№ 33383
гр. София, 07.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110142259 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, срещу ответника Агенция пътна инфраструктура, за признаване за
установено съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 31.05.2022 г., срещу която ответникът е възразил в срок.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238,
ал. 1 от ГПК – производството е по реда на чл. 422 от ГПК, подадено е възражение по чл.
414, ал. 1 от ГПК и отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника Агенция пътна
инфраструктура, с който е направено искане за привличане на трето лице-помагач на нейна
страна и е предявила обратен иск срещу него, който е нередовен – не отговоря на
изискванията на чл. чл. 128, т. 2 от ГПК – не е внесена такса.
Искането направено от ответника в отговора на исковата молба за привличане, на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника на
Столична община, която се твърди, че е следвало да поддържа процесния участък от пътя, е
основателно с оглед изложените в отговора на исковата молба твърдения, поради което
следва да се уважи.
Същевременно провеждане на процедурата по чл. 129, ал. 1 от ГПК по обратния иск
би забавила необосновано процеса, който се развива по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Съединяването на исковете по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК цели процесуална икономия, а не
съставлява задължителен процесуален ред. Ето защо и по аргумент от т. 11 “б“ от ТР 4/2013
год. на ОСГТК на ВКС, тъй като се касае за последващо обективно съединяване на иск с нов
предмет, по който би могло да бъде образувано отделно производство, съдът не е длъжен да
го приеме за разглеждане. Същевременно не се прегражда пътя за защита по него и не се
1
нарушават правата на никоя от страните. Ето защо това искане следва да се остави без
уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу
ответника Агенция пътна инфраструктура, тъй като по делото е подадено възражение по чл.
414 от ГПК и отговор по чл. 131 от ГПК.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, Столична община, с адрес гр.
София, ул. „Московска“ № 33, област София, на страната на ответника Агенция пътна
инфраструктура.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения по реда на чл. 219,
ал. 2 от ГПК обратен иск от Агенция пътна инфраструктура срещу Столична община за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите в размер на 344,43 лева – главница,
ведно с описаните лихви и разноски, при условие че същите бъдат заплатени от него на
първоначалния ищец.
Определението не подлежи на обжалване.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно авто-техническа експертиза със задачи, посочени
от ищеца в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. К. Д., тел. **********, който да се уведоми за
поставените задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 300 лева, платими от ищеца,
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на
депозит.
След постъпване на доказателства за внесения депозит – вещото лице да се уведоми за
2
поставените задачи и да се призове за о.с.з., като му се укаже, че следва да изготви
заключението след изслушване на допуснатия по делото свидетел.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на посочения
от ищеца в исковата молба свидетел Д. Д. Д. – управлявал увредения автомобил, при режим
на призоваване, който да бъде призован от адреса в исковата молба както и по телефона,
посочен в нея, след внасяне от ищеца на депозит в размер на 50 лева по сметка на СРС за
депозити в едноседмичен срок от получаване на определението.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че ако не представи доказателства за внесен депозит за
призоваване на свидетеля в указания срок, определението за допускането на свидетеля ще
бъде отменено, а делото решено при наличния доказателствен материал.
УКАЗВА на ищеца, във връзка с искането на ответника, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, в случай, че разполага със снимков материал, да го
представи по делото.
ПРИ УСЛОВИЕ, че липсва такъв, в същия срок да заяви това обстоятелство.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 24698/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.04.2023 г. в
10,15 часа, за когато да се призоват страните и третото лице- помагач, вещото лице и
свидетелят след внасяне на депозит.
В призовките за свидетелите да се впише задължението им по чл. 163 от ГПК, като
в случай, че не се яви в съдебно заседне без да сочи уважителни причини, на основание чл.
85, ал. 1 във вр. с чл. 91 от ЗЗД съдът може да му наложи глоба и да постанови
принудителното му довеждане.
На страните и третото лице-помагач да се изпрати препис от настоящото определение,
на ищеца – и препис от отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Агенция
пътна инфраструктура дължи на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата от
344,43 лева - сбор от изплатено от него на 16.04.2019 г., застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001810075876 по преписка по щета № 0000-1261-
18-253252, в размер на 334,43 лева и 10 лева ликвидационни разноски за определянето й,
3
представляващи обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 23.09.2018 г., около
22:00 часа по време на движение по Републикански второкласен път II – 81 с посока на
движение от бул. „Сливница“ към кв. „Филиповци“, в локалното платно пред магазин Хоум
Макс, при което л.а. марка „Ауди“ модел „А3“, с рег. № СВ8387КС, попаднал в
необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно /шахта без
решетка/, вследствие на което са увредени предна дясна гума с джанта предна дясна, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 11.05.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 31.05.2022 г. по ч.гр.д. № 24698/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 23.09.2018 г. ПТП е изплатил по
застраховка „Каско”, на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение
в размер на 135,55 лева, която сума сочи, че е получена след приспадане от определеното
застрахователно обезщетение в размер на 334,43 лева, на дължимите застрахователни
премии по полица Каско. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на
автомобила в необозначена неравност на пътното платно – шахта без решетка. Сочи, че
отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Прави
искане съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск. Излага, че не са представени общите условия към
застрахователния договор, поради което счита, че е недоказан застрахователният риск. Във
връзка с последното поддържа също и че в самия застрахователен договор не са посочени
покритите застрахователни рискове. Оспорва протокол за ПТП № 1719760 от 23.09.2018 г. и
развива съображения в насока, че същият няма обвързваща доказателствена сила относно
механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на МПС, който не е управлявал МПС със съобразена скорост. Излага, че липсват
доказателства дали водачът на МПС при ПТП не е бил под въздействието на алкохол или
други упойващи вещества. Поддържа, че не са попълнени задължителните реквизити в
доклад по щета от 27.09.2018 г. Развива съображения в насока, че липсват доказателства
относно това дали вредите не са резултат от обстоятелства, попадащи в „изключения“
съгласно застрахователния договор. Аргументира подробно, че в случая Столична община
следва да поддържа процесния участък, както и че същата следва да отговаря спрямо
увреденото лице. С оглед последното, прави искане за привличане като трето лице-помагач
на Столична община. Моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия.
4
За възникване на регресното вземане по 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
В тежест на ищеца е да установи наличието на застрахователно правоотношение
между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в
срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по
договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и
непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията
на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ че ищецът е заплатил сумата от 135,55 лева по сметка на собственика на увредения
автомобил, която сума е получена след приспадане от определеното застрахователно
обезщетение в размер на 334,43 лева, на дължимите застрахователни премии.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5