ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
гр.Плевен, 24.01.2020 год.
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1373 по
описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от М.П.К. ***, против Национална агенция по приходите,
гр.София, бул „Дондуков“ №53 с цена на иска в размер на 1954лева. В исковата
молба се твърди, че в разпореждане от 16.06.2017г. на НАП-офис Плевен е видно,
че задълженията са от глоби с дати 29.10.2010г. и 13.06.2011г., като съгласно
чл.171 ал.1 от ДОПК и чл.110 от ЗЗД задълженията се погасяват по давност след 5
години. Моли да бъде постановено, че в
началото на следващата година глобата от 29.10.2010 год. следва да бъде
погасена на 1.01.2016 год., а тази от 13.06.2011 год.-на 1.01.2017 год. по
давност. Сочи, че служителка на НАП Плевен вместо да погаси, е изтеглила от
сметката му на 24.04.2017г. сумата от 1679,68лева с разпореждане от
18.04.2017г. до Юробанк. Твърди още, че същата не е изчакала решение от
Президента на РБ по молба на ищеца за опрощаване на вземанията по преписка
№94-05-53/5.04.2017 год. Счита, че са налице незаконосъобразни действия и на
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.204 ал.4 от АПК претендира НАП да бъде осъдена да му изплати обезщетение
за материални вреди, в размер както следва: главница 1680 лева, лихва 259 лева
и банкови такси за запор 15 лева, или общо 1954 лева и законната лихва до
издължаването.
Настоящият състав на съда, с Определение
№2485/16.12.2019 год. на л.12 от делото е оставил исковата молба без движение,
за писмено уточнение: От кой конкретен
акт, действие или бездействие и на кой конкретен орган ищецът твърди, че са му
причинени вреди; в какво се състои незаконосъобразността на този акт, действие
или бездействие; ако се касае за акт, последният отменен ли е по съответния
ред, в този случай да се посочи отменителния акт; да посочи за кой период са му
причинени вредите.
Със Заявление вх.№6383/18.12.2019 год. ищецът е
уточнил писмено, че твърдените вреди за него са настъпили от Разпореждане
№0008972/18.04.2017 год., издадено от старши публичен изпълнител М. Т. при ТД на НАП-Велико
Търново. Последното счита за незаконно, тъй като е изтекла пет годишен срок от
възникване на вземането и същите следва да бъдат погасени по давност на
основание чл.171 от ДОПК. Разпореждането, от което претендира настъпване на
вреди сочи, че не е отменено, въпреки негова жалба с вх.№ЕП-239/11.07.2018 год.
Преписи от първоначалната искова молба и от
уточнението с вх.№6383/18.12.2019 год. са изпратени на НАП, за становище и
представяне на пълната преписка по издаване на Разпореждане №0008972/18.04.2017
год., издадено от старши публичен изпълнител М. Т. при ТД на НАП-Велико Търново, от което се твърди, че
са настъпили вредите за ищеца.
От ТД на НАП-Велико Търново е постъпило по делото
писмено становище №265/20.01.2020 год., в което се сочи следното:
Изпълнителното дело против М.П.К. е образувано в АДВ- Варна през
2002г. за задължения по изпълнителни листове на PC Варна и PC Добрич в размер
на 257.94 лв. главница и 89.49 лв. лихва. Делото е прехвърлено по териториална
компетентност в офис на НАП Плевен на 21.06.2010г. Към първоначалния размер на
дълга са присъединени и други задължения на лицето по изпълнителни листове на
PC Плевен, Окръжен съд Плевен и Апелативен съд Велико Търново и към 201Зг.
размерът на задълженията възлиза на 5 641.14 лв.
На 15.05.201 Зг. в офис на НАП Плевен е постъпила
преписка от Община Долни Дъбник по повод молба на М.К. до администрацията на
президента за опрощаване на публични задължения в размер на 5 641. 14 лв. В
тази връзка е извършено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника,
при което е установено, че дългът е сьбираем, в който смисъл ТД на НАП Велико Търново е депозирало
становище във връзка с искането за опрощаване. В офис Плевен няма информация за
издаден указ на Президента на Република България за опрощаване на задълженията
на К..
На 9.03.2017г. е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С170015-022-0012447, с което е наложен запор на
банкови сметки във всички търговски банки на територията на България за
задължения в размер на 5 791,77 лв. От получените отговори е установено, че
лицето е клиент на ПИБ и Юробанк И ЕФ ДЖИ, като в Юробанк има достатъчно средства за
погасяване на задължението.
