещото лице след запознаване с
доказателствата по делото и документи, намиращи се в „Моба“ЕООД да представи
заключение като отговори на въпросите: 1. Какъв е размерът на дължимото от работодателя
брутно трудово възнаграждение за периода м. 03.2018г. –м. 02.2019г., респ. размера на
дължимото нетно трудово възнаграждение;2. Водил ли е работодателят книга за извънреден
труд, редовно ли са извършвани вписвания в нея по дни и часове и в частност за ищеца,
отразен ли е в специалната книга положен от ищеца извънреден труд за исковия период;
отчитан ли е от работодателя извънредния труд за исковия период;3.начислено ли е във
ведомостта за заплати и в какъв размер възнаграждение за извънреден труд; 4. Заплатени ли
са и в какъв размер и за какъв период в рамките на посочения от ищеца, допълнителни
възнаграждения за извънреден труд;5. Установява ли се по представените по делото
документи полагане на извънреден труд от ищеца в процесния период и в какъв
размер;6.какъв е размера на дължимото допълнително възнаграждение на ищеца за положен
извънреден труд в процесния период /брутен и нетен размер/;7. Какъв е размера на
дължимата лихва за забава върху всяко едно дължимо възнаграждение за извънреден труд за
процесния период; 8. Колко са нормочасовете по календар ежемесечно за периода
12.03.2018г. – 11.02.2019г.; 9. Според таблиците за отчитане явяването и неявяването на
работа / Форма 76, фишовете за изплатено месечно възнаграждение колко са реално
изработените часове от ищеца по смени, при спазване на заповед № ЗД010-
0045/17.01.2018г.; 10. Установяват ли се и колко са положените дежурства по график за
периода 07.03.2018г. -11.03.2018г.;11. Да се изчисли размера на дължимата лихва за забава
по отношение на сумата от 336лв., представляваща сума за храна за общо отработени 168
дни, съобразно падежа на задължението за всяко отделно четиримесечие.
Воден от горното, и на осн. чл. 267 и чл.266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба подадена от „Моба“ЕООД срещу
решение №262119/30.06.2021г., постановено по гр.дело №12269/2020г. по описа на ВРС.
ДОПУСКА ССчЕ със задача вещото лице след запознаване с доказателствата по делото и
документи, намиращи се в „Моба“ЕООД да представи заключение като отговори на
въпросите:1. Какъв е размерът на дължимото от работодателя брутно трудово
възнаграждение за периода м. 03.2018г. –м. 02.2019г., респ. размера на дължимото нетно
3
трудово възнаграждение; 2. Водил ли е работодателят книга за извънреден труд, редовно ли
са извършвани вписвания в нея по дни и часове и в частност за ищеца, отразен ли е в
специалната книга положен от ищеца извънреден труд за исковия период; отчитан ли е от
работодателя извънредния труд за исковия период; 3.начислено ли е във ведомостта за
заплати и в какъв размер възнаграждение за извънреден труд; 4. Заплатени ли са и в какъв
размер и за какъв период в рамките на посочения от ищеца, допълнителни възнаграждения
за извънреден труд; 5. Установява ли се по представените по делото документи полагане на
извънреден труд от ищеца в процесния период и в какъв размер;6.какъв е размера на
дължимото допълнително възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд в
процесния период /брутен и нетен размер/; 7. Какъв е размера на дължимата лихва за забава
върху всяко едно дължимо възнаграждение за извънреден труд за процесния период; 8.
Колко са нормочасовете по календар ежемесечно за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г.; 9.
Според таблиците за отчитане явяването и неявяването на работа /Форма 76, фишовете за
изплатено месечно възнаграждение колко са реално изработените часове от ищеца по смени,
при спазване на заповед № ЗД010-0045/17.01.2018г.; 10. Установяват ли се и колко са
положените дежурства по график за периода 07.03.2018г. -11.03.2018г.;11. Да се изчисли
размера на дължимата лихва за забава по отношение на сумата от 336лв., представляваща
сума за храна за общо отработени 168 дни, съобразно падежа на задължението за всяко
отделно четиримесечие.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300лв., като указва на
въззивника, че следва да внесе и представи по делото доказателства за внос на определения
депозит в тридневен срок от получаване на съобщението.
След представяне на доказателства за внасяне на определения депозит, съдът ще определи
вещо лице, което да изготви заключение по ССчЕ.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 16.11.2021г. от 10 часа, за която дата и
час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4