№ 265
гр. Дупница, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102055 по описа за 2024 година
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., е предявило срещу Т.
Ж. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца: 1600 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 499287/24.02.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на
задължението; 380, 83 лв. - възнаградителна лихва за периода от 24.03.2021 г. до 24.12.2021 г.; 468,
57 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 24.02.2021 г. между "Сити кеш" ООД, като заемодател и Т. Ж. И., като
заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 499287, съгласно който кредиторът
е отпуснал на ответника кредит в размер на 1600 лева. С договора ответникът се е задължил да
върне сума в размер на 1980, 83 лв., ведно с договорната лихва – 380, 83 лв., на 10 месечни
погасителни вноски, от 24.03.2021 г. до 24.12.2021 г.
Ответникът не е извършвал плащания по договора, поради което е начислено обезщетение
за забава в размер на 468, 57 лв. за периода от 25.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Поради това задължението възлиза на: 1600 лв. – главница; 380, 83 лв. - договорна лихва;
обезщетение за забава в размер на 468, 57 лв. за периода от 25.03.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023 г. и приложение №1 от
14.06.2023 г. вземанията са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Длъжникът е уведомен за цесията с известие за доставяне, като при евентуалност е направено
искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1024/2024 г. по описа на ДРС и
е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1,
1
т.1 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба
чрез назначения му особен представител, в който оспорва основателността на иска и сочи, че
липсват доказателства за получаването на сумата по кредита; прави възражение за изтекла
погасителна давност за част от претендираното вземане; прави възражение за недействителност на
договора по чл.22 ЗПК поради това, че уговорената в т.8 неустойка не е включена в ГПР.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът е представил договор за потребителски кредит № 499287 от 24.02.2021 г., сключен
между "Сити кеш" ООД, като заемодател и Т. Ж. И., като длъжник, при следните параметри: размер
на кредита - 1600 лева, срок на кредита - 10 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ - 48, 58 %
и годишен лихвен процент /ГЛП/ - 40, 05 %, обезпечение: поръчител или банкова гаранция.
Съгласно чл.4, ал.1 с подписването на договора кредитополучателят удостоверява получаването на
заемната сума и договорът служи като разписка за получаването на заема. С доклада по делото е
обявено за безспорно сключването на договора.
В чл.6, ал.1 от договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение - банкова
гаранция или поръчителство, отговарящо на определени в общите условия изисквания, при
неизпълнение на което в тридневен срок от сключването на договора в чл.8 е уговорена неустойка в
размер на 1779, 17 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора, съгласно погасителния
план.
Ищецът е представил и договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023 г. и
приложение №1 от 14.06.2023 г. към него, от които се установява придобиването на вземанията по
описания договор за кредит от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че длъжникът е направил по процесния договор за кредит седем погасителни вноски в
общ размер на 1755, 10 лв. Със заплатената сума са погасени: 682, 73 лв. – такси; 1072, 37 лв. –
неустойка за непредоставено обезпечение по чл.8 от договора. Непогасените задължения по
договора възлизат на 3 239, 75 лв.: 1600 лв. - главница; 380, 83 лв. - възнаградителна лихва; 552, 12
лв. - обезщетение за забава; 706, 80 лв. – остатък от неустойката за непредоставено обезпечение. В
посочения в договора ГПР – 48, 58 %, не е включен размерът на неустойката за непредоставено
обезпечение по чл.8 от договора.
Приложено е ч.гр.д. № 1024/2024 г. по описа на ДнРС, по което са представени
доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че вземането е съществувало в полза
на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит, предаването на сумата по
договора за кредит, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума.
В тежест на ответника е установяването на обстоятелствата, на които основава своите
възражения.
По делото не е спорно сключването между "Сити кеш" ООД и Т. Ж. И. на договор за
потребителски кредит № 499287 от 24.02.2021 г. Неоснователно е възражението за получаването на
сумата по кредита, предвид неоспорването на подписа на длъжника в договора и изричната
уговорка, че с подписването на договора се удостоверява получаването на заемната сума.
Не е спорно, че за процесния договор за кредит се прилагат правилата на Закона за
потребителския кредит.
Основателен е доводът на ответника, че при посочването на ГПР в договора е следвало да
бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането на този
разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за
погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно разпоредбата на
чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били реално очаквани от
2
кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение преди срока. В случая
кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил неустойка, чието плащане
разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на договора. Това, наред с краткия
срок за предоставяне на обезпечение с обективно трудноизпълними условия и наред с
обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди предоставянето на обезпечение /при обезпечените
кредити отпускането по правило следва предоставянето на обезпечение/ води до извод, че
кредиторът не цели получаване на обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на
допълнителен разход от страна на длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да
престира нещо в замяна. Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в
месечните вноски още със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение
на предвидено в договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.
Оформянето му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено
заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това неустойката по чл.8 от договора представлява разход по кредита съгласно
определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК,
респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите. По делото е безспорно
установено, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по договора. Следователно
с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в
договора – 48, 58 %. Ирелевантно за преценка на обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при
сключването на договора е, дали впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на
начислената в погасителните вноски неустойка.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния. Посочването в
договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя за
финансовата тежест на кредита. Това противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити; в нея е
установен принципът за информираност на потребителя - следва да му бъде осигурена възможност
да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да
получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/ има
същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора за
потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид невключването в
него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това обуславя
недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК. Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е изцяло недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
По делото е установено, че общо заплатената от длъжника сума възлиза на 1755, 10 лв. Тази
сума следва да бъде отнесена изцяло за заплащане на чистата стойност на кредита – 1600 лв., т.е.
размерът на главницата е изцяло заплатен.
Следователно предявените установителни искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, срещу Т.
Ж. И., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца: 1600 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 499287/24.02.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на
задължението; 380, 83 лв. - възнаградителна лихва за периода от 24.03.2021 г. до 24.12.2021 г.; 468,
57 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4