РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Бургас , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20202120105072 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на С. Ч. Н., ЕГН
********** и П.И. Н.а, ЕГН **********, двамата от гр.Б, жк.““, бл. против И. З. Т., ЕГН от
гр.Б, жк.““, бл., вх., ет., ап. за осъждане на ответника да преустанови неоснователното си
въздействие върху правото им на собственост върху апартамент № 1 в сграда в гр.Б, жк.““,
бл., вх. като им осигури достъп до общо помещение, находящо се до асансьорна шахта в
първия етаж на сградата и премахне незаконно монтиран бойлер, ВиК и ел. инсталации към
него.
Твърденията са, че ищците са собственици на посочения апартамент в сградата-
етажна собственост. В общите части на сградата се включват и общи помещения, намиращи
се до асансьорната шахта във всеки етаж на входа. Те се ползват като склад общо от
собствениците на трите жилища, разположени на съответния етаж. Ответникът обитава
апартамент на първи етаж и вече повече от шест години той е заключил общото помещение
и го ползва еднолично. Монтирал е в него и бойлер, който е свързал с ВиК и ел.инсталация.
Само ответникът държи ключ от помещението и не позволява на другите етажни
собственици да го ползват, като така нарушава правата им на собственост. Помещението е
обща част на сградата и монтирането на бойлер в него е неправомерно въздействие върху
тази обща част. Така се накърнява правото на ищците да ползват в пълен обем собствеността
си. Моли се за уважаване на иска. Искът е по чл.109 ЗС.
Ответникът с отговора си оспорва иска. Отрича да ползва сам помещението и да е
монтирал в него бойлер. Заявява, че преди време С.Н. е бил управител на блока и именно
той е разрешил да се монтира бойлер в помещението. В помещението минават ВиК
комуникациите за жилището на ответника и там са монтирани водомерите. Помещението
било отдавано под наем от ищеца като управител на ЕС. В последствие възникнал конфликт
между ищеца и етажните собственици и той отказал да упражнява функциите си на
управител. Ответникът лично получил от ищеца дубликат от ключовете на тази обща стая с
уверението, че тя повече няма да се отдава под наем. Оригиналните ключове останали при
ищеца. Ответникът твърди, че никога не е пречил на ищците да ползват помещението.
1
Бойлерът е демонтиран много отдавна. Не е променял предназначението на стаята и не е
изграждал ВиК и ел.инсталации. Комуникациите, които са в момента, са както са били
изградени при построяване на блока. Моли се за отхвърляне на иска.
Съдът, като разгледа представените доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира следното:
Искът е частично основателен.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на
разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените
/чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело /Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на
ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/.
В случая е безспорно, че ищците и ответникът живеят в един и същи блок и на един
и същи етаж. Апартаментите им са съседни, като ищците са собственици на обитаваното от
тях жилище по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от 23.10.1991г.,
а ответникът живее в апартамента на своя баща. Няма спор също, че на всеки етаж от блока
има помещение, служещо за общо ползване на апартаментите от съответния етаж.
Изготвената по делото техническа експертиза също е дала заключение, че
помещението представлява обща част на етажните собственици. Помещението е
самостоятелна стая, с полезна площ от 4.48 кв.м. и светла височина от 2.24 м., с достъп от
стълбищната площадка пред входа. В ляво от входната врата, пред зида преминават
вертикални тръби на инсталации за дъждовна вода от покрива на сградата, за студена вода с
монтиран водомер, за топла вода с монтиран водомер, за отоплителната инсталация и за
канализация, предвидени за захранване на левите апартаменти във входа. От тръбата за
студена вода, през водомера, чрез мека връзка, е изпълнена връзката на водопроводната
инсталация към кухнята на апартамент № 3. Има и допълнително отклонение чрез мека
връзка за пералня, монтирана в апартамент № 3. Според вещото лице, по вертикала във
входа, над процесното помещение, на другите етажи са изградени също такива помещения,
в които преминават тръбите за дъждовната вода от покрива и тръбите за водопроводната,
отоплителната и канализационните инсталации, обслужващи левите апартаменти. Тези
2
помещения са предназначени за сметосъбиране от живущите във входа, което обаче не е
осъществено. При тези факти, а именно наличие на такива помещения на всеки етаж,
предназначени за сметосъбиране и през които преминават тръбите за водата и парното и са
монтирани водомерите за топла и студена вода, изводът на БРС е, че всяко едно от
помещенията, включително и процесното, са обща част на етажната собственост по смисъла
на чл.38 ЗС. Ето защо ищците и ответникът, като живущи на първи етаж, могат общо да
ползват помещението на етажа.
Ищците твърдят, че от години нямат достъп до помещението, намиращо се на
първия етаж, тъй като ответникът Ивелин държи еднолично ключовете от него и не им дава
достъп, за да могат и те да го ползват по предназначение. Това им твърдение се доказва по
делото. Разпитаната св.Н.а, тяхна дъщеря, е заявила, че помещението се намира до самия
вход на блока, от ляво и служи за общо ползване. На всеки етаж има такъв тип стая. Според
свидетелката, помещението се ползва само от Ивелин, само той го отключва и заключва. В
помещението ответникът държи велосипедите на децата, туби и кутии за инструменти.
Свидетелката споделя, че е виждала и бойлер вътре, когато помещението е било отворено.
Изрично беше показано от свидетелката на снимката на експертизата на вещото лице, къде е
бил поставен бойлерът. Според Н.а, баща й много пъти е молил Ивелин да му даде ключ от
помещението, но получавал отказ. Баща й няма никакви ключове, тъй като ги дал на Ивелин
още през 2013г. по негово искане. Оттогава ответникът задържал ключовете и не ги е
връщал на баща й. Ключовете нямат дубликат, като оригиналът се държи от ответника.
Съдът кредитира показанията на тази свидетелка въпреки близката родствена
връзка с ищците /чл.172 ГПК/, доколкото те са ясни, логични и подробни. Свидетелката
живее в блока, има дългогодишни преки наблюдения върху ползването на помещението и
върху отношенията на родителите й с ответника. Наистина бяха разпитани и други двама
свидетели – Дочев и Михайлов, като първият е заявил, че помещението се ползва и от
ищеца, който също има ключ, а вторият твърди, че оригиналният ключ е у ищеца. Тези
показания обаче не са с голяма степен на достоверност. Св.Дочев макар и да твърди, че
ищецът има ключ, не помни кога той е отключвал и заключвал помещението. Освен това
този свидетел говори за по-ранен период, когато помещението е било отдавано под наем
/безспорен факт по делото/ и наемателят предавал ключовете на ищеца Стефан. Вероятно
това обстоятелство, случило се по-рано във времето, е създало объркване в този свидетел и
погрешната представа, че и сега ищецът има ключове. Що се отнася до св.Михайлов, той не
е близък нито с Ивелин, нито със Стефан, освен това половината от годината живее в друг
град, поради което възприятията му за спорните обстоятелства са доста непълни. Ето защо
БРС не ги кредитира, а приема, че правдоподобни са показанията на дъщерята на ищеца,
която твърди, че родителите й нямат достъп и ключове от помещението, като то се ползва
само от ответника, който държи там личните си вещи.
Доколкото помещението е общо за етажа, ищците имат правото да го ползват
наравно с ответника. Ползвайки го лично и препятствайки достъпа им до стаичката,
3
ответникът действа неправомерно. Поведението му пречи на ищците да упражняват правото
си на собственост в неговия пълен обем, тъй като ответникът е заключил общото помещение
и не го отключва, за да могат и ищците да го ползват. Именно това действие на ответника –
че държи помещението заключено и не го отключва за другите етажни собственици, може да
бъде санкционирано с предявения негаторен иск. Изпълнени са условията на чл.109 ЗС,
поради което искът е основателен. Следва решение, с което ответникът се осъди да
преустанови действията си, изразяващи се в заключване на вратата на общото помещение и
осигури достъп на ищците до това помещение.
Неоснователен е искът в останалата му част, а именно за премахването на бойлера,
монтиран в помещението, както и на ВиК инсталациите и ел.инсталациите към него. Това е
така, доколкото се установи, че към момента бойлер в помещението няма монтиран. Това се
доказва както от експертизата, така и от свидетелските показания. Св.Дочев и св.Михайлов
заявяват, че вече вътре няма бойлер, св.Н.а споделя, че последно е видяла бойлера в края на
септември 2020г., но вече през ноември същата година бойлерът е бил премахнат. БРС
намира, че поставянето на бойлера в помещението е било неправомерно, тъй като
помещението се ползва основно за складиране на вещи на собствениците, но вещи, различни
от работещи електроуреди, какъвто е бойлерът. Наистина през помещението минават
тръбите за парното и водата, монтирани са и водомерите, но това се позволява от
строителните предвиждания за процесния блок. Доколкото обаче помещението е малко, с
полезна площ от 4.48 кв.м., БРС намира, че наличието на бойлер ще пречи на другите
собственици да ползват в пълен обем стаичката. Няма някаква правна, а и житейска логика
бойлерът на ответника да е монтиран в това помещение, вместо в неговия личен имот. Че
поставянето на бойлера е било неправомерно сочи и фактът, че през юни 2020г. общото
събрание на етажната собственост е взело решение И.Т. да го премахне от стаичката и така
да освободи място за ползване от страна на другите собственици.
Както беше установено, ответникът е премахнал бойлера от помещението след
завеждане на делото, като премахването е новонастъпил факт, който следва да се съобрази
на основание чл.235, ал.3 ГПК и този факт ще доведе до отхвърлянето на иска в тази му
част.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците съдебно – деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 860 лева, от които 80 лева за такса, 180 лева за експертиза и 600 лева за
адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност не се споделя, тъй
като исковете са два и за всеки се дължи по 300 лева минимално адвокатско възнаграждение
/доколкото исковете са неоценяеми/, поради което възнаграждението не може да се намали.
Независимо, че единият иск се отхвърля, дължат се разноски в пълен размер, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане и на този иск.
Така мотивиран Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. З. Т., ЕГН от гр.Б, жк.““, бл., вх., ет., ап. да преустанови
неправомерните си действия, с които пречи на С. Ч. Н., ЕГН ********** и П.И. Н.а, ЕГН
**********, двамата от гр.Б, жк.““, бл., вх., ет., ап. да упражняват в пълен обем правото си
на собственост като собственици на апартамент в сграда на адрес гр.Б, жк.““, бл., вх., ет.,
които действия се изразяват в заключване на вратата на общото помещение /обща част на
етажната собственост/, находящо се до асансьорна шахта на първия етаж от посочената
сграда, като осигури достъп на ищците до това помещение, като ОТХВЪРЛЯ иска да бъде
осъден ответникът да премахне неправомерно монтиран бойлер, ВиК и ел.инсталации към
него, находящи се в посоченото помещение.
ОСЪЖДА И. З. Т., ЕГН от гр.Б, жк.““, бл., вх., ет., ап. да заплати на С. Ч. Н., ЕГН
********** и П.И. Н.а, ЕГН **********, двамата от гр.Бургас, жк.“Славейков“, бл.60, вх.1,
ет.1, ап.1 сумата от общо 860 лева /осемстотин и шестдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/Иван Дечев_______________________
5