РЕШЕНИЕ
№631/03.10.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в
открито заседание на осми септември, две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Ивелина Въжарска..................……………………………..и в
присъствието на прокурор….…….......……………………………...........……………………………..като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 333 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Трудова практика за първична дентална помощ (ТППДП) „Дентамед“ ООД – гр. Х., ЕИК *********, с посочен съдебен адрес:***., подадена чрез С.Д.Д. – Н., в качеството на управител, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-11-0087680/24.02.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна Дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-18/11.03.2022г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна. Твърди, че същата била издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Навежда доводи, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Посочената разпоредба на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС съдържала пет различни хипотези като не ставало ясно коя от всички имал предвид административният орган, а последното затруднявало организиране на защитата срещу незаконосъобразния ИАА. На следващо място се твърди, че към момента на постановяване на оспорената заповед за констатираното и извършено нарушение не било издадено НП, не бил съставен и АУАН. Навеждат се доводи, че законосъобразното изпълнение на ПАМ било винаги в зависимост от изхода на административнонаказателното производство. Именно това била логиката на законодателя и същият предвиждал възможност за лицето, чиято отговорност е ангажирана, да упражни правото си на защита и да прекрати изпълнението на ПАМ, като заплати имуществената санкция за твърдяното нарушение – чл.187 ал.4 от ЗДДС. Така в хипотезата на налагане на ПАМ по ЗДДС постановяване на същата преди издаване на наказателно постановление против жалбоподателя водело до нарушаване на правото му на защита. Сочи се също, че оспорената заповед не съдържа относими към конкретния случай мотиви и се твърди, че в случая органът не изложил конкретните фактически съображения за налагането на ПАМ. Коментират се фактическите основания, посочени в заповедта. Сочи се, че сумата, за която се приемало евентуално „облагодетелстване“ - стойността на дължимия ДДС – 1,67 лв. , била очевидно незначителна и не обосновавала затваряне на търговски обект за 14 дни. Не било ясно как регистрацията по ДДС обосновава налагането на ПАМ. Относно констатираната положителна касова разлика от 75 лв. се сочи, че в деня на извършване на проверката била продадена стока, необходима за дейността на зъболекарската практика, на стойност 85 лв. и била издадена както касова бележка, така и фактура. Не ставало ясно също как органът по приходите определил, че средно дневният оборот в обекта е 89,96 лв, нито как това обстоятелство обосновавало затваряне на търговски обект за 14 дни. Необходимостта от прилагането на ПАМ и срока на същата не се извеждала и от посочените финансови резултати на дружеството за предходните 2020г. 2019г. и 2018г. На следващо място се навеждат и доводи за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Твърди се, че запечатването на обекта нямало как да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушението, нито да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажбата по съответния ред. Нейното изпълнение по никакъв начин не можело да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърдял органа. Що се отнася до посочените мотиви относно срока на мярката – промяна в начина на извършване на дейността, като прекият резултат бил правилно отчитане на оборота от продажби, индиректно – недопускане на вреда за фиска, такива цели законът възлагал на административното наказание, каквото евентуално би било наложено в успоредно воденото административнонаказателно производство, но не и на мерките за административна принуда. Дори когато преследвала законоустановени цели, ПАМ за всеки конкретен случай трябвало да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. Налагането на ПАМ, изразяваща се в запечатване на обекта, в който било извършено нарушението, не отговаряло на нито една от целите , закрепени в чл.22 от ЗАНН. Посоченото във връзка със срока на мярката, че се цели превъзпитание на нарушителя, било относимо към административното наказание, каквото евентуално би било наложено в успоредно воденото административно-наказателно производство. Излагат се и съображения, че ако бъде изпълнена заповедта, ще се нанесат значителни вреди на дружеството. Твърди се също, че при налагане на ПАМ органът не действал при условията на обвързана компетентност, а при оперативна самостоятелност. Излагат се и доводи, че затварянето на търговския обект ще се отрази негативно не само на дружеството, но и на неговите пациенти.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за заплащането на правна помощ, за което се представя списък на разноски. Подробни съображения се излагат в писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2022г. в 14.30ч. контролни органи от ГДФК при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – стоматологична клиника „Дентамед“ Б., стопанисван от Групова практика за първична дентална помощ „Дентамед“ ООД, намиращ се в ***. Резултатите от същата са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) №0087680/22.02.2022г. Видно от протокола, е била извършена контролна покупка на преглед – консултация, преди легитимация на ОП, като за направената покупка на стойност 10,00 лева не е бил издаден фискален касов бон. След легитимация на проверяващите е бил изведен Фискален отчет /ФО/ №003736/22.02.2022г. на стойност 85,00 лв. Представен бил и опис на паричните средства в размер на 10,00 лв. Констатирана била отрицателна разлика в касовата наличност към момента на проверката в размер 75,00 лв.
