Р
Е Ш Е
Н И E
№
град София 27,04,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І
14 състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Славка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова гр. дело № 3098 по описа за 2019год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен
от „Л.“ АД срещу П.на Р.Б.иск, с правна квалификация чл.403 от ГПК за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 124000,00евро, обезщетение за
имуществени вреди от наложен на основание ЗМИП / обн. ДВ. бр.85 от 24 юли
1998г./ запор върху банкова сметка *** задължение за заплащане на неустойка по
договор от 05,10,2013 год., сключен между ищеца и „М.Д.“ ООД – Кипър, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 06,03,2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се
съображения, че на 05,10,2013год. е сключен договор, по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да изработи и предостави на „М.Д.“ ООД –
Република Кипър метални конструкции, съгласно уговорена между страните
техническа спецификация. Уговорено е първата вноска по договора да бъде
заплатена при готовност на първата партида от изработеното. Била уговорена и
неустойка. С договор от 07,10,2013год., ищцовото дружество възложило на
подизпълнител „Вагоноремонтен завод Л.“ АД изработването на металните
конструкции. Уговорено било авансово плащана от 100000,00евро. С оглед
осигуряване на средства за заплащането му, ищцовото дружество сключило договор
за заем за оборотни средства в размер на 410000,00 евро със „С.И.Г.“ АД – ВХ
Люксембург, която сума била получена по банкова сметка ***. Част от сумата била
прехвърлена по левовата сметка на ищеца, а по отношение на остатъка била
направена заявка за теглене в брой.
Поддържа се, че
със заповед на Министъра на финансите ЗМФ – 1652/20,12,2013год., тегленията от
банковите сметки на ищеца били спрени за срок от три работни дни, считано от
20,12,2013год., като мярката е взета на основание чл. 12, ал. 1 от ЗМИП /обн.
ДВ. бр.85 от 24 юли 1998г./.
По искане на
прокурор по пр.пр. № 4-2463/2013г. по описа на СГП, с определение от 21,12,2013
г. по НЧД. № С-282/2013 г. по описа на СГС, Н.О., 12-ти състав, е наложен запор
върху левовата сметка на ищцовото дружество, а с определение от 09,01,2014год. по
н.ч.д. № С-2/2014 г. по описа на СГС, Н.О., 12-ти състав е наложен запор и на
евровата сметка на дружеството.
Поради наложените
запори, ищцовото дружество не е могло да заплати авансовата сума към
„Вагоноремонтен завод Л.“ АД, вследствие на което металните конструкции не били
изработени. Това поставило ищеца в невъзможност да изпълни задълженията си за
доставка към „М.Д.“ ООД. Последното дружеството потърсило правата си по съдебен
и с Решение № 1358 от 07,07,2017 г. по т.д. № 7964/2015 г. по описа на СГС,
ищецът е осъден да заплати на „М.Д.“ ООД сума в размер на 124000,00 евро –
неустойка на осн.чл.14 от договор от 05,10,2013год. Наложените запори върху
сметките били вдигнати с определение от 02,10,2014 г. по НЧД № С-196/2014 г. и
определение № 72 от 24,11,2014 г. по НЧД. № С-224/2014 г. и двете дела по описа
на СГС, Н.О. Във връзка с предприетите запори не е образувано наказателно
производство и не е повдигнато обвинение на конкретно лице за извършено
престъпление във връзка с пране на пари. Поддържа се, че вследствие на
наложените запори ищцовото дружество е търпяло вреди, изразяващи се от една
страна в пропуснатите ползи от неизпълнението на договора с „М.Д.“ ООД, а от
друга понесените загуби в размер на договорна неустойка. Навеждат се доводи, че
легитимирана в случая да отговаря за тези вреди е П.на Република България, тъй
като производствата, по които са наложени процесните запори са инициирани от
нея. В съдебно заседание проведено на 02,12,2019год. сочи имуществените вреди
да се претендират и поради бездействие от страна на П.да инициира отмяна на
допуснатото обезпечение и неприключване на проверката в разумен срок.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-П.на Р.Б.в
указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Навежда доводи, че не следва да отговаря
за договорно неизпълнение на ищеца, тъй като липсата на парични средства не го
освобождава от задължението за заплащане на парична сума. Твърди, че действията
на прокурора са изцяло в правомощията му съгласно чл.12, ал.3 от ЗМИП /отм.,
обн. ДВ. бр.85 от 24 юли 1998г./ като преценката дали да се допусне
обезпечителната мярка е в компетентността на съда. Отмяната на обезпечителните
мерки от съда не води до извод за противоправност в действията на прокурора.
