№ 19185
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110155623 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) за осъждане на В. Е. С. да
заплати на Гаранционния фонд сумата от 4000.00 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено от ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от А. С. В. в качеството му на пешеходец при ПТП от 25.09.2013г., настъпило в
гр. София, на ............, на спирка на градския транспорт № 0343 „............., в резултат от
виновното и противоправно поведение на ответника като водач на лек автомобил „................
с рег. ............., чиято гражданска отговорност в това му качество не била обезпечена по
силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на конкретния лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.09.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 25.09.2013г., около 12:40 часа, движейки се по ............ в посока
от ................... към ............... водачът на лек автомобил „................ с рег. ............. В. Е. С. не
спрял своевременно на спирка на градския транспорт № 0343 „............., на която по това
време била спряла трамвайна мотриса, поради което ударил със задната лява част на МПС
горната част на тялото на А. В. С., който слизал от трамвая, и преминал със задната лява
гума на автомобила през пръстите на десния крак на пешеходеца, в резултат от което
последният получил травматични увреждания. Ответникът бил признат за виновен за така
описаното деяние с присъда по НОХД № 21403/2013г. по описа на СРС, потвърдена с
решение на СГС. Доколкото към датата на ПТП за процесния лек автомобил не бил сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите му,
ищецът изплатил в полза на увреденото лице обезщетение за претърпените от него във
връзка с травматичните увреждания от ПТП неимуществени вреди в размер на 4000.00 лева
и поканил ответника да му възстанови тази сума, което последният не сторил. По
изложените съображения ищецът претендира процесната сума, ведно със законната лихва,
както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника, с който предявеният иск се оспорва поради недоказаност
1
пострадалият при ПТП да е прегледан в деня на пътния инцидент, както и до ответника да са
достигнали отправените от ищеца преди процеса регресни покани. Оспорват се
съществуването на причинна връзка между ПТП и обезщетените от ищеца увреждания,
както и размера на изплатеното обезщетение.
По искане на ответника, обективирано в молба от 12.12.2023г.,с протоколно
определение от 13.12.2023г. като трето лице- негов помагач е конституирано соченото като
пострадало лице А. С. В..
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Възникването в правната сфера на Гаранционния фонд на регресното суброгационно
вземане, уредено в разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), се обуславя от установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в обективната действителност са се
осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ настъпване на
ПТП в резултат от виновното и противоправно поведение на ответника в качеството му на
водач на лек автомобил „................ с рег. .............; 2/ получени от А. С. В. в резултат от ПТП
травматични увреждания и претърпени във връзка с тях неимуществени вреди-
неблагоприятно засягане на нематериални блага; 3/ липса на действащ към датата на
инцидента договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на лек автомобил „................ с рег. .............; 4/ изплащане от Гаранционния
фонд в полза на соченото за пострадало лице на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в сочения в исковата молба размер.
При съобразяване на конкретно изложените от страните твърдения, доводи и
възражения с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства с правно значение: че на посочените в исковата молба дата и място е настъпил
пътен инцидент с посочения в исковата молба механизъм, отговорен за който е водачът на
лек автомобил „................ с рег. ............., че към датата на ПТП отговорността на водачите на
последния не е била обезпечена по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че за обезщетяване на претърпените от А. С. В.
неимуществени вреди ищецът е заплатил в негова полза сумата от 4000.00 лева.
Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
правнорелевантни факти се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от
страните писмени доказателства: констативен протокол за ПТП № К-873 от 25.09.2013г.,
справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд за сключени
договори застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил
„................ с рег. ............., преводно нареждане от 01.03.2017г. за платено в полза на
пострадалия при ПТП застрахователно обезщетение в размер на 4000.00 лева.
Нещо повече, по делото като писмено доказателство е приобщена присъда от
27.04.2016г., постановена по НОХД № 21403/2013г. по описа на СРС, НО, влязла в сила на
24.01.2017г., с която ответникът е признат за виновен за това, че на 25.09.2013г. в гр. София,
при управление на МПС- лек автомобил „................ с рег. ............., по ............, с посока на
движение от ................... към ..............., в района на трамвайна спирка „............. нарушил
правилата за движение по пътищата , като в движение в пътна лента покрай спряло пътно
превозно средство на означена с пътен знак трамвайна спирка не намалил своевременно
скоростта и по непредпазливост причинил на А. С. В. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на три предноходилни кости на десния крак, довело до трайно затруднение на
движението на десния долен крайник, след което деецът избягал от местопроизшествието.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
2
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
с оглед на което в настоящия процес не подлежат на преразглеждане въпросите относно
механизма на ПТП, виновността на ответника за настъпване на инцидента, както и
противоречието на поведението му с конкретно установени правила за поведение, в случая
вменени на участниците в движението с нормите на ЗДвП. В допълнение следва да се
изясни, че при съобразяване на задължителната сила на присъдата, гражданският съд, в
частност настоящият съдебен състав, е обвързан и следва да приеме за установени в
производството и всички съставомерни признаци на извършеното деяние, като при средна
телесна повреда, каквато в случая е възприето в присъдата да е причинена на А. С. В., това
са и причинените на последния травматични увреди, техния вид и обективни
характеристики.
Независимо от това следва да се изясни, че същите, както и настъпването им като
закономерна последица от процесния пътен инцидент се установяват и от заключението на
комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, по отношение на чиято
обоснованост, преценено по реда на чл. 202 ГПК, за съда не възниква съмнение. Така, въз
основа на приложената по делото медицинска документация, която, противно на
поддържаното от името на ответника, обективира резултатите от извършени прегледи и
проведени изследвания на пострадалия още в деня на самия инцидент, вещото лице е
установило, че последният е получил счупване в основата на II, III, IV метатарзални
(предноходилни) кости на дясното стъпало, което травматично увреждане се намира в
причинна връзка с установения механизъм на ПТП.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице- съдебен медик
след констатиране на травмата на пострадалия е поставена гипсова лонгета, а в резултат от
полученото счупване е било налице практическо затруднение на основната функция на
десния долен крайник- ходилна и опорна. Експертът е разяснил, че неразместените
счупвания на метатарзалните кости, каквото е процесното, се лекуват с обездвижване, като
се избягва натоварването на засегнатия крак в продължение на поне 4 до 6 седмици, а след
премахване на имобилизацията е необходим период на адаптиране с постепенно натоварване
за около 1.5- 2 месеца. При благоприятно протичане на оздравителния процес пълно
функционално възстановяване настъпва за около 2- 2.5 месеца след инцидента.
Изложеното налага безспорен извод, че като резултат от процесния пътен инцидент А.
С. В. е претърпял неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания. Тъй
като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно трайно
установената практика на ВКС принципът за справедливост изисква в най- пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на
моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки.
В случая следва да бъде отчетено, че в резултат от инцидента ищецът е получил
травматично увреждане, наложило обездвижването му и ограничило основаната функция на
увредения долен десен крайник- двигателна и опорна, като в най- добрия случай
възстановяването му е продължило около 2- 2.5 месеца след инцидента съобразно изричните
разяснения на вещото лице, извършило СМЕ. Следователно, касае се за травматично
увреждане, което освен че по дефиниция е силно болезнено и с оглед механизма на
произшествието е настъпило внезапно за пострадалия, е наложило обездвижването на
3
увредения крайник, а това закономерно е свързано с ежедневни неудобства в битов план.
С оглед на така изложеното, при съобразяване на възрастта на пострадалия към датата
на ПТП, на социално- икономическите условия в страната към същия момент, както и
липсата на приобщени по делото данни възстановителният процес при пострадалия да е
продължил по- дълго от обичайното и/или да е бил съпътстван с неудобства и болки с
интензитет, по- голям от обичайния при такива наранявания, съдът намира като съответно
на критерия за справедливост определеното от ищеца обезщетение в размер на 4000.00 лева,
за което, както бе изяснено, не се спори, а и се установява от доказателствата по делото да е
реално заплатено в полза на правоимащото лице.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) следва да бъде
изцяло уважен, а като законна последица от това върху присъдената сума следва да бъде
присъдена и законна лихва от 18.01.2023г.- деня, следващ изтичане на предоставения от
ищеца срок за доброволно изпълнение в приложената към исковата молба регресна покана,
за която не се установява да е получена от ответника преди получаване на 10.01.2023г. на
препис от исковата молба и приложенията към нея, вкл. процесната регресна покана.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на
ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата
от 1490.00 лева, включваща заплатените от него разноски съобразно изричното им
индивидуализиране в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) В. Е. С., ЕГН
**********, да заплати на Гаранционния фонд сумата от 4000.00 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за заплатено от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от А. С. В. в качеството му на пешеходец при ПТП от 25.09.2013г.,
настъпило в гр. София, на ............, на спирка на градския транспорт № 0343 „............., в
резултат от виновното и противоправно поведение на ответника като водач на лек
автомобил „................ с рег. ............., чиято гражданска отговорност в това му качество не
била обезпечена по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-
сумата от 1490.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ищеца А. С. В., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4