Решение по дело №643/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София /АДФИ/, чрез юрисконсулт К. – процесуален представител на АДФИ против решение № 9/22.02.2023г. постановено по а.н.д. № 514/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-46-/30.05.2022г. на директора на АДФИ гр.София, с което на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), на кмета на Община Царево Г.И.Л. е била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.42, ал.2 от Постановление №381 на Министерския съвет от 30 Декември 2019г.за изпълнението на Държавния бюджет на Република България за 2020г.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание, касаторът редовно уведомен, се представлява от ю.к. К., който поддържа касационната жалба и излага аргументите си устно.

Ответната страна – кмет на Община Царево, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХХVI-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

С оспореното наказателно постановление, отговорността на ответната страна е била ангажирана за това, че при извършване на проверка в Община Царево, било установено, че до 31.01.2020 г. включително, в Община Царево, гр. Царево, Г.Л., в качеството си на кмет на Община Царево, не е възстановил в централния бюджет неусвоените до 31.01.2020 г. целеви трансфери, предоставени на Община Царево за предходната 2019 г. по реда на наредбата по § 4, ал.3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози (приета с ПМС № 163 от 29.06.2015 г.) в размер на 6 694,44 лв., представляващи целеви средства, предоставени на общината за компенсиране на стойността на безплатния транспорт на деца и ученици по чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.

След отмяна на предходния съдебен акт, отменящ оспореното НП от състав на АС Бургас, поради липса на мотиви в атакуваното въззивно решение и невъзможност делото да бъде решено по същество от касационната инстанция, тъй като би се явила първа инстанция по съществото на спора (процесуално нарушение на чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК, явяващо се касационно основание за отмяна на въззивното решение) и след връщане на делото за ново разглеждане в Районен съд - Царево, от друг състав на съда, бил постановен съдебният акт, предмет на настоящото производство. Със същия било прието за установено от събраните по делото гласни доказателства – св. показания на актосъставителя и писмени доказателства (справка от 15.12.2021г относно движението на средствата за субсидии и компенсации по Наредбата, получени от ЦБ през 2019 г. по §31-28, Разшифровка от 22.12.2021г., Справка за предоставени субсидии и компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания със средства от

централния бюджет през 2019г. по бюджета на Община Царево /л.18 от АНП/; Справка за изплатени субсидии и компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет през 2019г. по бюджета на Община Царево /л.19 от АНП/; Таблица-равносметка относно усвояването на средствата, предоставени от ЦБ през 2019г. по реда на Наредбата /л.22 от АНП/;), че кметът на община Царево е допуснал правнорелевантно бездействие, представляващо пропуск да възстанови преходен остатък в размер на 6 694.44 лв. в дейност 389 „Други дейности по образованието“, който е останал неусвоена целева субсидия за компенсиране стойността на безплатните превози през 2019 г. на деца и ученици по чл. 283, ал. 2 от ЗПУО. Възстановяването е следвало да бъде сторено по сметка на централния бюджет в срок до 31.01.2020г. включително.

На база на така приетите за надлежноустановени факти, въззивната инстанция е достигнала до извод, че надлежноустановеното бездействие от от обективна и субективна страна да осъществява състава на нарушение на чл. 42, ал. 2 от Постановление № 381 на Министерския съвет от 30 декември 2019 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г., но касае маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като от нарушението не са настъпили никакви вредни последици за държавния бюджет.

Според въззивната инстанция се установявало това, че неусвоените целеви средства в размер на 6 694,44 лв. не били разходвани за други цели и същите са били налични в бюджета на общината по съответната сметка, като били възстановени в държавния бюджет още по време на проверката - преведени на МФ с платежно нареждане от 21.12.2021г.

На следващо място невъзстановената сума представлявала приблизително 7% от предоставените на общината за 2019г. целеви средства по реда на наредбата по § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, което сочило на ниска степен на опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на заключението на въззивната инстанция за маловажност на случая била отчетена и липсата на данни жалбоподателят да е бил наказван с влезли в сила НП за извършени нарушения на финансовата дисциплина по ЗДФИ.

Така постановеното решение е неправилно.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са основателни и се възприемат от настоящата касационна инстанция.

От една страна приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, но от друга касационният състав не споделя направените въз основа на нея правни изводи.

Правилно въззивният съд е приел, че НП е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 35 ЗДФИ. Административнонаказателното производство е образувано, а актовете са съставени в сроковете по ЗАНН. При съставяне на АУАН и издаването на НП, органа е съобразил разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При тези констатации неправилен се явява направения от съдебната инстанция извод за маловажност на случая.

Нормата на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай обаче, Л. е санкциониран за това, че чрез бездействие е допуснал неусвоените до 31 декември 2019 г. трансфери за други целеви разходи, предоставени по бюджетите на общините за 2019 г. и предходни години по реда на наредбата по § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, прехвърлени по бюджетна сметка на общината и неизразходвани със същата цел до 31.01.2020г. (чл.17 от Наредбата, приета с ПМС №163/29.06.2015 г.) да не бъдат възстановени по сметка на централния бюджет след тази дата, т.е допуснал е неизпълнение на задължение свързано със спазването на финансовата дисциплина и точното изпълнение на задълженията, произтичащи от държавния бюджет. Случаят касае обществени отношения от съществена важност, от което следва, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Самият законодател е посочил, че неусвоените средства следва да бъдат възстановени в конкретен срок. Същият е съобразен с необходимостта да бъде предоставено достатъчно време за изпълнение на счетоводната операция, като служебно задължение на кмета на общината на основание чл.3, ал.4, вр. ал.2 от Наредбата, приета с ПМС № 163 от 29.06.2015 г. (обн. ДВ, бр.51/07.07.2015 год.. изм. и доп. ДВ. бр. 53/04.07.2017г.) е да извърши възстановяването. С изтичане на нормативноопределения срок за подаване на декларация, се поражда задължението на органа да извърши проверка и в случай че установи извършено нарушение, то да бъде санкционирано.

Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното възстановяване на сумата също не може да послужи за установяване на признаците на „маловажност“, защото в ,3съдържанието на материалната норма, явяващо се фактически състав на нарушението, вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието, а върху размера на наказанието.

Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, тъй като възстановяването е настъпило едва в хода на предприетата проверка – повече от три месеца след като е настъпил момента за това, поради което не представлява маловажен случай.

Следва да се отбележи още, че наказващият орган е съобразил размера на наказанието с тежестта на нарушението, както и с това, че то е извършено за първи път, тъй като е наложил глоба близка до минималния предвиден в закона размер за такова нарушение по реда на чл.32, ал.1, т.1 ЗДФИ.

Като е отменил НП, първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а НП потвърдено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №9/22.02.2023г. постановено по а.н.д. №514/2022г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-46-/30.05.2022г. на директора на АДФИ гр.София, с което на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), на кмета на Община Царево Г.И.Л. е била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.42, ал.2 от Постановление №381 на Министерския съвет от 30 Декември 2019г. за изпълнението на Държавния бюджет на Република България за 2020г. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 11-01-46-/30.05.2022г. на директора на АДФИ гр.София, с което на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), на кмета на Община Царево Г.И.Л. е била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.42, ал.2 от Постановление №381 на Министерския съвет от 30 Декември 2019г. за изпълнението на Държавния бюджет на Република България за 2020г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: