Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 05.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 14940 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 124 състав под № 453572 от
19.07.2018г. , постановено по гр.дело № 7708/ 2018г., с което е отхвърлен предявеният от Ц.Г.С. срещу „Ч.Е.Б.”
АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с предмет- признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата 1 391.87 лева, представляваща стойност на ел.енергия,
начислена въз основа на констативен протокол №
3021213 от 16.01.2018г., за обект с клиентски № 300229230097, за която е
издадена фактура № ********** от 18.01.2018г. Решението се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивницата Ц.Г.С. заявява искане за отмяна на
обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно по съображения,
подробно развити в жалбата. Възразява, че от ищеца не е изпълнено законовото
задължение по чл.98“а“, ал.2, т.6 от ЗЕ - за предвиждане на ред в Общите
условия /ОУ/ за уведомяване на клиента за наличие на основание за корекция по
реда на ПИКЕЕ. Въззивницата-ищца
поддържа, че дори да се приеме, че за ответника е било налице законовото
основание за извършване на едностранната корекция, то тя /ищцата/ не е
фактически уведомена за тази корекция. В тази връзка, моли настоящата инстанция
да съобрази факта, че от нея е оспорено представеното по делото писмо с изх.№ NTZ871 от
17.01.2018г., като неполучено както лично от нея, така и от неин пълномощник. Позовава се на пълната отмяна на нормите на ПИКЕЕ от ВАС. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Ч.
Е.Б.“ АД оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното с нея решение като законосъобразно и правилно.
Твърди, че корекцията е извършена при спазване на ПИКЕЕ, които са приети от
компетентния държавен орган в рамките на законовата делегация, предоставена с
нормата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ. Възразява, че в приетите от него Общи условия
/ОУ/ е установен редът за уведомяване на
клиентите на ел.енергия за извършената корекция - с клаузата на чл.17,ал.2 от
приложимите към исковия период ОУ, като самото уведомяване е достигнало до
знанието на клиента – ищец, съгласно представените по делото писма, изпратени с
обратни разписки. Поддържа, че в конкретния случай е доказано наличието на
предпоставките на ПИКЕЕ за ангажиране обективната отговорност на ищеца за
заплащане на претендираната сума.
Заявява искане за присъждане на разноските във въззивното производство,
включително юрисконсултско възнграждение. При условията на евентуалност- в
случай, че жалбата на ищеца бъде уважена- поддържа възражение по чл.78,ал.5
от ГПК – за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, а при условие, че се
претендира присъждане на такова на основание чл.38,ал.2 от ЗА- моли това искане
да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основанията на ЗА.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и
доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от Ц.Г.С. срещу „Ч.Е.Б.“ АД , с предмет - признаване
за установено, че ищецът не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД - сумата от 1 391,87лв.,
представляваща цена на ел.енергия, начислена въз основа на констативен протокол № 3021213
от 16.01.2018г., за обект с клиентски № 300229230097, за която е издадена
фактура № ********** от 18.01.2018г.
С обжалваното решение исковата претенция е отхвърлена
като неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите
на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявения отрицателен установителен иск, ето
защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите
на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба,
настоящият съдебен състав приема следното:
Правният спор е относно дължимостта на процесната
сума, която е начислена от ответника като корекция въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл.48 от ПИКЕЕ.
Настоящият съдебен състав приема за законосъобразен и обоснован извода
на първоинстанционния съд, с който е прието, че от събраните по делото
доказателства е доказано наличието на законовите предпоставки, регламентирани
от нормата на чл.48 от ПИКЕЕ за извършване на корекцията и въз основа на нея-
начисляване на процесната сума като дължима от ищеца за нормативно установения
период от време на неточното измерване на ел.енергия, доставена за имота му.
С нормата на чл.83,а.1,т.6 и чл.83,ал.2 от ЗЕ/в
приложимата към конкретния релевантен момент на съставянето на констативния
протокол и периода на корекцията редакция, публ. в ДВ, бр.54/ 2012г.- в сила от
17.07.2012г./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието за приемане на
подзаконов нормативен акт- Правила за измерване на количеството ел.енергия,
включително и установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия . В
изпълнение на законовата делегация на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ , от ДКВР с протокол № 147/ 14.10.2013г., обн.
В ДВ, бр.98/12.11.2013г. са приети ПИКЕЕ. , които са в сила от 16.11.2013г. и
са отменени с влязло в сила на 23.11.2018г. решение на ВАС, но са приложими към
исковия период, съгласно нормата на чл.195, ал.1 от АПК. Неоснователно е
възражението на ищеца, че законовата делегация на горепосочените норми е
ограничена единствено до установяването на случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел.енергия и не включва правото на ответника за
корекция в тези случаи и съответно- за ангажиране отговорността на потребителя
за заплащане на тази ел.енергия. Нормата
на чл.83,ал.1,т.5 от ЗЕ изрично
постановява, че правилата следва да съдържат регламентацията на измерването на
ел.енергия, включително и в случаите на неизмерена, неточно или неправилно
измерване, като в последния случай
именно поради липсата на обективни данни за точното количество ел.енергия, измерването се извършва по нормативно
установената формула. Неоснователно е
възражението на ищеца, че законовата делегация на горепосочените норми е ограничена
единствено до установяването на случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел.енергия и не включва правото на ответника за корекция
в тези случаи и съответно- за ангажиране отговорността на потребителя за
заплащане на тази ел.енергия. Нормата на
чл.83,ал.1,т.5 от ЗЕ изрично
постановява, че правилата следва да съдържат регламентацията на измерването на
ел.енергия, включително и в случаите на неизмерена, неточно или неправилно
измерване, като в последния случай
именно поради липсата на обективни данни за точното количество ел.енергия, измерването се извършва по нормативно
установената формула. В конкретния случай КП № 3021755 от 16.11.2018г.
е съставен в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.47, ал.2 и ал.3
от ПИКЕЕ, след извършена проверка по реда, регламентиран от чл.41-чл.44 от ПИККЕ. При проверката е констатирано
е , че в резултат на осъществена промяна в схемата на свързване, /състояща се в
разхлабване на лявото болтче на деривационната пластина на фаза 2 и поставяне
на материал-лепило между болтчето и пластината/, количеството ел.енергия, консумирано от
процесния обект, не се измерва. Видно от съдържанието на протокола, същият е
съставен в присъствие на служител на МВР- Х.П.П.– служител на МВР, в
съответствие с изискването на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ, предвид установената при
самата проверка видима промяна на схемата на свързване. Констативният протокол, подписан от служител
на МВР е официален документ по смисъла
на чл.179,ал.1 от ГПК за следните удостоверени с него обстоятелства: присъствието на служителя на МВР при
проверката, останалите лица, взели участие в проверката, както и установеното
при проверката видимо състояние на
проверения електромер и данните за извършеното замерване на уреда. Като
официален документ КП се ползва с материална доказателствена сила за
посочените удостоверени факти, поради което неоснователно се явява твърдението
на ищеца, че той му е непротивопоставим като частен документ, едностранно
съставен от ответника. Нормата
на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ регламентира хипотеза,
при която констатираното при
проверката въздействие върху уреда за
търговско измерване е такова, че само по
видимите му белези е ясно, че води до
промяна на схемата на свързване. Тъй като визираните от нормата на чл.48,ал.2
от ПИКЕЕ външни въздействия сочат на видно вмешателство върху уреда за
търговско измерване, наличните данни за
това въздействие, удостоверени с присъствието и подписа на служител на полицията придават на КП качеството на официален
документ, който може да бъде ползван
като доказателство в евентуално бъдещо наказателно производство при установен
автор на противоправното деяние /въздействие/. Именно поради обстоятелството,
че промяната в схемата на свързване, в резултат на която не е отчетено или е
неточно отчетена ел.енергия, е видима и тази промяна е удостоверена с официален
документ, с нормата на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ е прието, че само въз основа на този
документ се извършва корекцията и не е необходима последваща проверка от надлежен
орган по метрология, както в хипотезата, при която е нужна такава допълнителна
проверка, за да се установи дали е налице или не промяна в схемата на свързване
на уреда /чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ/. В
процесния случай от КП се установява, че са налице видими белези за промяната в
схемата на свързване, като това се потвърждава и от приетото по делото
заключение на СТЕ, като видно от експертното заключение, преизчислението на
консумираната ел.енергия за процесния период е математически вярна и
съответства на одобрените цени на ел.енергия.
Законосъобразно корекцията е извършена на база само на КП, съгласно
нормата на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ. Следва да се посочи, че противоправността има правно значение само за ангажиране на
наказателната отговорност на установения автор на деянието, но е ирелевантна за
ангажиране на гражданската отговорност на ищеца-потребител за заплащане на
претендираната от него сума, представляваща цена на ел.енергия, тъй като
дължимостта на последната е обусловена единствено от получената доставка на
ел.енергия, което не е била измерена в доставения обем в резултат на
въздействието върху уреда за измерване, поради което размерът на дължимата цена
се определя по нормативно установената формула. Ето защо и ПИКЕЕ
не установяват нормативно изискване за доказване на конкретно виновно
поведение от страна на ищеца-потребител, което да е причинило промяната в
схемата на свързване на уреда за търговско измерване, поради което
неоснователно се явява заявеното от него възражение за недоказано по делото виновно
поведение от негова страна, в резултат на което да е осъществено въздействието
върху измервателния уред, като в тази връзка- ирелевантно е доказаното с гласно
доказателство обстоятелство за липса на възможност за достъп на ищеца до
помещението, в което са монтирани електромерите. В този смисъл са разрешенията
на съдебната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав –
постановените по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 115/20.05.2015г. по гр.дело
№ 4907/2014г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 164/02.03.2016г. по гр.дело №
2446/2014г. и решение № 118/ 18.09.2017г. по т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на
ВКС, решение № 118 от 18.09.2017г. по т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на ВКС. с
които е прието, че до влизане в сила
на ПИКЕЕ
/т.е.- до 16.11.2013г./ не съществува нормативно основание за ответника
– като доставчик на ел.енергия, едностранно да коригира сметките на
потребителите при наличието само на обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на ел.енергия, без да е доказан периодът на неточното/неотчетено
измерено количество ел.енергия и без доказано виновно поведение на потребителя,
резултат, от което да е неточно измерената или неизмерена ел.енергия, поради
което за периода преди 16.11.2013г. е в сила постановената задължителна практика
на ВКС, касаеща едностранните корекции на сметките за ел.енергия от страна на
ответника. С цитираните по-горе решения е прието, че с влизане в сила на
изменението на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ и приетите в изпълнение на това изменение
ПИКЕЕ е създадена нова правна уредба, която регламентира нормативен ред за
измерване на количеството ел.енергия и в случаите на неточно отчитане или
неотчитане на доставена ел.енергия, без да е доказано виновно поведение от
страна на потребителя, довело като
резултат до неточното измерена или неотчетена ел.енергия, /такова не се изисква
от нормата на чл48 от ПИКЕЕ/, като корекцията на задълженията на потребителя
във връзка с това е ограничена за период до 90 дни, назад, от датата на
установяване на повредата или неточността на електромера /чл.49,ал.2 от
ПИКЕЕ/. Прието, че в договорните отношения между страните по
принцип важи правилото на чл.81 от ЗЗД
/за виновния характер на договорната отговорност/, освен в случаите, когато
приложението му е нормативно изключено и
е предвидена обективна /безвиновна/ отговорност, каквато е тази, регламентирана
с нормата на чл.48 от ПИКЕЕ. Нормата на
чл.48 от ПИКЕЕ цели да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, в резултат на неизмерената или неточно измерената, но доставена
реално ел.енергия, а няма за цел да санкционира потребителя за негово виновно
поведение в рамките на договорното правоотношение.
На настоящия съдебен състав е служебно е известно
решение № 12897/01.12.2015г. по адм.дело № 9462/2014г. на ВАС и окончателното
решение от 06.02.2017г. на 5-чл. състав
на ВАС по адм.дело № 2385/2016г., като с последното ПИКЕЕ са отменени, с изключение на нормите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, които са приложимите в конкретния
случай. На настоящия състав са служебно
известни и решение № 2315/ 21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г. и влязлото в
сила решение № 13691/ 08.11.2018г. по адм.дело № 4785/ 2018г. на 5 чл. състав
на ВАС, с което първото решение е потвърдено и с които са отменени и нормите на
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ. В тази връзка следва да се посочи, че тези съдебни решение за отмяна имат
действие само за в бъдеще – от момента на влизането им в сила, съгласно
изричното разпореждане на нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и постановената
с тях отмяна на нормите на ПИКЕЕ не
рефлектирала върху приложимите правни норми за конкретния казус.
На последно място, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на ищцата, поддържано и с въззивната жалба, за неизпълнено
от ответника задължение по чл.98,“а“,ал.2,т.6 от ЗЕ- за приемане на Общи
условия, в които да е установен редът за уведомяване на потребителя за
извършената корекция. В приложимите към
исковия период ОУ, /представени по делото/ е предвидено изрично връчване на
констативния протокол за корекцията на потребителя с клаузите на чл.17 и чл.18
от тях. Нормата на чл.98“а“,ал.2,т.6 от
ЗЕ безспорно цели да гарантира защитата на потребителя, но тя в конкретния
случай реално е обезпечена от ответника, тъй като ищцата е уведомена за корекцията по реда, установен с горепосочените
клаузи на ОУ с представеното по делото писмо
с изх.№ NTZ87129/ 17.01.2018г., /л.23 от делото на СРС/, връчено
на ищцата с писмо с обратна разписка на29.01.2017г. /л.22 от делото на СРС/. Възражението
на ищцата за нередовно връчване на писмото с обратна разписка, основано на
твърдението, че лицето М.Н., получило писмото, не е лице от кръга на нейните
домашни, респ.- не е неин пълномощник, се явява преклудирано, на основание чл.266,ал.1
от ГПК, тъй като за пръв път е заявено с въззивната жалба. Нещо повече, дори и
при липсата на надлежно уведомяване преди завеждането на делото, за ищцата
съществува гарантираната правна възможност да заяви и докаже своите оспорвания
на констатациите в КП в рамките на исковия процес, като липсата на надлежно
уведомяване има правно значение само при разрешаването на въпроса за наличието
или липса на забава на потребителя за изпълнение на задължението за заплащане
на сумата по корекцията, който въпрос не е предмет на спора по настоящото дело.
В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя дадените в този смисъл
разрешения на съдебната практика на ВКС – постановените по реда на чл.290 от ГПК- Решение № 118 от 18.09.2017г. по т.дело №
961/2016г. на ІІ ТО на ВКС и Решение № 124 от 18.06.2019г. по гр.дело №
2991/2018г. на ІІІ ГО на ВКС. С оглед
изложените мотиви, съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата-ищец
за недължимост на исковата сума, основано на твърдяно нарушение на нормата на чл.98“а“,ал.1
от ЗЕ.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а въззивната
жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3, вр. с
ал.8 от ГПК, въззивникът-ищец дължи на въззиваемия-ответник направените от
последния разноски във въззивното
производство в размер на 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 124 състав под №
453572 от 19.07.2018г. , постановено по гр.дело № 7708/ 2018г.
ОСЪЖДА от Ц.Г.С. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД – сумата от 100,00лв. – разноски по делото за
въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
/ о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия А.Александрова по гр.д.№ 14940/18 г., СГС, IV-В с-в:
Не съм съгласна със становището на мнозинството от членовете на съдебния
състав, че следва да бъде потвърдено решението на СРС, с което е отхвърлен предявеният
отрицателен установителен иск.
Считам, че от събраните доказателства не се установи, че въззиваемият е
доказал в негова полза да е възникнало право да извърши едностранно корекция на
сметката на ищцата.С изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/ 2012 г.
е предвидено законово основание за крайния снабдител на електрическа енергия да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. правото за извършване на корекция на сметка възниква за
доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на следните две
предпоставки: 1. предвиден в общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка и 2. налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа
енергия.В този смисъл са Р № 111/ 17.07.15 г. по т. д. № 1650/14 г. на ВКС, I
ТО; Р № 173/ 16.12.15 г., по т. д. № 3262/14 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО; Р № 115/20.05.15 г. по гр.д.№ 4907/14 г.,
IV ГО; Р № 166/16 г., т.д.№ 1797/14 г., II ТО; Р № 164/16 г. по т.д.№ 2446/14 г. II ТО; Р № 203/16 г. по т.д.№ 2605/14 г. на ВКС, I ТО на ВКС, постановени
по чл.290 ГПК/.
Въззиваемият, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че след
влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е приел нови общи
условия или е изменил действащите преди това такива, като включи в тях клауза,
която да установява ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметки при доказано неточно отчитане на потребената енергия. Представените по
делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. и изменени
и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, с
която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за
извършване на корекция на сметка.В чл. 17, ал.2 и чл.18 от ОУ е предвидено
единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в тази клауза не е регламентиран
реда, по който да се извършва корекцията.
Поради изложените съображения по делото не е установено да е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа
енергия да коригира сметката на ищеца и за него не е възникнало задължение да
заплати цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена
корекция на сметката за минал период и предявеният иск е основателен.
СЪДИЯ:
А.Александрова