Определение по дело №620/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на И. П. И., чрез пълномощник, за изменение на Решение № 2216/11.03.2025 г. по адм. дело № 620/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково в частта относно разноските.

Посочва, че жалбоподателят е бил осъден в съдебно заседание да заплати сумата в размер на 200 лева. Същата била заплатена, но не била присъдена с решението. Моли за изменението в частта с разноските, а именно – присъждане на сума в размер на 1710 лева вместо 1510 лева.

Отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозиран.

Въз основа на твърденията на искателя и установеното по делото съдът формира следните фактически и правни изводи:

Искането е допустимо.

Разгледано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.

1. Отговорността за разноски в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските.

2. С Решение № 2216/11.03.2025 г. по адм. дело № 620/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково е отменена Заповед № 285/14.06.2024 г. на Кмета на община Ивайловград.

Приложима е разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, съгласно която „когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“.

С оглед изхода от спора разноски в полза на жалбоподателя И. П. И. се дължат и са присъдени такива съгласно представения в открито съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК и предвид направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане, отразено в протокола. Липсва направено уточнение, че част от разноските е и сумата в размер на 200 лева, определена в същото открито съдебно заседание от съда като допълнително възнаграждение на вещото лице, което е следвало да бъде заплатено от жалбоподателя в указан срок.

3. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, наименуван „изменяне на решението в частта за разноските“, „в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.“. Текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановен съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а е въпрос, по който се произнася, след като бъде сезиран.

3.1. Допълване на съдебното решение като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.

При това не е обективирано от жалбоподателя писмено искане за допълване на постановеното решение в частта с разноските.

3.2. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

Разпоредбата на чл. 80, изр. Първо ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. Второ ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.

Списъкът по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, вкл. и при извършване на един единствен разход, като няма пречки този списък да бъде инкорпориран, както в жалбата, така и допълнително в писмена молба или устно в съдебно заседание, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. В хипотеза на увеличаване възнаграждение на вещото лице, което следва да бъде заплатено от страна в производството, е достатъчно да се посочи определената сума в списъка по чл. 80 ГПК, който макар и подготвен предварително, може да бъде допълнен от страната при отправяне искането й до съда след даване на ход по същество.

В случая съдът не е бил своевременно и надлежно сезиран с такова искане, тъй като в последното проведено съдебно заседание е претендирано присъждане на разноски по списък по чл. 80 ГПК, част от които е единствено внесеният депозит за вещи лица в размер 300 лева. Действително, сумата в размер на 200 лева, допълнително определена от съда, не е била заплатена към датата на съдебно заседание, а след това, но това не пречи присъждането й да бъде поискано предварително, съобразявайки определението на съда за внасянето й от задължената страна. Последица от невнасянето на тази сума, макар и предварително поискана, е неприсъждането й от съда в полза на страната, за която постановеният съдебен акт е благоприятен и която е направила разхода, доказан по основание и размер.

Следователно, въпреки че е налице списък по чл. 80 ГПК, т.е. допустимо е искането по смисъла на чл. 248, ал. 1, предл. Второ във връзка с чл. 80, изр. Второ ГПК, не са налице основания за изменение на решението в частта с разноските.

Извод: искането на жалбоподателя за присъждане на допълнително определеното възнаграждение за вещо лице следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. П. И. за изменение на Решение № 2216/11.03.2025 г. по адм. дело № 620/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.