РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501132 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на В. Н. К. с ЕГН ********** и Н. Н. К.
ЕГН **********, и двете като непълнолетни действащи лично и със съгласието на
майка си Ж. В. Г. с ЕГН ********** против Решение № 260352/08.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 20732/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IIІ бр.с-в,
което се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от тях против баща им
Н. Д. К. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.150 СК за увеличаване на
размера на определената им с решение от 17.06.2016 г., постановено по гр.д. №
16870/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IIІ бр.с-в месечна издръжка, за
разликата над присъдените 240 лв. месечно до пълния предявен размер от 300 лв.
месечно за всяка една от тях, считано от завеждане на исковата молба пред съда -
16.12.2019 г. до настъпване на законни причини за изменение, или прекратяване, ведно
със законната лихва от падежа до окончателното и изплащане. Решението се обжалва
и в частта му, с която не е уважено изцяло искането на жалбоподателките да им бъде
дадено разрешение да пътуват зад граница с майка си Ж. В. Г., или друго
упълномощено от нея лице, без съгласието на бащата Н. Д. К., като напускат
пределите на Република България многократно, за неограничени по брой и
продължителност пътувания, до Канада и страните от Европейския съюз, до
навършване на пълнолетие. С жалбата се поддържа, че в тези части решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което исковете да се уважат изцяло.
Претендира разноски.
Въззиваемият Н. Д. К. оспорва жалбата като неоснователна и моли за
1
потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лица, имащи
право на жалба и е процесуално допустима.
По същество:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Пред настоящата инстанция между страните не са спорни следните факти,
които са приети за установени с първоинстанционното решение:
Непълнолетните В. Н. К. и Н. Н. К. са деца на Ж. В. Г. и действат с нейно
съгласие, а ответникът Н. Д. К. е техен баща. Ж. В. Г. и Н. Д. К. са бивши съпрузи,
като бракът им е бил прекратен с влязло в сила решение № 222 от 11.07.2007 г.,
постановено по гр.д. 364/2007 г. на ПРС, III бр.с-в. Със същото решение
упражняването на родителските права върху двете деца е предоставено на майката, а
на бащата е бил определен режим на лични отношения и същият е бил осъден да
заплаща издръжка на всяко дете в размер на 50 лв. месечно.
С влязло в сила решение от 17.06.2016 г., постановено по гр.д. № 16870/2015
г. на ПРС, III бр.с-в е бил определен размер на дължимата се от бащата издръжка в
размер на 170 лв. за всяко дете, като това е последният размер на определената от съда
издръжка.
Не е спорно, че никой от двамата родители няма задължения за издръжка към
други непълнолетни деца. Не се оспорват пред настоящата инстанция и приетите за
установени от районния съд възможности на родителите за даване на издръжка, а
имено приетите от него доказани обстоятелства, че бащата реализира месечен трудов
доход от около 1400 лв., а майката няма установени трудови доходи в страната.
Първоинстанционният съд е постановил увеличение на дължимата се от
бащата на децата месечна издръжка до размера от 240 лв. за всяко дете, като в тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Спорни пред настоящата инстанция са обстоятелствата относно нуждата на
децата от издръжка и възможностите на бащата да осигури такава, като няма спор
относно размера на реализирания от него месечен трудов доход, както и относно
доходите на майката.
Установява се от показанията на свидетеля В.Г., дядо на децата по майчина
линия, че майката е работила на много и различни места, като понастоящем пътува за
по 3 месеца в Канада, където работи в сферата на онлайн продажбите. В Канада
2
пребивава при нейна братовчедка, която и съдейства за намирането на работа и за
престоя и там. Когато майката я няма, свидетелят полага грижи за децата. Децата
ежедневно пътуват от с. Първенец до гр. Пловдив, където учат. Едното дете искало да
ходи на фитнес, а другото на уроци по изобразително изкуство, но нямали възможност
за това. Майката работи за някаква руска фирма, знае че има договор с нея, работи
онлайн. Всеки месец майката изпраща пари за децата - джобни пари по 5 лв. на ден за
всяко от тях, плюс допълнителни пари за издръжка. Ежемесечно превежда пари на
свидетеля по карта, с които той купува дрехи и обувки на децата, храна и плаща
битовите сметки. Случвало се е децата да остават да преспят при баща си, но не
редовно, както и се е случвало той да ги прибере от училището до с.Първенец с
автомобила си . Свидетелят сочи, че от половин година бащата заплащал разходите за
телефон на децата.
Пред ПРС като свидетел е разпитан и В.М., братовчед на ответника, който
сочи, че майката започнала да работи в чужбина за периоди от по няколко месеца,
през които децата останали под надзора на дядо си по майчина линия и живеели в дома
му в с. Първенец. Бащата живее в собствен апартамент в ***, с настоящата си
партньорка, в жилище от около 70 кв .м. Децата често нощували пра баща си. Децата
учат в гр. Пловдив, а бащата ги вижда всеки ден, прибира ги до с. Първенец или до
своето жилище. Според свидетеля за последните години майката отсъства по 5-6-7
месеца. Свидетелят знае, че тя пребивава в Канада, не знае с какво се занимава там.
Бащата заплатил издаването на лични карти на децата, заплаща транспортните им
карти, телефоните им, осигурява им джобни. Свидетелят също се е случвало да
прибере децата до с. Първенец, както и е придружавал бащата, когато той ги е
прибирал в случаи когато децата са излезли с приятели и са закъснели за автобуса.
Закупувал им дрехи, като според свидетеля от около три години реално бащата се
грижи за децата, а издръжката изпраща ,,незнайно къде“.
Предвид така събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че
нуждите на децата от издръжка са нараснали значително спрямо момента на
предходното и определяне с решение от 17.06.2016 г. по гр.д. № 16870/2015 г. на ПРС.
Към онзи момент децата са били на 12 години, а към предявяване на настоящата
претенция са били ученици в 9 клас, с навършени 15 години. Споделя се извода на
районния съд обаче, че претендираният от тях размер на издръжката от 300 лв. месечно
е завишен с оглед нуждите им от издръжка и възможностите на ответника да я
осигурява. Установено е по делото, че децата се отглеждат преимуществено от
майката, но грижи за тях полага и бащата, като се включва активно и в ежедневната им
издръжка – плаща разходите им за телефон, дава им джобни пари, закупува им дрехи,
поема транспортните им разходи. Определеният от районния съд размер на издръжката
от по 240 лв. за всяко едно от децата съответства на техните нужди и на материалните
възможности на бащата, а останалата част от разходите, ведно с непосредствените
грижи следва да се поемат от майката. Решението на районния съд в тази му обжалвана
част е правилно и законосъобразно и като такова ще се потвърди.
По иска с правно основание чл.127а СК:
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, с
която се дава разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. Д. К. за това
непълнолетните деца В. Н. К. и Н. Н. К. да пътуват извън пределите на Република
България, придружавани от своята майка Ж. В. Г. по посока – държавите от
3
Европейския съюз и Канада, за един месец през лятната ваканция, който не съвпада с
месеца през лятото, определен за режим на лични контакти на бащата с децата, за срок
до навършване на 18-годишна възраст от децата, както и е дадено разрешение на ОДП -
Пловдив да издаде паспорти за задгранични пътувания на децата В. Н. К. и Н. Н. К.
без да е необходимо съгласието на бащата.
Съдът не е уважил искането да се даде разрешение децата да напускат
пределите на Република България придружавана от упълномощено от майката лице,
както и да напускат пределите на Република България за неограничени по
продължителност пътувания, до Канада и страните от Европейския съюз, като именно
в тази част решението се обжалва и се иска от съда искът да бъде уважен в пълния му
обем.
Съдът намира искането за даване на разрешение децата да напускат
пределите на република България, придружени от упълномощено от майката лице,
както и за неограничени по продължителност пътувания, за неоснователно. В молбата
не са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи искането децата да напускат
страната с друго лице освен с майката, не е посочено кое ще бъде това упълномощено
от нея лице. От друга страна не се сочат обстоятелства, обосноваващи нуждата децата
да напускат страната за неограничени периоди от време. В исковата молба са
изложени единствено обстоятелства за това майката да има първи братовчед, който да
живее в Канада и тяхното желание да го посетят на гости през лятната ваканция, за да
обогатят културата си и да практикуват английски език. Изразено е и желание децата
да пътуват зад граница, за да опознаят други страни и култури.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016
г., ОСГК, производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по
целесъобразност, а интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно
за всеки отделен случай. Съдът може да разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването
на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/ или до определени държави, респ. държави,
чийто кръг е определяем. Прието е, че интересът на детето не е защитен в достатъчна
степен при дадено разрешение за неограничено по време и място пътуване в чужбина,
защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при
които детето ще пребивава в даден момент, с оглед оценка на конкретния и реален
риск. При всички случаи, давайки такова разрешение, съдът следва да изхожда от
интереса на детето, като преценя във всеки конкретен случай би ли било то поставено в
риск при излизането извън страната. При тази преценка, освен държавите, в които
детето ще пътува и целта на пътуванията, с още по-голяма степен от съда следва да се
преценят качествата на лицето, което ще придружава детето.
В случая, поради липса на определеност на искането за даване на разрешение
за това децата да напускат пределите на страна, придружени от упълномощено от
майката лице и невъзможност за извършване на каквато и да е било преценка относно
това лице, съдът приема искането за неоснователно. Даденото от първоинстанционния
съд разрешение за напускане от децата на пределите на страната за период от един
месец, който да не съвпада с месеца през лятната ваканция, който децата следва да
прекарат с бащата, отговаря на техния интерес, като им осигурява възможност да
пътуват в достатъчна степен в държавите в ЕС и Канада с цел туризъм, така, както е
4
посочено в исковата молба, и същевременно им гарантира възможността да прекарват
по един месец през лятната ваканция с баща си, съобразно определения режим на
лични отношения.
Ето защо съдът приема решението на районния съд в тази част за правилно,
поради което същото ще се потвърди.
Предвид неоснователност на въззивната жалба, в полза на въззиваемата
страна и в тежест на жалбоподателите ще се поставят направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, които се констатираха на 300 лв.
По изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260352/08.02.2021 г., постановено по гр.д. №
20732/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IIІ бр.с-в в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от В. Н. К. с ЕГН ********** и Н. Н. К. ЕГН **********, и
двете като непълнолетни действащи лично и със съгласието на майка си Ж. В. Г. с
ЕГН ********** против баща им Н. Д. К. с ЕГН ********** иск с правно основание
чл.150 СК за увеличаване на размера на определената им с решение от 17.06.2016 г.,
постановено по гр.д. № 16870/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IIІ бр.с-в
месечна издръжка, за разликата над 240 лв. месечно до пълния предявен размер от 300
лв. месечно за всяка една от тях, считано от завеждане на исковата молба пред съда -
16.12.2019 г., до настъпване на законни причини за изменение, или прекратяване,
ведно със законната лихва от падежа до окончателното и изплащане, както и в частта
на взетите мерки по въпроса за пътуването на децата В. Н. К. и Н. Н. К. в чужбина,
като се дава разрешение непълнолетните деца В. Н. К. с ЕГН ********** и Н. Н. К. с
ЕГН ********** да пътуват зад граница придружени от майка си Ж. В. Г. с ЕГН
**********, без съгласието на бащата Н. Д. К., до Канада и страните от Европейския
съюз, до навършване на 18 годишна възраст на децата, за един месец през лятната
ваканция, който да не съвпада с месеца през лятото, определен за режим на лични
контакти на бащата с децата.
ОСЪЖДА В. Н. К. с ЕГН ********** и Н. Н. К. ЕГН **********, и двете
като непълнолетни действащи лично и със съгласието на майка си Ж. В. Г. с ЕГН
********** да заплатят на Н. Д. К. с ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лв.
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението в частта на иска за увеличение на издръжката е окончателно и не
подлежи на обжалване, а в частта на иска по чл.127а СК подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6