Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 14.12.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на   четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Лилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №5536/2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство с правна квалификация чл. 240 ал.1  и чл.86 от ЗЗД  .

Образувано е  по  искова молба на В.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.П.А. ***, против Т.П.П. с ЕГН **********, адрес: ***.  Посочва се в исковата молба,  че между страните бил сключен в устна форма договор за паричен заем,  по силата на който ищцата предоставила на ответницата сумата от 5000 лв. в заем срещу задължението П. да върне сумата в срок до един месец от получаването й. Признава се от ищцата, че между страните не са били уговорени  лихви. Твърди се, че на 22.06.2020г.   В.В.В.  превела по банков път сумата от 5000 лв. на Т.П.П.. Посочва се още, че след изтичане на уговорения срок, ищцата поканила ответницата да върне сумата, но последната отказала като посочила финансова невъзможност.  Твърди се от ищцата, че и към датата на подаване на молбата дължимата сума не е  възстановена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Т.П.П. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща дължима сума по договор за паричен заем от 22.06.2020г. , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба ( 23.10.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски. При условията на евентуалност   се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Т.П.П. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща сума, с която се е обогатила от превод на дата 22.06.2020г. без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (23.10.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски. Иска се от съда да разгледа производството в отсъствие на ищцата.

В законоустановения месечен срок  е постъпил отговор от  ответника с вх.№ 267850/25.11.2020г. В отговора ответникът признава иска като допустим и основателен. Не оспорва факта, че дължи сумата от 5000 лв. на основание договор за паричен заем от 22.06.2020г. Иска от съда да не присъжда деловодни разноски вкл. адвокатско възнаграждение, като  прави и възражение за прекомерност на размера на адв.хонорар.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована,  не се явява. Представлява се от адв.П.А.–***. Процесуалния представител  на ищеца моли съда  при наличие на законовите предпоставки да постанови решение при признание на иска и да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищцата и неоспорено от ответницата заверено копие на авизо за местен превод от 22.06.2020г., че на процесната дата В.В.В.  е превела сумата от 5000 лв. по сметка на Т.П.П. по банков път.

Не се спори между страните и относно обстоятелството, че сумата е заплатена на основание сключен в устна форма договор за заем, като сумата от 5000 лв. следвало да бъде върната от П. в едномесечен срок.

Признава се от ответницата, че и понастоящем сумата не е заплатена на В..

В съдебно заседание ответникът признава фактите и обстоятелствата в исковата молба и основателността на иска.

Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. В съдебното заседание от  ответника  изрично е признал предявените искове с правно основание чл. 240, ал.1 и чл.86 ЗЗД. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск с правно основание се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. С оглед изхода по главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв.

Относно разноските:

В исковата молба ищецът претендира разноски, които възлизат на сумата от 200 лв. платена държавна такса за образуване на делото, сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение, сумата от 95 лв.   разноски по наложената обезпечителна мярка или общо сумата от 895 лв. Ответницата възразява, че с оглед заявеното признание на иска не следва да му се възлагат сторените разноски. Възражението е неоснователно, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. Въпреки заявеното признание, настоящия случай не е такъв, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Напротив, единствената възможност на ищеца да се защити е именно предявяването на настоящия иск.

Неоснователно е и възражението  по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с материален интерес от 1000 до 5000 лв. , минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.т.е. в конкретният случай минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 580 лв. Съдът приема, че увеличение на минимално определеното от законодателя адвокатско възнаграждение с 20 лв.  по договорка между страните, не  противоречи на правните норми.

Ето защо съдът счита, че на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да осъди ответницата да заплати на ищцата и сумата от 895 лв. направени деловодни разноски за платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и разноски за налагане на обезпечителната мярка по делото.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД Т.П.П. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща дължима сума по неформален договор за заем  от 22.06.2020г.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (23.10.2020г.) до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.П.П. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 895 (осемстотин  деветдесет и пет) лева, направени деловодни разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.

 

              

Районен съдия :