РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Благоевград, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201046 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р “ЕООД, със седалище и адрес на управление
в гр.С , представлявано от управителя Р , против НП №01-
002078/21.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Б , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00лв., във връзка с нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно , тъй като
при издаването му са допуснати нарушения на ЗАНН и липсват основни
реквизити за този документ . Алтернативно се застъпва, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение, а последното в казуса е и
несъставомерно . Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си
представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото
НП за правилно и законосъобразно.
РП-Б , надлежно призовани, не ангажират представител по делото и
становище по жалбата.
Районният съд, като прецени събраните доказателства, становищата на
1
страните и закона, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това
в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 23.04.2021г., около 15.30 часа, по работни
места за спазване на трудовото законодателство, на обект-„Шивашки цех“,
находящ се в гр.С , ул.“П “№ , експлоатиран от „ “ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. , представлявано то управителя Р , както и при
извършена проверка в последствие по документи на 12.05.2021г., от
длъжностни лица при санкционният орган, е констатирано, че това
дружество, в качеството му на „работодател“ по смисъла на пар.1, т.1
от ДР към КТ , е допуснало на 23.04.2021г.., лицето Е С Д , да извършва
трудова дейност на този обект, на длъжността “гладач“, без да й е
предоставен екземпляр от сключен с нея трудов договор в писмена форма,
подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Проверката е извършена от
свидетелите М Ц. и М.С., Т К и А А /всички, в качеството си на
инспектори при ДИТ-Б /, които са предоставили на заварените работници на
обекта в хода на въпросната проверка и декларация по чл.402, ал.1 т.3 от
КТ/л.11/, в това число и на св.Е Д. В тази декларация Д собственоръчно е
удостоверила, че извършва трудова дейност към момента на проверката и на
проверяваният обект. Посочила е, че длъжността, която заема е „ гладач“,
както и, че изпълнява тази функция имено от 23.04.2021г., при 8-часово
работно време и 5-дневна работна седмица. Този работник е декларирал също
така, че с него не е сключен трудов договор при попълване на
декларацията.
След приключване на проверката по работни места и с оглед на
декларираното от работника Елена Д , на жалбоподателя, като неин
работодател, е изпратена призовка от проверяващите органи по чл.45 от
АПК, за извършване и на проверка по документи на дата 12.05.2021г. За
целта на процесното дружество е предоставена и достатъчна времева
възможност за представяне на документи, във връзка със сключени трудови
2
договори на работниците с месторабота- провереният обект/л.17/ Призовката
за документалната проверка е връчена по седалище на жалбоподателя и в
изпълнения на дадените указания от контролният орган на 23.04.2021г., като
законният представител на процесното дружество е занесъл на
проверяващите органи и предоставил на същите, копие от сключен писмен
трудов договор от 28.04.2022г., подписан от законният представител на
процесното дружество и работника Е Д макар и след процесната проверка
/л.19/, който видно от представена по делото справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, е регистриран на 29..04.2021г. в 08.54
часа.
За извършените проверки е изготвен и нарочен констативен на
23.04.2021г. /л.14-16/. От своя страна констатираното трудово
правоотношение по попълнена декларация на св.Д, без сключен трудов
договор между нея и жалбоподателя като неин работодател и съответно без
връчен екземпляр от този договор и уведомление за регистрацията му, към
датата на проверка по работни места на 23.04.2021г., е квалифицирано от
проверяващите лица като административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ
за което св.Ц., в присъствието на св.М.С., е съставила срещу жалбоподателя
АУАН№01-002078/19.05.2021г. Акта е връчен лично на законният
представител на жалбоподателя на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 21.06.2021г., Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- Б , е изготвила атакуваното НП№01-002078, с което за
описаното в този акт административно нарушение по чл.63, ал2 от КТ, е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция по чл.416, ал.5 вр. с чл.
414, ал.3 от КТ, а именно сумата от 2 000лв. НП е връчено лично и срещу
подпис на законният представител на процесното дружество към 07.07.2021г.
и в законният срок срещу него е депозирана и процесната жалба /09.07.2021г./
Изложените фактически твърдения в АУАН се потвърждават напълно от
разпита на свидетелите М Ц. и М.С. и Т К . Всички те са категорични, че
лично са извършили проверката по работни места и на описаният в акта
обект, където възприели да полага труд и работничката Е Д , която се
намирала в процесният шивашки цех и работела в него като гладачка. На
св.Д била предоставена декларация по КТ, която тя попълнила в
удостоверение на това, че полага труд по трудово правоотношение в полза на
3
жалбоподателя, но без с него да е сключен трудов договор за това до този
момент. В декларацията си св.Д е посочила работно време, работно място и
длъжност , почивни дни и дневна почивка, както и, че е започнала да полага
труд по това правоотношение на датата на проверката-23.04.2021г. Заради
последното, свидетелките установяват, че, жалбоподателят е поканен да
представи документи относими към тази проверка и сключен трудов договор
с този работник. Свидетелите сочат също така, че именно защото на датата на
проверката жалбоподателят, в качеството му на работодател е допуснал
работника Д да извършва трудова дейност, без сключен с нея в писмена
форма трудов договор, както и без да е връчено на този работник
уведомление за регистриране на въпросният трудов договор в НАП, на
процесното дружество бил издаден и АУАН по КТ. Свидетелките твърдят, че
всеки работник е полагал труд самостоятелно на работното си място в хода на
проверката, като интервю не е провеждано с никоя от тях, защото законният
представител на процесното дружество въобще не е бил в обекта при
започване и извършване на проверката по работни места. Категорични са
също така, че св.Д не е споменала, че не работи по трудово правоотношение
с жалбоподателя, нито пък , че е на датата на проверката в проверяваният
обект само за интервю и да бъда „пробвана“ как работи .
При разпита на св.Д в съдебното производство същата твърди нещо
различно от удостовереното от нея в собственоръчната й декларация по КТ, а
именно, че на датата на проверката, била отишла в провереният обект „за да я
пробва“управителката на жалбоподателя дали може да работи, като
действително гладела дрехи при започване на проверката, но не като
работник при жалбоподателя а за „проба“. Потвърждава от друга страна, че е
попълнила декларацията по КТ за съществуващо трудово правоотношение с
жалбоподателя без да има сключен трудов договор с него, като всички
реквизити на трудовия договор посочила с оглед на уговорката й с
процесното дружество при започване на работа. След проверката, св.Д
потвърждава, че с нея е сключен трудов договор от жалбоподателя именно в
писмена форма, бил й е връчен и вече си знаела правата.
Материалната компетентност на проверяващите лица в процесният казус
се удостоверява с приложена и приета като доказателство по преписката,
Заповед №3-0058/11.02.2014г. на Изпълнителният директор на ИА“ГИТ“.
4
При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с
атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа
всички реквизити за такъв акт по ЗАНН и са спазени сроковете за издаването
му по чл.34 от този закон. В НП ясно и конкретно е посочена датата и
мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически
начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се
установява- проверки /по работни места и по документи/ и свидетели,
отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на
жалбоподателя. АУАН и НП са и надлежно връчени –лично на законният
представител на жалбоподателя. Ясно, пълно и конкретно е посочен и АУАН,
който е мотивирал издаването на обжалваното НП. От друга страна, макар в
НП и АУАН да са наведени фактически твърдения за повече то едно
нарушение / и за такова по чл. 62, ал.1, вр. с ал.2 и ал.3 от КТ/ , след като
санкционният орган е решил да вмени само едно нарушение на
жалбоподателя, такова по чл. 63, ал.2 от КТ, то това не накърнява правото му
на защита защото се явява по-благоприятен за него вариант от вменяването
на две отделни нарушение по този Кодекс. Ето защо, възраженията на
жалбоподателя в обратна насока, съдът приема за неоснователни, тъй като
издаденото НП е изготвено в пълно съответствие със ЗАНН и то е
процесуално законосъобразно.
От друга страна, съгласно нормата на чл. 63, ал.2 от КТ, работодателят е
длъжен и няма право да допуска до работа работник или служител, преди да
предостави на същия, екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При
това положение и след едно синтактическо, систематическо по КТ и
логическо тълкуване на тази норма, се налага извода, че за да възникне
задължението за един работодател по чл. 63, ал.2 от КТ, първо следва да е
сключен и подписан от двете страни /т.е. в писмена форма/ трудов
договор, заради което и законодателят е използвал в редакцията на
нормата „сключения трудов договор“ като минало свършено време, а не
в друга форма, в това число и бъдеща такава под условие /„договора след
сключването му“/. По същият начин законодателят е подходил и при
5
вменяване със същата законова норма и задължението на работодателя за
връчване на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ на работника, като изрично е
посочил, че преди да се връчи, това уведомление, следва и да е заверено от
ТД на НАП , което също логично означава, че следва да е налично и
регистрирано такова, за да може да се завери . В конкретният казус обаче
се установи по несъмнен и категоричен начин както с показанията на всички
разпитани свидетели в процеса, така и с приложени писмени доказателства
/декларация на св.Е Д по КТ, трудов договор на Д , справка за регистрацията
му в ТД на НАП/, че към датата и на датата на процесната проверка по
работни места /23.04.2021г./ от страна на служителите на ДИТ- Б , между
процесното дружество-работодател и св.Е Д , не е имало въобще сключен
трудов договор, нито пък е бил подписан от страните в писмена форма
такъв, не е бил и регистриран в ТД на НАП подобен договор към
същият момент. Сключването на трудовия договор е станало след
процесната проверка на 29.04.2021г., а регистрирането му в ТД на НАП е
също на тази дата. В такава хипотеза, за процесното дружество е било налице
задължението по чл. 62, ал.1 вр. с ал.2 и 3 от КТ да сключи трудов договор
с лицето, удостоверило в Декларация по КТ, че се намира в трудово
правоотношение и полага труд в провереният обект, а не да му връчва
несключен трудов договор, респ. нерегистриран такъв и в ТД на НАП,
което и обективно един работодател не може да изпълни по очевидни
причини. /В тази насока е и съдебната практика-Решение №149/26.03.2019г.,
постановено по кнахд.№106/2019г. по описа на АС-Плевен,
Решение№1805/25.10.2013г. по кнахд№ 3888/2012г. по описа на АС-Пловдив,
Решение от 19.06.2013г. по кнахд№14582013г. на АС-Ловеч/
Предвид изложеното се налага извода, че жалбоподателят не е извършил
и не е могъл на практика да извърши от обективна страна вмененото му
административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ без сключен трудов
договор с работника Е Д на датата и към момента на процесната
проверка /защото след нея на 29.04.2021г. такъв договор е сключен,
регистриран и страните не спорят, че е бил и връчен на работника Д след
като и тя самата го потвърди при разпита си по делото/. Като не е съобразил
това и е издал обжалваното НП, с което е ангажирал имуществената
отговорност на процесното дружество, санкционният орган е издал
материално незаконосъобразен акт, който като такъв подлежи на
6
отмяна. /Именно в тази й част жалбата се явява основателна и следва да се
уважи./
За пълнота следва да се посочи, че настоящият казус не може да се
разглежда и в контекста на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
след като законодателят в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, сам
изрично и императивно е предвидил, че нарушението на чл.63, ал.2 от
КТ, не е маловажен случай.
Предвид изложеното и след констатацията, че не е доказано извършването
на нарушение по чл. 63, ал.2 то КТ от страна на жалбоподателя, респ. като
отчете обстоятелството, че за жалбоподателя се явява упълномощен
защитник- адв.З.И., която неколкократно е участвала по делото като
процесуален представител за тази страна, представила е и писмени бележки
по делото, съдът намира искането на жалбоподателя по чл.63, ал.3 от ЗАНН
за основателно и счита, че следва да му се присъдят сторените по делото
разноски за адвокатска защита, възлизащи на сумата от 300.00лв., каквато и
изрично е посочена като заплатена на защитника по неговото пълномощно в
делото. Разноските на жалбоподателя следва да се възложат за заплащане на
санкционният орган, като съда не счита същите за завишени с оглед на
извършеното процесуално представителство и защита от страна на адв.И.
съобразно чл.18 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 01-002078/21.06.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
Благоевград, с което на „Р “ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр.С , с ЕИК , представлявано от управителя Р е наложена имуществена
санкция в размер на 2000.00лв. /две хиляди лева/, във връзка с нарушение по
чл. 63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Б да заплати на „Р “ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.С , ул.“П “ № , с ЕИК ,
представлявано от управителя Р , сумата от 300.00лв./триста лева/,
7
представляваща направени разноски за участието на адв.З.И. като
процесуален представител за посоченото дружество.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Б в 14-дневен
срок, считано от обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8