№ 167
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600441 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения А. Р. П. за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 321/22г. по описа на ОС-Кюстендил и отмяна на постановеното
по него Решение от 22.11.2022г., с което е потвърдена присъда от 16.02.2022г. по НОХД №
321/2020 г. на Районен съд – Дупница.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и
основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Поддържа се наличието на грубо нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо
се в несъответствие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея. Сочи се още, че
въззивната инстанция не е осъществила дължимата проверка и не е отговорила на
възраженията, поддържани във въззивната жалба, което според молителя води до извода за
липса на мотиви към постановения съдебен акт. Отправен е упрек към доказателствената
дейност на въззивния съд, доколкото безкритично бил възприел показанията на свидетелите
А. Д., С. Д. и Л. Д., без да бъдат съпоставени с останалите доказателства, респективно със
защитната версия на подс. П.. Поддържа се и явна несправедливост на наложеното
наказание, доколкото не била съобразена продължителността на воденото наказателно
производство. С оглед горното се настоява за възобновяване на наказателното производство
по ВНОХД № 321/22г. по описа на ОС- Кюстендил с отмяна на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият П., редовно призован, се явява
лично и се представлява от упълномощения си защитник - адв. З.. Последната поддържа
искането по посочените в него основания. Счита, че от техническата експертиза не може да
се установи точното местонахождение на подсъдимия. Не било установено категорично в
хода на ДП дали свидетелят С. Д. действително е бил там в същия период. Присъдата не
отговаряла на стандартите по чл. 305, ал.3 от НПК, с оглед което настоява за възобновяване
на наказателното производство.
Осъденото лице П., поддържа казаното от защитата си. В предоставената му последна дума
настоява производството по делото да бъде възобновено.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че
липсват каквито и да е основания, за да се приеме, че е осъществена някоя от
предпоставките по чл. 348, ал. 1, т. 1 до т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното
производство. Сочи, че решаващите инстанции са анализирали подробно всички налични
доказателства, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира за
неоснователно и твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. В този
смисъл намира, че подаденото искане за възобновяване на наказателното производство
следва да бъде оставено без уважение.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и
в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:
С присъда от 16. 02.2022 год., постановена по НОХД № 321 / 2020 год. по описа на Районен
съд – Дупница, подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 21.09.2019г. около 12:30
часа в Национален парк „Рила“, на черен път от хижа „Седемте рилски езера“ и долна
станция на лифта - около четвъртия стълб на лифта, е отнел чужди движими вещи, а
именно: парична сума в размер на 60 (шестдесет) лева от владението на А. А. Д. от гр.
Самоков с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила (ударил
го е с юмруци по главата и го е свалил от шофьорското място на джип „Мицубиши
Паджеро“ с peг. № ********, като го е издърпал за суитчъра), поради което и на основание
чл. 198, ал. 1, пр. 1 - во от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за
срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. С присъдата, подсъдимият П. е осъден
да заплати на пострадалия сумата от 60 лв., представляваща обезщетение за причинени му в
резултат на извършеното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на деянието- 21.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни
разноски в размер на 700 лв.
С Решение от 22.11.2022г., постановено пo ВНОХД №321/2022г., ОС-Кюстендил е
потвърдил първоинстанционната присъда.
Настоящата инстанция намира, че искането за възобновяване на делото е процесуално
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по
отношение на акт от категорията на актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила
2
присъда, непроверена по касационен ред, от активно легитимирано за това лице по смисъл
на чл. 420, ал.2 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от
НПК. Разгледано по същество, се явява неоснователно.
Възприетата фактическа обстановка по делото и правната й оценка от страна на
предходните две инстанции не се различава. Първоинстанционният съд е признал
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 198, ал. 1, пр. 1 - во от НК, а
въззивният съд се е съгласил с фактическите и правните изводи на първоинстанционната
присъда. Мотивите, изложени в съобразителната част на въззивното съдебно решение, се
споделят и от настоящия извънреден състав на САС.
Въззивната инстанция с необходимото внимание, ползвайки се от събраните
доказателствени средства – гласни и писмени /включително след провеждане на въззивно
съдебно следствие/, и позовавайки се на заключенията на СМЕ и ФЕ, е изложила
съображения в подкрепа на приетата от първата инстанция фактическа обстановка, което е
довело и до същата правна оценка. В случая същественото е, че при събиране, проверка и
оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения
за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към
главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели
превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на
решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не възведеното с обвинителния
акт престъпление от подс. П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в
която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно
изброени в мотивите, приложените писмени доказателства и заключенията по изготвените
СМЕ и ФЕ, чрез които точно са установени правно-релевантните факти. След като е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното
с обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните
изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение
на процесуалния закон. Фактическите положения, установени по делото, са изведени от
долните две инстанции в резултат на обективен анализ и се подкрепят от събраната по
делото доказателствена маса.
Искането, с което е сезирана настоящата инстанция, по съдържание преповтаря някои от
направените пред предходните инстанции възражения, на които не се дължи нов отговор.
Съдилищата по фактите, в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата,
предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина.
Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото при спазване на чл. 305, ал. 2 от НПК.
В този смисъл се явява необоснован прокараният упрек относно липсата на задълбочен
анализ на събраните доказателства, респективно осланянето на осъдителната присъда
преимуществено на показанията на А. Д., С. Д. и Л. Д.. И двете инстанции подробно са
анализирали доказателствената съвкупност, като противно на развитото в искането за
3
възобновяване, показанията на всички свидетели, чиито възприятия имат отношение към
изясняване на фактите, от значение за предмета на доказване / А. Д., С. Д., Л. Д., К. З., Г. П.,
А. Д., Б. Г. и К. Г./ са били обект на анализ и съпоставка. Въпросът относно механизма на
нанесените увреждания е бил изчерпателно изяснен още от първоинстанционния съд,
посредством съпоставката на показанията на пострадалия Д., свидетелите С. Д., Л. Д. и
заключението по изготвената СМЕ. Съпричастността на подсъдимия към процесното деяние
и присъствието му на местоизвършването е установено, както от показанията на
свидетелите очевидци, а така и от приложената справка за трафични данни на телефона на
подсъдимия. И двете инстанции по фактите са подчертали, че изводите относно
присъствието на подсъдимия на мястото на инцидента не се разколебава от показанията на
свидетелките Д. и П., доколкото нито една от тях не е наблюдавала през цялото време
подсъдимия, респективно няма как да се установи с категоричност дали същият не е
напускал хотела през време на пребиваването му там. Още повече, че хотела се намира в
близост до местоизвършването на деянието и това, че има данни да е отседнал в хотела на
вуйчо си за времето от 20.09 до 21.09.19г. не изключва възможността да е извършил
деянието. В този смисъл, резонно решаващите съдилища не са ценили като достоверни
показанията на свидетеля З. и обясненията на подсъдимия, доколкото последните не се
подкрепят от останалите налични доказателства. Нещо повече, версията лансирана от тях
съдържа вътрешни противоречия относно факта, дали подсъдимият е извършвал превоз на
туристи, което от своя страна на самостоятелно основание разколебава прокараната защитна
позиция в насока целяща да отграничи подсъдимия от извършеното престъпно деятелство.
Поради тези съображения, в конкретния случай не е налице основание за отмяна на
съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като атакуваният съдебен
акт подлежи на отмяна, само когато се установи избирателно събиране на доказателства,
липса на източници за установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване,
едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на
който е придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически
обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени
средства.
При извършената проверка, настоящият извънреден състав не констатира нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдения П.. По реда на чл. 313
и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от приложените
мотиви. Изложени са съображения в тази връзка, направените във въззивната жалба
възражения са обсъдени и точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е била
процесуалната равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно
изложение по направените доводи. Съдебните инстанции са събирали и проверявали
фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на доказване. Още повече, именно с оглед
обезпечаване в цялост процесуалните права на подсъдимото лице и защитата, пред
въззивния съд е проведено въззивно съдебно следствие, в което е бил проведен
допълнителен разпит на свидетеля С. Д.. Настоящият състав намира за несъстоятелен и
наведения в искането за възобновяване довод за допуснато съществено процесуално
4
нарушение, свързан с кредитирането на показанията на този свидетел, предвид факта, че на
ДП е бил разпитан още преди да бъде повдигнато обвинение на подс. А. П., тоест в негово
отсъствие. Тук следва да бъде подчертано, че подготвителната фаза на процеса има за цел да
събере по съответния процесуален ред достатъчно доказателства обосноваващи връзката на
дадено лице в извършване на конкретно престъпно деяние, именно въз основа на които
впоследствие това лице да бъде привлечено в качеството му на обвиняем и да бъде
предадено на съд. Съдът няма правомощия да контролира суверенната преценка на органите
на досъдебното производство за това към кой момент анализът на доказателствата
поотделно и в съвкупност обосновава с достатъчна сигурност съпричастието на лицето към
разследваното престъпление, за да може да бъде привлечено като обвиняем. Същевременно,
съдебната фаза е централна за процеса, в хода на която за страните са предоставени редица
гаранции за защита правата и законните им интереси, обезпечени чрез непосредственото
събиране на доказателствената маса пред съда и предвидената възможност страните в
условията на състезателност и устност активно да участват чрез депозиране на искания,
възражения и прочие. В тази насока, както подсъдимият, така и защитата му са имали
възможността активно да участват в разпита на този свидетел в съдебно заседание, с оглед
което не е налице соченото от защитата нарушение.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по
делото и е неоснователно. При приетите за установени и от въззивния съд фактически
положения, материалният закон е приложен правилно. Описаното в съдебния акт
неправомерно поведение на подс. П., правилно е било квалифицирано по чл. 198, ал. 1, пр. 1
- во от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда по
същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от
първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние. Въззивната
инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно
доказателствата. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и
субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на
разпитаните по делото свидетели, от приложените писмени доказателства и от експертните
заключения по изготвените СМЕ и ФЕ. Действителното съдържание на нито едно
доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Безспорно е
доказано авторството на деянието. Именно тук е мястото да бъде отбелязано, че и
районният и окръжният съдилища са дали аргументиран отговор защо не приемат за
основателни твърденията на защитника на осъдения (изложени за пореден път и в
настоящото искане за възобновяване), свързани с недоказаност на обвинението, и тъй като
констатациите и на двете инстанции са напълно изчерпателни, настоящият състав не счита
за необходимо да ги преповтаря. Правилна е констатацията, споделена и от двете инстанции
по фактите, че от субективна страна престъплението е осъществено под формата на пряк
умисъл.
5
Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното на П.
наказание „лишаване от свобода“.
При индивидуализацията на наказанието, въззивният съд - както и проверяваният от него
първоинстанционен съд, са отчели продължителността на процеса, подбудите за извършване
на деянието, ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни. Правилно тези налични влияещи на
отговорността обстоятелства са преценени в посока на относителна тежест. Настоящата
инстанция се солидаризира с изводите на съдилищата, че е налице хипотеза на чл. 55, ал.1,
т.1 от НК, а така определеното наказание от една година „лишаване от свобода“ е
законосъобразно и справедливо отмерено. По делото не се установяват обстоятелства, които
да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно -
правното положение на осъдения, поради което въпрос за явна несправедливост на
наложеното наказание в случая не може да бъде поставян.
Ето защо, като намери, че искането на осъдения П. е неоснователно по изложените в него
доводи, настоящият състав на САС прие, че не са налице основанията за възобновяване на
наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда с удовлетворяване на заявеното
искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, счете, че следва да го
остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Р. П. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 321/22г. по описа на ОС-Кюстендил и по НОХД
№ 321/2020 г. на Районен съд – Дупница.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6