На 17.03.2017г. задълженото лице е подало възражение
за изтекла погасителна давност, във връзка с което на 23.03.2017г. е издадено
Разпореждане № 0 70015-137- 0003040/23.03.2017г., с което се прекратяват по
давност задължения в размер на 4 121.01 лв. За останалите задължения в размер
на 1 678.88 лв.е отказано погасяването по давност.
На 22.03.2017г. в ТД на НАП Велико Търново офис гр.
Плевен е постъпила жалба с вх. № 4974/22.03.2017г. срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С170015-022-0012447/09.03.2017г. Издадено е Решение № 84/05.04.2017г. на 
Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което
постановлението е потвърдено в частта, с
която е наложен запор върху вземане на длъжника от банки за задължения до
размер на 1 678.88 лв. и отменено в останалата част като погасена по давност.
Решение № 84/05.04.2017г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново е обжалвано
пред АС- Велико Търново. Постановено е Определение № 166 от 19.05.2017г., с
което е оставена без разглеждане жалбата на М.К. против Решение
№84/05.04.2017г.
Издадени са Разпореждания за изпълнение на запорно
съобщение до ПИБ и Юробанк И ЕФ ДЖИ за размера на задължението - 1678.88 лв.
Сумата е постъпила на 24.04.2018г. и е разпределена от публичния изпълнител с Разпореждане
за разпределение № С170015- 125-0171072/16.06.2017г. На 25.10.2017г. е издадено
Постановление за отмяна на ОМ Изх.№С 170015-024-0027149/25.10.2017 г. до
Юробанк България АД и ПИБ АД и до ЗЛ / връчено на ЗЛ на 03.11.2017г. / и
Разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство изх.№
С170015-035-0320366/25.10.2017 г./, връчено на ЗЛ на 3.11.2017г. /.
На 6.04.2017г. отново е постъпила молба от длъжника вх.№.
№5905/06.04.2017 г. до Администрацията на Президента на Република България -
относно опрощаване на задължения. С нея молителят е искал да му бъдат опростени
публични задължения в размер на 5 795.82 лв. към 16.03.2017г., в т. ч. главница
3 591.08 лв. и лихва 2 204.74 лв. На 10.07.2018г. окомплектованата преписка е
изпратена до Общински съвет Плевен със становище, че дългът е събираем. В офис
Плевен няма информация за издаден указ на Президента на Република България.
Към 16.01.2020г. няма данни в ТД на НАП-Велико Търново
Разпореждане за разпределение № С170015-125-0171072/16.06.2017г. да е обжалвано
пред ТД на НАП Велико Търново.
При така установените факти, настоящият състав на съда
намира подадената искова молба за недопустима за разглеждане по същество,
поради следните съображения:
Ищецът изричното е уточнил, че претендираните вреди са
настъпили вследствие на Разпореждане №0008972/18.04.2017 год., издадено от старши
публичен изпълнител М. Т. при ТД на НАП-Велико Търново, което ищецът счита за незаконно,
тъй като са изтекли пет години от възникване на вземането и вземанията следва
да бъдат погасени по давност на основание чл.171 от ДОПК. Това разпореждане е
приложено на л.7 от настоящото дело и представлява разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение, изпратено до „Юробанк България“ гр.София. С него, във връзка с
публични задължения на К. в размер на 1679,68 лева по ИД №15100000486/2010 год.
и наложен запор със Запорно съобщение изх.№С170015-003-0072819/9.03.2017 год. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С170015-022-0012447/9.03.2017
год., е разпоредено на „Юробанк България“ гр.София незабавно да прехвърли
наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо
постъпващите по сметката на длъжника суми в размер на 1679,68 лева, по сметка
на ТД на НАП-Велико Търново.
Разпореждането за изпълнение на запорно съобщение до
„Юробанк България“ гр.София е издадено на основание чл.228, ал.1 от ДОПК. Запорът
върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно
съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване
на запорното съобщение на банката. Самото запорно съобщение не е самостоятелен
административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване. То е част от
производството по изпълнение на наложения с постановление запор. То е действие
на публичния изпълнител, насочено до банките, с което им се съобщава, че от
датата и от часа, в който са го получили следва да не изплащат на длъжника /да
не превеждат в полза на трети лица по негово нареждане/ налични или постъпващи
по сметките му суми, а същите, но само до размера, посочен в запорното
съобщение, следва да останат по сметката, тъй като ще служат за обезпечение на
установени и изискуеми публични вземания.
След като не е самостоятелен административен акт,
респ. самостоятелно изпълнително действие, това разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на АПК,
респ.ДОПК. След като не подлежи на самостоятелно обжалване, респективно-не
допустимо е да бъде обжалвано и съответно то няма как да бъде отменено.
От друга страна, следва да се има предвид, че по
делото не са налични доказателства, а и не се твърди от ищеца, да е проведено
производство по чл.266 от ДОПК, което да е приключило с отмяна на
незаконосъобразни действия на публичен изпълнител по налагане на запори и
процедури по събиране на сума в размер
на 1679,68лева. Дори напротив, с
Постановление изх.№1648/18.04.2017г. за частична отмяна на наложени
обезпечителни мерки е отменен запор, наложен с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки №С170015-022-0012447/09.03.2017г. и Запорно съобщение
изх.№С170015-003-0072819/09.03.2017г. в частта за сумата над 1679,68лева, като
е оставен в сила за сумата до 1679,68лева.
Съгласно чл.17 ал.6 от ДОПК, задължените лица имат
право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия и
бездействия на органи по приходите и публични изпълнители при или по повод
изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден
в ЗОДОВ.
Липсата на твърдения и доказателства за отмяна на
действията и актовете на публичен изпълнител по реда на чл.266 от ДОПК за
конкретната сума от 1679,68лева сочат за абсолютна процесуална пречка за
предявяване на иск с правно основание чл.17 ал.6 от ДОПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, който се разглежда по реда на чл.203 от АПК. Съгласно чл.204 ал.1 от АПК иск може да се
предяви само след отмяна на незаконосъобразен акт, както и едновременно с
неговото оспорване. Незаконосъобразността на действията и бездействията се преценяват
от съда по обезщетението по силата на чл.204 ал.4 от АПК, но приложението на
тази разпоредба е дерогирано по силата на правилото, че специалният закон
изключва приложението на общия. Специални, спрямо разпоредбите на чл.204 ал.4
от АПК, се явяват разпоредбите на чл.266 от ДОПК, които уреждат особено
производство за установяване на незаконосъобразност на действията,
бездействията и актовете на публичните изпълнители. Тяхната законосъобразност
се проверява, съответно незаконосъобразността им се установява задължително и
първо по административен ред по арг. от чл.267 от ДОПК, а след неговото
провеждане е допустимо и съдебно производство. Следователно, действията и
актовете на публичния изпълнител не подлежат на контрол по реда на АПК, поради
което не е допустимо тяхната незаконосъобразност да бъде установявана за първи
път и по избор на ищеца-длъжник по принудителното изпълнение по ДОПК,
инцидентно в мотивите на съдебното решение по основателността на предявен иск с
правно основание чл.17 ал.6 от ДОПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С разпоредбата на
чл.204 ал.4 от АПК законодателят има предвид фактическите действия и
бездействия на административните органи, които не представляват административни
актове и не са предприети в хода на принудителното изпълнение на такива актове,
защитата срещу което има специална уредба в АПК. Действията на публичен
изпълнител като предприети в хода на принудително изпълнение не могат да бъдат
приравнени на фактически действия и бездействия по смисъла на чл.250 и
съответно чл.256 от АПК, които са предмет на изключението по чл.204 ал.4 от АПК, поради което предпоставка за допустимост на иск за вреди от
незаконосъобразни действия, бездействия и актова на публичен изпълнител е
проведено производство по чл.266 и сл. от ДОПК, приключило с отмяната им като
незаконосъобразни. В този смисъл Определение №3552/14.03.2011г. по адм.дело
№1871/2011г. на ВАС. Ето защо предявената искова молба като недопустима следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на М.П.К.
*** против Национална агенция по приходите, гр.София за изплащане на
обезщетение в размер на 1954лева за причинени имуществени вреди от Разпореждане
за изпълнение на запорно съобщение изх.№С170015-029-0008972/18.04.2017г. до
Юробанк България АД, издадено от Милена Тончева - старши публичен изпълнител
при ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №1373
по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му.
Преписи от
определението да се изпратят на М.П.К. и
НАП-София.
СЪДИЯ:/п/