Р Е Ш Е Н И Е №
…....
гр. Враца, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 3824 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108
ЗС.
Производството е образувано по искова
молба от И.С.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. А.Л., против Д.П.Д.,
ЕГН **********. В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на ½ ид.
част от поземлен имот с идентификатор № 12259.916.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005
г. на ИД Директор на АК, с адрес на имота в м. „Е., площ от 4 999 кв. м, трайно
предназначение на територията: земеделска, стар идентификатор 916004, при
съседи на имота: 12259.881.5, 12259.881.6, 12259.916.5, 12259.916.7,
12259.916.22 и 12259.916.21. Заявява, че собствеността върху целия недвижим
имот е била придобита по време на брака между ищцата и Г.Р.С., сключен на
12.04.1997 г. и прекратен с развод на 22.10.2007 г. Считано от прекратяването
на брака, съпружеската имуществена общност се трансформирала в обикновена
дялова съсобственост. Процесният недвижим имот бил предмет на публична продан
по изп. д. № 20087230400119 по описа на ЧСИ М.Н., рег. № 723 при КЧСИ, с
район на действия ОС – гр. Враца, което
дело било образувано за задължения само на Г.Р.С.. Въпреки това ЧСИ продал
целия недвижим имот, като с постановление от 24.09.2009 г. имотът бил възложен
на ответника Д.П.Д.. Ищцата счита, че постановлението за възлагане не е годно
прехвърлително основание на притежаваната от нея ½ ид. част от имота, на
която ответникът не е станал собственик. Същият е придобил правото на
собственост само върху ½ ид. част от имота, която е била собственост на
третото за спора лице Г.С.. Твърди, че въпреки това ответникът ползва целия
имот и не допуска ищцата да ползва собствената й ½ ид. част, което
обуславя правния й интерес от предявяване на ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника Д.П.Д., че ищцата И.С.Д. е собственик на ½ ид.
част от поземлен имот с идентификатор № 12259.916.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005
г. на ИД Директор на АК, с адрес на имота в м. „Е., площ от 4 999 кв. м, трайно
предназначение на територията: земеделска, стар идентификатор 916004, при
съседи на имота: 12259.881.5, 12259.881.6, 12259.916.5, 12259.916.7,
12259.916.22 и 12259.916.21, както и да бъде осъден ответникът да й предаде
владението върху ½ ид. част от собствения й имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника Д.П.Д., чрез пълномощника му адв. И.М., с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е недопустим,
тъй като ищцата не притежава правото на собственост върху имота и не е надлежна
страна в процеса. На следващо място сочи, че искът е неоснователен. Заявява, че
на 12.04.1997 г. ищцата и Г.С. сключили граждански брак. На 01.09.2004 г. Г.С.
придобил правото на собственост върху процесния имот, за което бил съставен
Нотариален акт за покупко – продажба № 37, том 4, рег. № 6074, дело № 526/2004
г. на нотариус С.П.. На 01.10.2007 г. ищцата и Славов продали имота на „РиТ“
ЕООД, за което бил съставен Нотариален акт № 114, том 5, рег. № 9441, дело №
773/2007 г. на нотариус И.Л.. Сочи, че с Решение № 156 от 22.10.2007 г. на РС –
гр. Враца бил прекратен сключения между ищцата и Славов граждански брак и било
утвърдено сключеното между тях споразумение, уреждащо последиците от
прекратяването на брака. На следващо място сочи, че процесният имот е бил
предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20087230400119 по описа на ЧСИ М.Н.,
рег. № 723 при КЧСИ, с район на действия
ОС – гр. Враца, като бил изнесен на публична продан за времето от 25.06.2008 г.
до 25.07.2008 г. С Постановление за възлагане от 24.09.2009 г. имотът бил
възложен на ответника, като с протокол за въвод от 05.10.2009 г. ЧСИ Н. въвел
ответникът във владение на имота. Веднага след това ответникът предприел
почистване на падналите орехови дървета в имота, както и почистил имота от
новообразувано незаконно сметище и продължил да се грижи за своя имот и да го
поддържа. Начинът на трайно ползване бил променен от „овощна градина“ на
„ливада“, а на 05.01.2012 г. ответникът се регистрирал като земеделски
производител в ОДЗ – Враца, като собственик на процесния имот, с което действие
явно манифестирал собствеността си върху същия. Твърди, че добросъвестно е
упражнявал фактическата власт върху имота еднолично, непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнено и необезпокоявано повече от 9 години и е придобил правото на
собственост поради изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност. Освен
това ищцата е изгубила правото си на собственост още с продажбата на същия на
„РиТ“ ЕООД. Ответникът счита, че е придобил правото на собственост на
основание, годно да го направи собственик, полагал е всички необходими грижи за
имота – почиствал и обработвал земята, ясно и несъмнено е изразил намерението
си, че владее имота за себе си за повече от 9 години. Иска се постановяване на
решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат
присъдени всички сторени в производството разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
С доклада по делото, неоспорен от
страните, основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните са
отделени следните обстоятелства: 1. че на 12.04.1997 г. ищцата и трето за спора
лице Г.С. сключили граждански брак, по време на който придобили правото на
собственост върху процесния имот; 2. че на 22.10.2007 г. сключеният между
ищцата и Славов граждански брак бил прекратен; 3. че процесният имот е бил
предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20087230400119 по описа на ЧСИ М.Н.,
рег. № 723 при КЧСИ, с район на действия
ОС – гр. Враца, като бил изнесен на публична продан и с Постановление за
възлагане от 24.09.2009 г. имотът бил възложен на ответника; 4. че към настоящия
момент ответникът владее целия имот.
Съгласно Удостоверение за сключен
граждански брак № 097794/12.04.1997 г., Г.Р.С. и ищцата И.С. С. са сключили
граждански брак на 12.04.1997 г.
Страните не спорят, а и от Нотариален акт
за покупко – продажба на недвижим имот № 37, том IV, рег. № 6074, дело № 526/2004 г. на нотариус С.П., се
установява, че на 01.09.2004 г. Г.Р.С. е придобил правото на собственост върху следния
недвижим имот: поземлен имот – овощна градина с площ от 5.000 дка, находяща се
в местността „Е., съставляваща имот № 916004 в землището на гр. Враца с ЕКАТТЕ
12259, при граници и съседи: имот № 916005, имот № 881005, имот № 881005, имот
№ 916003 и имот № 000880.
Видно от Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 114, том V, рег. №
9441, дело № 773/2007 г. на нотариус И.Л., на 01.10.2007 г. Г.Р.С. и ищцата И.С.
С. продават на „Р и Т“ ЕООД следния свой собствен имот: поземлен имот с
идентификатор № 12259.916.4 по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в
м. „Е., площ от 4 999 кв. м, съставляващ овощна градина, стар идентификатор №
916004, при съседи на имота: 12259.916.5, 12259.881.6, 12259.916.7, 12259.881.5,
12259.916.21 и 12259.916.22.
С влязло в сила на 22.10.2007 г.
Решение № 156/22.10.2007 г. по гр. д. № 1168/2007 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VIII състав, е прекратен сключеният
между Г.Р.С. и ищцата И.С. С. граждански брак.
С влязло в сила на
24.09.2009 г. Постановление от 24.09.2009 г. по изп. д. № 20087230400119 по
описа на ЧСИ М.Н., процесният недвижим имот е възложен върху ответника Д.П.Д..
С Протокол за въвод във владение от 05.10.2009 г. ответникът е въведен във
владение на имота от ЧСИ Н..
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Х.Г.П. и С.И.Ч.Двамата
свидетели са приятели на ответника Д., като и двамата знаят, че Д. е собственик
на процесния имот, който е закупил преди около 10 години. Двамата свидетели заявяват, че много пъти са помагали на
ответника при косенето и чистенето на имота от боклуци и излишна растителност,
както и че всяка година се събират с приятели в имота и правят барбекю. И
двамата подробно описват как изглежда и къде се намира имотът. Сочат, че имотът
представлява ливада, без постройки и без ограда, като от двете му страни има
орехови дървета, а над него е борова гора. Съдът кредитира показанията им като
логични и еднопосочни, като не намира основание да се съмнява в достоверността
им.
Други относими
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
От ищцата И.С.Д., ЕГН **********,
против ответника Д.П.Д., ЕГН **********, е предявен иск с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата И.С.Д.
е собственик на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор №
12259.916.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца,
одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК,
находящ се в м. „Е., площ от 4 999 кв. м, трайно предназначение на територията:
земеделска, стар идентификатор 916004, при съседи на имота: 12259.881.5,
12259.881.6, 12259.916.5, 12259.916.7, 12259.916.22 и 12259.916.21, както и да
бъде осъден ответникът да й предаде владението върху ½ ид. част от
собствения й имот.
Искът е допустим, за което
настоящият съдебен състав е изложил мотиви в Определение № 1167/15.05.2019 г. Възражението, че ищцата не е собственик на процесния
имот поради изложените в отговора на исковата молба съображения, е свързано с
активната материална легитимация, която се определя от твърденията на ищеца и
същата касае основателността на иска, а не неговата допустимост. Поначало
страните в исковия процес не трябва да се смесват със субектите на материалното
правоотношение. Ищецът сам определя страните с предявения иск, като посочва от
чие име и срещу кого предявява иска. Процесуалната легитимация е
принадлежността на правото на иск, а материалноправната е титулярството на
гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой – на задължението.
Липсата на процесуална легитимация води до недопустимост на предявения иск, а
липсата на материалноправна легитимация води до отхвърлянето му като неоснователен.
Надлежна страна в процеса е носителят на правото на иск по конкретния правен
спор. Правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от
правния спор. Ето защо легитимирани страни в исковия процес са тези, които
претендират и твърдят, че са притежатели на материалните права, засегнати от
правния спор - предмет на процеса. Щом като процесуалната легитимация се
обуславя от принадлежността на накърненото материално право, тя се определя от
твърденият на ищеца, заявени с исковата молба. В случая ищцата твърди, че е
собственик на ½ ид. част от процесния имот, която се владее от ответника
без правно основание. Дали тези твърдения съответстват на обективната
действителност, е въпрос, който следва да получи отговор с постановяването на решение
по съществото на спора след събиране на ангажираните от страните доказателства
в състезателен исков процес.
Разгледан по същество, предявеният
иск е неоснователен.
Съгласно чл. 108 ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това.
За основателността на иска
в тежест на ищцата е да докаже елементите на следния фактически състав: 1. че е
собственик на ½ ид. част от процесния имот на посоченото правно
основание – договор за покупко – продажба, сключен по време на граждански брак,
прекратен с развод, довел до превръщане на СИО в обикновена дялова
съсобственост, от която ищцата притежава ½ ид. част; 2. че понастоящем
ответникът владее собствената й ½ ид. част от имота.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на
ответника е да докаже, че има основание за владението си върху спорната
½ ид. част от имота, а именно, че същият му е възложен с влязло в сила
постановление на ЧСИ от 24.09.2009 г.
По възражението за изтекла придобивна давност в тежест
на ответника е да докаже: 1. упражняване на фактическа власт върху имота, като
владението му е непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено; 2. изтеклия период от
време на упражняване на фактическата власт съобразно твърденията му, а именно,
че го владее в продължение на повече от 5 години.
При събраните по делото
доказателства ищцата не доказа първата кумулативна предпоставка от фактическия
състав на исковата претенция, а именно, че е собственик на ½ ид. част от
процесния имот на посоченото правно основание – договор за покупко – продажба
по време на граждански брак, прекратен с развод, довел до превръщане на СИО в
обикновена дялова съсобственост.
Напротив, от приетите
писмени доказателства по несъмнен начин се установи, че към датата на
предявяване на иска същата не е собственик на процесния недвижим имот, нито на
ид. части от него. С договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ 114, том V, рег. № 9441, дело № 773/2007 г.
на нотариус И.Л., на 01.10.2007 г., т.е. още по време на брака си, третото за
спора лице Г.С. и ищцата И. С. са прехвърлили правото на собственост върху
целия процесен недвижим имот на „Р и Т“ ЕООД. Считано от този момент, ищцата не
притежава право на собственост върху имота, поради което исковата й претенция с
правно основание чл. 108 ЗС е неоснователна.
Всички възражения на ищцата, че по изп.
дело незаконосъобразно в нарушение на чл. 500 ГПК бил продаден целият имот за
дълг само на Г.С., с оглед на което ответникът е могъл да стане собственик само
на ½ от имота, са неоснователни предвид фактическата обстановка. След
като имотът е продаден от ищцата и Г.С. по време на брака им, то дружеството –
купувач „Р и Т“ ЕООД е станало собственик на целия имот. След продажбата му по
изп. д. 20087230400119 купувачът на публичната продан и ответник в настоящото
производство е придобил правото на собственост върху целия имот, така, както е
продаден, а не на ид. част от същия, както твърди ищцата. Към датата на
публичната продан ищцата не е била собственик на имота, нито на ид. части от
него.
Възражението на ответника, че е
придобил имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност,
доколкото е предявено в условията на евентуалност, не следва да бъде
разглеждано.
С оглед всичко гореизложено,
предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква за ответника. Същите
се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лева за адвокатски
хонорар, който е платен в брой, видно от Договор за правна защита и съдействие от
22.04.2019 г. /чл. 7/. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата
от 600 лева – сторени в производството разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.С.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Д.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор № 12259.916.4
по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005
г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в м. „Е., площ от 4 999 кв. м,
съставляващ овощна градина, стар идентификатор № 916004, при съседи на имота:
12259.916.5, 12259.881.6, 12259.916.7, 12259.881.5, 12259.916.21 и 12259.916.22,
и за осъждане на ответника да й предаде владението върху собствената й ½
ид. част от имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК И.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 600 лева
/шестстотин лева/ – сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….