№ 967
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110115338 по описа за 2023 година
Ищецът Е. В. З., ЕГН **********, е предявил срещу „ЗАД .................“ АД, ЕИК ............, иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лева,
предявен като частичен иск при пълен размер на претенцията от 5000 лева, за причинени
имуществени вреди - нанесени щети върху собствения му лек автомобил марка „Хонда“,
модел „А.“, с рег. № ..........., при ПТП настъпило на 7.12.2022 г. в с. Железница, при
кръстовище на .................“ по вина на водача на МПС „Мерцедес“, с рег. № .............., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на иска - 24.03.2023 год. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на посочената дата се движел по ул. Самоковско шосе, междувременно
водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. № .............. се движел по същата улица, в насрещното
платно със скорост, несъобразена с релефа на местността, с атмосферните условия и със
състоянието на пътя, като непосредствено преди завой навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил автомобила на ищеца. За настъпилото ПТП бил съставен констативен
протокол, а на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № .............. и акт за установяване
на административно нарушение. Твърди, че за л.а. „Мерцедес“, с рег. № .............. била
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок
на действие – 18.8.2022 г. – 17.8.2023 г., т.е. към датата на ПТП. Уврежданията по
автомобила, собственост на ищеца, били както следва: по предна броня, преден ляв калник,
предна лява врата, ляво огледало, задна лява врата, ляв калник заден, въздушна възглавница
– лява завеса, въздушна възглавница – лява седалка, ляв колан, тапицерия на таван, предна
лява гума, предна лява джанта, ляв шенкел, преден ляв носач, стойка на преден ляв
амортисьор и др. Ищецът депозирал претенция до ответника, който му изплатил
1
застрахователно обезщетение в размер на 1 682.50 лева, недостатъчно да покрие щетите. Ето
защо моли да се осъди ответникът да му плати дължимото обезщетение и разноските за
производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Оспорва механизма на ПТП, твърди липса на вина на водача на л.а. „Мерцедес“, с рег. №
.............., както и липса на причинна връзка между ПТП-то и вредите. Оспорва протокола за
ПТП. Въвежда възражение за съпричиняване. Твърди претенцията да е завишена, като
посочва, че определеното и платено от застрахователя обезщетение е съразмерно с
причинените щети. Признава, че е налице застрахователен договор между него и
собственика на л.а. „Мерцедес“, с рег. № .............., както и че е заплатил на ищеца сумата от
1 682.50 лв. на 12.01.2023 г. Моли за отхвърляне на иска.
С протоколно определение от 15.11.23 г. е допуснато изменение на иска чрез увеличаването
му до сумата от 2546.20 лв. цялостен размер на претенцията.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната наличност на
следните обстоятелства: 1.предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина – която се
предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника. 2. наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, сключен между
ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.
Безспорно е по делото, че на 7.12.2022 г. в с. Железница, при кръстовището на .................“,
настъпило ПТП между МПС „Хонда“, модел „А.“, с рег. № ..........., и МПС „Мерцедес“, с
рег. № .............., гражданската отговорност на чийто водач била застрахована при
ответника, който платил 1682.50 лв. на увреденото лице.
От събраните по делото доказателства се изяснява, че ПТП настъпило при следния
механизъм: лек автомобил Хонда се движи в с. Железница, ул. Искърска, в полагащата се
дясна лента за движение. По същото време лек автомобил Мерцедес се движи по ул.
Самоковско шосе в противоположна посока и на кръстовището с ул. Витоша поради
управление с несъобразена скорост, навлиза в насрещната лента за движение и реализира
ПТП с насрещно движещия се автомобил Хонда, като със странична лява част го удря в
странична лява част. Това се изяснява от писмените и гласни доказателства по делото и
заключението на приетата автотехническа експертиза. Видно от заключението, причина за
произшествието според вещото лице са действията на водача на л.а. Мерцедес, който се е
движел с несъобразена скорост, не е могъл да преодолее кривата на завоя и е навлязъл в
насрещната лента. Другият водач не е имал техническа възможност да преодолее удара,
който е настъпил в неговата лента за движение. Свидетелят А., съсед на ищеца, в
показанията си сочи, че ПТП настъпило на завой на ул. Самоковско шосе, като джипът
Мерцедес „изпуснал“ завоя, навлязъл в насрещната лента и ударил движещия се там
2
автомобил на ищеца. Свидетелят В., водач на Мерцедеса, потвърждава, че е подписал
протокола за ПТП, относно което си спомня, че се движел в с. Железница, като на края на
селото имало остър завой, пътят бил заледен, навлизайки в завоя, видял движещ се срещу
него автомобил и свил, за да не се ударят, като другият автомобил го ударил в задната врата.
Свидетелят сочи, че не е навлизал в насрещното платно и другият водач не е навлизал в
неговото, но било възможно автомобилът му „малко“ да е поднесъл. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля, че водачът на другия автомобил го ударил, тъй като те в тази
част изцяло се опровергават от заключението на САТЕ и протокола за ПТП и схемата в него,
според който участник едон, т.е. свидетелят, е навлязъл в насрещната лента на завоя и е
ударил движещия се там автомобил. Макар и протоколът за ПТП да не се ползва с
материална доказателствена сила относно посочения в него механизъм на вредоносното
действие, доколкото отразява изявления на участниците в инцидента и е подписан от тях,
следва да се приеме в тази си част като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
неизгодни за водача на увреждащия автомобил факти. При тези данни следва извод, че
водачът на автомобил Мерцедес е извършил противоправно деяние, изразяващо се в
нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, тъй като не се е движел със съобразена със състоянието на
пътя скорост. Така настъпилото произшествието е резултат само и единствено от действията
на водача на Мерцедеса, в който смисъл възражението на ответника за съпрчиняване е
неоснователно.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен,
както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до ПТП/уврежданията. В
доказателствена тежест на въвелия възражението ответник е да установи по реда на чл. 154,
ал. 1 ГПК фактите, на които основава същото. В случая по делото не се събраха
доказателства, от които да се установява, че с поведението си водачът на увредения
автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП. Той не се е движел с превишена скорост,
нито с несъобразена с пътните условия, нито е навлязъл в насрещната лента, доколкото ПТП
е настъпило в неговата лента, като дори и другият водач - свидетелят В., сочи, че водачът не
е навлязъл в неговата лента. ПТП е настъпило без никакво участие на водача на увредения
автомобил, който не е можел и да го предотврати, както е можел виновният водач, ако се
беше съобразил с пътната обстановка.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че
установените по МПС Хонда увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП.
Искът е доказан по основание.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда чл. 400 КЗ.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
3
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, без прилагане на обезценка. В хипотезата на тотална щета, застрахователното
обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към
датата на ПТП се приспадне стойността на запазените части, за да се спази принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това
преди увреждането. Според заключението на автотехническата експертиза, стойността /на
база средни пазарни цени/, необходима за възстановяване на увредения автомобил, е
11137.98 лв. Към датата на ПТП стойността на автомобила е 6041.00 лв. Тъй като
стойността на ремонта надхвърля 70% от стойността на автомобила, е налице тотална щета
по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Относно запазените части вещото лице е дало заключение,
че същите са на стойност 1812.30 лв. Предвид изложеното размерът на дължимото
обезщетение следва да се определи в хипотезата на тотална щета, като от стойността на
автомобила се извади тази на запазените части, т.е. 4228.70 лв. С тази сума се съизмерява
правота на ищеца на обезщетение. При приспадане на платените от ответника 1682.50 лв.,
дължими остават претендираните 2546.20 лв. Искът следва да се уважи в цялост, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят в
цялост направените разноски за държавна такса 102 лв., депозит в.л. 250 лв. и адвокатско
възнаграждение 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД .................“ АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София,
............, ДА ЗАПЛАТИ НА Е. В. З., ЕГН **********, гр. София, ............, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата от 2546.20 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди
изразяващи се в увреждане на МПС „Хонда“, модел „А.“, с рег. № ........... в следствие на
ПТП настъпило на 7.12.2022 г. в с. Железница по вина на водача на МПС „Мерцедес“, с рег.
№ .............., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 852.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4