О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
260009 Година 05.01.2021 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети януари Година 2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1048 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който само
ответникът А. е подал, чрез пълномощника си, отговор, а останалите двама
ответници С. и К.С.В., не са подали такъв, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея в
субективно съединение положителен установителен иск за собственост по чл. 124,
ал. 1 ГПК, се явява допустим с оглед т. 4 ТР 3/2015 ОСГТК и Р 139-2019-I
г.о.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените до момента по
делото от ищеца писмени документи, каквито ответниците не са представяли, както
и да се изиска и приложи гр.д. № 3691/2019 г. на Старозагорския районен съд.
Доводите за противното в отговора на пълномощника на ответника А., че съдът не
следвало да приема, като годно писмено доказателство по делото, представеното с
молбата на пълномощника на ищеца от 06.07.2020 г. удостоверение изх. №
06/30.06.2020 г., тъй като било подписано от бащата на законния представител на
ищеца и не било официален документ, са неоснователни, защото като годни писмени
доказателства по делото могат да се приемат всички документи, независимо дали
са подписани или не, официални или частни, а дали същите са в състояние да
докажат фактите, за които са съставени и/или представени, не е въпрос на
тяхната годност, а на доказателственото им значение, а по последното съдът се
произнася с решението си по съществото на спора.
Следва
да се уважи искането в отговора на ответника А. и задължи ищецът да представи в
оригинал представения с молбата на пълномощника му от 06.07.2020 г. по делото
договора за отдаване под наем на земеделска земя от 25.05.2014 г. (чл.
183 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да заяви дали ще се ползва от оспорения с отговора на
ответника А. договор за отдаване под наем на земеделска земя от 25.05.2014 г.,
представен по делото с молбата на пълномощника на ищеца от 06.07.2020 г., едва
след което в същото заседание, съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е
на производство по чл. 193 ГПК за проверка на неговата истинност (чл.
193, ал. 2 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ответника А., най-късно в насроченото за разглеждане
на делото съдебно заседание, да направи искането си в отговора за задължаване
на Нотариус П.И. да представи намиращите се в негово нотариално дело № 504/2017
г. документи, в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис
за това трето неучастващо в делото лице, в която да се посочат точно документите,
които се намират у него и се иска от съда да го задължи да представи, едва след
което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл.
192 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника А.. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по
спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът
е основал предявения в субективно съединение положителен иск за собственост, са
посочени в поправената му искова молба и уточняващата я такава от 06.07.2020 г.,
и по същество се изразяват в това, че ответникът А. бил
предявил иск по чл. 135 ЗЗД с искане съдът да постановял решение, с което да
обявял относителна недействителност на сключения между другите двама ответници
договор за продажба на недвижими имоти, по силата на който първият ответник С.
продал на втория ответник К.С.В. долуописания имот, обективиран в н.а. № 64/2017
г. на нотариус П.И., а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -, с адрес на
поземления имот: с. К., местност О., с площ: - кв.м, с трайно предназначение на
територията: Земеделска: с начин на трайно ползване: нива, с категория на
земята при неполивни условия: 9, с номер по предходен план: -, при съседи: -. Въз
основа на този иск било образувано гр.д. 3691/2019 г. на СтРС, по което имало към
момента влязло в сила решение, с което се уважавал този иск. Но собственик на
тази нива не бил С., а ищецът. Собствеността му върху имота произтичала от постановление
за възлагане на недвижим имот, което било издадено по и.д. № - на ЧСИ Г.И., което
било влязло в сила на 28.03.2012 г. и с което на ищеца бил възложен този имот, срещу
цена от 3112.70 лева, която била платена съгласно посоченото постановление. То
не било вписано в АВ, Имотен регистър, поради което в справката при нотариуса,
изповядал сделката, не бил вписан новия собственик – ищецът К., а продължил да
бъде старият му собственик С.. Поради това сделката била изповядана по този
начин, като първият ответник С. продал тази нива на втория ответник К.В.. С оглед
наличието на изключително право на собственост върху гореописания имот, което произтичало
от самостоятелно правно основание - влязло в сила постановление за възлагане,
което право на собственост не било зачетено и оспорено от всички ответници, за ищецът
бил налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за
собственост срещу всеки един от тримата ответници. Това било така защото след
влизане в сила на решението по гр.д. 3691/2019 г. на СтРС, по молба ищеца по същото
дело – третият ответник А., имало образувано изпълнително дело, като съдебният
изпълнител насрочил извършване на опис, оценка и продажба на собствения на ищеца
имот, за чуждо нему задължение, това на първия ответник С., което налагало
постановяване на съдебно решение, което да бъдело противопоставимо на третия
ответник А. и съдебния изпълнител, и с което ще се признаело оспореното право
на собственост, както и на другите двама ответници, които били извършили
сделката – С. и К.В., която била обявена за относително недействителна спрямо третия
ответник А.. Защото тези двама ответници не се били съобразили с
обстоятелството, че първият ответник С. не бил собственик на процесния имот, за
да го продавал на втория ответник К.В.. В тази връзка и съобразно указанията на
съда, уточнявал, че датата на постановлението, на която било издадено, била
29.02.2012 г., както и че същото било влязло в сила на 28.03.2012 г. Взискател
по изпълнителното дело бил Т., а длъжник бил ответникът С.. Продавач на
процесния имот по н.а. 64/2017 г. бил С., а купувач - К.С.В.. Ответникът С.
придобил преди това собствеността върху процесния имот чрез покупко-продажба от
потребителска кооперация У..
С
молба от 06.07.2020 г. ищецът уточнява, че имотът, предмет на делото, бил в негово
владение от закупуването му на 28.03.2012 г., когато постановлението за
възлагането му било влязло в сила, което владение продължавало и до момента.
Нивата я бил дал под наем на земеделската кооперация на с. К., съгласно договор
за отдаване под наем на земеделска земя от 25.05.2014 г. и оттогава до момента,
П. с. К. му плащала дължимия наем. С други думи, от закупуването на нивата до
момента, същата се намирала в негово владение.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик,
въз основа на горепосоченото постановление за възлагане, на процесния поземлен
имот с идентификатор -, с адрес с. К., Община и Област С., местност О., с площ:
- кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска: с начин на трайно
ползване: нива, с категория на земята при неполивни условия: 9, с номер по
предходен план: -, при съседи: -. Претендира разноски.
Правната
квалификация на този предявен в субективно съединение против ответниците положителен
установителен иск за собственост е нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, първите двама ответници С. и К.С.В., не са подали
писмен отговор, не са взели становище по предявения иск, не са претендирали
самостоятелни права и възражения, не са посочили и представили доказателства.
С
подадения в срок отговор, третият ответник А. заема становище, че оспорвал
изцяло предявения установителен иск за собственост, като напълно неоснователен,
незаконосъобразен и недоказан. Ищецът никога не бил собственик на процесния
имот, който от 2008 г., когато бил придобит по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в представения като доказателство от ищеца н.а. №
190/03.07.2008 г., бил собственост на друго дружество на ответника К.С.В., а
именно С.. От посочената дата до 07.12.2017 г., когато сделката между това
дружество и неговият управител, като физическо лице, била обявена за нищожна по
отношение на ответника А., същият имот се бил владял единствено и само от С.. Така
установеното правно и фактическо положение не се било променило от факта, че за
да „спасял“ имота си при предходна публична продан, заради трупаните очевидно
от години дългове, се наложило ответникът К.С.В. да се яви на този търг и
закупи същия имот, но не от името на С., предвид наличието на законова забрана
за длъжника да придобивал продаваемия имот, а използвайки формално юридическата
индивидуализация на друго негово юридическо лице, а именно - ищецът К.. По тази
причина последното станало формален купувач в публичната продан на имота,
проведена по изп.д. № 341/2011 г. от ЧСИ Г.И. и обективирана в протокола от
21.02.2012 г. Отново подчертавал, че бидейки под законовата забрана да участва
в търга с дружеството - длъжник по изпълнителното дело - С., ответникът К.С.В.
използвал фигурата на един особен вид П., а именно, т.нар. „лъжовно представяне
за другиго" (вж. К. Т., „П.”, сп. С., бр. 2/2005). Както подробно било
описано в посочената разработка по темата за персоналната симулация, при тази
нейна разновидност, страната, която искала да скрие идентитета си (т.нар.
„скрита страна” - в случая С.), целяла пълното заблуждение на всички: на
третите лица, както и на другата страна по сделката (т.нар. „явна страна"
- в случая частния съдебен изпълнител). Поради това скритата страна (С.) се
явявала пред явната страна (ЧСИ Г.И.) под чуждо име (това на подставеното лице
- в случая К.) и действала под това чуждо име. Правните последиците на
лъжовното представяне за другиго, според изложеното от -. Т., което споделял
изцяло, били различни в зависимост от множество особености, респ. от целите,
които се преследвали със симулацията. Така, ако с това действие се целяло
преодоляване на законова забрана, какъвто без съмнение бил случая, то
последицата била нищожност. Г-н К.С.В. участвал фиктивно в проведения публичен
търг и закупил имота чрез своето дружество К. (подставено лице), с цел да
избегне законовата забрана, непозволяваща на действителния купувач С. (скрита
страна) да участвал в проданта, произтичаща от разпоредбата на чл. 490, ал. 1 ГПК. Той никога не бил имал намерение да придобива каквито и да било права
върху имота с дружеството - формален купувач на имота - К., а и поради
осъществената с тези действия симулация, то и не станало купувач, с оглед
нищожност на симулативната сделка. Ето защо имотът останал собственост на длъжника
С., т.е. въобще не се било стигнало до промяна в собствеността на същия. Наличието
на симулация чрез „лъжовно представяне за другиго” при придобИ.ето на имота
чрез проведения от ЧСИ Г.И. публичен търг, се доказвало от правните и
фактически действия на ответника К.С.В. след фиктивната покупка на имота от К.,
или по-точно от неговите бездействия. На първо място същите се изразявали в
непредприемане на съответните, предвидени в закона стъпки, за вписването на
постановлението за възлагане на имота в Имотния регистър, което било
единственият начин К. да афиширало своята собственост спрямо всички лица. Също
така, никакви действия не били предприети по предаване на владението върху
имота. По-нататък, не било заявено нанасянето в действащите кадастрални карти и
планове, а по-късно и в кадастралната карта и кадастралните регистри, както и в
данъчната служба, на собствеността на К. върху имота. Особено ярка демонстрация
на симулацията „лъжовно представяне за другиго”, която била осъществена от ответника
К.С.В., при проведения публичен търг и налагащият се от нея извод, че имотът не
бил сменил собствеността си след същия, бил неоспоримият факт, че на 07.12.2017
г., действителният собственик С., продал имота на физическото лице К.С.В..
Последният участвал в сделката и от двете страни по същата, и ясно заявил пред
нотариуса, че именно представляваното от него дружество С. било собственик на
имота. В нотариалния акт изрично било записано и обстоятелството, че страните били
дееспособни, че били чули ясно и били разбрали смисъла на нотариалния акт, че
сключвали сделката по своя воля, наясно били с правните последици от сделката и
прочее. Тоест, освен ако не страдал от биполярно разстройство или друго тежко
психическо заболяване, което можело да доведе до раздвоение на личността -
обстоятелство, което нито се твърдяло от ищеца, нито се установявало по някакъв
начин, нямало как да приемел, че ответникът К.С.В. би заявил, признал и
декларирал в нотариалния акт, че именно представляваното от него С., а не
другото негово дружество, явило се като подставено лице на последното на
публичната продан по изп.д. № 341/2011 г. от ЧСИ Г.И., бил действителният
собственик на имота, едновременно знаейки, че това не било така, респективно,
че ищецът К. бил истинският собственик на имота. В това обстоятелство се бил
уверил и нотариусът, в съответствие със законовите изисквания в охранителното
производство по съставяне на нотариалния акт, включително като събрал и описал
в акта всички документи, изискуеми от закона, убеждавайки се от същите, че
именно продавачът С. бил собственик на продавания имот. Ставало въпрос
включително за скица на имота, издадена от ОбСЗГ С. и удостоверение за
данъчната му оценка, описани в нотариалния акт. Съвсем друг бил въпросът, че
сключената на 07.12.2017 г. сделка отново преследвала незаконосъобразни цели, а
именно увреждане на кредиторите на С. и в частност на ответника А.. Счита, че
именно задълженията на С. към последния, били мотивирали ответникът К.С.В. да
предприеме прехвърляне на имота. Ето защо ответникът А. завел и спечелил с
окончателно съдебно решение по гр.д. 3691/2019 г. на Старозагорския районен
съд, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, въз основа на който съдът приел за
недействителна спрямо него въпросната покупко-продажба. Следвало изрично да се
отбележело, че в защитата си по това дело, ответникът К.С.В. не бил оспорил
собствеността на С. върху процесния имот. Нещо повече, упорито защитавал
същата. В този смисъл, направените изявления от него съставлявали признание, че
именно С. било действителният собственик на имота. Признанието на този факт
обвързвало и настоящия ищец, тъй като независимо, че ставало въпрос за
юридическо лице със собствено наименование и други индивидуализиращи белези,
неговата воля и поведение се формирали единствено и само чрез волята и
поведението, вкл. и изявленията, на ответника К.С.В.. От изложеното, в което
почитаемият съд щял да се убеди чрез доказателствата, които били представени и
които щял да ангажира с настоящия отговор, ставало ясно, че единствен
собственик на имота, от 2008 г. до 07.12.2017 г., а по отношение на него - и до
момента, бил С.. Имотът никога не бил напускал патримониума на С., което не
преставало да владее този имот, от придобИ.ето му през 2008 г. до 07.12.2017
г., което се установявало от нотариалния акт за покупко-продажбата на имота от
същата дата. Поради слИ.ето на личността на продавач, купувач и трето,
претендиращо лице, в едно и също физическо лице - К.С.В., действащ лично за
себе си и като законен представител на дружествата му, последният манипулирал
чрез изявленията си фактите в тази връзка, така, че да обслужели негови
конкретни интереси. Но в обективната действителност се проявявали и факти, за
които оставали следи и същите недвусмислено доказвали, че именно С. е владяло
имота. Същите не можели да бъдат прикрити, колкото и г-н К. Славев В. да се
домогвал да стори това чрез твърденията си, направени от него в конкретен
момент и с конкретна цел, често взаимно противоречащи си и взаимно изключващи
се, които той не се свенил да предприема, за да манипулирал фактите в своя
полза и да избегнел по всякакъв начин удовлетворяването, дори и минимално и
частично, на своите кредитори. Умело служейки си с възможностите, които давало
българското законодателство, той стоварвал върху съда абсурдните си искове,
заплащайки 50 лева такса, с която ангажирал усилията на всички участници в
процеса, и най-вече на почитаемия съд. Струвало му се, че подобно поведение,
драматично отклоняващо се от принципа за добросъвестност, провъзгласен в чл. 3 ГПК, представляващо класически пример на „Злоупотреба с правораздаване“, било
особено възмутително, особено в настоящата ситуация, която била изпитание за
всички. В случая, както съда, така и ответникът А., щели да бъдат принудени да
губят време и ресурс, и да участват в процес, скалъпен от г-н К.С.В., за да
отложи поредния опит за изпълнение върху неговата нива. Последното ставало
напълно ясно и от собствената му искова молба, където той не само не се
посвенил да признае този факт, но и го използвал като аргумент за основателност
на иска му. Струвало му се, че използваният по-горе термин - „злоупотреба с
правораздаване“, включващ всяко действие, насочено към използване на определени
в закона съдебни и други процедури за постигане на цели, противни на закона и
морала, в конкретния случай бил повече от уместен. Действията на лицето К.С.В.,
явяващо се ищец и ответник по това дело в различните свои качества, които били
насочени единствено и само към противоправната цел да избегнел отговорността за
задълженията си чрез осуетяване на принудителното изпълнение върху имот на
неговото дружество С., бил именно такъв ярък и дързък пример на злоупотреба с
правораздаване. Затова щял да помоли почитаемият съд да не допускал подобна
противоправна цел да бъде постигната, като постановял съдебно решение, с което
да отхвърлел изцяло претенциите на ищеца, като напълно неоснователни и
недоказани. С оглед гореизложеното, моли съда да приеме, че ищецът не бил
собственик на процесния имот, тъй като никога не го бил придобивал. В тази
връзка моли съда да приемел покупката на имота, чрез проведения на 21.02.2012
г. публичен търг и последвалото възлагане на имота, от ЧСИ Г.И., на К., за
нищожна. Основанието за това било симулация - купувачът действал като
подставено лице на скрития купувач С., което нямало право да придобие имота, с
оглед законовата забрана, визирана в чл. 490, ал. 1 ГПК. Отделно от горното,
ищецът К. не бил собственик на имота, защото никога не бил владял същия. В
действителност, процесният имот се бил владеел, от неговото придобИ.е през 2008
г., от С., включително и след 28.03.2012 г., най-малкото до 07.12.2017 г. Тоест,
дори под резерва да се приемело, че ищецът бил придобил някаква собственост, по
силата на постановлението на ЧСИ за възлагане на имота, то тази собственост била
изгубена от него, поради неупражняването на владение върху същия в нито един
момент. В тази връзка, собственик на имота се явявал С., което придобило имота
и по давностно владение, което било упражнявано от него явно, спокойно и
необезпокоявано в периода от неговото придобИ.е през 2008 г. до прехвърлянето
на имота на 07.12.2017 г., а вероятно и до момента. За изчерпателност заявявал,
че оспорвал всички фактически твърдения в исковата молба, като изрично
възразявал, че ищецът бил владял и владеел имота, както и че бил придобил
собствеността върху него. Оспорвал твърдението, че имотът бил отдаван под наем
от ищеца и че той получавал наем за същия. Оспорвал и всички други фактически и
правни твърдения, които се явявали в противоречие с изложените по-горе от него
факти и обстоятелства. Оспорвал валидността и верността на представения с молба
от ищеца (без дата) договор за отдаване под наем на земеделска земя от
25.05.2014 г., който бил подписан от една страна от бащата на г-н К.С.В., а
именно г-н С.К. В., като представляващ юридическото лице П. - с. К., и
дружеството на неговия син и настоящ ищец К.. Твърдял, че датата на този
договор била неистинска, както и че същият не отразявал действителната воля на
страните, а бил насочен единствено да послужи като доказателство, ползващо
ищцовата страна в настоящия процес, тоест налице била пълна симулация. Оспорвал
и подписите на страните. Отделно, правел искане за представяне на този договор
в оригинал. Оспорвал представеното с молба от ищеца (без дата) удостоверение от
30.06.2020 г., което било подписано от бащата на ищеца - г-н С.К. В., като
представляващ юридическото лице П. - с. К.. Твърдял, че същото не съставлявало
документ, който да можел да служи като доказателство, доколкото по същество
ставало въпрос за изявления на бащата на ищеца, които обаче можели да бъдат
събрани като доказателства в процеса само, ако бъдели дадени като показания на
свидетел, в съответната форма и ред, предвидени в закона. Всъщност, направен бил
един изключително елементарен и неумел опит на тези изявления да се придадял
вид на официален документ, което било не само незаконосъобразно, но дори и смехотворно.
Бащата на ищеца нямало как да го снабди с издаден от него официален документ,
защото нямал качеството на орган, в чийто правомощия било издаването на подобни
документи. Той можело да бъде разпитан само като свидетел, ако ищецът поискал
това, където да кажел каквото имал да казва, но под страх от наказателна
отговорност и при спазване на всички други изисквания и ограничения при
използването на това доказателствено средство, предвидени в ГПК. С оглед на
това молел съда да изключи въпросното „удостоверение“ от доказателствения
материал по делото, поради неговата негодност да служи като доказателство. Не
оспорвал другите доказателства от формална страна, като заявявал, че щял да се ползва
от същите. Предвид всичко изложено, молел съда да остави без уважение исковата
молба и отхвърли изцяло предявения срещу него иск, като абсолютно неоснователен
и недоказан. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в поправената му исковата молба и
уточняващата я такава, тъй като на тях е основал предявения иск, а подалият
отговор ответник А. носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства,
твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си за
неоснователност на този иск.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: постановление
за възлагане на недвижим имот от 29.02.2012 г. на ЧСИ Г.И., удостоверение за
данъчна оценка изх. № ДО004447БЗ/13.05.2020 г., н.а. № 190/2008 г., скица на
поземлен имот № 15-914407/09.10.2019 г., н.а. № 64/2017 г., договор за отдаване
под наем на земеделска земя от 25.05.2014 г., удостоверение изх. №
06/30.06.2020 г., извлечение от САС „Съдебно деловодство“ от 20.07.2020 г. по
гр.д. № 3691/2019 г. на СтРС, справки от ТР – 6 листа.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 3691 по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА
ищецът, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да
представи в оригинал представения с молбата на пълномощника му от 06.07.2020 г.
по делото договор за отдаване под наем на земеделска земя от 25.05.2014 г.,
КАТО МУ УКАЗВА, че ако не стори това, представеният препис от същия ще бъде
изключен от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК, изр. 2 ГПК.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да заяви дали ще се ползва от оспореният с отговора на ответника А.
договор за отдаване под наем на земеделска земя от 25.05.2014 г., едва след
което в същото заседание, съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на
производство по чл. 193 ГПК за проверка на неговата истинност.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника А., най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание, да направи искането си в отговора, за задължаване на третото
неучастващо в делото лице - Нотариус П.И., да представи намиращите се в негово
нотариално дело № 504/2017 г. документи, в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма
– с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в която да
се посочат точно документите, които се намират у него и се иска от съда да го
задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе
по това му искане.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 05.02.2021
г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: