№ 1654
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110106093 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
06.02.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 6093/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Г. Г. С. в която се твърди, че
ответницата, като наследница на С. Г. Б. била потребител на топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. ............................, като била доставена топлинна енергия, по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 1672,43 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но
ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 289,44 лева за периода от
15.09.2019 г. до 20.01.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, поради което ответницата дължала и сумата от 20,78 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. до
1
30.04.2020 г., както и сумата от 4,54лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.01.2019 г. до 20.02.2022 г. Иска ответницата да бъде осъдена да
заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата,
чрез особения представител, като е направен отвод за нередовност на исковата молба,
поради липсваща обстоятелствена част. Твърди, че ищецът не бил легитимиран да предяви
иска, тъй като между ищеца и С. Б. нямало облигационно отношение, което аргументира,
като прави извод, че не е спазена нормативната уредба, а договор не можел да възникне
между страните само въз основа на общите условия. Поддържа, че в случая била приложима
нормата на чл. 62 ЗЗП, тъй като се касаело доставка на непоискани стоки и услуги. Навежда
доводи по отношение представените по делото писмени доказателствени средства, като
заявява, че оспорва тяхната истинност и автентичност по смисъла на чл. 193 ГПК. Излага
съображения за недоказаност на предявените искове. Твърди, че вземанията са погасени по
давност. Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като поддържа, че претенциите са доказани и основателни.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, и 3. ответниците да са
приели наследството на твърдяният от ищеца наследодател.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
2
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 10, том IX, нот. дело №
1610/1987 г., като се установява, че С. Г. Б. е бил станал собственик на имот, находящ се в
гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. 298А, ет. 19, ап. 70.
От удостоверение Столична община (л. 16 в кориците на делото) се изяснява, че
предходния адрес на имота в ж. л. „Вълчо Иванов“ е идентичен понастоящем с ж. к. „Света
Троица“.
Представено е Удостоверение за наследници изх. № РИЛ22-ТД26-86/22.02.2022 г.,
като се установява, че С. Г. Б. е починал на 15.02.2015 г., като е оставил за наследици по
закон сестра (арг. чл. 8, ал. 1 ЗН) – Г. Г. С..
С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът на основание
чл. 51 ЗН е открил производство по приемане на наследството, като е указано на страна, че
следва да се яви лично (предвид, че същата е представлявана от особен представител) в
открито съдебно заседание и да заяви дали приема наследството на С. Г. Б.. На страната е
указано, че в противен случай губи правото наследството да бъде прието.
С протоколно определение от 23.01.2023 г., съдът е прекратил производството по чл.
51 ЗН, тъй като ответницата се представлява от особен представител и не е намерена, респ.
редовно призована, за да се яви лично в съдебното заседание и да заяви дали приема
наследството на С. Г. Б..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и направените
оспорвания от ответника по отношение липсата на облигационно отношение и права върху
процесния топлоснабден имот намира следното:
3
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството
срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
Ищецът твърди наличието на договорно правоотношение по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия с Г. Г. С., в качеството й на наследник на
С. Г. Б.. Както беше отбелязано – с откриване на наследството наследниците придобиват
правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При
откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането
му те го придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху
наследниците, с факта на откриване на наследството, а единствено открива правната
възможност на последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го
придобие. В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен
да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал.
1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В настоящия
случай ищецът е направил искане за откриване на производство по чл. 51 ЗН, което е
4
уважено, но ответницата не е могла да бъде намерена, поради което производството
прекратено в тази част с оглед неговия охранителен характер. Съдът е направил всичко
възможно за призоваването на лицето по делото с цел личното му явяване. Въпреки
извършените справки и процедури по призоваване, лицето не е намерено, като по сведение
на съседи същото не живее на адреса. При това положение обективно наследникът не е
могъл да бъде намерен и призован за нуждите на производството по чл. 51 ЗН. Поради
факта, че изявлението на дадено лице дали приема наследството от своя наследодател или не
го приема е строго лично, то няма как да бъде заместено от особен представител по делото.
В случая става въпрос за лично волеизявление от страна на наследник, с което той да
формира волята си дали приема наследството. Формирането на такава воля представлява
строго личен акт, който няма как да бъде заместен от волята на друго лице.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
направените оспорвания от ответника намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на първата материална предпоставка – наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. В случая
по отношение на ответницата от ангажираните доказателства не може да се направи извод,
че последната е собственик или вещен ползвател на имота, а с оглед неблагоприятените
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече, в
процесния случай доказването е било проведено чрез косвени доказателства (т. нар.
индиции). Няма пречка чрез индиции да бъде проведено пълно и главно доказване, но това
изисква изграждането на такава верига от косвени доказателства, която безпротиворечиво да
води до безпротиворечив и еднопосочен извод, че доказваното обстоятелства действително
се осъществило в обективната действителност. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй
като ангажираните по делото доказателства сами по себе си са противоречиви, като съдът
взема предвид и обстоятелството, че ответницата е въвела изрично оспорване за наличието
на облигационно отношение.
С оглед на горното съдът намира, че е безпредметно да изследва останалите
материални предпоставки на предявените претенции и представените в тази насока
доказателства, като искът за главницата за стойността на доставената топлинна енергия
следва да бъде отхвърлен. В тази насока – трябва да бъдат отхвърлени и останалите искове,
тъй като те са обусловени от изхода на делото по иска за главницата за доставената
топлинна енергия. Тоест, исковете за главницата за стойността на услугата дялово
разпределение и претенциите за мораторни лихви върху главниците са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разполага само ответницата. Последната не е поискала
присъждането на деловодни разноски и не е доказала, че е сторила такива, поради което не
следва да й бъдат присъждани на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес
на управление: гр. ............... срещу Г. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....................., за
присъждане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 1672,43 лева, представляващи незаплатена цена на топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
5
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ............................, както и
сумата от 289,44 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г., както и сумата от 20,78 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до
м.04.2020 г., както и сумата от 4,54 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на топлинната енергия за периода от 31.01.2019 г. до 20.02.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6