Той нямал вменено задължение в определен срок да отмени наложената мярка, нито
във всеки случай да образува наказателно производство. Навежда доводи, че тъй
като нямало правила, по коя инициатива следва да бъдат вдигнати наложените
запори, това следвало да стане по почин на заинтересованото лице, поради което
и претендираните вреди сочи да са последица от бездействието на ищеца. Оспорва
настъпването на вреди за ищеца, тъй като не са налице данни „М.Д.“ ООД да е претендирало заплащането на присъдената му
неустойка. Излагат се съображения, че в конкретния случай се касае за договорни
отношения между частноправни субекти, към които П.няма отношение. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не
е налице спор по фактите между страните относно следното: Сключен е договор на
05,10,2013год., с който М.Д. ЛТД възлага на ищеца изработването и доставката
на метални конструкции, индивидуализирани по приложение №1 към договора за цена
620000,00евро, която е следвало да бъде заплатена на както следва: авансово в
размер на 100000евро при готовност за
експедиция на първата партида, а останалото плащане от 520000евро на шест
равни месечни вноски, първата от които
на 01,07,2014год. Договорено е половината от договореното количество да бъде доставено
на 17,03,2014год.Останалите 50% в срок до 30,05,2014год.
С
договор от 07,10,2013год. ищецът възлага
на подизпълнител изработката и доставката на на метални конструкции срещу
цена от 520000евро без ДДС, от които
100000евро авансово плащане до
15,01,2014год. за стартиране на поръчката,
50000евро -1 месец след стартиране на поръчката
и 100000евро при готовност за
експедиция на първата партида, левовата
равностойност на 50000евро до 1 месец
след експедицията на първата партида, 100000евро при готовност за експедиция на втората 50% от поръчката и 120000евро
след експедиция на втората партида.
Със
споразумение от 15,11,2013год. С.И.Г.АД
е приело да сътрудничи на Л. АД за осигуряване на оборотни средства за
текущи дейности на Л. АД посочени в
т.1-т.3, за което се предоставя паричен заем в размер на 410000,00евро на траншове по отделни протоколи като сумата
следва да бъде усвоена от 01,12,2013год. до 30,06,2014год.
С
протокол от 12,12,2013год. е договорено първата част от заема да е в размер на
260000,00евро, която следва да бъде преведена на ищеца до 19,12,2013год.
Безспорно
със заповед от 20,12,2013год. МФ са
спрени по реда на ЗМИП за три работни
дни , считано от 20,12,2013год. и заявени за изтегляне на 18,122013год. и
19,12,2013год. тегления за сумите от
80000,00лв. и 146000,00лв.
Не
се спори, че по искане на прокурор по пр.пр. № 4-2463/2013г. по описа на СГП, с
определение от 21,12,2013 г. по НЧД. № С-282/2013 г. по описа на СГС, Н.О.,
12-ти състав, е наложен запор върху левовата сметка на ищцовото дружество, а с
определение от 09,01,2014год. по н.ч.д. № С-2/2014 г. по описа на СГС, Н.О.,
12-ти състав е наложен запор и на евровата сметка на дружеството.
Наложените
обезпечителни мерки са отменени на 02,10,2014год. с определение по НЧД
С-196/2014год. и определение от 24,11,2014год. по НЧД №С-224/2014год. СГС, НО.
С
постановление от 31,01,2017год. по пр.пр.№14696/2014год. е прекратено
наказателното производство по ДП №94/2015год. по описа на Сло –СГП за престъпление по чл.253, ал.1 от НК.
С
влязло в сила съдебно решение на
01,08,2018год. ищецът е осъден да
заплати на М.Д. ЛТД неустойка по чл.14 от договора от 05,10,2013год. в размер
на 124000,00евро. Решението е постановено при участието на Прокуратурата, в
качеството на ТЛП на страната на Л. АД.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявена е искова претенция с пр.осн.чл.403 от ГПК за претърпени
имуществени вреди за ищеца–присъдена неустойка в резултат на наложена
обезпечителна мярка по искане на прокуратурата.
Относно допустимостта на исковата претенция настоящия състав намира същата
за процесуално допустима, с оглед наведените твърдения за причинени вреди и
предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е трето лице за наказателното
производство, чиито вреди попадат извън обхвата на специалния ред за защита по
ЗОДОВ. /Решение №465/20,12,2011год.,
постановено по гр.д.№1794/2010год. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Възражението на ответника за недопустимост по доводите за несвоевременна отмяна на
обезпечението като попадащи в обхвата на чл.2б от ЗОДОВ не се споделя от
състава. Налице е специален състав уреждащ отговорността по чл.403 от ГПК като
периодът на наложеното обезпечение е критерии относим към тежестта на евентуална вреда за ищеца, а не
самостоятелен иск. Аргумент за това е и съдебната практика сочеща, че при
възникнало основание за отговорност по чл.2 от ЗОДОВ, претенцията за забавено
правосъдие-чл.2б от ЗОДОВ не е самостоятелен иск, а се поглъща от фактическия
състав на чл.2 от закона.
С оглед разясненията по ТР №6/08,06,2015год. по т.д.№6/2014год. е посочено че мерките по
чл.12, ал.3 от ЗМИП имат предимно превантивен охранителен характер с цел да не
се допусне изпиране на пари като
искането не е обвързано с образувано наказателно производство. Целта на
налагането им да е се обезпечи бъдещо държавно вземане за отнемане в полза на
държавата на имущество или парични средства, когато съществува невъзможност или
затруднение реализиране вземането на държавата.
Имуществената отговорност на лицето
инициирало налагането на обезпечителни мерки е
деликтна безвиновна отговорност.
В този смисъл релевантните факти сочещи на основателност на иска са
свързани с установяване на 1. Налагане на обезпечителна мярка –запор по реда на
чл.12, ал.3 от ЗМИП/отм./ по искане на
прокурор върху вземания на
ищеца;2. Необоснованост на допуснатото обезпечение, а именно да не е
възникнало държавно вземане, за обезпечение на което да е наложена
обезпечителната мярка; 3. Имуществени вреди-договорно неизпълнение по договор
от 05,10,2013год., в резултата на което е възникнало задължение за
неустойка в процесния размер.4. причинна
връзка между вредите и налагането
на обезпечителния запор;
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването им.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията в отговора.
Спорно между страните на първо място е дали инициираното налагане на обезпечение е необосновано. Действително с оглед законово съществуваща възможност на чл.12 от ЗМИП при съществуване на „съмнение“ за изпиране на пари по инициатива на П.да могат да бъдат наложени от съда обезпечителни мерки –запор или възбрана и без да е образувано наказателно производство, но този факт не налага извод за правомерност на обезпечението, доколкото същото не е самоцелно, а с оглед обезпечаване възможността на държавата да събере бъдещо вземане. В този смисъл необоснованост би била налице в хипотезата на липса на доказателства за подобно възникнало вземане в полза на държавата. Самото наказателно производство е прекратено с постановление от 31,01,2017год., без да са налице данни за повдигнато обвинение срещу конкретно лице, която хипотеза следва да бъде приравнена на чл.403, ал.1, пр.2 от ГПК, когато бъдещият иск не бъде предявен или производството по него бъде прекратено. От ответника, чиято е доказателствената тежест не се ангажираха доказателства за възникнало вземане на държавата, в резултат на изпиране на пари и или доходи от престъпна дейност, за обезпечение на което да е обосновано наложеното обезпечение, от което се налага извод за противоправност при засягане на имуществената сфера на ищеца.
Относно претендираната имуществена вреда. Такава би била налице в хипотезата на реално засягане на имуществената сфера на конкретно лице или при евентуално бъдещо сигурно настъпване на вредата. Влязлото в сила осъдително решение срещу ищеца за заплащане на неустойка се ползва със СПН и изпълнителна сила. Т.е на основание на същото би могло да се инициира принудително изпълнение, но по делото липсват данни от страна на ищцовото дружество да е заплатена посочената неустойка, поради което не е налице реална вреда. Т.е. намаляването на актива следва да е с реален резултат. Неизпълнението на задължението на ищеца към М.Д. ЛТД за заплащане на неустойка е непогасено задължение, реализирането на което е предмет на бъдещи отношения с третото лице. Това задължение обаче би могло да е погасено по давност, да се опрости, да се компенсира, в които случаи реално негативно засягане имуществената сфера на ищеца да не настъпи.
Дори да се приеме, че възникналото задължение като увеличаващо пасива на търговеца действително засяга имуществената му сфера или съставлява имуществена вреда, то според настоящия състав не е налице пряка причинно-следствена връзка между вредата и противоправното поведение на прокуратурата. Такава е налице когато деянието/необосновано допуснатото по инициатива на П.обезпечение/ закономерно е довело да реализиране вредата на ищеца. Такава закономерност не е налице. Действително налагането на запор върху постъпилите парични средства по сметка на дружеството сочи, че в периода на запора те не са на разположение на титуляра по сметката, но неизпълнението на договорното задължение на Л. АД към възложителя М.Д. ЛТД не е обосновано единствено от това. От една страна договорения заем от 260000евро противно на изложеното от ищеца не се установява да е предназначен за плащане по договор между Л. Ад и Вагоноремонтен завод Л. АД. В приложения протокол няма подобно целево усвояване на заема. Не се установява с какви други средства е разполагал ищеца, с оглед възможността за плащане и договорно изпълнение по договора с ВРЗ Л. АД, което се сочи за предпоставка за неизпълнение по договора с М.Д. ЛТД, включително и поради факта длъжникът да отговаря с цялото си имущество съобразно чл.133 от ЗЗД спрямо кредитора. Освен изложеното вземанията по договора за заем, върху които е наложен запор са възникнали след възникването на задължението на ищеца по договор от 05,10,2013год.
Съобразно изложеното и въпреки установеното
противоправно деяние на Прокуратурата, съдът намира да не се обосновава пряка
причинна връзка с поведението на ответника и претърпените вреди, поради което
претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изложеното е
безпредметна преценката за наличие на своевременно предприети действия от страна на
П.за вдигане на обезпечението, както и релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
100,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното СГС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Л.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съд.адрес
***, офис 506 срещу П.на Р. Б., с адрес
гр.София, бул.*****, иск с пр.осн.чл.403 от ГПК за сума в
размер на 124000,00евро,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди/загуби/, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Л.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със
съд.адрес ***, офис 506 да заплати на П.на Р.Б.с адрес гр.София, бул.*****на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 100.00лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: