№ 215
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Люб. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.
С присъда от 03.09.2021 г. по нохд № 82/20 г. на СГС, 19 с-в подсъдимият К. В.
Я. е признат за невиновен за това на 26.10.2019 г. в с. ***, общ. ***, обл. Монтана да е
предложил и дал на И. Г. В. имотна облага в размер на 50 лв. с цел да я склони да
упражни избирателното си право при провеждането на избори за кметове на кметства в
община *** на 27.10.2019 г. в полза на определен кандидат – на К.Я., регистриран за
кандидат кмет с решение № 82-МИ/23.09.2019 г. на ОИК ***, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.167, ал.2 НК.
Срещу присъдата е депозиран протест с допълнение към него, съдържащи доводи
за незаконосъобразност и искане за отмяна на съдебния акт, като подсъдимият бъде
признат за виновен. Конкретно се сочи, че липсата на изменение в обвинението не е
пречка за осъждането на подсъдимия, както е прието от СГС, тъй като е допустимо в
обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочи ориентировъчен час на
извършване на деянието, а в диспозитива е отразена единствено инкриминираната
дата, за която е предявено обвинение на лицето.
В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура
поддържа протеста и моли за осъждането на подсъдимия, тъй като споделя
1
съображенията за очертаване на обвинението в диспозитива на обвинителния акт.
Алтернативно на това се сочи наличието но явна фактическа грешка, за отстраняването
на която е необходимо връщане на делото на първата инстанция.
Защитникът на подсъдимия излага доводи за частично съгласие с мотивите за
оправдаване по повдигнатото обвинение. В по-голяма степен следвало да се приеме, че
извършените разпити на свидетели, включително и пред съдия разкрива порочната
практика за копиране на показанията, дадени пред разследващия орган. Така в
протокола за разпит на основната свидетелка И. В. е отразено, че лично е прочела и
удостоверила написаното, а е видно, че тя е неграмотна, не може да чете и да борави с
ползваната терминология. Отделно от това събраните доказателства установявали
провокация към подсъдимия като кандидат за кмет от страна на роднинския кръг на
негов конкурент. За местонахождението му към процесния ден следвало да се ценят
показанията на сочените от защитата свидетели, установяващи честването на рожден
ден на сина на Я., с оглед на което мотивите за оправдаването му не следва да се
свеждат единствено до проблем с очертания от обвинението часови диапазон на
деянието.
В собствена защита подсъдимият моли за потвърждаване на оправдателната
присъда, тъй като твърденията на част от свидетелите са неверни и повлияни от
роднинските отношения с негов опонент в изборния ден.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, събраните по делото
доказателства и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, прие
следното:
За постановяване на присъдата първостепенният съд е провел счетените за
необходими процесуално-следствени действия при спазване изискванията на НПК, за
да установи релевантните за предмета на доказване по делото обстоятелства. Същите
са изведени въз основа на събраните и приетите за годни гласни и писмени
доказателства – обяснения на подсъдимия Я., показанията на свидетелите И. В., А. Д.,
С. П. /заедно с прочетените показания от досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1-2 и по
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1-2 НПК/, Л. Д., Е. Д., И. В., Д. Д., Н. Н. И. Л., М. М. и М. В.,
протокол за доброволно предаване от И. В., удостоверение № 21-КК/23.09.2019 г. на
Общинска избирателна комисия за регистрация на кандидат за кмет на кметство село
Портитовци, справка за съдимост на подсъдимия Я. и останалите подробно описани
писмени доказателства.
Пред въззивния съд не е провеждано въззивно следствие и не са приобщавани
нови доказателства, а въз основа на извършения собствен анализ на събраните такива
по делото, настоящият съдебен състав като цяло се солидаризира с основната част на
установената от СГС фактология, която обаче допълни и коригира по начин, счетен за
съответен в най-голяма степен на обективно установеното. Същата се свежда до
2
следните правнозначими факти:
Подсъдимият К. В. Я. е роден на ******** г. в гр. Дупница, живее в с. ***,
българин с българско гражданство със средно образование, не е осъждан.
Във връзка с участие в насрочените на 27.10.2019 г. избори за кметове в община
***, подсъдимият К. В. Я. бил регистриран с решение № 82-МИ/23.09.2019 г. 014 г. на
Общинска избирателна комисия като кандидат за кмет на с. ***. Той бил кмет на с. ***
и към процесния период, като за времето от 25.09.2019 г. до 14.10.2019 г. бил
хоспитализиран в болнично заведение в гр. Монтана по повод двустранна пневмония,
след което бавно се възстановявал в дома си.
Свидетелката И. В. живеела в къща в с. ***, обитавана и от семейството на сина й
– Л. Д. и свид. С. П.. Подс. К.Я. се познавал с тях и посещавал дома им още преди
инкриминирания период, тъй като по-рано поддържал отношения с една от дъщерите
на В.. В деня преди изборите – на 26.10.2019 г. около 12.00 ч. той отишъл при В., която
в този момент се грижела за внуче- инвалид и разговарял с нея, като впоследствие при
тях дошла и свид. С. В.. При тръгването си Я. дал на двете по 50 лв. без да обясни
нищо, поради което впоследствие двете жени решили, че вероятно парите са им
оставени, за да гласуват за Я.. П. изчакала прибирането на мъжа си – свидетеля Л. Д.,
на когото разказала за случилото се. Породил се скандал помежду им, при което П.
отишла с автомобила си до дома на Я. и му върнала парите. От своя страна свид. П.
също се скарала със съпруга си за взетите пари и излязла към магазините на селото.
Там се видяла с дъщеря си – свид. Е. Д., която била бивша съпруга на друг кандидат за
кмет – свид. Д. Д.. В. била видимо разстроена и съобщила за случилото се, като
заявила: „Дал ми е, мамо К., 50 лв. да гласувам, ама аз няма да гласувам за него“ и
показала парите – 2 бр. банкноти по 20 лв. и 1 бр. – от 10 лв. Свидетелката се обадила
на сина си – свид. И. В., той- на баща си /свидетелят Д. Д./, а последният подал сигнал
до свидетеля Н. Н. - началник на полицейското управление в с. ***. Впоследствие
свидетелите Н. и И. Л. /последният също полицейски служител/ се срещнали с П. и В..
Те разказали за случилото се с пояснението, че парите им били оставени с думите „Вие
си знаете за какво са“, като В. предала сумата от 50 лв. Още същата вечер Н. и Л.
посетили дома на подсъдимия, но той категорично отрекъл не само даването на пари
на двете жени по какъвто и да е повод на процесния ден, но заявил и че не е ходил в
дома им, като спокойно обяснил подаването на сигнала против него с това, че го
мразят. Съставен му бил протокол за полицейско предупреждение с превантивна цел.
По-рано същия ден – между 12.30-13.00 ч. до към 18.00 ч. в дома му се състояло
тържество по случай рождения ден на сина му – свид. М. В., на което присъствал
подсъдимият и гости, сред които свид. А. Д. и свид. М. М., като същите го посетили и
за да се видят с доскоро боледувалия Я..
Така изяснената фактическа обстановка възизвния съд счете за отговаряща в най-
3
пълна степен на действително случилото се на инкриминираната дата. Същата като
цяло е идентична с възприетата и от първата инстанция, но за разлика от нея САС
прие, че коректният прочит на събраните доказателства сочи, че предназначението на
дадената парична сума на всяка от двете свидетелки не е било директно съобщено от
страна на подсъдимия. Действително посещението му в дома им на инкриминираната
дата около обяд, както и предоставянето на паричната сума в посочения размер се
установява въз основа на убедителните показания на В. и П. в тази насока, които
свързват случилото се не само с гостуването на Я., което не било необичайно, но и със
създалото се впоследствие напрежение по този повод с близките им. Така П. се скарала
с мъжа си и отишла до дома на подсъдимия да върне парите, а В. от своя страна се
разплакала пред дъщеря си и внука си за това , че е получила пари от конкурент на
бившия съпруг на Е. и баща на И.. Приетият времеви диапазон на престоя на Я. в дома
им не влиза в противоречие със също убедителните и счетени за достоверни показания
на свидетелите М. В., А. Д. и М. М., сочещи съвместното пребиваване следобед на
същия ден в дома на Я. по повод рождения ден на сина му. Цялостното съпоставяне на
свидетелските показания от лицата, узнали впоследствие за случилото се и взели
отношение към него също е в подкрепа на установената хронология на събитията
/първо посещение в дома на В., а след това празненство в дома му/. Така свид. Л. Д.
сочи, че се е прибрал се в дома си към 16.30-17.00 ч., а Я. бил идвал около два-три часа
по-рано. Срещата на В. пък с дъщеря й, а впоследствие и с внука й, както и
информирането на бившия й зет /Д. Д./, а след това и на полицейските служители Н. и
Л., също са се развили във времеви диапазон, позволяващ предприетите от последните
действия /беседа с П. и В., предаване на паричната сума и отиването в дома на Я. за
проверка и изготвяне на протокол/. При всички тези последващи гостуването на Я.
събития без съмнение следва да се приеме, че той се е намирал в дома на В. около 12 ч.,
позволило му присъствието след обяд на събирането за празника на сина му.
Подробното изясняване на тези обстоятелства, обаче първоинстанционният съд е
счел за нужно с оглед направения извод за несъответността на обвинителната теза за
даването на паричната сума в час, различен от действително установяващия се. По-
съществен за предмета на доказване, обаче е въпросът доколко е несъмнено установено
предоставянето на паричната сума с изискуемата съставомерна цел – да се мотивира
свидетелката В. да даде своя вот за конкретния кандидат в местните избори. Вярното
изясняване на същия е следвало да се извърши при внимателна преценка на
свидетелките показания, като се отчетат в детайли и отношенията на всяко лице с
подсъдимия. С най-голяма степен на обективност се отличава казаното в тази насока от
свидетелката С. П., която изрично пред съда заявява, че Я. е оставил на нея и свекърва
й по 50 лв. без да казва каквото и да е непосредствено преди да бъде изпратен да си
ходи. В първоначалните показания на свидетелката В. пред съда също се акцентира на
това, че той не е сочил конкретния повод за оставяне на парите, като се подчертава, че
4
това не било и необходимо /на л.70 гръб от съд. дело/, а прочетените й показания пред
разследващия орган, както и пред съдия /на л.21 и л.31, т.1 досъд. пр-во/ не са
потвърдени. Именно в този контекст е разказано случилото се впоследствие и на
останалите свидетели /Л. Д., Е. Д., Д. Д., И. В./. Производните показания на Н. и Л.
също касаят изявленията на двете жени веднага след случилото се за даване на парите в
същия контекст на подразбирането им за какво са. Не на последно място самата им
първоначална реакция за обсъждане на случилото се, а едва след това поотделно с
близките им сочи, че изначално не им е било ясно съобщено от подс. Я., че им дава
парите, за да гласуват за него на следващия ден. До този извод двете свидетелки
стигнали сами едва след изпращането му и с оглед липсата на друго възможно
обяснение на поведението на подсъдимия. Нещо повече именно с първоначалното си
объркване, те обясняват невъзможността да реагират веднага с връщането на парите.
Изрично П. съобщава за коментар с мъжа си, че сигурно парите са й дадени с тази цел,
че ги е върнала на Я., за да няма разправии с ревнивия си мъж, както и че и в този
момент подсъдимият не е коментирал предназначението им.
Единственото различно твърдение за предоставянето на парите с изричното
желание да се гласува за него се съдържа в показанията на свидетелката В., дадени при
повторния й разпит от съда /на л.131 от съд. дело/, допуснат за изясняване само на
времето на посещението. Макар допълнително съобщената информация да е в
съответствие с прочетените показания от досъдебното производство пред разследващ
орган и пред съдия /съответно на л.21 и на л.31, т.1 от досъд. пр-во/ при
първоначалното й изслушване, в този втори разпит същите са очевидно надградени с
твърдението, че още при получаване на сумата свидетелката е заявила на подсъдимия,
че няма да гласува за него, тъй като ще направи това за Д.. В самия протокол от
съдебното заседание е отразено, че така направените изявления не са предшествани от
поставяни в тази насока въпроси, за разлика от първия разпит, в който именно са били
и прочетени и приобщени показанията от досъдебното производство. По отношение на
последните с основание съдът е отказал да ги кредитира, позовавайки се на
формалното извършване на удостовереното процесуално действие – разпит пред съдия,
при което само е възпроизведен протоколът за разпит пред разследващия орган,
относимо и за показанията на свид. С. П.. Към изложените съображения, обаче следва
да добави и друг в случая по-съществен аргумент за невъзможността да се ползват
прочетените показания, свеждащ се до това, че действията са извършени от
некомпетентен орган. Съобразно чл.194, ал.1, т.2 НПК действията по разследването
срещу лица с имунитет, включително и разпитите на свидетели, следва да се
реализират от следовател. Качеството на К.Я. като регистриран кандидат за кмет,
ползващ се с имунитет на основание чл.160, ал.1 от Изборния кодекс е било известно
още към момента на предприемане на първоначалните действия в рамките на
започналото на 26.10.2019 г. наказателно производство, като е отразено и в
5
материалите по делото /протокол за доброволно предаване, докладна записка от
26.10.2019 г./, а е било и официално удостоверено на 27.10.2019 г. с писмо на
Общинска избирателна комисия - ***/, което е налагало наблюдаващият прокурор
незабавно да възложи разследването на следовател, а това не е било сторено. За
разлика от възможността първоначалните неотложни действия, свързани с
предприетото приобщаване на инкриминираната сума и първоначално разпитаните
свидетели да се приемат като такива по смисъла на чл.194, ал.4 /преди ал.3/ НПК и да
запазят действието си, последвалите разпити на свидетели /с изключение на свид. Е.
Д., разпитана от следовател/, чиито показания са поставени в основата на
обвинителната теза и дори са закрепвани в разпити пред съдия, провеждани на 27.10.19
г., е следвало да се извършат от следовател или от друг разследващ орган, на когото
това е изрично възложено. Дадените пред съдия показания, дори и под формата на
свободен разказ, също не могат да се приемат за годно извършени и не санират
обсъждания съществен процесуален пропуск, тъй като в процедурата по чл.223 НПК
съдът няма правомощието да се запознава с материалите по делото и да участва в
разпита, само воден пред него, но отново от компетентния разследващ орган.
Заявеното пред последния от свидетелите В. и П. видно от изготвените протоколи е
почти дословно преповторено пред съдия, което е в подкрепа на тезата, че подходът на
изслушване на лицата е идентичен, а разпитът само формално проведен, а това сочи
още повече за необходимостта в процесния случай да се ползва професионалната
квалификация и опит на следователя, каквото е и възприетото законодателно
разрешение.
Предвид изложените съображения правилно в крайна сметка съдът е подложил
на оценка само дадените в съдебното следствие показания на посочените свидетели
лицата, съпоставяйки ги с останалите гласни, писмени и веществени доказателства. Въз
основа на извършения собствен анализ на същите настоящият съдебен състав се
разграничи единствено от приетото за доказано по делото обстоятелство, че парите са
предоставени с изрично заявено желание да се гласува за подсъдимия. На тази част от
показанията на свид. В. не би могло да се даде безусловно доверие на първо място с
оглед изолираността им, без да се счита, че е налице недобросъвестност, а по-скоро
съобщаването на фактите през субективната увереност на свидетелката за
действителната ситуация и собственото й отношение към нея. За тази си преценка
съдът отчете и соченото от свид. П. обстоятелство, че като възрастен човек И. „чува, не
чува…“ и „не може да се разбереш с нея“ /показания в с.з. на 03.09.21 г. – л.147 а л.
съд. дело на СГС/. Несигурността на В. й в съобщените детайли проличава и при
противоречиво сочения час на посещението, както и в надграждането на действително
случилото се с допълнително изнесения едва при втория разпит пред съда факт за
заявен непосредствен отказ за изпълнение на „молбата на подсъдимия“ да се гласува за
него, което според първоначалните показания в досъдебното производство било
6
сторено в присъствието на С. П. и едва след това били дадени пари и на нея, но пък не
е потвърдено при прочитането им /в с.з. на 19.10.20 г. – на л.70 –гръб и л.71 от съд.
дело на СГС/, а и е отречено от свид. П..
При извършената преценка на свидетелските показания, първоинстанционният
съд очевидно е отказал да приеме за достоверни обясненията на подсъдимия в
основната им част относно отреченото посещение в дома на В. и предоставянето на
процесната парична сума с инкриминираното предназначение, въпреки че липсват
конкретно изложени съображения в тази насока. С оглед направените от въззивния съд
уточнения при преценката на свидетелските показания в посочената им част също
следва да се приемат за опровергани твърденията на Я., че не е посещавал дома на
свидетелката /независимо дали в посочения от обвинението час или в по-ранен такъв/,
както и че не е оставял пари на двете жени. Изрично, обаче следва да се уточни, че така
дадените обяснения, обслужващи защитната му теза, не могат да послужат и за извод в
полза на обвинението за предназначението на оставената парична сума т. е. само въз
основа на отречения от него, но приет за доказан по делото факт за даване на парите,
не би могло да се приеме за несъмнено установена и твърдяната неправомерна цел на
това действие. Това е така защото пълното отричане на всички факти от обвинението
/включително и доказаното гостуване в дома на В. и, оставянето на пари на нея и снаха
й/ е допустим способ на защита за подсъдимия, обясним с процесуалната му позиция и
разбиране, че най-добра стратегия срещу обвинението е чрез категоричното му
дистанциране от каквато и да е среща със свидетелите, а още повече и от
предоставянето на парична сума по какъвто и да е повод. Действително липсва
житейска логика да се купуват именно гласовете на близките на конкурент в
предизборната надпревара, но при отчитане на специфичните им отношения с
подсъдимия, който е бил чест посетител в дома им /по повод предишна връзка с една
от дъщерите на В./, както и с оглед бившите съпружески отношения между свид. Е. Д.
и Д. Д., това не е напълно изключено. В тази насока, обаче могат да се правят
предположения, тъй като е също така възможно предназначението на парите да е било
съпроводено със съвсем друга цел – като например почерпка за рождения ден на сина
на Я. на същата дата, помощ за болното внуче на В. или дори за здравето на самия
подсъдим, сериозно боледувал малко пред това и т.н. Подобни негови обяснения
логично не са давани по делото с оглед позицията му на пълно отричане въобще
предоставянето на средства. По каквито и причини, обаче да се счете че подсъдимият
очевидно не разкрива обстоятелства, позволяващи извод за обсъждания необходим на
обвинението факт – за предназначението на дадената сума, при липсата на други
процесуални средства за установяване на сочената инкриминирана цел, недоказаност
по отношение на обвинението е налице.
При установяващата се по делото фактическа обстановка с направеното
уточнение за неизясненото с категоричност предназначение на предоставената на
7
свидетелката В. парична сума от 50 лв., въззивният съдебен състав се съгласи с
крайния извод на първата инстанция за необходимостта от оправдаването на
подсъдимия К.Я.. Постановяването на оправдателна присъда спрямо него е било
обусловено от принципно неправилното разбиране за необходимостта от изменение на
обвинението в частта относно точния час на извършване на инкриминираното деяние,
което иначе СГС е счел за доказано. Предвид вече изложените съображения
настоящата инстанция прие, че реализирането на инкриминираното деяние, свеждащо
се до предлагане на имотна облага – сумата от 50 лв. е само частично доказателствено
подкрепено, като с недостатъчна убедителност е установена изискуемата
съставомерната цел да се склони получателката й – свид. И. В., да упражни
избирателното си право в полза на подсъдимия при провеждане на процесните избори
за кмет. Според обвинителната теза неправомерната цел е обективирана чрез
отправената реплика „Лельо В., давам ти тези пари, за да гласуваш утре за мене“, но
липсата на установено по изискуемия процесуален ред изявление на Я. в посочения
смисъл, съпровождащо предоставянето на парична сума, дава възможност само да се
изгради предположение в тази насока, но не и несъмнен извод, формиран по начин,
изключващ друго житейски логично обяснение за действията му. От решаващо
значение за този извод е обективната преценка на конкретно установените отношения
между лицата и обстоятелството, че в изборната надпревара е участвал кандидат, който
е бивш родственик по сватовство на свидетелката В. и баща на внука й, които
обстоятелства са от естество да поставят под съмнение достоверността на
субективното тълкувание и интерпретацията на извършените от подсъдимия действия.
Анализирани на този фон те са недостатъчни, за да се приеме, че е осъществил
вмененото му престъпление във фактическите рамки, очертани от внесения в съда
обвинителен акт. След като събраните по делото доказателства категорично не дават
възможност да се приеме за установено предоставянето на парична сума, за да бъде
склонено лицето да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат т.
е. да се счете, че то е било функционално подчинено на такава съставомерна цел,
независимо от извършването на действието преди изборния ден, подсъдимият следва
да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Предвид тези съображения и съвпадането на направения краен извод с този на
първата инстанция, САС прие, че с постановяването на оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия К.Я. за престъпление по чл.167, ал.2 НК
не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно,
поради което съдебният акт не страда от сочените в протеста пороци, а като правилен и
обоснован следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.338 НПК, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.09.2021 г. по нохд № 82/2020 г. на Софийски
градски съд, НО, 19 с-в.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9