Решение по дело №47/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

 

гр. С., 18.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдията АНД № 47 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда  на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Б.С. /B. S./ от Р. Т., чрез адвокат М.П. ***, против Наказателно постановление № 39-0000014/10.01.2020г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.С., с което на жалбоподателя – на основание чл.93в, ал. 17, т.3 от ЗАПр е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.36, §2, т.”ii” от Регламент (ЕО)165/2014.

            В жалбата са наведени твърдения за издаване на НП в противоречие на материалния и процесуалния закон и липса на обоснованост. Изразява се позиция за приложимост на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни превози /AETR/ вместо Регламент 165/2014 и респективно осъществяване на контрол по спазването и дори само за частта от пътуването на територията на Общността или на страните, в зависимост от регистрацията на превозното средство. Визира се, че не са посочени и не са събрани доказателства, че в процесния период водачът-жалбоподател е осъществявал превоз и то международен. Моли се за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган, при редовност на призоваване, не се представлява.

            Районна прокуратура – С. не изразява становище, не се представлява в съдебно заседание,

Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна се явява процесуално допустима.

            Съдът, след преценка доказателствата по делото и въз основа на закона, приема за установено следното:

            На 10.01.2020г. жалбоподателят С., гражданин на Р. Т., извършвал обществен международен превоз на товари /домати/ по маршрут гр.А., Р. Т. – гр.М., Р. Ф., с товарен автомобил от категория N 3 - „Мерцедес Аксор 1840” с рег. № 31ADN819, оборудван с дигитален тахограф „Continental Automоtive 1381.207000” и прикачено полуремарке от категория О 4, с рег.№ 31RJ38, собственост на „C. T. O.“ Т.. Към 12.30 ч., при движението му по път I-7 С. – Ш., на км.10+793м. – рампа за обслужване на автомобили, бил спрян за проверка от св.П. и св.Й. - инспектори при ОО „АА” гр.С.. Установено било, че жалбоподателят С. имал и съответно предоставил картата си на водач за дигиталния тахограф, която на място била проверена от инспекторите откъм съдържащата се в нея информация. Служителите констатирали, че в картата не са отразени никакви данни, от които да е ясно какво е правил този водач за времето от 21.05ч. на 30.12.2019г. до 15.52ч. на 05.01.2020г. Други документи, които да визират дали е работил или не в посочените дни от нормативно определения 28 дневен период, считан от 12.12.2019г. до 10.01.2020г., не носел в себе си.

На място, в присъствието на жалбоподателя и осигурен му преводач, св.П. съставил АУАН № 268849/10.01.2020г., в който като обстоятелствена част на административното обвинение били вписани горепосочените факти, квалифицирани като неспазване изискването на чл.36, §2, т.”ii” от Регламент (ЕО)165/2014. Посочената разпоредба фиксира задължението на водач, който управлява превозно средство с монтиран дигитален тахограф, да представи всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни, съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.

Актът бил преведен на турски език, с предявен и връчен екземпляр, видно от положения подпис за нарушител с отразяване имената и подпис и на присъствалия при изпълнение на визираната процедура преводач. На база АУАН било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление, възпроизвеждащо словесната формулировка на административното обвинение и дадената правна квалификация. Наказващият орган е наложил предвидената в абсолютен размер в чл.93в, ал.17, т.3 ЗАПр глоба – 1500 лева.

Съдът намира, че административно-наказателното производство е протекло при пълно спазване на установените от закона правила по отношение на сроковете за издаване на АУАН и НП, компетентността на съответните длъжностни лица и изискуемите досежно съдържанието на посочените документи реквизити.

            От установените по делото факти, на база съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства, се констатира, че простъпката е намерила израз в непредставяне на необходимата, съгласно изискванията на Регламент (ЕО)165/2014, информация от картата на водача, който същевременно не е предоставил правнозначимите данни по предвидения и в чл.36, §2, т.”ii” от същия Регламент начин или съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 за процесния период. Показанията на св.П., пряко проследил съдържанието на картата, еднопосочни с представените на контролните органи документи по повод превоза – CMR товарителница от 08.01.2020г. и Разрешително №********** за международен превоз на товари и заплащане на такси при транзитно преминаване през България, издадено от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, по категоричен начин установяват, че водачът е извършвал посочения международен превоз с начална и крайна точки държави извън Общността, с преминаване през територия на Република България като държава - членка на Общността.

Съгласно чл.2, §3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, вместо настоящия регламент се прилага AETR за превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Това препращане към приложението на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни превози, по която Република Турция е страна, фиксира, че не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която те са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице. В чл.12 AETR (Мерки за осигуряване прилагане на Спогодбата), т.1. е предвидено, че всяка договаряща страна предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването на разпоредбите на тази спогодба, по-конкретно с достатъчно ниво на годишни проверки на пътя обхващащи голяма и представителна извадка от водачи и превозни средства от всички транспортни категории, попадащи в обхвата на тази спогодба, като в “б“, т.ii  е фиксирано, че елементите на проверките на пътя включват тахографските листове от предходните дни, които трябва да се намират на борда на превозното средство, и/или данните за същия период, записани върху картата на водача и/или в паметта на контролния уред и/или на разпечатките, когато се изисква.

В конкретния случай фактът на непредставянето на ръчните записи и разпечатки се явява установен по несъмнен начин, а и не се оспорва, като административното обвинение фиксира непредставянето на конкретно посочените документи, изрично очертани в разпоредбата на чл.93в, ал.17, т.3 ЗАПр, на основание която е наложено и наказанието.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39-0000014/10.01.2020г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.С., с което на Б.С. /B. S./ от Р. Т., на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАПр е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.36, §2, т.”ii” от Регламент (ЕО)165/2014.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването.пред Административен съд гр. С..                                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: