Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесети февруари 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 48/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на от С.Т.С., ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.Й.А. срещу Решение № 2265/10.12.2019г. по АНД № 3744/2019 г.
на Районен съд –Варна, І-ви състав, с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0004795 на
ОД МВР Варна, с който на същия основание на чл.638 ал.4, вр. чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 250 лева.
Касаторът
твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Оспорва изводите
на въззивния съд, че процесния ел.фиш е издаден при спазване на процесуалните
норми и на материалния закон, както и че нарушението е безспорно установено.
Подробно излага съображения за допуснати при издаване на фиша съществени
процесуални нарушения, в т.ч. липса на описание на нарушението и неправилно
посочена дата на извършване на същото. Обосновава и такива на материалния
закон, доколкото нарушението не е установено чрез заснемане с техническото
средство, а едва след справка на страницата на „Гаранционен фонд“. На основание
гореизложеното, касаторът претендира отмяна на решението на ВРС и постановяване
на друго по съществото на спора, с което да се отмени Ел.фиш. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощник – адв.К., поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
– ОД на МВР Варна, не е депозирал писмен отговор по жалбата. За
съдебно заседание – редовно призован, не се явява представител и не изразява
становище по съществото на спора.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, доколкото оспорения
ел.фиш не отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Дава заключение, че решението на Районен съд-Варна като постановено в нарушение на закона, следва да бъде
отменено.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване пред ВРС е бил Електронен фиш Серия Г № 0004795,
издаден от ОД на МВР – Варна, с който на С.Т.С. на основание чл.483 ал.1 т.1 вр.
чл.638 ал.4 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250
лв.
ВРС е приел за установено от
фактическа страна, че на 04.06.2019г. около
17.47ч., С. управлявала МПС – л.а. „Рено Клио” с Рег.№ В 3258 РС. в гр.Варна, по бул.”Княгиня Мария Луиза“, като до
ул.”Фредерик Шопен”, на място с координати 43.205281,27.912085, била
позиционирана система /автоматизирано
техническо средство № SD2D0013 на ОД МВР Варна. Със същото било установено, чрез заснемане, че процесният автомобил няма валидна
задължителна застраховка „ГО“. Извършена била справка за установяване собствеността на автомобила, след
което бил издаден процесния
ел.фиш, в който нарушението
било квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и за същото
му била наложена глоба в размер на 250 лева на
осн. чл.638 ал.4 от КЗ.
От
правна страна съдът е приел, че при съставянето
и издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения
на административнонаказателно процесуалните правила. Изложил е мотиви, че в ел.фиш е посочена
нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация и правилно е
отнесена същата към санкционната норма по чл.638 ал.4 от КЗ, като законосъобразно
е определен и размерът на глобата. Нарушението безспорно е установено чрез
заснемане с надлежно техническо средство, като същото не се и оспорва.
Обсъдил
е наведените от въззивника възражения като е приел същите за неоснователни. По
конкретните такива е изложил мотиви, че: За
спора е ирелевантно, а и не са представени доказатества установяващи
твърденията на лицето за сключена на 05.06.2019г. застраховка „ГО“ за
процесното МПС; Липсата на словесно описание, в случая не представлява
съществено процесуално нарушение, което да представлява самостоятелно отменително
основание, тъй като вярно и пълно са посочени състав на нарушението и
санкционната норма, като правната квалификация на същото е достатъчна за да
разбере С. за какво нарушение е изаден ел.фиш. Посочил е, че деянието не представлява
маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от други такива нарушения. По
изложените съображения е потвърдил издадения на дружеството ел.фиш.
Настоящата инстанция приема
от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия
съд съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящата инстанция
намира за неправилен извода на въззивния съд за липса на допуснати при издаване
на процесния ел.фиш съществени процесуални нарушения. В частност - тези за наличието на достатъчно
описание на нарушението. Съгласно
нормата на чл.647 ал.4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при
установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл.189 ал.4,
изр.2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа описание
на нарушението, посочване на нарушените разпоредби. Действително същата не изисква детайлно и подробно описание на
нарушението, предвид наличието електронен запис. Последното обаче не означава
изобщо липса на описание, каквото настоящия състав констатира. Наказващият орган и в хипотезата на издаден
електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи
конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да
изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание на
конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва конкретизация
на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна елементи на
нарушението. С посочването в ЕФ на административнонаказателната разпоредба на
чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на нарушението, нито с посочването на
нарушената законова норма /чл.483 ал.1 т.1 от КЗ/ може
да санира липсата на фактическо описание на нарушението.
Формулировката, обективирана
в процесния електронен фиш „... установено нарушение
на Кодекса за застраховането...“, очевидно не води до яснота на повдигнатото
обвинение и не може да бъде
приета като описание на деянието, което според административнонаказващия орган
съставлява административно нарушение. В този контекст, едно описание в смисъл „управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите“ би било достатъчно, за да се приеме, че
изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващия орган.
Такова или подобно описание обаче, не се съдържа в процесния електронен фиш.
Това представлява нарушение на особените
процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е
съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните
признаци на нарушението винаги /дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми/ води до нарушение на правото на защита на
наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със спазване изискването на чл.189 ал.4 от ЗДвП за
описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на
разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността
при ангажиране на административнонаказателната отговорност по отношение
забраните за повторни наказателни преследвания.
С оглед горното, решението на ВРС като
незаконосъобразно и постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
материално-правните норми, следва да се отмени и доколкото спорът е
изяснен от фактическа страна, следва да се реши по същество, като се отмени издаденият на
дружеството ел.фиш.
Независимо
от горното, само за пълнота, настоящият състав намира за необходимо да посочи,
че намира за неоснователни останалите наведни от касатора възражения за
наличието на други допуснати при издаване на ел.фиш съществени процесуални
нарушения. Нито нормата на чл.189
ал.4 от ЗДвП, нито
друга разпоредба съдържат изискване за по-детайлно описание на
нарушението, вкл. посочване дата на издаване, предвид
наличието на ел.запис.
Следва също така да се посочи, че според настоящия състав на съда правилното тълкуване
на нормата на чл.647 ал.3 от КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира
административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на собствениците на дадено МПС, в случаите, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на МПС. Т.е. достатъчно е с АТСС да е установено и заснето
управлението на процесното МПС, като не е необходимо процесното АТСС да
установява и заснема и липсата на валидна застраховка „ГО“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към
определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е. установяването на този факт не
е поставен на преценката на контролните органи, а е по данни от информационна
система.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143 ал.1 от АПК, като основателно се преценява
искането на касатора за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите са
доказани в размер на 360 лв. – договорено и платено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие от 17.02.2020г., с данни, че същото е внесено.
Въпреки представен идентичен
договор пред въззивния съд, няма данни лицето да е направило пред тази
инстанция искане за разноски, поради което същите не следва да му се присъждат
с настоящото решение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН вр. чл.221 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 2265/10.12.2019г.
постановено по АНД № 3744/2019г. на Районен съд-Варна, І-ви състав и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш серия Г № 0004795 на ОД МВР
Варна, с който на С.Т.С., ЕГН **********, на основание чл.638 ал.4, вр.
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 250 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да
заплати на С.Т.С., ЕГН **********,***, сумата в размер на 360 (триста и
шестдесет лева), представляваща платено адвокатско възнаграждение по КАНД № 48/2020 г. на АдмС – Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.