Екземпляр от съставения ПИП е бил връчен на присъствалата по време на проверката С.Д.Д. – Н.- управител.
Видно от Опис на паричните средства в касата към момента на започване проверката, фактическата наличност на паричните средства е в размер 10.00 лв., а според отчета от ФУ – 85,00 лв. Посоченият опис е приложен към ПИП, приложени са също дневен отчет №003736 от 22.02.2022г. , КЛЕН от същата дата и други документи.
На 24.02.2022г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ вр. чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наредено запечатване на търговски обект – стоматологична клиника „Дентамед“, находящ се в ***, и е забранен за срок от 14 (четиринадесет) дни достъпа до него на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Прието е, че търговецът, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г.) е допуснал нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ). Направен е извод, че Групова практика за първична дентална помощ „Дентамед“ ООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, като е нарушен чл.25, ал.1, т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ЗПАМ е връчена на С.Д.Д. - Н. на 22.02.2022г. Заповедта е обжалвана по административен ред, като с Решение №ГДФК-18/11.03.2022г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е отхвърлена. Решението е връчено на управителя на дружеството на 24.03.2022г.
Жалбата срещу ЗПАМ е подадена на 30.03.2022г. чрез административния орган.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл.
7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Не се констатират допуснати съществени нарушения на формата на акта и административнопроизводствените правила при издаването му. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ.
От фактическа страна в заповедта е
посочено, че при извършена на 22.02.2022 г., в 14.30 ч. проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – стоматологична клиника,
стопанисван от Групова практика за първична дентална помощ „Дентамед“ ООД,
намиращ се в ***, се
констатирало, че дружеството, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006г., не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна покупка на 22.02.2022г.
на услуга - преглед – консултация на стойност 10.00 лв., платени в брой от проверяващия орган Кръстина
Кунчева Иванова на присъстващия стоматолог, не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ с ИН DY502355, нито от кочан с касови бележки при
плащането на услугата. Посочено е, че в подкрепа на изложеното са отпечатаните дневен
отчет №003736/22.02.2022г. и КЛЕН от същата дата, видно от които продажбата на
гореупоменатата услуга не е отразена
като регистрирана чрез издаване на касов бон.
От правна страна заповедта се основава на разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС . Посочена е приложената в случая хипотеза от т.1 на ал.1 от чл. 186 от ЗДДС, а именно визираната в б.“а“, поради което оплакването за липса на конкретизация в правното основание за издаване на оспорената заповед е неоснователно.
Съдът счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.
В чл. 186, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст правила за поведение.
Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
В съответствие със законовата регламентация на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Идентично задължение се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая не е спорно, че жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и в тази връзка е задължен да регистрира и отчита извършваните от него услуги чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ. Безспорно е също, че от задълженото лице не е бил издаден ФКБ за извършената на 22.02.2022г. в 14.30ч. услуга в размер на 10,00 лв. , което се потвърждава от съставения ПИП №0087680/22.02.2022г., респ. от приложените към него дневен отчет и КЛЕН от същата дата. Така установеното сочи на неизпълнено от дружеството задължение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС , вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., респ. на извършено административно нарушение, наказуемо по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
При безспорно установеното неспазване на реда и начина на издаване на документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба е осъществена хипотезата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и правилно при условията на обвързана компетентност е приложена ПАМ.
Не се споделя довода, че към момента на постановяване на оспорената заповед за констатираното и извършено нарушение не било издадено НП. Касае се за две различни по характера си производства, които се развиват независимо едно от друго и в този смисъл прилагането на ПАМ не е обусловено от изхода на административнонаказателното производство.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че при налагането на ПАМ по чл.186 от ЗДДС административният орган действа при оперативна самостоятелност. При установено неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ, административният орган, действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи ПАМ. Оперативна самостоятелност е предоставена на последния единствено при определяне срока на ПАМ.
Съдът счита, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен. Административният орган е изложил съображения относно продължителността на ПАМ като при определяне срока на правното ѝ действие е отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното поведение на търговеца.
При проверката е установена разлика в касовата наличност, което указва на неиздаване на ФБ при приети други плащания за извършени продажби и следователно сочи за неинцидентен характер на констатираното от приходните органи процесно правонарушение. Наличието на разлика в касовата наличност обосновава извод, че поведението на лицето е насочено трайно срещу установената фискална дисциплина, както и че организацията в търговския обект няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Не е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. При извършената проверка безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, каква е стойността на покупката, за която не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 14 дни кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено.
Оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, така и с неговата цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН - има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение, за основателна до размер от 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Трудова практика за първична дентална помощ „Дентамед“ ООД – гр. Х., с посочен съдебен адрес:*** подадена чрез С.Д.Д. – Н., в качеството на управител, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-11-0087680/24.02.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна Дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-18/11.03.2022г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Трудова практика за първична дентална помощ „Дентамед“ ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите-София сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: