Решение по дело №250/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, подадена чрез ст.юрисконсулт Г. Н., срещу Решение № 98 от 02.04.2024 г., постановено по нахд № 20233230200299/ 2023 г. по описа на Районен съд –Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 08-2300008/08 от 17.02.2024 г., с което на „Табако Шоп БГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 100 лева по реда на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) за нарушаване на чл. 128, т. 2 от КТ.

В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН. В съдебно заседание, чрез старши юрисконсулт Г. Н., касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, а наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна, „Табако Шоп БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Д. Т. А. и адв.Д.К., ДАК, не се представлява, не изразява становище.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич, дава заключение за основателност на касационната жалба като споделя изложените в нея съображения за незаконосъобразност на постановеното решение. Пледира решението да бъде отменено, а наказателното постановление да се потвърди.

Административен съд –Добрич, втори касационен състав приема, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за основателна.

В оспореното пред районния съд наказателното постановление директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ е наложил на основание чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на „Табако Шоп БГ“ ЕООД имуществена санкция от 100 лв. за нарушаване на чл. 128, т.2 от КТ, който задължава работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По делото е било установено, че Табако Шоп БГ“ ЕООД в качеството си на работодател, е начислило в платежна ведомост за м.октомври 2022 г. сума от 294,54 лв., представляваща дължимото трудовото възнаграждение на работника, Р. А. Г., но без да изплати възнаграждението в срок до 30.11.2022 г. Наказващият орган е съобразил, че нарушението е отстранено в хода на проверката, поради което с оспореното пред районния съд наказателно постановление на работодателя е наложена имуществена санкция по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ за маловажен случай на административно нарушение.

За да отмени наказателното постановление Районен съд Добрич е приел, че събраните по делото доказателства, писмени и гласни, установят описаната в него фактическа обстановка, но в административно-наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Този извод е аргументиран с извършено от съда тълкувание на нормата на чл. 128, т. 2 от КТ, в резултат на което е направен извод, че неспазването на чл. 128, т. 2 от КТ не било основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на работодателя. Според районния съд задължението на работодателя по чл. 128, т. 2 от КТ да изплаща в срок трудовите възнаграждения на работниците си не било от публичен характер, понеже не било административно задължение. В този смисъл в решението е прието, че неспазването му не представлявало административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН. Единствено нормата на чл. 245, ал. 1 от КТ, която гарантирала изплащане на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, предвиждала задължение от публичен характер за работодателите.

Касационният състав не споделя становището на районния съд.

В нормата на чл. 16 от Конституцията на Република България определя, че трудът се гарантира и защитава от закона. Предвидената за работодателите административно-наказателна и имуществена отговорност по Кодекса на труда е израз на особената закрила на държавата на правото на работника да получава трудово възнаграждение и е в пряка връзка с друга норма от публичен характер – нормата на чл. 242 от КТ, която определя, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

В законовата регламентация на правото на работника да получи договореното с работодателя трудово възнаграждение най-силно се проявява закрилата на труда, прогласена в Конституцията. Това е така, понеже основен елемент на трудовото правоотношение е трудовото възнаграждение, което се дължи за положения труд. Понеже получаването на трудово възнаграждение изразява смисъла на насрещната престация по предоставяне на труд, то безспорно правото на трудово възнаграждение попада под закрилата на държавата чрез прогласеното в чл. 16 от Конституцията право на труд, както и чрез нормите на Кодекса на труда.

Затова касационният състав не споделя становището на Районен съд Добрич относно характера на нормата на чл. 128, т. 2 от КТ. Становището, че неспазването от работодателя на основното му задължение да изпълни своята насрещна престация към работника за положения труд, не попада под закрилата на закона, т.е. че не може да бъде санкционирано от държавата по реда на КТ и ЗАНН, чрез налагане на имуществена санкция, освен че не намира опора в закона, е в пряко противоречие с други норми от КТ. Държавата не би могла да си изпълни конституционното задължение по чл. 16, ако не предвиди административно-наказателна отговорност за нарушаването на императивни разпоредби на трудовото законодателство, какъвто е настоящия случай.

Задължението на работодателя по чл. 128, т. 2 от КТ е безспорно задължение от публичен характер, понеже е уредено като такова в Кодекса на труда. Това е видно от нормата на чл. 414, ал. 7 от КТ, в която изрично законодателят е предвидил, че при системно нарушаване от работодателя на задължението му по чл. 128, т. 2 от КТ, се налагат завишени размери на наказанието глоба и на имуществената санкция - за едноличните търговци и юридическите лица – работодатели. Нормата на чл. 414, ал. 7 от КТ предвижда завишени размери на имуществената санкция и наказанието глоба - от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. Следва да се има предвид, че изброените в чл. 414, ал. 7 от КТ задължения на работодателя по КТ, сред които и чл. 128, т. 2 от КТ, са с особена значимост за държавата и обществото, поради което са тяхното системно нарушаване са определени имуществената санкция и глоба в големи размери - от 20 000 до 30 000 лв. за ЕТ и юридически лица, и глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. за виновното длъжностно лице.

С оглед горното касационният състав счита, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка, но е приложил неправилно материалния закон. Затова оспореното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени.

При разглеждането на спора по същество, за законосъобразност на наказателното постановление, касационният състав приема, че същото не страда от пороци обосноваващи, неговата отмяна. Не са допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Установената от наказващия орган фактическа обстановка, съответства на доказателствата по делото. Деянието е правилно квалифицирано като неспазване на императивно задължение на работодателя по чл. 128, т. 2 от КТ, което е от публичен характер и подлежи на санкциониране по реда на Раздел II „Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство“ от КТ. Имуществената санкция от 100 лева е определена за маловажно нарушение по чл. 415 в, ал. 1 от КТ, тъй като дължимото трудово възнаграждение е било изплатено на работника в хода на проверката.

Процесуалният представител на Дирекция "Инспекция по труда"-Добрич е направил своевременно искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, което следва да се уважи с оглед чл. 63в, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН в минималния размер от 80 лева за всяка инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 98 от 02.04.2024 г., постановено по нахд № 20233230200299/ 2023 г. по описа на Районен съд –Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-2300008/08 от 17.02.2024 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич, с което на „Табако Шоп БГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 100 лева по реда на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушаване на чл. 128, т. 2 от КТ..

ОСЪЖДА „Табако Шоп БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Д. Т. А. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" -Добрич сумата от 160 ( сто и шестдесет ) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.