Решение по дело №633/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ по АНД № 633/2021г. по описа на ПлРС:

С постановление от 25.03.2021г. прокурор при Районна прокуратура –
гр. Плевен е установил, че са налице основанията на чл.78а от НК по
образуваното срещу Б. И. Р. от гр. Плевен, с ЕГН ********** досъдебно
производство ЗМ № 287/2021г. по описа на ОД на МВР-Плевен за извършено
престъпление по чл.309, ал.1 от НК и е направил предложение пред Районен
съд – гр. Плевен за освобождаване на Б. И. Р. от гр. Плевен, с ЕГН
********** от наказателна отговорност чрез налагане на административно
наказание за това, че в периода от неустановена дата през месец октомври
2019 г. до 15.11.2019 г., в гр. Плевен, съставила неистински частен документ –
Приложение 1 Списък на всички присъстващи собственици на самостоятелни
обекти /жилища, гаражи, ателиета и др./ от 15.11.2019г., който бил употребен,
за да се докаже съществуването на едно правно отношение между М.С.С. и
Общото събрание на етажната собственост, находяща се на ***.
Подсъдимата редовно призована, явява се в съдебно заседание и дава
обяснения по случая. Представлява се от процесуалния си представител,
адвокат по пълномощие – адв. Г.А. от ***. Защитникът моли съда да оправдае
подзащитната му по така повдигнатото й обвинение, с прилагане на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като счита случая за явно маловажен, с
незначителни обществени последици. Алтернативно, като второ искане,
съобразно разпоредбата на чл.93, т.9 НК моли съда да прецени, че случаят е
„маловажен“ – а именно да приложи хипотезата на чл.309, ал.5, във вр. с ал.1
от НК – „маловажен случай“, за който наказанието е от 100 до 300 лева глоба.
Твърди, че наложеното административното наказание по чл.78а НК, каквото
съдът следва да наложи, не може да надминава размера на тази глоба.
Подробно се аргументира.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимата Б. И. Р. е родена на ***г. в гр. Плевен, живее в ***, ***,
*** гражданка, с висше образование, разведена, пенсионер е и не е осъждана,
с ЕГН **********.
Подсъдимата Б.Р. живеела в гр. Плевен в жилищен блок, находящ се на
***. През м. октомври 2019 г. в жилищния блок, в който живеела подс. Р.
започнала инициатива за избор на професионален домоуправител. За
избирането на такъв било необходимо съгласието на 80% от собствениците в
жилищния блок. За целта бил изготвен нарочен списък. По отношение на
1

лицата-собственици, които не могли да бъдат установени били предоставени
специални декларации, чрез които се изразявало съгласие за назначаването на
професионален домоуправител. В същия жилищен вход жилище притежавала
и св. М.С.. Подсъдимата Р. поела ангажимент да осигури нейното съгласие за
назначаването на професионален домоуправител. Тъй като подс. Р. не успяла
да се свърже със св. С. решила да изготви декларация от нейно име. На
неустановен ден от периода м. октомври 2019 г. до 15.11.2019 г. същата
изготвила Декларация-съгласие от името на св. М.С., която представила на
общо събрание на живущите, което се провело на 15.11.2019г. На 15.11.2019г.
на проведеното общо събрание на блока бил изготвен и Списък на всички
присъстващи собственици на самостоятелни обекти /жилища, гаражи,
ателиета и др./ - Приложение 1. На проведеното общо събрание подс. Р.
уверила другите собственици, че има съгласието на св. С. за избор на
професионален домоуправител. На този списък подс. Р. се подписала на
името на св. М.С.. Св. М.С. не била уведомена за всички тези действия от
страна на подсъдимата Р.. Впоследствие св. С. установила, че е извършено
подписване от нейно име, за което не е уведомена. Депозирала жалба до
Районна прокуратура-Плевен, която станала повод за образуване на
настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на
съдебното производство обяснения на подсъдимата и в хода на досъдебното
производство показания на свидетелите М.С.С., Б.Б.А., И.Д.Д., Б.И. Д.,
К.А.А., Т.В.П., Г.А.А., И.Й.П., Ц.И.Б., В.Ф., С.С.К. и С.В.С., от които се
установява в конкретика извършеното от подсъдимата деяние, които съдът
кредитира като обективни и кореспондентни с ценените от него писмени
доказателства, находящи се в досъдебно производство ЗМ № 287/2021г. по
описа на ОД на МВР-Плевен, прочетени по реда на чл.283 от НПК в съдебно
заседание както и представеното в с.з. такова касаещо размера на дохода на
подсъдимата и приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК.
Съдът цени назначената в хода на ДП съдебно-графологична
експертиза, от заключението на която се установява, че подписът, положен на
името на св. М.С. в Приложение 1 Списък на всички присъстващи
собственици на самостоятелни обекти /жилища, гаражи, ателиета и др./ от
15.11.2019 г. е положен от подсъдимата Б.Р..
От правна страна за съставомерността на деянието по чл. 309, ал. 1 от
НК от обективна страна е необходимо освен съставянето на неистински или
преправянето на истински частен документ още и неговата употреба от дееца,
за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или
изменено някое право или задължение или някое правноотношение. Деянието
ще бъде довършено, когато документът е употребен, т. е. когато е
осъществена и втората съставка на двуактното престъпление. Употребата ще
2

е налице с представянето на документа пред съответното длъжностно лице
или пред частно лице за доказването на определени обстоятелства.
От субективна страна деецът трябва да съзнава, че използва неистински
документ и го представя пред съответното лице. В случаят неистинския
документ е съставен и употребен умишлено от подсъдимата при наличието на
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като тя е съзнавала
обществената опасност на деянието си, предвиждала е общественоопасните
му последици и е искала настъпването им.
Неистински документ, съгласно чл. 93, т. 6 от НК е този, на който е
придаден вид, че изхожда от друго лице, т. е. действителният му автор не е
този, посочен като такъв. В конкретния случай подсъдимата съставила
документ, на който е посочено, че изхожда от свидетелката С., а
действителният автор не е тя и е създадена невярна представа у третите лица
по отношение на автора на документа. Според съдебната практика във всички
случаи когато авторът на съответния текст не е лицето, което е посочено като
негов съставител, е налице неистински документ.
Субект на престъплението е подсъдимата Р..
При така приетата по - горе фактическа обстановка и правните
аргументи, съдът счита, че с деянието си подсъдимата Б. И. Р. от гр. Плевен, с
ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
В съответствие с правните изводи на обвинението, съдът не прие тезата
на защитата престъплението да представлява по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК и в този ред на мисли не приложи разпоредбата на
чл. 309, ал.5 от НК. Добрите характеристични данни и признанието на вината
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства.
За пълнота следва да се отбележи, че налагането на глоба в размер
посочен от процесуалния представител на подсъдимата предполага друг вид
съдебно производство по внесен от прокуратурата обвинителен акт и наличие
на осъждания спрямо лицето. В противен случай ако съдът беше наложил
такова наказание, би нарушил материалния закон доколкото разпоредбата на
ал.5 на чл.78а от НК предвижда императивно: „Когато за извършеното
престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.”,
а тази на чл. 309, ал. 5 от НК: „В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е
пробация или глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до
една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.” Т.е. дори съдът
да беше приел маловажност по чл.309, ал.5 от НК, то за извършеното
престъпление се предвижда глоба и друго по-тежко наказание, каквото е
3

наказанието „пробация”, а не по-леко, което автоматично изключва
възможността да се наложи наказание глоба от сто до триста лева. Нещо
повече съдебната практика е категорична за императивния характер на
разпоредбата на чл.78а при наличие на предпоставките за това, каквито са
налице в конкретния случай и подсъдимата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
минималния размер на което е 1000 лева. Междувпрочем същият този
минимален размер би бил приложим и ако съдът бе приел маловажност по чл.
309 ал.5 от НК, като отново следваше да освободи подсъдимата Р. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
За извършеното от подсъдимата престъпление по чл.309, ал.1 от НК се
предвижда наказание "лишаване от свобода" до 2 години. Р. не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV от НК. Имуществени вреди от
престъплението не са причинени. В случая са налице всички предпоставки на
чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата
Р. с налагане на административно наказание, при което съдът след като я
призна за виновна за извършеното от нея престъпление по чл. 309, ал. 1 от
НК, я освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Съдът, като взе предвид обществената опасност на деянието и на
подсъдимата като личност и съобрази разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК,
наложи на същата административно наказание глоба в минималния размер
размер от 1000 лева, което се явява адекватно на целите на наказанията.
Поради описаното съдът прецени да определи и наложи посоченото по-
горе административно наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът съобрази доброто процесуално поведение на
подсъдимата Р. в хода на ДП и признанието на вината, с което е съдействала
за изясняване на обективната истина, както и ниския доход на същата
обективиран в представеното и ценено писмено доказателство. Отегчаващи
такива не намери.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Б. И. Р., със снета по-
горе самоличност, е осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 233,18 лева.
По така изложените съображения съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	180
Дата:	16 април 2021 г.
Съдия:	Теодора Начева Петкова

Дело:	20214430200633
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 март 2021 г.

Решение по дело №633/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите