Р Е Ш Е Н И Е
№ 1782 10.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на десети юни през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 678 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото по делото е образувано по повод искова молба от В.Д.В. ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, пл. Тройката, ет.2, офис 4, адвокат Х.Т., против „МЕДИАТОР
2010“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.
„Княз Борис 1“ № 6, вх. „А“, ет.1, представлявано от управителя Веселин
Йорданов В. и против Г.П., с адрес ***, или адрес: град Бургас, ул. „Сердика“
№2, вх.Б, ет.2, „ЕП Комерс“ ООД, за осъждане на ответника „МЕДИАТОР 2010“ ООД,
като собственик на он -лайн
медията www.flagman.bg да му заплати сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от статията „Директорът на Трансвагон АД В. Данов в
престъпна схема за източване на завода“ , ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането -25.01.2013 година/ 26.01.2013 година, сумата 10 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от
статията „НАП и ДАНС проверяват директора на Трансвагон АД В. Данов, той смята,
че го позорим“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането -06.02.2013 година, сумата 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди от статията „Стана ясно кой
събори вековната къща на входа на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен
е!“, която препраща към „скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности
тук)“, ведно със законната лихва от началната дата на увреждането - 16.10.2017
година, за осъждане на ответника Г.П. да плати на ищеца сумата 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от интервюто му в статията
„Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на
завода“, ведно със законната лихва от увреждането -26.01.2013 година, като
исковете са изложени в исковата молба и молбата за уточнение на исковата молба.
Ищецът е приложил доказателства.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са за това, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от статии, изнасящи обидна, невярна и позорящо го информация във всяка едно от статиите, публикувани в медия, собственост на ответното дружество. Изложени са и фактически твърдения за това, че ищецът е претърпял неимуществени вреди причинени от Г.П., в резултат на изнасяне обидна, невярна и позорящо го информация в интервюто му в статията „Директорът на Трансвагон АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ с дати 25.01.2013 година и 26.01.2013 година, както и за причинени душевни болки и страдания в резултат на умишлено предоставена от посочения ответник обидна, невярна и позоряща ищеца информация на медията, с която го е дискредитирал пред медията , включително и „автора“ и с която е целял, провокирал и постигнал написването от автора и публикуването от издателя в сайта на обидна, опозоряваща и оклеветяваща статия „Директорът на Трансвагон АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ с дати 25.01.2013 година и 26.01.2013 година.
Ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът „МЕДИАТОР 2010“ ООД е дал писмен отговор на предявения иск, в който е оспорил претенциите за което са изложени подробни фактически и правни доводи. Посочил е доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът Г.П. е е дал писмен отговор на предявения иск, в който е оспорил претенциите за което са изложени подробни фактически и правни доводи. Посочил е доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Т., поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически твърдения и правни доводи за основателност на предвяните искове.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически твърдения и правни доводи за неоснователност на предявения срещу представляваното от него дружество иск.
В съдебно заседание ответникът Г.П., чрез процесуалния си представител – адвокат Р., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
Предявените искове са с правно основание чл. 49 във връзка чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 и чл. 53 от Закона за задълженията и договорите против ответното дружество „МЕДИАТОР 2010 “ ООД и с правно основание чл.45 от ЗЗД против ответника Г.П.. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно и причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По исковете срещу „МЕДИАТОР 2010“ ООД ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е претърпял сочените от него
неимуществени вреди, че същите са в причинна връзка с поведението на автора на
статиите, на което ответното дружество е възложило работа, причинна връзка
между деянието и вредите. Ответникът следва да установи фактите, изложени в
писмения отговор, както и може да провежда насрещно доказване. По иска срещу Г.П.
ищецът следва да установи описаното в исковата молба поведение на ответника,
претърпените вреди и причинно следствената връзка между тях. Ответникът следва
да установи фактите, изложени в писмения отговор, както и може да провежда
насрещно доказване.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически страна:
Не
е спорно по делото, съгласно определение от публично съдебно заседание от
128.10.2018 година, установява се и от съдържанието на приетите като писмено
доказателство констативни протоколи на нотариус и допуснатата съдебно –
техническа експертиза, че на страницата на електронното издание - www.flagman.bg, публикувана статия
със следното съдържание:
„„Директорът на Трансвагон
АД В.Д. в престъпна схема за източването на завода
26 Януари 2013, Събота
Автор: Флагман.бг Снимка Фактор
Милиони
левове са отклонени при сделките с метален скрап
Изпълнителният директор на
най-голямото българско предприятие на тежката. промишленост в Бургас
„Трансвагон“АД - В.Д. се разследва за участие в организирана престъпна група,
която се е облагодетелствала с милиони левове чрез укриване на данъци,
съставяне на неистински фактури и други финансови машинации в периода 2006-2012
г. Срещу 61-годишния ръководител на завода за ремонт и производство на вагони,
в който работят около 600 работници, са образувани преписки в МВР и НАП, узна
Флагман.бг.
Един от сигналите, по които работят компетентните органи е за сделки с
металния скрап, които Д., без знанието на борда на директорите, предавал на
бизнесмена Тодор Г.. Негови хора всеки месец товарели металите и ги извозвали
до две лицензирани за изкупуване на скрап фирми. Те издавали фактури директно
на „Трансвагон“АД. Фактурите са издавани по цени, далеч по-ниски от пазарните.
Според документите, с които разполагаме, Тодор Г. никъде не
фигурира като търговец, спедитор, комисионер или пълномощник на една от
страните. Съучастникът на Д. уреждал сделките така, че фактурираната цена,
постъпваща от продажбата в полза на завода да е нищожна. Не е ясно как е
разпределян тлъстият пай между участниците в схемата, която е работила
безотказно от години. Нещо повече: за по-голямата част от изнесения отпадък
Трансвагон АД изобщо не е издавал фактури и каквито и да било данъчни документи
на никого.
За януари реално е изнесен
метален скрап с общо тегло 193 010 кг с цена 420 лв. за тон. Дружеството е
издало фактури за 52 240 кг за 21 940,8 лв. Не са издадени фактури за 140 770
кг на стойност §9 362,8 лв.
За февруари са изнесени
248 860 кг с цена 425 лв. за тон. Издадени са фактури за 53
760 кг за 22 848 лв. Нефактурирани са 195 100 кг
за 82 917 лв.
За март са изнесени 202
720 кг за 405 лв. На тон. Издадени са фактури за 57 980 кг за 23 481,9 лв.
Нефактурирани са 144 740 кг за 58 619,7 лв.
За април са изнесени 141
857 кг с цена 410 лв. за тон. Издадени са фактури за 39 730 кг за 16 289,3 лв.
Нефактурирани са 102 127 кг за 41 844,6 лв.
За май са изнесени 289 480
кг за 405 лв. За тон. Издадени са фактури за 47 940 кг за 21 708 лв.
Нефактурирани са 241 640 кг за 95 531,40 лв.
За юни са изнесени 191 700
кг за 390 лв. На тон. Издадени са фактури за 93 880 кг за 36 613,2 лв..
Нефактурирани са 97 820 кг за 38 149, 80 лв.
Само
за първото полугодие на 2012 г. Трансвагон АД е ощетено с 376 425,8 лв.
Тъй като имало данни за
мафиотската практика от 2006 г. до този момент, излиза, че става въпрос за
милиони левове само от далаверата с отпадъка.
„Това е върхът на
айсберга, има документация и за други сделки, предприятието е било въвлечено и
в банкова измама, укрити са данъци, установили сме хора от този кръг с
имущество, неотговарящо на доходите им“, каза източник от разследването.
Основните акционери в
Трансвагон АД с по 32 % от капитала са В.Д. и Г.П.. Останалите 36% са на
дългогодишни работници и служители, някои от които пенсионери. Те не подозират
колко от спечелените от тях пари не влизат в имуществото на завода и с колко
умишлено е занижен финансовият резултат, който би могъл години наред да се
разпределя като дивидент.
„Не зная откъде
разполагате с тази информация, но държа да не петните името ми. Трансвагон АД
изпълнява договори за производство на сертифицирани от ЕС товарни вагони за
Германия и това би уронило сериозно престижа ни пред външните партньори “,
заяви Г.П. по телефона, когато узна от нас, че разполагаме с документи срещу В.Д..
Час по-късно обаче
Г.П., който е член и на
Съвета на директорите, ни потърси и настоя да каже следното: „Съдействам на
компетентните органи да си свършат работата. Късно узнах с какво се е занимавал
г-н Д. зад гърба на Съвета на директорите. Виждал съм неведнъж въпросния г-н Г.
на територията на завода, но не ми беше известно той да има какъвто и да било
договор с нас. Д. твърдеше, че му дава отпадъци, но не съм подозирал за тези
злоупотреби. Впоследствие се откриха хвърчащи бележки, подписвани от
председателя на борда В.Д. и предавани от самия него в отдел „Снабдяване“. Това
ме смути и взех решение да помагам на разследващите. Разбрах също, при разговор
с Д., че е сключил бартер с Г. - ние да му предоставяме металния отпадък, който
е стотици тонове на месец, срещу ремонтни дейности в завода, които да се
извършват от неговите фирми. Поисках да видя договор черно на бяло. Не открих
такъв. Оказа се нещо повече - Г. е пускал и допълнително фактури за ремонти,
които са му били изплащани. Била е установена порочна практика, която не е от
вчера. Смятам, че най-достойно е да се събере борда и да се свика общо събрание
на акционерите. Готов съм да съдействам цялата истина да излезе наяве“, заключи
П..““
Съгласно
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
техническа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, статия
със заглавие „Директорът на Трансвагон АД В.Д. в престъпна схема за източването
на завода” е била публикувана на електронната страница www.flagman.bg на дата 25.01.2013 г. Текстът
под заглавието в тази статия липсва.
Статия със заглавие
„Директорът на Трансвагон АД В.Д. в престъпна схема за източването на завода” е
била публикувана на електронната страница на тази медия на дата 26.01.2013 г.
Съдържанието на статията е дадено по - горе.
При това положение вещото
лице е дало заключение, че не може да се направи извод дали двете статии са с
идентично съдържание, не може да се каже дали са два електронни документа или
един с манипулирана дата.
При тези доказателства
настоящият състав приема, че при
формиране изводите на съда за основателност на предявения иск следва да бъде
взето предвид съдържанието на статията, възпроизведено по - горе с дата 26.01.2013 година.
При
преценка наличието или липсата на противоправно
деяние по смисъла на чл.49 и чл. 45 от ЗЗД при публикуване на статията следва
да бъде взет предвид смисъла на изложението, а не отделни негови фрази, както е
посочено в исковата молба.
Видно от
приетото като писмено доказателство Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 23.03.2015 година на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 4160/2013 година по описа на ОД МВР – Бургас,
водено срещу В.Д.В., ищеца в настоящото производство, за престъпление по
чл.255, ал.1, т.1,2 и 6 от НК, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НК.
Видно от
съдържанието на постановлението досъдебното производство е образувано на 22.10.2013 година, а статията
е с датата 26.01.2013 година.
Впоследствие
това постановление е потвърдено с Постановление от 12.10.2016 година на прокурор
при Апелативна прокуратура Бургас за престъпление по чл.255, ал.1, т.1, 2 и т.6 на НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В това постановление е разпоредено ДП № 460/2013 година по описа на ОД на МВР –
Бургас да се изпрати на РП – Бургас за решаване по същество с оглед
съществуващи данни за престъпни деяния от компетентността на РП- Бургас. В
мотивите на това постановление е констатира, че в обжалваното постановление
липсва произнасяне по някои престъпни състави.
Видно от
представеното удостоверение рег. № 4 700 от 12.06.2018 година, издадено от
Окръжна прокуратура – Бургас, след извършване на проверка в Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България и Единната
информационна система за противодействие на престъпността, към 11.06.2018
година срещу ищеца В.Д.В. няма обвинения по неприключили наказателни дела.
При тази
фактически обстановка настоящият състав приема, че към датата на публикуване на
статията ищецът срещу ищеца не е било повдигнато обвинение. Така е и към дата 12.06.2018 година. Наказателното
производство е образувано през месец октомври 2013 година, а статията е от публикувана през месец януари 2013 година.
Като
писмено доказателство по делото е приет Констативен протокол за проверка на
място по Закона за мерките срещу изпирането на пари, изготвен от Държавна
агенция „Национална сигурност“ САД „Финансово разузнаване“ за проверка на място
на „Трансвагон“ АД, задължено лице по чл.3, ал.2, т.27 от ЗМИП, представлявано
към него момент поотделно от изпълнителните директори В.Д.В. /ищец по настоящия
процес/ и Г. П. /ответник/.
От този
протокол също не може да се направи еднозначен извод за това, че ищецът е извършил описаните в
статия нарушения.
Като писмено доказателство по делото е приет Протокол № 1300335 от
28.03.2013 година от НАП, териториална
дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“
, съставен по повод проверка, инициирана от Г.П. - един от членовете на Съвета на директорите
на дружеството „Трансвагон“ АД по сигнал от 21.11.2012 година. От него не се
установяват констатирани нарушения на законодателството.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа, експертиза, което е изслушано
в съдебно заседание на 10.01.2019 година, което съдът приема за обоснова и компетентно
дадено, се установява следното от фактическа страна:
За
периода от януари 2012 година до месец юни 2012 година количеството изписани метални отпадъци от
„Трансвагон“ АД, съгласно издадени фактури е в размер на 537 650 кг, от
които метален скрап в размер на 401 270, 00 кг. и метални стружки в размер на 136 380,
00 кг. Продадените метални отпадъци от дружеството са описани в констативно
съобразителната част на експертизата. За продажбите на метални отпадъци за
периода от януари 2012 година до юни 2012 година „Трансвагон“ АД е издал
фактури, също описани в експертизата.
Общата им стойност е 180 961, 40 лева. В счетоводството фактурите са осчетоводени и
в съдебно заседание, при изслушване на експертизата, вещото лице посочва, че
счетоводството на дружеството е редовно водено. От извършените проверки в НАП и
счетоводствата на контрагентите /купувачи/ - „Металс
плюс“ ЕООД, „Кемстийл“ ЕООД и „Барс
2006“ за издадените от „Транвагон“ АД експертизата е
установила, че са осчетоводени и отразени в дневниците по ЗДДС.
В сравнение с посочените количества представените по делото и приети като писмени
доказателства кантарни бележки, на които се основава
защитната теза на ответното дружество се установяват различия. Съгласно тези документи количеството скрап за
периода от месец януари 2012 година до месец юни 2012 година е в размер на
699 000 кг. Разликата с количеството, посочено във фактурите е от
120 596, 50 кг.
По
отношение на кантарните бележки, приети като писмени
доказателства по делото, настоящият състав приема следното:
Кантарната бележка е основание за издаване на фактурата,
както пояснява и при изслушването си в съдебно заседание вещото лице.
Документите са частни свидетелстващи. От тях може да бъде направен извод за
измерване на количество на стока, която в случая е желязо, скрап и смесено. Не
може да бъде направен извод обаче за постигнато между субекти съгласие за прехвърляне
право на собственост върху стока и предаването й, което би било релевантно в
случая.
От друг
страна при преценка на тези доказателства следва да бъдат взети предвид и
гласните доказателства, събрани по делото.
От показанията
на свидетеля В.Т.П., който към настоящия момент заема длъжността заместник
директор по производствените въпроси в
„Трансвагон“ АД, се установява, че
служител на дружеството придружава камион
до кантара, тъй като тегленето на метала се извършва извън територията
на дружеството. След това в завода се връща кантарна
бележка. Свидетелката С.Т.К., работила като счетоводител в дружеството и сега
заемаща длъжност в Съвета на директорите, се установява същата фактическа обстановка.
Тя установява също, че цената се определя на база на пазарни цени за този вид
продажба. Уточнява, че има разлика между цените на скрап и стружките. Тя
посочва, че въз основа на кантарната бележка се
издава фактура за продадения материал. Посочва, че скрап се изнася с камиони и
шофьори на клиента, който купува металния отпадък. До 2012 година не можел да
мине камион през входа, без да бъде регистриран. Свидетеля Д. Н.Г. е работил в
„Трансвагон“ АД в периода от 2011 година до 2013 година като зам. ръководител
на „Търговски отдел“. Той свидетелства, че функцията, която осъществявали той и
колегата му се изразявала в това да придружава камионите от склада до кантара и
съответно да носят в завода кантарните бележки.
Минавали през пропускателния режим на охраната.
Той установява, че в завода имало контрол въз основа на всяка кантарна бележка да се издава фактура.
От
показанията на свидетеля Г. Р.К., дал показания по делото по искане на
ответника Г. П., се установява, че работил в „Трансвагон“ АД в периода от месец
май 2010 година първоначално на като „Организатор на труда“. Впоследствие бил
преназначен като експерт и му било възложено да въвежда и да фактурира
продукцията на завода до началото на 2012 година. Неговите лични впечатления за
организацията на работата във връзка с
претеглянето на количествата метален отпадък съвпадат с установеното и от
показанията на свидетелите, допуснати до разпит по искане на ищцовата страна. Той излага, че имало разлика в
количеството. По – малко било количеството, което се фактурира. Счита, че
разликата в кантарните бележки е била от
ръководството и той нямало кой да информира.
При тези
доказателства, от които се установява, че дружеството на счетоводството е
редовно водено, посочената по - горе
организация на работа, от една страна и от друга наличието на частни
свидетелстващи документи за измерване на количество скрап, метал и смесено,
настоящият състав приема, че ответникът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване, че описаните в статията факти за това, че са изнесени от
завода количества скрап, за които не са съставени фактури, са се
осъществили. Показанията на свидетеляК. са в обратния смисъл, но те не са отнасят за
периода от януари 2012 година до юни 2012 година, тъй като той е работил в
дружеството до началото на посочената година.
При тази
фактическа обстановка настоящият състав приема, че ответниците
не са доказали осъществяването на фактите, изложени в цитираната по – горе статия.
При тази
фактическа обстановка и относно материално правната отговорност на ответниците следва да се приеме следното:
От цялостния смисъл на статията следва извод за
това, че се твърди осъществяване от страна на ответника на неправомерно
действие, което обаче по изложените по – горе съображения не отговарят на
истината.
Съгласно чл.17 от Закона за радиото
и телевизията доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги. В ал .4 са изброени хипотези, в които доставчиците на медийни услуги не носят
отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание,
когато те са: 1. получени по
официален ред;
2. цитати
от официални документи; 3. точно възпроизвеждане на публични изявления; 4. (отм. - ДВ, бр. 12 от
2010 г.)
Съгласно ал. 5 при цитиране
на документи не се допускат
изменения. В ал.6 е регламентирано, че новините като информационни факти трябва да бъдат
разграничавани от коментарите към тях.
В случая от съдържанието на статията
не се установява, че тя цитира съдържанието на посочените по – горе кантарни бележки, за да се приеме, че е налице хипотезата
чл.17, ал.2, т.5. Не са налице и другите правнорелевантни
факти, посочени в т.1, т.2 относно първата част на статията, която не съдържа
интервю на ответника, тъй като липсват твърдения информацията да е получена по
официален ред или да съдържа цитати на официални документи.
В първата част на статията се
съдържа изложение на информация за факти, а не коментари. В тази насока следва
да бъде посочено, че по мнение на настоящия състав това не са и оценъчни
съждения.
Цитираните норми и факти
следва да бъдат съотнесени
и към приложимите правила от ЕКПЧ ,
Конституцията на РБ, Международния пакт за гражданските и политическите
права.
Съгласно чл.10 от ЕКПЧ веки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция. В т. 2. е посочено, че упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.
Съгласно чл.39 от Конституцията на РБ всеки има
право да изразява мнение и да го разпространява
чрез слово - писмено или устно,
чрез звук, изображение или по друг начин. В чл.39, ал.2 е посочено, че това право не може да
се използва за накърняване на правата и доброто
име на другиго
и за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или
към насилие над личността.
В
съдебната практика се приеме, че при всеки конкретен случай следва да се направи
преценка за баланса между упражняване на правото на свободно изразяване на
мнение, от една страна, и от друга – правото на лична неприкосновеност, както и
правата на защита честта и достойнството на личността. Следва да бъде налице
пропорционалност между тях.
Настоящият състав приема, че информацията за ищеца в процесната
статия, в нейната първа част, която не съдържа
казаното от ответника П., включва фактически твърдения /а не оценки
или мнения/, които могат да бъдат квалифициани като клевета, тъй
като не се доказаха в настоящия процес. Поради това са налице предпоставки
на закона за ангажиране на
деликтната отговорност на издателя на
печатното издание за причинени вреди.
По отношение на втората
част от статията, съдържаща цитат от
казаното от ответника Г.П., настоящият състав приема, че той е материално
правно легитимиран да отговаря по предявения иск за обезщетяване на вреди са
казаното от него пред медията, както следва: „Късно узнах с какво се е занимавал г-н Д. зад гърба на Съвета на
директорите. Виждал съм неведнъж въпросния г-н Г. на територията на завода, но
не ми беше известно той да има какъвто и да било договор с нас. Д. твърдеше, че
му дава отпадъци, но не съм подозирал за тези злоупотреби. Впоследствие се откриха
хвърчащи бележки, подписвани от председателя на борда В.Д. и предавани от самия
него в отдел „Снабдяване“. „Разбрах
също, при разговор с Д., че е сключил бартер с Г. - ние да му предоставяме
металния отпадък, който е стотици тонове на месец, срещу ремонтни дейности в
завода, които да се извършват от неговите фирми. Поисках да видя договор черно
на бяло. Не открих такъв. Оказа се нещо повече - Г. е пускал и допълнително
фактури за ремонти, които са му били изплащани. Била е установена порочна
практика, която не е от вчера.“ Посочените факти не са доказани в настоящия
процес. За част от тях не са посочени доказателства, а друга част не са
установени по изложените по – горе съображения при условията на пълно и главно
доказване в настоящия процес.
Втората
статия, посочена в исковата молба е както следва:
„НАП и
ДАНС проверяват директора на Трансвагон АД В. Данов, той смята, че го позорим“
Съдържанието
на статията е следното:
„Изпълнителният
директор на „Трансвагон“ АД В. Д.
изпрати в редакцията на Флагман.бг отговор на
публикацията ни, в която съобщихме за образувани преписки в МВР и НАП във
връзка с това, че се разследва престъпна схема за източване на завода чрез
продажба на скрап. Г-н Д. настоява да оповестим, че е „изключително възмутен от
клеветническото съдържание на статията, представляваща разгласяване на
опозоряващи факти и приписване на престъпления, като единствената вярна
информация е снимката и възрастта ми“. Той не отрича образуваните
предварителни проверки в ДАНС и ТД на
НАП „Големи данъкоплатци“, но твърди, че до този момент не са установили
описаните от нас престъпни обстоятелства. Ние твърдим, че за изнасянето на
скрапа, както и по други, много по – сериозни скандали , г-н Д. вече е дал
обяснения при тях. Както и че кашонът с всички изнесени от данъчните документи
е бил изпратен при тях вчера. Така че все още проверката не е започнала по
същество. Публикуваме правото на отговор на г-н Д., изпълнено със заплахи срещу
редакцията, че ще сезира Съюза на журналистите в България и ще заведе съдебен
иск за клевета“.
В следващата част статията
съдържа цитат на писмото на ищеца за опровержение на информацията от статията.
Съгласно чл.18 от Закона
за радиото и телевизията лица и държавни и общински органи, засегнати в линейни медийни услуги, в които не са
участвали лично или чрез свой
представител, имат право на отговор.
По отношение на
цитираната втора статия, настоящият състав приема, че тя съдържа именно
опровержението на ищеца, поради което публикуването й не е противоправно
деяние и за нея не следва да се носи отговорност за вреди.
Третата
статия за обезщетяване на вреди от която ищецът е предявил иск е следната: „Стана ясно кой събори вековната къща на входа на Морската
градина в Бургас, известен бизнесмен е!16 Октомври 2017“. Целият текст на статията не е относим към настоящия правен спор. Тя има значение
доколкото в нея е посочено: „През 2013 година името му беше замесено в скандала
за източването на „Трансвагон”/Подробности тук/. От „Подробности тук“ се
е съдържала препратка към цитираната по – горе статия от сайта на ответното
дружество от 26.01.2013 година. Предвид посоченото по - горе за противоправността
при публикуване на статията от тази дата настоящият състав приема, че и
съдържанието на препратка към нея четири години по – късно е при неспазване на
посочения по – горе баланс между правото на свободно изразяване на мнение, от една страна, и от друга –
правото на лична неприкосновеност, както и правата на защита честта и
достойнството на личността. При
това положение е доказан елемент от фактическия състав на деликта.
Предмет на настоящия
процес е обезщетяване на неимуществени вреди.
Неимуществените
вреди следва да бъдат конкретизирани, съгласно приетото чл.52 от ЗЗД във
връзка с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, и
те не са малозначителни
В случая неимуществените вреди се установяват от показанията на разпитаните по делото по искане на ищцовата страна свидетели.
От събраните по делото гласни доказателства на свидетелите В.Т.П., С.Т.К. и Богдана Иванова Т., се установява, че ищецът В.Д.В. преживял много тежко публикуване на статиите.
Според свидителя П. си личало, че ищеца е подтиснат от неправдата. Започнал да идва по – късно на работа, не проверявал как върви производството. Притеснявал се за това как ще реагират работниците. След като приключили проверките той се успокоил, но през 2017 година отново се появила статията на сайта на ответното дружество с препратка. Свидетелят счита, че ищеца се е притеснявал от статиите, а не от проверките.
Свидетелката К. излага, че се притеснявал за авторитета си и се възмущавал от материала, който е публикуван. Ядосвал се, че никой не се е допитал до неговото мнение преди да публикува статията. Тя установява, че и здравословното му състояние не било добро.Често избухвал, идвал по – късно на работа. Дистанцирал се от работата и било необходимо да му помагат. Имало обаждане от работници и клиенти, които питали какво се случва. Статията била преведена и изпратена на немски на партньор на „Трансвагон“ АД в Германия.
Показанията на свидетелката Богдана Т., работеща от май, 2010 година, като технически сътрудник в „Трансвагон“ АД се установява, че съобщила на ищеца В. за първата статия в петък след обяд, след като я прочела. Той реагирал бурно. Твърдял, че това са клевети и не отговаря на истината. Няколко дни по – късно получили обаждане от немските партньори на дружеството, които поискали по – най бързия начин да се реши проблема и да има публично опровержение. На ищеца му било обидно, че е необходимо да се оправдава за нещо, което не е направил. Свидетелката установява, че когато била публикувана и втората статия той също бил разстроен. Притеснявал се да вижда хора, спрял да ходи в стола на обяд и отменил приемния си ден. Съпругата му съобщила на свидетелката, че е посетил лекар и приема лекарства. Свидетелката установява още, че през 2015 година В.В. изглеждал по – спокоен. Когато излязла статията от 2017 година отново се ядосал. Като цяло впечатленията на свидетелката са за това, че ищецът се променил като станал по – затворен и срещите му са доста ограничени.
При формиране на изводите си съдът взе предвид, че от допълнителното заключение на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че при проверка с използваните търсачки е установено, че в Интернет не се пази информация кога са заличени статиите „Директорът на Трансвагон АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ и „НАП и ДАНС проверяват директора на Трансвагон АД В. Данов, той смята, че го позорим“. По тази причина не може да се направи преценка колко пъти са четени и какви коментари са правени по отношение на тях. Към момента в web.archive.org е възможно да се прочете статията от 26.01.2013 година. Към датата на изготвяне на експертизата препратката към третата статия, посочена по – горе, към първата статия от 26.01.2013 година, води до нова страница, на която е даден месец и ден от седмицата.
Статията от 26.01.2019 година е била публикувана и в друг електронни медии, което се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. От името на ответното дружество е направено възражение, че не носи отговорност за публикуването им, тъй като не е дадено съгласие за това.
Следва да бъде посочено, че със съдебното решение не следва да бъде обсъждано казаното от Катя Г. Касабова, чиито разпит е поискан от ответното дружество, тъй като тя посочи, че е представляваща страната по спора „МЕДИАТОР 2010“ ООД, а това е несъвместимо с качеството й на свидетел. Изложеното от нея при това положение има доказателсвена сила доколкото не установява изгодни, с оглед на предмета на спора, за дружеството факти.
Неотносими към предмета на спора са представените по делото сигнали и жалби, подаден от ответника Г.П., тъй като съдът е сезиран с установяване на противоправност на изложеното от него в интервюто, цитирано от ответното дружество. По тази причина не следва да бъдат обсъждани и събраните по делото доказателства за причините за възникване на конфликта между ищеца В. и ответника П..
При тази фактическа обстановка настоящият състав приема, че ищецът е преживял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения във връзка с работата и по – конкретно с работещите в дружеството и партньорите, станал нервен, затворил се в себе си. Случилото се отразило и на здравословното му състояние.
При тази фактическа обстановка настоящият състав приема, че следва ответникът „МЕДИАТОР 2010 “ ООД да плати на ищеца сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от статията, публикувана на 26.01.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД, считано от датата на деликта до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 24.01.2018 година, която е в размер на 1522, 89 лева. Настоящият състав приема, че обезщетението в посочения размер са обосновани и съответни на вредите в конкретния случай.
Искът
за заплащане на обезщетение за вреди от статията от 06.02.2013 година е неоснователен и по изложените по - горе съображения следва да бъде отхвърлен.
Ответното дружество дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева и за препратката към статията от 26.01.2013 година, която се съдържа в статия от 16.10.2017 година. Лихвата, дължима на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД е в размер на 84,17 лева.
Ответникът Г.П. следва да бъде осъден да плати на ищеца В.В. обезщетение за неимуществени вреди, за казаното от него и възпроизведено в статия на ответното дружество на 26.01.2013 година също обезщетение в размер на 3 000 лева и лихва за периода от посочената дата до датата на подаване на исковата молба в размер на 1522, 89 лева.
Исковете до пълните предявени размер на претенциите следва да бъдат отхвърлени.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да платят на ищеца обезщетения в посочените размери и лихва за забава.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „МЕДИАТОР 2010“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Бургас, ул. „Княз Борис 1“ № 6, вх. „А“, ет.1,
представлявано от управителя Веселин Йорданов В., да плати на В.Д.В. ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, пл. Тройката, ет.2, офис 4, адвокат Х.Т., сумата 3 000
лева /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за статията, публикувана от ответното
дружество: „Директорът на Трансвагон АД В. Данов в престъпна схема за източване
на завода“ на 26.01.2013 година, сумата 1522, 89 лева
/хиляда петстотин двадесет и два лева, осемдесет и девет стотинки/, представляваща
лихва, начислена за периода от 26.01.2013 година до 24.01.2018 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 3 000 лева /три хиляди лева/,
считан от датата на подаване на исковата молба на 25.01.2018 година до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „МЕДИАТОР 2010“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Княз Борис 1“ № 6, вх. „А“, ет.1, представлявано от управителя Веселин Йорданов В., да плати на В.Д.В. ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, пл. Тройката, ет.2, офис 4, адвокат Х.Т., сумата 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за препратка, публикувана от ответното дружество към статия „Директорът на Трансвагон АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ от 26.01.2013 година от статия „Стана ясно кой събори вековната къща на входа на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“, която препраща към „скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности тук) на 17.10.2017 година, сумата 84,17 лева /осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 17.10.2017 година до 24.01.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 25.01.2018 година до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В.Д.В.
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, пл. Тройката, ет.2, офис 4, адвокат Х.Т.,
срещу „МЕДИАТОР 2010“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Бургас, ул. „Княз Борис 1“ № 6, вх. „А“, ет.1, представлявано от
управителя Веселин Йорданов В., за осъждане на ответника да плати на ищеца
обезщетение за статиите „Директорът на Трансвагон АД В. Данов в престъпна схема
за източване на завода“ от 26.01.2013 година и Стана ясно кой събори
вековната къща на входа на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“,
която препраща към „скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности тук)
на 17.10.2017 година, за разлика от
уважените размери до пълните предявени размери от по 10 000 лева /десет
хиляди лева/, както и иска за осъждане на ответника да плати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди за статията НАП и ДАНС проверяват директора
на Трансвагон АД В. Данов, той смята, че го позорим“ от 06.02.2013 година.
ОСЪЖДА Г.П.,
с адрес ***, или адрес: град Бургас, ул. „Сердика“ №2, вх.Б, ет.2, „ЕП Комерс“
ООД да плати на В.Д.В. ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, пл. Тройката,
ет.2, офис 4, адвокат Х.Т. сумата 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди за казаното от него и възпроизведено в статията,
публикувана от он -лайн
медията www.flagman.bg: „Директорът на Трансвагон АД В. Данов в
престъпна схема за източване на завода“ на 26.01.2013 година, сумата 1522, 89 лева
/хиляда петстотин двадесет и два лева, осемдесет и девет стотинки/,
представляваща лихва, начислена за периода от 26.01.2013 година до 24.01.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лева
/три хиляди лева/, считан от датата на подаване на исковата молба на
25.01.2018 година до окончателното й плащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.