№ 15662
гр. София, 30.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110153742 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца „Т,,,,“ ЕАД срещу
ответника Т. П. П. за признаване за установено съществуването на част от вземане по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022 г., срещу
която длъжникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Искането е неоснователно. Не са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – подаден е отговор на исковата молба по
чл. 131 от ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като
събирането на тези доказателства не е необходимо.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
Искането за допускане на ССчЕ и СТЕ със задачи, посочени в исковата молба следва
да бъде оставено без уважение, тъй като събирането на тези доказателства не е необходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Т,,,,“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 от ГПК за
задължаване на третото лице помагач да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба, тъй като
събирането на тези доказателства не е необходимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, тъй
като събирането на тези доказателства не е необходимо.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 19004/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 25.09.2023 г. в
10,45 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че Т. П. П., ЕГН **********,
дължи на „Т,,,,“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 2075,47 лева, представляваща
2
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „Латинка“,
бл. 43А, ет. 13, ап. 50, аб. № 95209, ведно със законна лихва за периода от 08.04.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022 г. по ч.гр. дело № 19004/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията,
за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на
услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на
плащане, поради което ответната страна е в забава. Излага, че на 13.07.2022 г. ответницата
е платила сумата от 800 лева, с която са погасени част от дължимите от нея суми, но
остатъкът за главницата се дължи. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответницата чрез адв. Мурджева, в който признава задължението и твърди, че е изразила
готовност за заплащане на дължимите суми, за което е подписано споразумение. Изразява
готовност за постигане на спогодба. Не претендират разноски.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че
сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК факти: ВСИЧКИ.
3
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4