РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501028 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. с чл.341 и сл. от ГПК, във вр. чл.34 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Образувано е по постъпили две въззивни жалби - от В. Х. А. чрез
адв. Л.Ч. и от А. Х. Ш. и Н. У. Ш. чрез адв. М.К., срещу решение №260056 от
09.02.2021 г., постановено по гр.дело № 983/2019 г. на РС-А.град, ІV гр.
състав, с което е допусната делба между В. Х. А., А. Х. Ш., И. Х. А., Й. Х. А.,
И. Х. А. и Е. Х. Ф. върху сграда с идентификатор 00702.533.76.1 по КК на гр.
А.град, с адрес на сградата гр. А.град **************, застроена площ 43
кв.м, брой етажи един, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, стар
идентификатор няма, номер по предходен план няма, която сграда е
разположена в ПИ с КИ 00702.533.76 по КК на гр. А.град, при граници на
поземления имот: 00702.533.93, 00702.533.92, 00702.533.77, 00702.533.208,
00702.533.75, при квоти: за В. Х. А. - 1/6 ид.ч., за А. Х. Ш. -1/6 ид.ч., за И. Х.
А. - 1/6 ид.ч., за Й. Х. А. - 1/6 ид. ч., за И. Х. А. - 1/6 ид. ч., за Е. Х. Ф. - 1/6 ид.
ч., като отхвърля иска по отношение на Н. У. Ш.; отменен е по реда на чл.
537, ал.2 от ГПК нотариален акт № ******. на нотариус ********, вписан с
акт ********* г. на СВ до размера на 1/6 ид. част от сграда с идентификатор
00702.533.76.1 по КК на гр. А.град, с адрес на сградата гр. А.град, ул.
*********, застроена площ 43 кв.м, брой етажи - един, предназначение -
1
жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен
план няма, която сграда е разположена в ПИ с КИ 00702.533.76 по КК на гр.
А.град, при граници на поземления имот: 00702.533.93, 00702.533.92,
00702.533.77, 00702.533.208, 00702.533.75 и е осъден В. Х. А. да заплати по
сметка на PC-А.град държавна такса върху отхвърлената част на иска в
размер на 50 лв.
С въззивната жалба, подадена от В. Х. А., се обжалва решението,
като се навеждат доводи за недопустимост, неправилност, нарушение на
материално правните и процесуално правни норми и необоснованост. Твърди
се, че решението е недопустимо, тъй като постановените от РС - А.град
диспозитиви по двата иска взаимно си противоречат. По иска за делба е
допусната такава при квоти от по 1/6 идеална част за всеки от шестимата
наследници, а същевременно нотариалният акт е отменен само до размера на
1/6 ид. част. Въпреки че първоинстанционният съд е изложил съображения в
подкрепа на становището си, че ответникът А. Х. Ш. не е построил сам
процесната сграда и не е станал едноличен собственик, е приел също, че не са
събрани в производството доказателства А. Х. Ш. да е владял цялата сграда,
оборена е доказателствената сила на констативния нотариален акт, и въпреки
това го е отменил само до 1/6 ид. част. Иска се да се отмени нотариалния акт
за 5/6 ид. части от процесния имот. Навеждат се и доводи за неправилност и
допуснати процесуални нарушения, свързани с преценка на събраните
доказателства и формиране на вътрешното убеждение на съда. Неправилно са
приложени правните норми, свързани с придобивната давност. Допуснати са
противоречия в съображенията на съда, като по този начин е постановен
необоснован съдебен акт. Иска се отмяна, респективно обезсилване на
решението, и вместо него да се постанови друго такова, с което да се отмени
нотариалния акт и да се допусне съдебна делба на сградата при права по ½ ид.
част за В. Х. А. и за А. Х. Ш. или, евентуално, 5/10 ид. части за ищеца В. Х.
А. и по 1/10 ид. ч. за А. Х. Ш., И. Х. А., Й. Х. А., И. Х. А. и Е. Х. Ф. Иска се и
присъждане на разноските по делото.
Отговор на тази въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил.
С въззивната жалба, подадена от А. Х. Ш. и Н. У. Ш. също се
обжалва решението, като се навеждат доводи за недопустимост на съдебния
акт, тъй като предявеният иск е недопустим. Ищецът основава исковата си
претенция на наследяване по закон от общия наследодател Х.Х. А., но няма
представени документи, установяващи, че той е бил собственик на процесния
имот, за да е налице правото му като законен наследник да предяви
наследствените си претенции по отношение на имота. Производството е
недопустимо, като е следвало да бъде прекратено. Решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и не е подкрепено от доказателствата по
делото, като се излагат подобни съображения в тази насока. Прави се и
2
възражение за изтекла придобивна давност, както и, че А.Ш. е осъществил
правото на строеж, учредено в полза на наследодателя. Иска се обезсилване
на съдебния акт като недопустим и прекратяване на производството по
делото. Евентуално – да се отмени решението и да се отхвърли иска, като се
присъдят и разноските.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на тази
въззивна жалба от В. Х. А., с който счита същата за изцяло неоснователна по
подробно изложени съображения.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо. Обжалваното решение е
постановено от съд в пределите на правораздавателната му власт, състава е
законен, изготвено е в писмена форма и е подписано, установява се по какъв
начин е формирана волята на съда.
Неоснователни са доводите, че решението е недопустимо. Същото
отговаря на изискванията, при които може да се реши по същество – налице
са положителните и липсват отрицателни предпоставки за развитието на
исковия процес. Съдът се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран.
Възраженията, с които страните обосновават твърдяната
недопустимост на обжалвания акт, са противоречие в съдебния акт и липса на
доказателства, че общия наследодател е бил собственик на процесния имот.
Тези възражения касаят обаче правилността на съдебния акт, и, доколкото
въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част, и само на поддържаните основания, без ограничение в
дейността по приложение на материалния закон, съдът дължи произнасяне,
което е направено и по – нататък в мотивите.
Настоящият състав при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Производството, в което е постановено обжалваното решение, е
образувано по предявен от В.А. против А.Ш. иск с правно основание чл.34 ЗС
- за делба на съсобствен недвижим имот – сграда с идентификатор
3
00702.533.76.1 по КК на гр. А.град, с адрес на сградата гр. А.град
**************, застроена площ 43 кв. м, брой етажи един, предназначение -
жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен
план няма, която сграда е разположена в ПИ с КИ 00702.533.76 по КК на гр.
А.град, при граници на поземления имот: 00702.533.93, 00702.533.92,
00702.533.77, 00702.533.208, 00702.533.75, при квоти: за В. Х. А. - ½ ид. ч., за
А. Х. Ш. – ½ идеална част, като е предявен и иск по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на нотариален акт №********* г. на нотариус ********, вписан с акт
******* на СВ до размер на ½ ид.ч. от делбената сграда.
Ищецът твърди, че с първия ответник са наследници по закон на
Х.Х. А., починал през 1990 г. Останалите наследници по закон на общия
наследодател на страните са братята и сестрите им И. Х. А., Й. Х. А., И. Х. А.
и Е. Х. Ф.. Сградата е построена от общия наследодател върху поземлен имот
- държавна собственост на основание отстъпено право на строеж с решение
№13/16.02.1964 г. на ИК на ОбНС А.град. След смъртта на родителите на
ищеца и ответника - през 1990 г. и 2012 г. - страните са постигнали съгласие с
останалите техни наследници сградата да остане в собственост на В. Х. А. и
А. Х. Ш., като си разпределили ползването ѝ - ищецът ползвал самостоятелно,
непрекъснато и необезпокоявано североизточната част на сградата, обособена
като самостоятелно жилище още след смъртта на Х. А., със съгласието на
майка си М. А., за която сам изцяло е полагал грижи, и се е грижил за това
жилище като за свое. На 14.05.2018 г. ответникът А.Ш. се е сдобил с
нотариален акт по наследство и давностно владение за цялата сграда с
идентификатор 00702.533.76.1, вместо само за ½ ид. ч. от нея, която реално
владеел и на която е бил собственик, а на 30.04.2019 г. изпратил до ищеца
нотариална покана, с която го приканва да напусне сградата. Твърди, че
ответникът никога не е владял половината от сградата, представляваща
обособеното самостоятелно жилище в североизточната част на сградата,
което е собственост на ищеца, никога не е демонстрирал нито пред ищеца,
нито пред останалите си братя и сестри, че се счита за собственик на цялата
сграда.
В хода на производството са конституирани Н.Ш. – съпруга на
А.Ш., както и останалите наследници на общите наследодатели на
първоначалните страни - И. Х. А., Й. Х. А., И. Х. А. и Е. Х. Ф.
Ответниците А.Ш. и Н.Ш. считат иска за недопустим, тъй като
общият наследодател не може да се легитимира като собственик на имота,
същият не е наследствен, а само те са собственици, на основание изтекла
придобивна давност. Ответникът А.Ш. построил жилището по време на
брака с Н.Ш., двамата го владеят и ползват до сега, владението е явно,
открито и спокойно, никой не е пречил, нито е оспорвал правата им,
включително и ищецът. Твърди, че единствено те заплащат всички разходи по
поддръжката и експлоатацията на имота, дължимите данъци, такси и
4
консумативи. Общият наследодател не е реализирал отстъпеното му право на
строеж, за което са представени доказателства с исковата молба, а единствено
първият ответник е предприел такива действия по построяването на
процесната сграда, представляваща жилище от 43 кв.м, построена върху имот
общинска собственост. През 2018 г. подали заявление за закупуване на
имота, върху който е построена сградата. През 2016 г. ищецът, възползвайки
се от факта, че първият ответник е заминал да работи в чужбина, е пристроил
към тяхното жилище в североизточната част постройка, която е изцяло
незаконна и не представлява част от постройката на ответниците.
Останалите ответници не оспорват иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:
С решение №13/16.02.1964 г. на ИК на ГОНС А.град, взето с
протокол №4, е отстъпено безвъзмедно правото на строеж върху държавен
парцел ІІ от кв.359 на Ш. Г. А. и Х.Х.А.. Съгласно удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, имената Х.Х. А., Х.Х. А. и Х.Х.А. са
имена на едно и също лице. Същият е оставил за законни наследници (към
момента на завеждане на делото) съделителите И.А., Й.А., А.Ш., В.А., И.А. и
Е.Ф.. Същите са наследници по закон и на М. Х. А..
След извършена обстоятелствена проверка от нотариус ********
по реда на чл.587 ГПК е съставен НА №***** г. на нотариус ********,
вписан с акт №*********. на СВ А.град, с който А.Ш. е признат за
собственик по наследство и давностно владение върху процесната сграда.
С нотариална покана от А. Х. Ш. до В. Х. А., получена на
08.05.2019 г., е поканен в тридневен срок да се изнесе от жилището. В
отговор му е отказано.
В.А. и Б.Т. са сключили граждански брак на 06.03.2019 г., а А.Ш. и
Н.В. - на 30.11.2015 г.
Според заключението на СТЕ, неоспорено от страните, сграда с
КИ 00702.533.76.1 е двуетажна, като е извършено надстрояване и
пристрояване.Обособени са две самостоятелни жилища. В североизточната
част към ул. ****** се състои от първи етаж с вход от дворното място, с две
преходни стаи, едната с кухненска мивка, другата е спалня, и втори етаж с
достъп от дворното място чрез външно стълбище, където има две преходни
стаи и баня. Второто жилище е в югозападната част, изцяло към дворното
място. На първия етаж има вход от дворното място, като са обособени две
преходни стаи и баня с тоалетна, едната стая с кухненска мивка, на втори
етаж достъпът е чрез вътрешно стълбище, има две преходни стаи, една от
които е спалня. Чрез вътрешно стълбище се достига и до трето ниво, което
съдържа едно таванско помещение и покривна тераса.
5
Видно от допълнителното заключение, по плана от 1994 г. не е
открила строителни книжа. Сградата е заснета за първи път в РП от 1973 г.
като едноетажна, пристрояването и надстрояването е извън строителното
петно.
Страните са дали обяснения по реда на чл.176 ГПК.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
сградата е построена от общия наследодател, като пристрояването и
надстрояването са осъществени от А.Ш. и В.А., като това е и причината за
обтягане на отношенията.
Първоинстанционният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства, е приел, че се касае за съсобствен имот, останал в наследство
след реализирано право на строеж от общия наследодател Х. А., като следва
да се допусне извършване на делба между шестимата му наследници при
равни права – по 1/6 идеална част за всеки от съделителите. Изводът е
правилен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя А.Ш., че не е
установено общият наследодател да е осъществил правото на строеж. Точно в
обратната насока са показанията на св. А. и Г., както и установеното от
експерта заснемане на сградата в РП от 1973 г. Нещо повече – съгласно чл. 67
от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5
години. Ако не е било осъществено, правото на строеж е следвало да се
погаси през 1969 г. Точно в обратна насока са както свидетелските показания,
така и заключението на допълнителната експертиза. Липсва противоречие в
доказателствената съвкупност, като в тази насока са и обясненията на И.А.,
И.А., Е.Ф. и Й.А. Последните двама са категорични, че приживе майка им не
е разделяла къщата. Не е логично, с оглед твърдението на Ш., майката да има
права да се разпорежда с имота му.
Въз основа на това настоящия състав споделя извода на състава на
районния съд, че е налице съсобственост върху наследствената сграда от 43
кв.м. Не се установява някой от наследниците да е станал собственик, с оглед
на това, че от смъртта на майката до завеждане на иска са изминали малко
повече от шест години, като през това време освен В.А. и Ш. и други от
братята са обитавали къщата (според обясненията на И.А. той също живее в
6
нея). Не се установява приживе на майката да е извършвана делба, а
описаните действия – посочване кой от братята къде да живее - сочат за
разпределение на ползването. Правилно е отбелязано от първоинстанционния
съд, че не е установено по несъмнен начин кога е станало това, респективно –
кога е променено намерението на ползвателите на стаите и те са започнали да
ги своят, но такава демонстрация преди смъртта на майката не е установена.
От този момент не е изтекъл срока по чл.79, ал.1 от ЗС, като никой от
наследниците не е придобил правото на собственост. В този смисъл са
неоснователни доводите и на В.А., и на А.Ш., че са придобили имота по
давност. Към 1990 г., когато според жалбата В.А. е установил владение върху
имота, същият е бил непълнолетен, като самостоятелно не е могъл да
извършва правновалидни действия.
Ето защо е налице съсобствена вещ, искът за делба е основателен.
Всеки от наследниците има равни права, като правилно е допусната делба при
права по 1/6 идеална част за всеки от тях.
Установено е, че Н.Ш. е сключила брак през 2015 г., но се касае за
наследствен имот, като тя няма права върху него. Ето защо правилно искът за
делба по отношение на нея е отхвърлен като неоснователен.
Доводите във въззивната жалба относно закупуване на имота,
върху който е построено жилището, в хода на производството, проверките от
общинската администрация, заплащаните консумативи, са ирелевантни към
настоящето производство, в което следва да се установи налице ли е
съсобственост, между кого и какви са правата на съделителите.
Споделя се и извода на състава на районния съд, че е оборена
доказателствената сила на съставения нотариален акт, констатиращ правото
на собственост на А.Ш., за разликата над собствената му 1/6 идеална част от
сградата. Искът за отмяна е основателен за разликата над 1/6 идеална част.
Решението на първоинстанционния съд, с което е отменен само в размер на
1/6 идеална част е неправилно и следва да се отмени. Касае се обаче за
неправилност, а не – за недопустимост на съдебния акт, като не се възприемат
доводите на А., изложени в жалбата в тази насока.
Разноски са поискани от страните, но не са приложени списъци по
7
чл.80 от ГПК, поради което и не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260056 от 09.02.2021 г., постановено по
гр.дело № 983/2019 г. на РС-А.град, ІV гр. състав, в частта, в която е
отменен по реда на чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт №****** г. на нотариус
********, вписан с акт №******* г. на СВ до размер на 1/6 (една шеста)
идеална част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт
№*********. на нотариус *******, вписан с акт №101, т.6, дело №1054/2018
г. на СВ, в размер над собствената на А. Х. Ш. 1/6 (една шеста) идеална
част от сграда с идентификатор 00702.533.76.1 (нула нула седемстотин и две
точка петстотин тридесет и три точка седемдесет и шест точка едно) по КК
на град А.град, с адрес на сградата гр. А.град, **************, със застроена
площ 43 (четиридесет и три) квадратни метра, брой етажи един,
предназначение - жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор няма,
номер по предходен план няма, която сграда е разположена в ПИ с КИ
00702.533.76 по КК на град А.град, при граници на поземления имот:
00702.533.93, 00702.533.92, 00702.533.77, 00702.533.208, 00702.533.75.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260056 от 09.02.2021 г.,
постановено по гр.дело № 983/2019 г. на РС-А.град, ІV гр. състав, в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8