РЕШЕНИЕ
№ 2352
гр. Варна, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Х. Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110113782 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Т. И. А., ЕГН ********** с адрес : *** чрез пълномощник адв. Р. Р., АК -
Варна, със съдебен адрес: ***, офис 1; тел.*** ЗК е сезирал РС Варна с искова молба
предявена против ответника - застраховател „Л. И.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : ***.
Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
Ищецът Т. И. А. сочи, че е собственик на лек автомобил „***“ с peг. № ***.
На 21.06.2024г. в гр. Варна, бул. „***“ настъпило ПТП между МПС „***“ с peг. № ***
и лек автомобил „***“ с peг. № ***. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на МПС
„***“ с рег. № ***, който от паркирано състояние, започнал да извършва маневра движение
назад и ударил в предната част паркирания на известно разстояние зад него лек автомобил
„***“ с рег. №***.
За възникналото ПТП и предвид липсата на спор между участниците в ПТП, по
отношение на обстоятелствата свързани със същото, бил съставен и подписан двустранен
констативен протокол за ПТП.
Видно било от посочения двустранен Протокол за ПТП, че МПС „***“ с рег. № *** /
Превозно средство А/ удря в предната част лек автомобил „***“ с рег. № ***/ Превозно
Средство Б/. Видно било от двустранния Протокола за ПТП , че виновен за настъпване на
ПТП бил /Превозно средство А/- МПС „***“ с рег. №***.От двустранния Протокол за ПТП
също било видно, че за МПС „***“ с рег. № *** била налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗК „Л. И. „ АД, ЕИК *** съгласно
полица №BG/22/124000971706, която била действаща към датата на възникване на ПТП.
Вследствие на възникналото ПТП били налице увреждания по лек автомобил „*** „с
рег. №***.
Предвид на това, лекият автомобил бил представен за оглед през застрахователната
компания на виновния водач - ЗК„Л. И.“ АД, за образуване на щета, оглед на автомобила и
изплащане на дължимото се застрахователно обезщетение на 21.06.2024 г.
Въз основа на предявената застрахователна претенция била образувана
застрахователна щета №0003-5000-24-000694.
1
Извършени били два огледа на лекия автомобил, съответно на 21.06.2024г. и на
25.06.2024г. Съгласно посоченото от експертите на застрахователната компания, били налице
следните увреждания по автомобила: преден капак, посочен за подмяна и боядисване; ляв
фар, посочен за подмяна; решетка радиатор, посочена за подмяна и боядисване; емблема
решетка радиатор, посочена за подмяна; л. дек. лайсна пр.броня, посочена за ремонт/ 0.5ч/ и
за боядисване; нос рамка решетка радиатор, посочен за подмяна; държач решетка радиатор,
посочена за подмяна; ключалка преден капак, посочена за подмяна; основа декоративна
решетка, посочена за подмяна.
На 03.07.2024г. по посочена от ищеца банкова сметка, от страна на ответното
дружество ЗК„Л. И.“ АД по образуваната при него застрахователна щета била заплатена
сума в размер 1 083,51 лв.
След извършено от ищеца проучване, същият установил, че стойността на ремонта,
необходима за да бъдат отстранени щетите по автомобила : преден капак; ляв фар; решетка
радиатор; емблема решетка радиатор; л .дек. лайсна пр. броня; нос рамка решетка радиатор;
държач решетка радиатор; ключалка преден капак; основа декоративна решетка,
необходимата сума била по-голяма от размера на изплатеното застрахователно обезщетение.
Средната пазарна стойност за отстраняване на щетите била в размер на около 1 900лв., при
заплатена от страна на застрахователната компания сума в размер на 1 083,51 лв. Налице
била разлика в размер на закръглено 816лв.
От страна на ЗК „Л. И.“ АД, при извършване на плащане на застрахователното
обезщетение в размер на 1 083,51 лв. била платена обща сума, без посочване от страна на
застрахователната компания, как е формулирано обезщетението по пера и за кой от
увредените детайли, каква сума се признава и определя от страна на застрахователя.
Предвид на това, липсата на информация и с оглед действията на ответното дружество при
определяне и изплащане на дължимото се застрахователно обезщетение, исковата претенция
на ищеца е формулирана в цялост, а не по пера, по увредени детайли.
Ответникът- ЗК„Л. И.“ АД към момента на подаване на исковата молба , твърди
ищецът, че не е заплатил в пълен размер, дължимото се от него застрахователно
обезщетение, на основание застраховка „Гражданска отговорност“, за възникналите
увреждания по автомобила вследствие на възникналото ПТП, изразяващи се в преден капак ;
ляв фар; решетка радиатор; емблема решетка радиатор; л .дек. лайсна пр. броня; нос рамка
решетка радиатор; държач решетка радиатор; ключалка преден капак; основа декоративна
решетка по образуваната при него застрахователна щета, като извършил плащане
единствено на сума в размер 1 083,51 лв. от общо необходима такава за извършване на
ремонта от 1 900 лв. или налице било задължение за плащане на разлика от сума в размер
на 816 лв.
С плащане на сумата от 1 083,51 лв., счита ищецът, че застрахователната компания е
извършила признание на основателността на дължимото се застрахователно обезщетение,
като спорен момент счита, че е единствено дължимия се размер на застрахователното
обезщетение. Предвид гореизложеното ищецът е сезирал РС Варна със следното искане по
см. на чл.127 , ал. 1 т. 5 ГПК:
Моли да бъде постановено съдебно решение по силата на което съдът да ОСЪДИ
ЗК„Л. И.“ АД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. А. ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА
от 100 лв. представляващ частичен иск от общо сумата от 816 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна щета за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на преден капак; ляв фар; решетка
радиатор; емблема решетка радиатор; л. дек. лайсна пр. броня; нос рамка решетка радиатор;
държач решетка радиатор; ключалка преден капак; основа декоративна решетка на лек
автомобил „***“ с рег. № ***, причинени в резултат на настъпило ПТП на 21.06.2024г., което
ПТП е причинено по вина на водачът управлявал МПС „*** „ с рег. № ***, който автомобил
е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица № BG/22/124000971706 при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 29.10.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението.Моли, да му бъдат присъдени всички направени разноски по делото.В
подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени
искания.Съгласно императивната норма на чл. 127 , ал.4 ГПК ищецът е посочил, че
претендираните парични вземания, може да бъдат заплатени от ответната страна по следната
банкова сметка, създадена на основание чл.39 от Закона за адвокатурата, а именно: б.см. №
IBAN *** водена при *** АД , с титуляр адв. Р. Р..Предвид становището на ответната страна
2
в съдебно заседание, заявява ищеца, че ще сочи и други доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ,чрез пълномощника- юрисконсулт Х. П. е
депозирал писмен отговор на искова молба по гр. дело № 20243110113782/2024, PC Варна,
ГО, 42 състав.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск - по основание и по размер.Оспорва
всички заявени по основанието на иска твърдения, като поддържа, че исковата сума е
недължима, тъй като претенцията - предмет на настоящото исково производство е
удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите.Оспорва
исковата претенция в размер на 816.00лв., предявена с частичен иск в размер на 100.00лв.
Във връзка с ПТП от 21.06.2024г, осъществило се между товарен автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег.№ *** и лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, при
ЗК „Л. И.“ АД по претенция на ищеца потвърждава и ответника, че била образувана
застрахователна преписка - щета № 0003-5000-24-000694. Преписката била образувана по
претенция на ищеца за изплащане на застрахователното обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увреждания по лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, на
основание сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№
***, обективиран в застрахователна полица № BG/22/124000971706 със срок на договора от
28.04.2024г. до 27.04.2025г.
По застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователното обезщетение твърди по
същество ответника, че се определя по експертна оценка, във връзка с което по образуваната
застрахователна преписка с № 0003-5000-24-000694 било определено застрахователно
обезщетение по експертна оценка в размер на 1083.51 лв. Размерът на определеното
застрахователно обезщетение, счита ответника, че напълно съответства на констатираните
по процесното МПС увреждания, които били в пряка причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие, настъпило на 21.06.2024г., както и с годината на производство
на МПС. Така установеният размер на обезщетението бил определен по експертна оценка на
застрахователя, при стриктно спазване на всички изисквания на методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
регламентирана в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане.
Определеното застрахователно обезщетение в размер на 1083.51 лв. било изплатено по
банков път. Ответникът поддържа твърдението си, че исковата сума е недължима, поради
изплащане на застрахователно обезщетение извънсъдебно в действителния размер на
вредите, възлизащ на сумата от 1083.51 лв.
Поддържа, че размерът на вредите по лек автомобил марка „*** „, модел „***“, рег.
№ ***, възникнали в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествие от
21.06.2024г. бил определен правилно по щета № 0003-5000-24-000694 и техния действителен
размер възлизал на 1083.51 лв. Стойността на определеното застрахователно обезщетение
било калкулирано в съответствие с установените увреждания по детайлите, описани в
изготвените опис-заключения, като стойностите за труд, боя, консумативи и камера били
определени съответно на средната пазарна стойност за възстановяване на повредите по
МПС, към момента на тяхното възникване.
Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, подчертава ответника , че обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинената вреда. С разпоредбата на чл. 400, ал. 1
КЗ била дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност -
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. Като относима ответникът цитира постановената по КЗ (отм.) практика :
решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, с която по поставения
материалноправен въпрос било отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013
г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 /
2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК,
II т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. било
прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този
принципен отговор следвал от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203,
3
ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния
договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност. С решение 141 /
08.10.2015 г. по т. д. 2140 / 2014 г. на ВКС, ТК, I ТО, по въпроса за начина на определяне на
дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на
застрахованото имущество, било възприето, че застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по
имуществена застраховка се определяло в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ изрично уреждала,
че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. По образуваната ликвидационна преписка -
щета № 0003-5000-24-000694 подчертава ответника, че не били представяни разходни
документи за извършени ремонтни дейности по процесния автомобил или фактури за
закупуване на части.
Твърди се в отговора на искова молба, че след изплащане на посочената по-горе сума,
ищеца не бил отправял нова покана до ЗК „Л. И.“ АД за извършване на друго плащане по
посочената застрахователна преписка, нито до предявяване на иска, по какъвто и да е начин
е обективирал, че не е удовлетворен от извършеното плащане. От ищеца извънсъдебно не
било заявено и възражение в смисъл, че възстановения размер не е съответен на
действителния размер на МПС към дата на събитието с приспаднати запазени части към
него. Плащането било прието, без да били заявени възражения, вкл. по отношение размера,
в който били одобрени предявените претенции, поради което исковите претенции по
заявените главен и аксецорен иск, намира ответника , че са неоснователни.
С оглед изложените съображения намира, че не са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на ЗК „Л. И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в размер, надхвърлящ размера на извънсъдебно определеното и изплатено
обезщетение, поради което моли съда да отхвърли предявения иск - като неоснователен.
Ответникът е оспорил в срока по чл.131 ГПК изцяло иска за присъждане на лихви като
неоснователен. Искът за лихви сочи ответника, че е акцесорен и неоснователността на
главния иск води до неоснователност на иска за лихви. На самостоятелно основание, тъй
като ответното дружество, с извън процесуалното си поведение не било дало повод за
завеждане на настоящото производство, ответникът възразява срещу искането за
присъждане на разноски в тежест на ответника. В случай, че претендираното от ищцовото
дружество възнаграждение за адвокат е над минималния размер съгласно НМРАВ, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.В отговора на искова молба
ответникът не оспорва писмените доказателства, представени с исковата молба; не възразява
срещу искането за назначаване на съдебна- автотехническа експертиза. Моли съда да
назначи вещо лице, различно от Александър В.,желае задачата към САТЕ да бъде разширена
с поставен допълнителен въпрос.В отговора на искова молба ответникът е обективирал
искане да му се присъдят сторените деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание от 30.05.2025 г.
,след приобщаване на заключението по допуснатата и изготвена САТЕ и надлежно искане от
страна ищеца, чрез адв.Р.Р. по реда на чл.214 , ал.1 ГПК, съдът е допуснал на основание чл.
214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявения от Т. И. А., ЕГН ********** с адрес: *** чрез
пълномощник адв. Р. Р., АК- Варна, против ответника - застраховател „Л. И.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, иск за заплащане на сумата от 100 лв. (сто лева),
представляващ частичен иск от общо сумата от 816 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна щета за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждания на преден капак; ляв фар; решетка радиатор; емблема решетка
радиатор; л. дек. лайсна пр. броня; нос рамка решетка радиатор; държач решетка радиатор;
ключалка преден капак; основа декоративна решетка на лек автомобил „***”, с рег. № ***,
причинени в резултат на настъпило ПТП на 21.06.2024 г., което ПТП е причинено по вина на
водача, управлявал МПС „***”, с рег. № ***, който автомобил е застрахован по договор за
4
„Гражданска отговорност”, с полица № BG/22/124000971706 при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 29.10.2024 г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба -
29.10.2024 г., за СУМАТА от 1128,00 лв. (хиляда сто двадесет и осем лева) - окончателен иск
- представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна щета за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на: преден капак; ляв фар;
решетка радиатор; емблема решетка радиатор; л. дек. лайсна пр. броня; нос рамка решетка
радиатор; държач решетка радиатор; ключалка преден капак; основа декоративна решетка на
лек автомобил „***”, с рег. № ***, причинени в резултат на настъпило ПТП на 21.06.2024 г.,
което ПТП е причинено по вина на водача, управлявал МПС „***”, с рег. № ***, който
автомобил е застрахован по договор за „Гражданска отговорност”, с полица №
BG/22/124000971706 при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.10.2024 г., до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В хода на спора по същество адв.Р.Р. в качество на процесуален представител на
ищеца моли съда да уважи предявения иск, считайки, че с оглед събраните по делото
доказателства, същият се явява доказан и по основание, и по размер. Моли да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, с оглед оказаната от адв.Р.Р. безплатна адвокатска
помощ, моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
В същото съдебно заседание ответникът представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител - адв.Н.В. моли съда да постанови Решение съобразно събрания
доказателствен материал. Единствено за сведение на съда, адв.В. заявява, че автосервиз
„***”, „***”, „***”, „***”, тези сервизи, които са официални представители на марките, не
приемат за отремонтирване автомобили от чужда марка, още повече 15- годишни,
конкретизирайки, че официализират това с определени документи.
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, събраните по делото
доказателства ,на база приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за
установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
С обявения за окончателен доклад по делото, без възражения от страните, съдът е
квалифицирал исковете с които е сезиран : главния осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, а акцесорния за присъждане на законна лихва с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД.
Прието е за безспорно с доклада по делото , на осн. чл.146, ал. 1 , т. 4 ГПК, между
страните и ненуждаещо се от доказване :
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното
дружество и собственика на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ *** по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обективиран в
застрахователна полица № BG/22/124000971706 със срок на договора от 28.04.2024г. до
27.04.2025г.;
на 21.06.2024г. в гр. Варна, бул. „***“ настъпило ПТП между МПС „***“ с рег. №***
и лек автомобил „***“ с рег. № ***. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на МПС „
***“ с рег. №***, който от паркирано състояние, започнал да извършва маневра движение
назад и ударил в предната част паркирания на известно разстояние зад него лек автомобил
„***“ с рег. №***.
за настъпилото ПТП вината е на водача на „***“ с рег. №*** и в пряка причинно -
следствена връзка от ПТП -то са били причинени щети по л.а на ищеца,
по повод застрахователното събитие от ответното дружество е била образувана
застрахователна преписка с № 0003-5000-24-000694, било определено застрахователно
обезщетение по експертна оценка в размер на 1083.51 лв., а последното е изплатено на
ищеца.
По искане на процесуалния представител на ищеца, и след отчитане на възраженията
залегнали в отговора на искова молба, съдът е допълнил окончателния доклад по делото като
е отделил за безспорно, че всички описани в исковата молба като увредени детайли,
респективно и в огледа на застрахователя, са увредени именно в резултат на настъпилото
застрахователно събитие.
5
При така отделените за безспорни факти, съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, като на първо място йм е указал , че съгл. чл.154 ГПК всяка страна
следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата на които се позовава и от които
черпи за себе си положителни права.
В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже: Настъпването на твърдяното
застрахователно събитие по описаният в исковата молба начин- механизма на ПТП - то,
вината на водача на л.а., застрахован при ответника; увреждането на всички посочени в
исковата молба детайли на собствения му автомобил; наличието на причинно-следствена
връзка между твърдените щети по автомобила и настъпилото застрахователно събитие;
размера на разходите за отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания,
в резултат на настъпилото застрахователно събитие.Ищецът е следвало да установи и
докаже, че застрахователното обезщетение, претендирано с исковата молба, по повод
застрахователното събитие, е изцяло или частично дължимо от ответника , поради
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 432 КЗ. В тежест на същата
страна е било ида установи и докаже, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
главното парично задължение, началния момент от който ответникът е изпаднал в забава.
В тежест на ответника съдът е възложил да докаже възраженията залегнали в
отговора на искова молба, които възражения касаят и основанието и размера на иска.
Ответникът е следвало да докаже правоизлючващите възражения наведени в отговора за
пълно, извънсъдебно плащане на дължимото застрахователно обезщетение. В тежест на
ответника е било да установи и докаже правоизключващите си възражения, че с
извършеното плащане ответникът - застраховател е изпълнил изяло задълженията си към
ищеца.В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже, че не е изпадал в
забава, както твърди ищеца, като се позове само на положителни факти и обстоятелства
изключващи дължимостта на акцесорното вземане за законна лихва и то за периода за който
е водено настоящото исково производство.
Отделените по-горе за безспорни факти и обстоятелства се доказват и от
приобщените по делото заверени за вярност с оригинала копия на документи , представени
от ищеца още с исковата молба , а именно : Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 21.06.2024 г.; уведомление от 21.06.2024 г. за настъпило
застрахователно събитие; опис-заключение по щета № 0003-5000-24-000694/21.06.2024 г.;
опис-заключение по щета № 0003-5000-24-000694/25.06.2024 г.; свидетелство за регистрация
част I № *********.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора съдът е допуснал
провеждането на съдебна автотехническа - експертиза възложена на вещото лице инж.Х. К. .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 30.05.2025 г. е било
изслушано вещото лице и заключението по допуснатата САТЕ е било прието по делото като
част от доказателствения материал .
На база писмените доказателства по делото, заключението на вещото лице инж.Х. К. ,
от фактическа и от правна страна съдът приема за несъмнено доказано и изяснено, че на
21.06.2024г. в гр.Варна, бул.“***“ настъпило ПТП между МПС “***“ с рег.№ *** и лек
автомобил „***“ с рег.№***. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на МПС „***“ с
рег.№ ***, който от паркирано състояние, започнал да извършва маневра движение назад и
ударил в предната част паркирания на известно разстояние зад него лек автомобил „***“ с
рег.№ ***. За възникналото ПТП участниците в ПТП-то съставили и подписали двустранен
констативен протокол за ПТП. Съгласно двустранния Протокол за ПТП, МПС “***“ с рег.№
*** / Превозно средство А/ удря в предната част лек автомобил „***“ с рег.№*** /Превозно
средство Б/. Виновен за настъпване на ПТП бил / Превозно средство А/ - МПС „***“ с рег.
№ ***. От двустранния Протокол за ПТП също е видно ,че за МПС „***“ с рег.№ *** била
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
ЗК“Л. И.“АД, ЕИК*** съгласно полица № BG/22/1 24000971706, която била действаща към
датата на възникване на ПТП. В следствие на възникналото ПТП били налице увреждания
по лек автомобил „***“ с рег. №***. Предвид на това, лекият автомобил бил представен за
оглед пред застрахователната компания на виновния водач - ЗК“Л. И.“АД за образуване на
щета, оглед на автомобила и изплащане на дължимото се застрахователно обезщетение на
21.06.2024г. Въз основа на предявената застрахователна претенция била образувана
застрахователна щета №0003-5000-000694.Извършени били два огледа на лекия автомобил,
съответно на 21.06.2024г и на 25.06.2024г. Съгласно посоченото от експертите на
застрахователната кампания, били налице следните увреждания по автомобила: преден
6
капак,посочен за подмяна и боядисване;ляв фар, посочен за подмяна;решетка радиатор,
посочена за подмяна и боядисване;емблема решетка радиатор,посочен за подмяна; л.дек.
лайсна пр.броня, посочена за ремонт /0,5ч/ и за боядисване; нос рамка решетка радиатор,
посочен за подмяна.държач решетка радиатор, посочена за подмяна;ключалка преден капак,
посочена за подмяна; основа декоративна решетка, посочена за подмяна. На 03.07.2024г. по
посочена от ищеца банкова сметка, от страна на ответното дружество ЗК“Л. И.“АД по
образуваната при него застрахователна щета била заплатена сума в размер 1 083,51 лв.
Изложеното по-горе не е спорно между страните и е възприето и от в.л. К. като
механизъм на ПТП-то , причинено по вина на водача на МПС-то, застраховано със
застраховка гражданска отговорност при ответника ,при което ПТП са възникнали и всички
щети по л.а. на ищеца.
Както бе посочено и по - горе спорен по делото е въпроса с изплащане на сумата от
общо 1 083,51 лв. от страна на застрахователя – ответник в полза на ищеца ответникът
изпълнил ли е пълно и точно задължението си да репарира в пълен размер щетите по л.а. на
ищеца .Този спорен между ищеца и ответника въпрос съдът приема, че се разрешава на база
даденото обективно и компетентно заключение на вещото лице инж.Х. К. , обективирано в
приобщената по делото САТЕ .
На първо място в.л.К. е определило средна пазарна на труда за отремонтиране на л.а. /
цена на 1 нормочас /в сертифицирани и несертифицирани сервизи както следва:
След справка в следните сертифицирани и несертифицирани автосервизи, в.л. К. дава
заключение, че цената на труда за един нормочас е :в автосервиз „***“ 96,00 лв. с ДДС ; в
„***“ 90,00 лв. с ДДС ; в „***“ 88,00 лв. с ДДС ; в „***“ 80,00 лв. с ДДС ; в„***“ 60,00 лв. с
ДДС ; в „***“ 54,00 лв. с ДДС , в „*** Варна“ 102,00 лв. с ДДС ; в „***“ 108,00 лв. с ДДС ; в
„***“ 60,00 лв. с ДДС . Цена за труд в автосервиз за 1 нормочас : в„***“ 43,20 лв. с ДДС ; в
автосервиз „***“ 60,00 лв. с ДДС; в автосервиз „***“ 45,00 лв. с ДДС ; в автосервиз ***“
98,40 лв. с ДДС ; в автосервиз „***“ 72,00 лв. с ДДС ; в сервиз „*“ 84,00 лв. с ДД**С ; в
сервиз „***“ 42,00 лв. с ДДС; в сервиз „***“ 30,00 лв. с ДДС; в сервиз „***“ 30,00 лв. с
ДДС ; в сервиз ***“ 24,00 лв. с ДДС ; в сервиз „***“ 30,00 лв . с ДДС ; в сервиз „***“ 18,00
лв. с ДДС; в сервиз „**“ 35,00 лв. с ДДС; в сервиз **“ 24,00 лв. с ДДС; в сервиз „*** 24,00
лв. с ДДС ; в сервиз „***“ 30,00 лв. с ДДС; в сервиз „**“ 36,00 лв. с ДДС ; в сервиз „**“
30,00 лв. с ДДС ; в сервиз „***“ е 21,00 лв. с ДДС; в сервиз „***“ 24,00 лв. с ДДС и в
сервиз „***“ 20,00 лв. с ДДС.
Средната цена на труда вещото лице инж.К. пресмята,че възлиза на 51,95 лв. с ДДС
за 1 нормочас. При тези данни в заключението си в т.1 от САТЕ , предвид уврежданията по
л.а. на ищеца, вещото лице пресмята , че средната пазарна стойност за извършване на
ремонта към момента на настъпването на застрахователното събитие е 2543,24 лв.
В т.3 от САТЕ вещото лице заключава, че стойността, необходима за възстановяването
на възникналите вследствие на процесното ПТП увреждания по лек автомобил марка
„***“.модел „***“, рег.№ ***, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, със
средни пазарни стойности на алтернативни части е 2211,83 лв.
Според т.4 от САТЕ възстановяването на лек автомобил марка „***", модел „***“, рег.
№ *** може да бъде извършено от сервиз, който не притежава европейски сертификат за
качество, а според т.2 от САТЕ щетите по л.а. на ищеца са именно тези, описани и в описа –
заключение по щета № 0003 -5000- 24-000694.
При така изясненото от фактическа страна , съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявения , изменен на осн. чл.214 ГПК, осъдителен иск с цена 1128,00 лв.ведно със
законната лихва считано от датата на сезиране на съда , съдът намира за изцяло доказан и по
основание размер .
По делото е установено и изяснено настъпването на застрахователно събитие от
21.06.2024г, механизма на ПТП, вината на водача на товарния автомобил – застрахован при
ответника със застраховка “ ГО „ , причинил щетите по л.а. на ищеца, пряката причинно-
следствена връзка между деликта и вредите по л.а.на ищеца.
Липсва спор между страните затова, че ищецът своевременно е уведомил
застрахователя -ответник за настъпилото застрахователно събитие и че последният е
изплатил по банков път на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 083,51 лв.
По делото ответникът не е доказал възраженията си за това, че с изплащане на
7
застрахователно обезщетение от общо 1 083,51 лв. нанесените в резултат на
застрахователното събитие щети по л.а. на ищеца могат да бъдат отстранени напълно .
Съгласно заключението на в.л. К. , дадено в т.3 от САТЕ : стойността, необходима за
възстановяването на възникналите вследствие на процесното ПТП увреждания по лек
автомобил марка „***“.модел „***“, рег.№ ***, изчислена по средни пазарни цени към
датата на ПТП, със средни пазарни стойности на алтернативни части е 2211,83 лв. Т.е.
разликата между 2211.83 лв. и изплатеното застрахователно обезщетение 1 083,51 лв.
възлиза на общо 1128.32 лв. или с 32 стотинки в повече над изменения размер на
осъдителния иск .
При така изложеното , съдът позовавайки се на общата разпоредба на чл. 386, ал.2 КЗ
, приложима при всички случаи на имуществено застраховане , а и практиката на ВКС по
чл.290 ГПК , съобразява, че обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението
не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1
КЗ ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка,монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 КЗ ). Целта е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия,
така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му
вследствие на настъпилия застрахователен риск.
В настоящото производство ищецът е установил и доказал, че изплатеното
извънсъдебно застрахователно обезщетение, дори и при цени на алтернативни части е почти
половината от дължимото.Приемайки, че стойността, необходима за възстановяването на
възникналите вследствие на процесното ПТП увреждания по лек автомобил марка
„***“.модел „***“, рег.№ ***, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, със
средни пазарни стойности на алтернативни части е 2211,83 лв. , а не на оригинални части,
след приспадане на заплатената сума от 1 083,51 лв., съдът извежда извода, че разликата от
1128.00 лв. е дължима от ответника и следва да бъде заплатена на ищеца ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда , на осн. чл. 432 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
С оглед изхода на спора съдът на осн. чл. 81 , вр. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза
на ищеца всички сторени от него съдебно-деловодни разноски , вписани подробно в списъка
по чл. 80 ГПК , приобщен на л.68, като доказани и по основания и размери и като реално
извършени : сумата от общо 256.00 лв.за платени държавна такса и депозит за САТЕ.
На второ място съдът следва да се произнесе и по искането на ищцовата страна за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,ал.2 ЗАдв. Видно от лист
5 -ти от делото , още с исковата молба ищецът е представил договор за защита и съдействие
и пълномощно от които се установява, че адв.Р. Р. е приел да осъществява безплатна правна
помощ и процесуално представителство на ищеца при условията на чл. 38 , ал. 1, т.3 , пр.2-
ро ЗАдв. Представения по делото договор за правна защита не е оспорен от насрещната
страна, поради което и съгласно нормите на чл. 38,, ал.2 ЗАдв вр. чл.36 ЗАдв. и Наредба
1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (сега с променено наименование -
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) / съдът следва да присъди и определи
адекватен размер на адвокатско възнаграждение , дължим от ответника в полза на адв.Р.Р..
Воден от принципа за справедливо определяне на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв ,
цената на първоначалния иск и цената на изменения размер, характера и вида на
производството по делото, съдът определя възнаграждение в размер на общо 400 лв. без
ДДС в полза на адв.Р.Р. , като отчита че този размер е минималния по чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба 1/2004 г.
Водим от гореизложеното , Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество„Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Т. И. А., ЕГН ********** с адрес : *** СУМАТА
8
от 1128,00 лв. (хиляда сто двадесет и осем лева) - окончателен иск - представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна щета за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на: преден капак; ляв фар; решетка
радиатор; емблема решетка радиатор; л. дек. лайсна пр. броня; нос рамка решетка радиатор;
държач решетка радиатор; ключалка преден капак; основа декоративна решетка на лек
автомобил „***”, с рег. № ***, причинени в резултат на настъпило ПТП на 21.06.2024 г.,
което ПТП е причинено по вина на водача, управлявал МПС „***”, с рег. № ***, който
автомобил е застрахован по договор за „Гражданска отговорност”, с полица №
BG/22/124000971706 при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.10.2024 г., до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.127 , ал.4 ГПК присъденото парично вземане може да бъде заплатено от
ответника на ищеца по банков път, по посочената от ищеца банкова сметка с № IBAN ***
водена при *** АД , с титуляр адв. Р. Р..
ОСЪЖДА ответното дружество„Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Т. И. А., ЕГН ********** с адрес : *** СУМАТА
в размер на общо 256.00 лв. (двеста петдесет и шест лева ) - представляваща сторените от
ищеца пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски за заплатени държавна
такса и депозит за експертиза, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ответното дружество„Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. В. Р., ЕГН ********** от АК Варна, със
съдебен адрес *** СУМАТА от 400.00 лв. (четиристотин лева ) - адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство на ищеца при условията на чл.38,ал.1 т. 3,
пр.2 от ЗАДв., пред настоящата инстанция , на основание чл. 38 ,ал.2 от Закона за
адвокатурата .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа, пред Окръжен съд Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9