Р Е Ш Е Н И Е
№ 880
/ 9.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
Съд – Пазарджик, X състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Я. В. и с участието на прокурора Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Видев касационно административнонаказателно дело
№ 966 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на И.Д.Ф. против Решение № 80/20.07.2020 г. постановено по нахд
№ 93/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 20-0310-000373/15.04.2020
г. на началника на РУ-Панагюрище, с което на
касатора на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178е от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
50,00 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът не се явява. Процесуалният му представител застъпва
становище, включително и в писмени бележки, с което се поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба не се явява в
съдебно заседание и не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Панагюрище е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 20-0310-000373/15.04.2020 г. на началника на РУ-Панагюрище,
с което на касатора на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от Закона за движение
по пътищата за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
50,00 лева.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел
следната фактическата обстановка по делото:
През
месец март 2020 г. касаторът паркирал собствения си лек автомобил „Опел
Фронтера“ с ДК № …пред дома си в гр. в град
П., на ул. „Тодор Влайков“ № 15, върху
тротоара. Тъй като тротоарът не бил достатъчно широк, Ф. паркирал
автомобила си успоредно на оста на пътя, по такъв начин, че десните му гуми
били на пътното платно, а в лявата си част автомобила бил почти плътно до
сградата на собствения му дом. По този начин движението на пешеходците по
тротоара било невъзможно. На 14.03.2020 г.,
около 13,36 часа Ф. бил паркирал автомобила си по гореописания начин. Негов
съсед заснел неправилното паркиране чрез мобилния си телефон. Направил е това и
на 13.03., 17.03., 18.03., 19.03., 23.03., 24.03., 25.03. и 27.03. 2020 г., на
които дати касаторът отново бил паркирал автомобила си по същия начин, като запаметил
снимките на диск и ги разпечатал на
хартиен носител, след което ги изпратил на вниманието на Министъра на
вътрешните работи за вземане на отношение. Получените материали били препратени
на Директора на ОД на МВР Пазарджик, а оттам – на РУ Панагюрище. Преписката
била разпределена за работа на актосъставителя Райко Василев, който снел
писмено обяснение по случая от подалия сигнала гражданин и прегледал
хронологията на чата на телефона му, като установил, че датите и часовете, на
които касаторът е паркирал по гореописания начин съвпадат. След като установил
собственика на автомобил в лицето на касатора, предоставил на последния да
попълни декларация за ползването на автомобила. В саморъчно попълнена
декларацията касаторът потвърдил, че на 14.03.2020 г. автомобилът му се е управлявал от него. При това положение Василев
съставил против жалбоподателя АУАН № 423 от 06.04.2020 г., с който му вменил
нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, тъй като установил, че на посоченото място
няма разрешение за престой или паркиране от администрацията или собственика на
пътя. Предявил акта на касатора, като последният го подписал без възражения. Въз
основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно
нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административното наказание. В
проведеното съдебно производство са събрани писмени и гласни доказателства. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на
жалбоподателя, които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят
от настоящата инстанция.
Безспорно
се установиха всички елементи на административното нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, съгласно който: „За престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“
Видно е, че се касае за ясна разпоредба, според която касаторът е бил длъжен въобще
да не паркира на горепосоченото място, тъй като липсва разрешение за престой
или паркиране от администрацията или собственика на пътя, като дори и при
престой и/или паркиране на МПС върху тротоара, то следва да бъде разположено
така, че да остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Последното
също не е сторил, видно от събраните по делото доказателства, при което
твърденията му, че отговорността му е ангажирана неправилно, са неоснователни.
Точно
обратното - напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя на основание чл.178е от ЗДвП и му е наложена глоба в размер на
50 лв. Съгласно разпоредбата на чл.178е от ЗДвП: „Наказва се с глоба от 50 до
200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места.“ Точно такъв е и конкретният случай. АНО правилно е приложил
материалния закон с налагане на глоба съгласно правилно определената санкционна
норма. Наказанието е в минимален размер съгласно посочената санкционна норма и
няма основание за неговото изменение.
Изводи
в тази насока на районния съд са правилни и въз основа на тях той е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Неоснователни
са доводите на процесуалния представител на касатора за отмяна на НП, поради
това, че съдът е приел нарушението за доказано въз основа на снимков материал,
който не е годно доказателствено средство. Самият районен съд ясно е посочил в
мотивите си, че не е приобщил снимковия материал като доказателство по делото,
а е установил релевантните обстоятелства
с други допустими доказателствени средства (чрез разпит на свидетел), имащи
качеството на производни, но достатъчни за правилното изясняване на спора. Тези
доводи също са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Съдебната
практика е многобройна и безпротиворечива по отношение на това, че производните
доказателства също могат да обосноват ангажирането на отговорност, стига да са надеждно събрани и да водят до извод за категорично установяване на
определени обстоятелства по делото, а точно такъв е конкретният случай.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд – Панагюрище ще следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в
сила Решение
№ 80/20.07.2020 г. постановено по нахд № 93/2020 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
/П/
Членове: 1./П/
2./П/
Особено мнение
на съдия Георги Видев:
Считам,
че мнозинството неправилно прие, че при постановяване на решението си районният
съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и че решението му е постановено
в съответствие с материалния закон. Напротив, намирам, че в първоинстанционното
производство не е установена фактическата обстановка по делото с необходимата
категоричност. Разпитаният свидетел – полицейски служител – се позовава преди
всичко на фотоснимки, направени от И. К. Ф. и на направена от самия свидетел
проверка на мобилния телефон на същия, от която са направени изводи както за
осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението, така и за датата и дори
часа на извършване на същото. Кредитираното от съда писмено Обяснение от И. К. Ф.
също съдържа преди всичко информация за направените снимки и датата и часа на
тяхното извършване. Намирам, че събраната информация, посредством направени фотоснимки
от гражданин с мобилен телефон не би следвало да бъде основно и решаващо
доказателство в настоящото административнонаказателно производство. Затова и
доколкото районният съд не е изпълнил задължението си да изясни обективната
истина относно факта на извършване на административното нарушение, то следваше
първоинстанционното решение да бъде отменено от настоящия касационен състав. След
отмяната следваше делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, със задължителното указание да призове и разпита като
свидетел лицето И. К.Ф., което би следвало да е пряк очевидец на евентуалното
извършено нарушение.
Съдия
Георги Видев: