Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И.
А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16 596 по описа за 2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „в” КЗ
(отм.).
Ищците М.Ф.Е. и И.А.К. поддържат, че на 9.04.2015 г., около 22,35 на пътя
между с. С. и с. Т., настъпило ПТП, при което водачът А.А. К., управлявайки в
пияно състояние (1,95 %) с несъобразена скорост (118 км/ч), загубил контрол над
л.а. „Ауди“, рег. № ********, преминал в насрещната лента и напуснал пътното
платно като се блъснал в крайпътно дърво. В резултат на инцидента загинали
водачът и синът на ищците А.И. К., на 7 г., който пътувал на предна дясна
седалка, и получил тежка съчетана травма. Ищците сочат, че загубата на детето
им им причинила неописуема скръб и за претърпените страдания претендират
обезщетение от ответника (тъй като за гражданската отговорност на водачът К. не
е имало валидно сключена застраховка) в размер на по 200 000 лв. за всеки от
тях, ведно със законна лихва от 15.10.2015 г., както и разноски (вкл. по чл. 38
ЗА).
Ответникът Г. Ф. оспорва механизма,
противоправността на поведението на водача, причинната връзка, размера. Твърди,
че е налице съпричиняване, тъй като ищците са оставили детето без надзор, като
така са създали опасност за живота му. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
От удостоверение № 0331 от 27.04.2015 г. се установява, че М.Ф.Е. и И.А.К. са родители и
законни наследници на А. Иванов К., починал на 9.04.2015 г. От други
удостоверения (№ АОУ-677 от 1.06.2016 г. и № АОУ-676 от 1.06.2016 г.) е видно,
че към сочените дати ищцата има и друго дете – Р.Е., а ищецът няма други деца
освен загиналият А. К..
Приетата по делото САТЕ е дала заключение, че инцидентът е настъпил на
9.04.2015 г. около 22,35 ч. по пътя между с. С. и с. Т., като водачът А.А. К.
управлявал л.а. Ауди 80, рег. № ******** със скорост от порядъка на 118 км/ч.
(при разрешена скорост от 90 км/ч). В района на прав пътен участък водачът
загубил контрол върху превозното средство, последното се отклонило в дясно, а
после в ляво и пресичайки косо платното за движение, го напуснало като се
ударило в крайпътно дърво с дясна странично-предна част на МПС. На предна дясна
седалка пътувал седемгодишният А.И. К., който заедно с водача К. (алкохолно
повлиян) загинали. Вещото лице е посочил, че при движение с конкретната скорост
от 118 км/ч ударът в дървото се равнява на падане от 54 м височина
(приблизително от 18-етажна сграда). Уточнено е освен това, че сблъсъкът е
настъпил в дясната част на превозното средство (мястото където е пътувал малкия
А.), като при голямата кинетична енергия дефорациите на купето са значителни и
достигащи до средата на автомобила. В тази връзка експертът е приел, че
използването на детско столче не би предотвратило леталния изход за
детето.
По делото е разпитан св. С.В.М.. Същият разказва, че в деня на злополуката
бил на работа втора смяна в английска фирма в с. С., заедно с бащата на малкия А.
(ищецът И.К.). Когато около 10 ч. (вечерта) смяната им свършила те отишли в
махалата и като разбрали, за някаква катастрофа отишли да видят какво става.
Полицаите не пуснали И. да види детето си, той буйствал и бил „направо влошен“.
Когато отишъл в дума на ищците свидетеля видял там майката (ищцата М.Е.) и
бабата на детето, които викали и крещели, а цялата махала се била събрала. Св. М.
разказва, че към момента на трагедията загиналото момче живеело с родителите
си, баба си, дядо си и брат си Р. в едно домакинство. Родителите много добре се
грижели за А. и от нищо не го лишавали, те вземали добри заплати за региона
(400-500 лв.), като докато те ходели на работа, дядото (водачът на автомобила в
нощта на катастрофата) гледал децата. Във вечерта на инцидента бабата също била
втора смяна, а майката на А. отивала нощна смяна. Свидетелят разказва, че
загиналото дете било бяло, умно и красиво, ходело на училище, можело да чете и
да говори, и загубата му все още не можела да се преодолее от родителите му, те
още не се били успокоили, плачели, ходели на гробища всеки ден, кръстили
новороденото си дете А.а, в памет на починалия А.. Свидетелят сочи, че дядото А.
К. си пиел, но не потвърждава да му се е носела славата на пияница.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Страните не спорят и от събраните доказателства
се установява, че на 9.04.2015 г. настъпило ПТП, което било причинено по вина (поради
необорване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) на водача А.А. К.. Същият е
управлявал МПС след консумация на алкохол и с превишена скорост, което е довело
да загуба на контрол върху автомобила и сблъсъкът му с крайпътно дърво. С това
си поведение водачът е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Като
пряка последица на това противоправно поведение е настъпила смъртта на самия
водач и на пътуващия на предна дясна седалка А.И. К. на 7 г. Настоящият състав
не споделя тезата на ответника, че в случая се касае до съпричиняване. Нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да намери приложение. Следва да се изтъкне, че
твърдението за неупражнен родителски контрол е останало и недоказано, тъй като
данните сочат, че ищците са поверили детето на неговия дядо, тъй като и двамата
е следвало да изпълняват трудовите си задължения – ищецът се е прибирал от
втора смяна, а ищцата е следвало да отиде на работа в нощна смяна. Необходимо е
да се изтъкне още, че от САТЕ с категоричност се установява, че при естеството
на процесното ПТП леталният изход за пострадалото дете е бил неминуем - поради
високата скорост ударът се е равнявал на падане от 18-етажна сграда, а
деформациите на колата са предизвикали навлизане на твърди части от превозното
средство до средата на купето. При тези данни следва да се приеме, че и при
използване на предпазен колан и детско столче смъртта на А. е била неизбежна.
Като съобрази събраните гласни доказателства, съдът
приема, че ищците са претърпели в равна степен негативни емоции от загубата на
малолетното си дете. Съдът отчита данните, че ищците се грижели много добре за
своя син, че живеели съвместно с него, че той бил добро и умно дете, че
загубата му била неочаквана и трагична, че те не можели да преодолеят скръбта
от гибелта му. Съобразени са и данните, че в семейството има още две деца – Р.
и А.а, като последната е кръстена с това име в памет на загиналия си брат.
Ирелевантни в случая е информацията колко големи са семействата на ищците,
какъв е броят на братята и сестрите им и пр., още повече, че няма данни всички
те да съжителстват съвместно в добри отношения, по начин способстващ за
намаляване на негативните последици от загубата на А.. Съдът взе предвид също и
принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД и обичайната практика за подобни случаи,
вкл. датата на инцидента (през 2015 г.). С оглед всичко изложено настоящият
състав приема, че обезщетението за всеки от ищците следва да бъде определено в
размер на по 110 000 лв. (приблизително 300 минимални работни заплати за
страната или възнаграждението за 25 години).
Страните не спорят, че водачът А. К. не е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност”. Ето защо отговорността за заплащане на
посочените суми по силата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „в” КЗ (отм.) следва да се
възложи на Г. Ф.. Върху сумите от 110 000 лв. следва да се присъди и лихва,
която при съблюдаване на правилото на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.) и с оглед неоспорените
данни, че молбата на ищците до Ф.а е депозирана на 27.07.2015 г. (л. 26),
следва да се начисли от 27.10.2015 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищците се следват разноски - 200 лв. за държавна такса и 192,50
лв. за експертиза. На основание чл. 38 ЗА на адв. К. следва да се присъди
сумата от 7130 лв., дължима от ответника. На ответника на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, съобразно с обстоятелството, че част от исковата претенция е отхвърлена,
следва да се присъди сумата от 5930 лв. за юрисконсултска защита. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сума в размер
на 8600 лв. като дължима държавна такса (тъй като 200 лв. е внесена при
образуване на делото).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.
Ф. да заплати на М.Ф.Е., ЕГН **********,
и на И.А.К., ЕГН **********, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.) сумите от по 110 000 лв. като обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на сина им А.И. К., настъпила при ПТП на 9.04.2015
г., ведно със законната лихва от 27.10.2015 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 392, 50 лв.
като разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите
от 110 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв.
ОСЪЖДА Г.
Ф. да заплати по сметка на СГС сумата от 8600 лв. като държавна такса
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Г.
Ф. да заплати на адв. П.К., САК, на основание чл. 38 ЗА сумата от 7130
лв.
ОСЪЖДА М.Ф.Е.
и И.А.К. да заплатят на Г. Ф.
разноски в размер на 5930 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: