РЕШЕНИЕ №
гр. С., 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-11
състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и седми март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2792 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от „И.И.“ ЕООД срещу „Б.И.“ 2.“ ООД, както следва:
-
иск с правно основание чл.266, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане
на сумата 114646.80 лева – възнаграждение по договор за изработка от
15.08.2014г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца
строително-монтажни работи на обект: Водопровод от Помпена станция с.Овчарово
до резервоар с.Коларово, за които работи е съставен акт от 30.12.2014г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.12.2019г., до
окончателното плащане;
-
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 34903.60 лева – мораторна лихва за периода
20.12.2016г. – 20.12.2019г.
Ищецът твърди, че по възлагане на ответника е изпълнил СМР, изразяващи се в
полагане на водопровод на обект „Водопровод от Помпена
станция с.Овчарово до резервоар с.Коларово“, ведно със съпътстващите полагането
дейности – изкопни, укрепителни, насипни, изграждане на временен път и др.,
като при сключване на договора било определено, че изпълнителят ще работи в
участъка от т.1 до т.133. Уточнява, че заплащането било определено на база
единични цени в изготвената количествено-стойностна сметка (КСС). Заявява, че в
хода на изпълнение му били възложени устно допълнителни работи както в
посочения участък, така и в трасето от т.232 до т.273 и от т.273 до с.Коларово,
като същевременно твърди, че дължината на положения водопровод е 2570 м в
първия участък от т.1 до т.133 и 665 м във втория от т.232 до т.273, без да
уточнява дължина на водопровода в третия участък от т.273 до с.Коларово. Пояснява,
че възложителят поетапно е приемал работата на обекта, като били изготвени осем
констативни протоколи от дати 10.09.2014г., 25.09.2014г., 08.10.2014г.,
17.11.2014г., 24.11.2014г., 16.12.2014г., 22.12.2014г. и 30.12.2014г., от които
не били заплатени дейностите по акта от 30.12.2014г. на обща стойност 114646.80
лева, които претендира с главния иск. С
твърдение, че този протокол е бил представен на възложителя за плащане още на
25.02.2015г. ищецът поддържа, че ответникът е изпаднал в забава още към този
момент, поради което заявява иск за присъждане на мораторна лихва в размер на
34903.60 лева за периода 20.12.2016г. – 20.12.2019г., съобразен с разпоредбата
на чл.110, б. „в“ ЗЗД. Претендира разноски.
С молба-уточнение от 30.01.2020г. ищецът е уточнил по пера и количество извършените,
но неразплатени работи. Същите кореспондират на описа на СМР по вид и
количество, отразени в акта за извършени СМР от 30.12.2014г. – предмет на
претенцията по исковата молба. Именно така внесените уточнения очертават
предмет на делото, като приети с акта на съда (видно от отбелязване на молбата,
л.31 от делото). Заявени за плащане са: в трасето от т.1 до т.133, како следва:
машинно почистване на храсти – 4 декара, ръчен изкоп в земни почви с дълбочина
2м и ширина от 0,6 м до 1,20 м – 200
куб.м., ръчен изкоп в земни почви с дълбочина от 2 м до
4 м и ширина от 0,6 м до 1,20 м – 82
куб.м., изкоп с багер при едно утежнено условие – 480 куб.м., изкоп в скални
почви с ширина 0,6 м до 1,20 м. и дълбочина 2 м с Х.чук – 675 куб. м., изкоп в
скални почви с дълбочина от 2 м до 4 м и ширина от 0,6 м до 1,20 м –10 куб.м., натоварване на скални
почви на самосвал с багер – 770 куб.м., превоз на отстранени скални почви със
самосвал – 770 куб.м., превоз на пясък със самосвал от кариера до строителния
обект – 160 куб.м., ръчно натоварване, превоз и разтоварване на пясък – 160
куб.м., изграждане на подложка от пясък с дебелина 10 см – 160 куб.м., ръчно засипване на изкопа със земна
маса - 450 куб.м., последващо ниво
засипване по трасето със земна маса, направено с булдозер – 480 куб.м., ръчно
засипване на изкоп със кални почви – 200 куб.м.,механично засипване на изкопа
със скални почви - 480 куб.м., монтаж на водопроводни тръби ПЕВП Ф160 – 844
линейни метра, монтаж на водопроводни
тръби ПЕВП Ф90 – 50 линейни метра, монтаж на спирателни кранове Ф 80 – 9 бр.,
монтаж на автоматични въздушници Ф80 – 4 броя, монтаж на противопожарни клапи
Ф80 – 4 броя, направа на връзка до Ф150 между фланци на спирателни кранове,
въздушници и клапи – 8 броя, монтаж на стоманено коляно Ф80 в шахтите – 4 броя,
допълнително възнаграждение за монтаж на тръби Ф150 – 35 линейни метра, монтаж
и заустване на оттока – 5 броя, монтаж на опорни блокове в шахтите – 8 броя,
монтаж на опорни блокове за укрепване на хоризонтални чупки – 30 броя; в
трасето от т.232 до т.273, както следва: ръчен изкоп в земни почви с ширина 0,6
м до 120 м и дълбочина 2 м до 4 м – 14 куб.м., натоварване на отстранени скални
почви на самосвал с багер – 177 куб.м., превоз на отстранени скални почви със
самосвал – 177 куб.м., монтаж на спирателни кранове Ф80 – 2 броя, монтаж на
автоматични въздушници Ф 80 – 1 брой, монтаж на противопожарни клапи Ф80 – 1
брой, монтаж и заустване на оттока от шахти – 1 брой, монтаж на опорни блокове
в шахтите – 2 броя, монтаж на опорни блокове за укрепване на хоризонтални чупки
– 10 броя.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Заявява, че
всички изпълнени от ищеца дейности са били заплатени. Твърди, че допълнителни
СМР не са били възлагани в трасето от т.232 до т.273, а допълнителните работи
по участъка от т.1 до т.133 са били
разплатени. В тази връзка поддържа, че договореното възнаграждение е
окончателно съгласно текста на чл.5, ал.1, изр.второ от договора и не подлежи
на промяна, но въпреки това е заплатил количествата извършени СМР в повече от
предвиденото по КСС. Оспорва да са му били предавани актовете за извършени СМР.
Твърди, че е плащал съгласно издаваните от изпълнителя фактури от дати
10.09.2014г., 25.09.2014г., 08.10.2014г., 17.11.2014г., 24.11.2014г.,
16.12.2014г., 22.12.2014г. Отрича да е получавал акта от 30.12.2014г., съответно
фактура за стойността на посочените в
него СМР, като оспорва изпълнението им с довод, че в акта не е отразено в кой
участък от водопровода са били извършени, което затруднява преценката за
тяхната относимост и реалност. Твърди, че житейски невъзможно е такъв участък
от линейната мрежа да се изпълни от ищеца, който не е разполагал нито с
необходимата техника, като самосвал, къртач, Х.чук, валяк, булдозер, нито с достатъчно
работници на обекта. Заявява, че обектът се е изпълнявал от още един
подизпълнител по сключен договор с ответника – „Т.“ ЕООД, и сочи, че при изграждане
на водопровода са участвали и други подизпълнители, поради което претенцията е нереална.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът „Б.И.2.“ ООД е заявил евентуално
възражение за прихващане със свое насрещно вземане срещу ищеца за неустойка по
чл.12 от договора от 15.08.2014г. в размер на 13331.58 лева, дължимо за периода
19.10.2014г. – 22.12.2014г. Твърди, че съгласно чл.2, ал.1 от договора
възложените СМР е следвало да бъдат завършени за 64 календарни дни, считано от
подписване на договора, който срок изтичал на 19.10.2014г., а работата била
завършена на 22.12.2014г., за която забава била договорена неустойка в размер
на 0.5 % върху договореното възнаграждение за всеки ден забава, но не повече от
5 % от тази сума. Възражението за прихващане е било прието за съвместно
разглеждане в процеса с определението по чл.374 ГПК от 03.08.2020г.
При проверка на материалите по делото,
съдът намира от фактическа страна следното:
Представен е договор от
15.08.2014г., по силата на който „БГ Инженеринг“, а всъщност с правилното
наименование с оглед отразеното в ТР е „Б.И.2.“ ООД, е възложил на „И.И.“ ЕООД
СМР на обект „Водопровод от Помпена станция с.Овчарово до резервоар с.Коларово“
в участъка от т.1 до т.123, като страните не спорят, че е допусната техническа
грешка в договора и крайната точка на възложеното трасе е т.133. Съгласно чл.2,
ал.1 крайният срок за изпълнение бил определен в рамките на 64 календарни дни,
считано от подписване на договора, или до 19.10.2014г. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба срокът можело да бъде удължен при спиране на финансирането на обекта
или при спиране на строителството, поради лоши климатични условия. Уговорено
било, че изпълнението е с материали на възложителя, а плащането - по заложените
в КСС единични цени за съответната дейност и след съставяне на акт за установяване
на количеството извършени работи и издадена фактура – чл.4 и чл.5, ал.4.
Възнаграждението било договорено в размер на 222193.00 лева без ДДС или
266631.60 лева с ДДС, изчислени на база заложения в КСС обем от работа и
единични цени за тях, неразделна част от договора. Съгласно чл.12 забавата в
изпълнението пораждала право за възложителя да търси неустойка в размер на 0,5
% върху договореното възнаграждение на изпълнителя за всеки ден забава, но не
повече от 5 %. По реципрочен начин била санкционирана и забавата на възложителя
за плащане на дължимо възнаграждението.
Приети са фактури, представени от
изпълнителя, и потвърждения на плащането, приложени от възложителя, за следните
суми с ДДС:
-
фактура №
21/10.09.2014г. на стойност 12000.00 лева, ведно с акт за извършени СМР,
обосноваваща сумата, заплатени от ответника на 11.09.2014г.;
-
фактура №
22/25.09.2014г. на стойност 60000.00 лева, ведно с акт за извършени СМР,
обосноваваща сумата, заплатени от ответника на 26.09.2014г.;
-
фактура № 24/08.10.2014г.
на стойност 60000.00 лева, ведно с акт за извършени СМР, обосноваваща сумата,
заплатени от ответника на 09.10.2014г.;
-
фактура № 25/17.11.2014г.
на стойност 3000.00 лева, ведно с акт за извършени СМР, обосноваваща сумата,
заплатени от ответника на 19.11.2014г.;
-
фактура № 26/24.11.2014г.
на стойност 36000.00 лева, ведно с акт за извършени СМР, обосноваваща сумата,
заплатени от ответника на 24.11.2014г.;
-
фактура № 27/16.12.2014г.
на стойност 12000.00 лева, ведно с акт за извършени СМР, обосноваваща сумата,
заплатени от ответника на 16.12.2014г.;
-
фактура № 28/22.12.2014г.
на стойност 120000.00 лева, ведно с акт за извършени СМР, обосноваваща сумата,
заплатени от ответника на 22.12.2014г. с две платежни;
-
потвърждение за
плащане на сумата от 18000.00 лева – аванс по договора, отразен във фактура №
19/15.08.2014г. (самата фактура не е приложена по делото).
Общата стойност на преведените от възложителя на
изпълнителя суми възлизат на 321000.00 лева.
Така описаните актове за извършени СМР са подписани от
изпълнителя, но не носят подпис на възложителя. В актовете от 10.09.2014г.,
25.09.2014г., 08.10.2014г. и 22.12.2014г. е уточнено, че касаят участъка от т.1
до т.133 на водопровода, в актовете от 17.11.2014г. и от 16.12.2014г. не е
отразено за коя част се отнасят описаните СМР, а в акта от 24.11.2014г. е
записано, че се отнасят до работи в участъка от т.232 до т.273.
Представен е от ищеца акт от
30.12.2014г. за извършени СМР в участъците от т.1 до т.133 и от т.232 до т.273
на обща стойност 114647.00 лева с ДДС, който е подписан от изпълнителя, но не и
от възложителя и заплащането на които работи са предмет на исковата молба.
Актът не е придружен от фактура. Няма данни да е бил връчван на възложителя.
Представена е проформа фактура от 20.02.2015г. за тази сума, за която също няма
данни да е била връчвана на възложителя.
Приложена е от ответника фактура № 52/03.09.2015г. на
стойност 16950.12 лева, по която няма плащане. Същата фактура, но с отметка, че
е анулирана, се представя и от ищеца.
Приет е Протокол № 1 за извършени СМР (л.76), който е
двустранно разписан, без дата. В него са отразени видовете и количествата СМР
за обекта, изпълнени от ищеца, оценени по ед.цени по КСС, съгласно договора,
възлизащи на обща стойност 250757.70 лева с ДДС. Документът е подписан от
управителя на изпълнителя със забележка, че не отразява всички изпълнени
дейности.
Приет е
Протокол № 2 за извършени СМР (л.77), който е двустранно разписан, без дата. В
него са отразени видовете и количествата СМР за обекта, изпълнени от ищеца,
оценени по ед.цени по КСС, съгласно договора, възлизащи на обща стойност
59185.10 лева с ДДС. Документът е подписан от управителя на изпълнителя със
забележка, че не отразява всички изпълнени дейности.
Общата стойност на приетите с тези протоколи работи е
309942.80 лева с ДДС.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
такава на вещо лице В.П., която е дала заключение, че:
-
Ищецът е издал
осем броя фактури за извършени и подлежащи на заплащане работи на обща стойност
321000.00 лева с ДДС (с включен аванс от 18000.00 лева). Описът на фактурите и
стойността на всяка от тях съвпада с приложените по делото платежни документи.
Стойността по тях е била изцяло заплатена от ответника;
-
За сумата от
114646.80 лева по акта от 30.12.2014г. фактура не е била издавана;
-
Фактура №
52/03.09.2015г. на стойност 16950.12 лева е анулирана от издателя „И.И.“ ЕООД
на датата на издаването й и фигурира в дневника за продажби при ищеца с нулева
стойност;
С оглед възраженията на ответника, че ищецът не е
разполагал с работници и необходимата техника за изпълнение на описаните в
оспорения акт работи, са били приети фактури и договори относно наета от ищеца
техника и график за работа на наети работници в периода на изпълнение на СМР на
обекта. Приложени са и товарителници за закупени материали с получател „Б.И.2.“
ООД. Съгласно заключението на вещото лице счетоводител всички приложени от „И.И.“
ЕООД фактури за наем на техника, направа на изкоп и закупуване на инструменти и
материали, са били осчетоводени от ищеца и заплатени от него, поради което са
намерили отражение в справките – декларации по ЗДДС.
За установяване твърденията на ответника, че на обекта
са работили и други подизпълнители е приет договор от 19.08.2014г. за възложени
от „Б.И.2.“ ООД на „Т.“ ЕООД СМР по същия обект, като не е уточнен участъка за
работа, но са посочени видовете дейности в КСС, неразделна част от този
договор. Приложени са съпътстващи договора документи като фактури и протоколи
за приети работи, от които също не се установява в кой участък от линейния
обект е работил този подизпълнител.
Приета е изпратена от Община Харманли и „Екип- МГ“ ООД
(строителен надзор) документация за обекта, от която се установява, че именно
общината е възложител на обекта, неин изпълнител е ГД „АБ-Х.“ - Хасково, за
което е приложен договор № 295/09.07.2014г., като изпълнението се е
осъществявало от „Б.И.2.“ ООД, който от своя страна е извършвал работата чрез
подизпълнители като „И.И.“ ЕООД. Приети са:
- Разрешение за
строеж № 38/30.07.2014г. за обекта;
- Работен проект, част Инженерногеоложки и Х.геоложки
доклад, изготвен от инж. И.И., от когото е приложено становище за
несъответствие на първоначално заложеното по проекта трасе и обективното
такова, установено при разкриването му; част ПБ; част Геодезия; План по
безопасност и здраве на инж.М.К., сметна
документация на инж. М.К.;
- Акт обр.2а за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво от 25.08.2014г. и протокол от
26.08.2014г. за даване на основен репер на строежа;
- Акт обр.3 за установяване съответствие на строежа
със строителните книжа и наличие на приложен ПУП от 13.11.2014г.
- Актове обр.7 от 15.11.2014г., 17.11.2014г. и
20.11.2014г. за приемане елементи на стр.конструкция;
- Акт обр.10 от 21.09.2014г. за спиране на строежа,
поради лоши метереологични условия;
- Акт обр.11 от 01.11.2014г. за състоянието на строежа
при продължаване на строителството;
- Актове обр.12 за СМР, подлежащи на закриване от
11.09.2014г., 09.11.2014г., 13.11.2014г., 30.11.2014г., 01.12.2014г.
- Акт обр.14 за приемане на конструкцията от
25.11.2014г.
- Актове обр.19 за установяване завършването и
заплащането на СМР по обекта, съставени на 18.09.2014г., 16.10.2014г. и 10.12.2014г.
(два броя). Актовете са подписани от представители на възложителя Община
Харманли, изпълнителя ГД „АБ-Х.“ и строителния надзор „Екип – МГ“ ООД;
- Акт за установяване годността за приемане на строежа
от 10.12.2014г.
Приета е съдебно-техническа експертиза на вещо лице
инж.С.К., която след преглед на документите по делото е обосновала заключение,
че сумите по протокол № 1, касаещи дейности в първия участък, и протокол № 2 за
СМР във втория участък са заплатени от ответника на ищеца, съответно
незаплатени са работите по протокола от 30.12.2014г., които са спорните по
делото.
Приета е нова съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която М.Г., слез извършен преглед и на приложените от община Харманли и
„Екип-МГ“ ЕООД документи, е посочил, че:
-
Извършените от
ищеца СМР на обекта, приети и заплатени от възложителя, са описаните в актове
от 10.09.2014г., 25.09.2014г., 08.10.2014г., 17.11.2014г., 24.11.2014г.,
16.12.2014г. и 22.12.2014г., и са на обща стойност 321000.00 лева;
-
Неприети и
неплатени са СМР по акт от 30.12.2014г. на стойност 114646.80 лева;
-
Реално
извършената от ищеца на обекта работа е полагането на 3235 линейни метра
тръбопровод ПЕВП Ф160, от които 2391 метра по приетите и разплатени актове и
844 метра по акта от 30.12.2014г. (л.405 от заключението);
-
Съгласно
двустранно разписаните протоколи № 1 и № 2 общата дължина на трасето,
изработено от „И.И.“ ЕООД, също възлиза
на 3235 метра, от които 2570 м са отразени в първия протокол и 665 м са описани
във втория протокол (л.406-409);
-
Всички
съпътстващи направата на трасе с такава дължина дейности – изкопни, насипни,
монтажни и др. отговарят на посочените в актовете от 10.09.2014г.,
25.09.2014г., 08.10.2014г., 17.11.2014г., 24.11.2014г., 16.12.2014г. и
22.12.2014г. и позиции 2-36 вкл. от акта от 30.12.2014г.;
-
Дължимото по акта
от 30.12.2014г. възнаграждение е 98326.80 лева с ДДС, тъй като сумата от
16320.00 лева за почистване на храсти по трасето (позиция № 1 от акта от
30.12.2014г.) не е установена от приложените доказателства и не е възможно
доказването й при оглед, поради дългия период от време.
Разпитан е свидетеля Т.Т., технически ръководител на „Б.И.2.“
ООД на обекта, който заявява, че работата по водопровода е започнала
м.септември 2014г. и е приключила през 2015г. Свидетелят е заявил, че на „И.И.“
ЕООД първоначално било възложено трасе с дължина около 2 км, на което работата
е била извършвана само от този подизпълнител, който работил с около 4-5
работници и който изпълнявал изкопните работи основно с багер, а в редки случаи
и ръчно за напасване на тръбата в леглото й. Пояснява, че именно той е приемал
работата на обекта, но без да подписва протокол за това, а грижа на „И.И.“ ЕООД
е било да изпрати протокол в офиса на възложителя „Б.И.2.“ ООД за подпис.
Признава, че на същата фирма е била възложена допълнителна работа в друг
участък от трасето с дължина около 600 м след приключване на работата им по
първото трасе, че е имало случаи на спиране на работата, заради лоши климатични
условия, както и че са възниквали трудности при изпълнението, поради наличие на
скална маса, наложила допълнителни дейности по разбиването й, за което знаел,
че „И.И.“ ЕООД са наели багер и Х.чук. Отрича тази фирма да е осъществявала
полагане на пясък, тъй като това било работа на „Т.“ ЕООД, които работили на
друго трасе. Заявява, че на обекта е имало и ръчни инструменти – лопати и
кирки.
Изслушан е свидетеля Д.Д., който е заявил, че по
възлагане на „И.И.“ ЕООД е извършвал изкопни работи на обекта с багер и самосвал,
като багерът е управлявал той, а самосвалът – нает работник, с който са
докарвали пясък за обекта за насип, изпълняван ръчно от работници на „И.И.“ ЕООД.
Заявява, че не знае кой е поръчвал, съответно плащал този пясък. Пояснява, че в
първия участък са имали затруднения, свързани с необходимостта от разбиване на
скала за изкоп за тръбата, докато във
втория участък не е имало такива проблеми.
Разпитана е М.К., майка на управителя на дружеството
ищец и проектант на обекта, която е заявила, че на „И.И.“ ЕООД е било възложено
част от трасето на водопровода, който имал обща дължина около 5 км., а именно
от т.1 до т.133 с дължина 2,5-2,6 км и от т.232 до т.273 с дължина 650-700 м.
Участъкът по средата на това трасе е бил изпълнен от друго дружество
подизпълнител – „Т.“ ЕООД. Свидетелят е посочил, че по устно възлагане на „Б.И.2.“
ООД фирмата е осъществила СМР и на междинния участък, тъй като „Т.“ ЕООД не е
имал необходимата техника за разбиване на появилата се при изкопа скала, която
не е била предвидена. Твърди и че са били възложени допълнителни дейности и в
първия участък от т.1 до т.133, поради отклонения на реалното трасе от даденото
по схема от кадастъра. Посочила е, че е помагала на сина си в работата на място
и знае, че плащането на пясъка е извършвано от ответника, но плащането на
превоза му – от ищеца. Потвърдила е, че част от дейностите са се изпълнявали и
ръчно. Заявила е, че актове между страните по спора не са били подписвани,
поради отказ на ответника за това и факта, че техническият ръководител Т.Т. не
е бил оправомощен да ги подписва от името на „Б.И.2.“ ООД.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите
по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:
По основателността на иска по чл.266 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на
чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата
работа. Приемането на извършената работа
при договора за
изработка обхваща два
момента: фактическото получаване
на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на
поръчаното. Релевантни за приемането на работата по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД
са както изричното изявление на възложителя, че счита работата за съобразена с
договора, така и извършените от него конклудентни действия, придружаващи или
последващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо признание за съответствие между изпълненото и
възложеното с договора.
По
делото се установи, че с договор от 09.07.2014г. Община Харманли е възложила на
ГД „АБ-Х.“ – Хасково изпълнението на проект за изграждане на обект „Водопровод
от ПС с.Овчарово до резервоар с.Коларово“ с обща дължина на трасето 5083 м.
(посочена и в СТЕ на инж. С.К.). Не се спори, че подизпълнител на обекта е „Б.И.2.“
ООД, който от своя страна с договор от 15.08.2014г. е превъзложил на „И.И.“
ЕООД извършването на СМР на този обект в участъка от т.1 до т.133. С
допълнително възлагане, за което страните не са подписали нарочен договор,
ответникът е възложил на ищеца направата на трасето и в участъка от т.232 до
т.273. Доказа се от разпита на свидетелите Т.Т. (технически ръководител на
проекта от страна на ответника) и Д.Д., че в тези два участъка работата е била
извършвана само от ищеца, вкл. чрез наети от него лица, като изкопните работи
са се извършвали смесено – с техника и ръчно при необходимост от корекция на
леглото, предназначено за полагане на тръбопровода. Обстоятелството, че ищецът
е разполагал с техника на обекта се потвърждава и от приложени фактури и
договори за наемане на такава, от показанията на свидетелите, вкл. от тези на свидетеля
на ответника, както и от показанията на свидетеля К., които кореспондират на
другите гласни доказателства и на писмените такива и в тази част се кредитират
при съобразяване от съда на факта, че този свидетел е заинтересуван от изхода
на делото, което само по себе си обаче не прави показанията й недостоверни.
Наличието на използвана от ищеца техника на обекта и работна сила за извършване
на дейностите по направа на изкопи с багер и разбиване на скала със
специализирани машини, както и за ръчно коригиране на изкопа и засипването му,
се установява още от приложените по делото актове за извършени СМР с дати 10.09.2014г.,
25.09.2014г., 08.10.2014г., 17.11.2014г., 24.11.2014г., 16.12.2014г. и
22.12.2014г. Действително, същите не са подписани от възложителя, но
съставляват приложение към фактури № 21/10.09.2014г., № 22/25.09.2014г.,
фактура № 24/08.10.2014г., фактура № 25/17.11.2014г., фактура №
26/24.11.2014г., фактура № 27/16.12.2014г. и фактура № 28/22.12.2014г., които
са приети за плащане от възложителя и по които „Б.И.2.“ ООД срочно е направил
плащане. Общата стойност на издадените фактури за изпълнените по тези седем
броя акта СМР е 303000.00 лева, а ведно с платения аванс, за който е издадена
фактура № 19/15.08.2014г. е 321000.00 лева (така в ССчЕ). Приемането на
фактурата, осчетоводяването й и плащането по нея е признание на вида и
количеството извършени СМР, отразени в неподписаните седем броя актове за
изпълнени работи. Единият от тях – този от 24.11.2014г., изрично сочи, че
описаните работи касаят трасето от т.232 до т.273, което опровергава
възражението на ответника, че работа в този участък въобще не е била възлагана.
От
заключението на вещото лице Г. се установява, че общата дължина на изпълненото
от „ИМАГ Инженеринг“ ООД трасе на водопровода е 3235 линейни метра, от които
2570 метра в етапа от т.1 до т.133 и 665 метра от т.232 до т.273. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите, които по
отношение на този факт са непротиворечиви. Същото напълно кореспондира с
протокол № 1 и протокол № 2 за приетите СМР, които са подписани от възложителя
(л.76-77 от делото). Съгласно приетата СТЕ сумарно отразените линейни метри изпълнен
водопровод в актовете, изготвени от ищеца, но неподписани от ответника, също са
3235 метра, от които 2391 м са намерили отражение в седемте броя актове,
платени от възложителя по издадените въз основа на тях фактури, и 844 м са
вписани в акта от 30.12.2014г. В протоколи № 1 и № 2 за приетите СМР, които са
двустранно разписани, но без дата, също са отразени дейности като направа на
изкопи с къртач, превоз на пясък със самосвал, ръчно товарене, разтоварване и
превоз на пясък, направа на подложка от пясък, засипване с булдозер, направа на
противожабна клапа и бетонови опорни блокове – все дейности, изпълнението на
които е било оспорено от ответника в процеса, но които сам е възприел с
подписването на протоколите.
Като
краен извод се установява, че дейностите по актове с дати 10.09.2014г.,
25.09.2014г., 08.10.2014г., 17.11.2014г., 24.11.2014г., 16.12.2014г. и
22.12.2014г. са приети и заплатени, а дейностите по акта от 30.12.2014г. са
оспорени в процеса и неплатени.
При
изграждане на извода си, че част от перата по акта от 30.12.2014г. са дължими,
а именно от т.2 до т.36 вкл., съдът съобрази следното:
При
съпоставка на документите, изготвени от ищеца и приложени към платените
фактури, на акта от 30.12.2014г. и на протоколи № 1 и № 2, без дата, подписани
от двете страни по договора, се установява, че дължината на водопровода,
възложена за изпълнение на ищеца и отчетена от него, е една и съща - 3235 метра.
Тя е призната от ответника с пописване на протоколи № 1 и № 2, в които е
отбелязано изпълнено трасе от 2570 м по първия акт, за който вещото лице е
приело, че е за първия участък от трасето, възложен с нарочен договор, и 665 м
по втория акт, за който в експертизата се сочи, че е за втория участък, за
който дейностите са възлагани без договор.
Всички
съпътстващи полагането на водопровода в процесния участък дейности – като
разбиване на скала, изкопи (с багер или ръчно), насипи, трамбоване и монтаж на
скрепяващи или укрепващи елементи, описани в осемте актове, вкл. този от
30.12.2014г., напълно отговарят по вид и количество и са относими към
изпълнението на обекта (така в СТЕ). Доколкото самият обект е приет от
възложителя Община Харманли, за което е издала Акт за установяване годността за
приемане на строежа от 10.12.2014г., то работата в участъците, работени от
ищеца, е завършена, което налага извода, че
заплащането им е дължимо, тъй като са бил необходими за приемането на
целия обект като едно цяло.
Възлагането
на допълнителна работа в участъка от т.1 до т.133 се доказва от показанията на
св.К., от които става ясно, че самото трасе е в отклонение от първоначално
зададеното, поради грешно отразяване на наличната мрежа в съществуващия
подземен кадастър – обстоятелство, което не е оспорено в процеса.
Допълнителното възлагане в този участък се признава от ответника и със
заплащането на цената по седемте броя актове и се потвърждава от свидетеля Т..
Възлагането на друга
допълнителна работа и конкретно такава в междинния участък не се установява.
Същата е била възложена на трето за спора лице – „Т.“ ЕООД, за когото е
представен договор с „Б.И.2.“ ООД от 19.08.2014г. и на когото, по показания на
техническия ръководител свидетеля Т.Т., се установи, че е било възложено
междинното трасе. Показанията на свидетеля М.К., че и в тази част е работил „И.И.“
ЕООД противоречат на тези показания и на доказателствата по делото, поради
което не се кредитират от съда. Това обстоятелство обаче се явява ирелевантно,
доколкото нито в акта от 30.12.2014г., нито в друг документ, се претендира
възнаграждение за допълнителни СМР в междинния участък.
Заплащането
на извършената работа е съобразно с приетото в договора, а именно– да се
остойностява по единични цени, дадени в КСС за съответния вид дейност. В този
смисъл, роля именно на актовете за приемане на изпълнени СМР е да уточни
количествата СМР по пера, за да се направи реална калкулация на дължимото
възнаграждение. Такъв е и смисълът, вложен в чл.5, ал.1 от договора от
15.08.2014г. , което не се опровергава от изречение второ, постановяващо,
че „цените са окончателни и не подлежат
на изменение“, тъй като по тълкувателен път се извежда, че това се отнася до
ед.цени за вид работа, а не за общата стойност на договора, която е определена
на база заложените по прогноза количества СМР съгласно КСС, без да отчита
реално извършените.
Предвид
изложеното, съдът намира за доказано, че възложените от ответника на ищеца СМР
на обекта включват и допълнителни работи, непредвидени при подписване на
договора както в трасето от т.1 до т.133, така и допълнителна работа за
изграждане на второ трасе – т.232-т.273, като са налице незаплатени дейности,
което прави исковата претенция основателна.
По размера:
Дължината
на изпълненото трасе е 3235 м, обоснована от вещото лице в СТЕ, призната в
протокол № 1 и протокол № 2 от възложителя и отразена в актовете, изготвени от
изпълнителя, вкл. акта от 30.12.214г., в който отражение намират последните 844
метра. Тази дължина кореспондира на количествата заложени в осемте акта на
изпълнителя дейности – така в СТЕ. Доколкото работите по седем от актовете,
съставени от изпълнителя, са приети с плащане по тях и възмездени, то остават
неплатени само дейностите по акта от 30.12.2014г. на обща стойност 114646.80
лева с ДДС. От тях следва да се извади сумата от 13600 лева без ДДС, съответно
16320.00 лева с ДДС по т.1 – машинно почистване на храсти, доколкото за тази
дейност няма доказателства да е била извършена, не е призната от възложителя и
не може да се установи при оглед, поради отдалечеността във времето, когато
работата се твърди да е била предприета. Макар да е житейски логично са се
извърши почистване на трасето от храсти, което се установява, че е правено и от
свидетеля Т., то извършването на такава дейност и в участъка, за който е
съставен последния акт следва да е доказано пълно и главно и не може да се
изведе и от вещото лице, доколкото работата не е част от изпълнения водопровод
като техническо съоръжение.
Ето
защо, искът по чл.266 ЗЗД се уважава до размера от 98326.80 лева, като се
присъжда ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
27.12.2019г., до окончателното плащане. За горницата над присъдения размер
претенцията се отхвърля като недоказана.
По
акцесорния иск
За да изпадне ответникът в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на възнаграждението,
ищецът следва да го е поканил да плати, какъвто характер на покана има
издадената фактура, както е отчетено в договора. Видно от текста на чл.5,
възложителят е бил длъжен да направи плащане в 15-дневен срок след представяне
на фактурата, която изпълнителят издава след акт за изпълнени СМР. В настоящия
случай, не се установи ищецът да е поканил ответника да заплати процесната сума
преди подаване на исковата молба. За нея няма издадена фактура – така в ССчЕ,
съответно липсват доказателства за отправена от ищеца покана за плащане на
сумата по акта от 30.12.2014г. и получаването й от ответника. От показанията на
св.К. се установява, че между страните е провеждана среща за разрешаване на
спора, но не става ясно нито кога, нито какво е било обсъждано в конкретика,
достатъчна да се приеме, че ответникът е бил поканен да плати точно визираните
в акта от 30.12.2014г. СМР. Ето защо, съдът счете претенцията за присъждане на
лихва за забава за недоказана и я отхвърля. Не би могъл да се изгради друг
извод и на база подписаните от ответника Протокол № 1 и Протокол № 2, тъй като
те не отразяват в цялост СМР по акта от 30.12.2014г. и не носят дата.
По възражението за
прихващане
Ответникът „Б.И.2.“ ООД е
заявил евентуално възражение за прихващане, като твърди да има свое вземане
срещу ищеца, произтичащо от същия договор, основано на клаузата на чл.12 от
него. Според тази разпоредба забавата на изпълнителя поражда правото на
възложителя да иска неустойка за неизпълнение. Предвид изложеното, на доказване
подлежи факта на просрочие. Съгласно чл.2 от договора възложената работа следва
да се завърши в рамките на 64 календарни дни от подписване на договора или до
19.10.2014г. На първо място, изпълнението на работата е обективно възможно след
предоставяне на достъп до строителната площадка, което следва подписването на
акт обр.2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво от 25.08.2014г. и протокол за даване на основен репер на строежа, който
е от 26.08.2014г. В този смисъл, вписването в договора, че срокът тече от
подписването му, е обективно невъзможно по правилата на Наредба 3/31.07.2003г. Ето защо,
началният момент, от който следва да се зачита срокът е 26.08.2014г. Видно от
акт обр.10 от 21.09.2014г. строителството на обекта е било временно спряно, поради
лоши метереологични условия. Работата е възобновена на 01.11.2014г., което е
удостоверено със съставяне на акт обр.11 за установяване състоянието на строежа
при продължаване на строителството. През този период от време срокът спира да
тече. Видно от Акт за установяване годността за приемане на строежа от
10.12.2014г. на тази дата работата по обекта е била завършена. При пресмятане
се установява, че всъщност забава в изпълнението на СМР по първия участък няма.
По отношение на допълнително възложените дейности по трасето от т.232 до т.273
забава не може и да се обоснове, тъй като договорът не може да има действие по
отношение на срока за тези работи, а срок за тях не се доказа да е бил уговарян
между страните. Предвид изложеното, възражението за прихващане не се уважава и
доколкото вземането, с което се прави изявление за евентуално прихващане е
заявено като възражение, по него не се дължи отделен диспозитив.
По разноските
При този изход на спора отговорността за разноски се
разпределя по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи по водене на делото са
16582.00 лева, от които 5982.00 лева държавна такса, 3300.00 лева депозити за
вещи лица, 7200.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение и 100.00
лева депозити за призоваване на свидетели.
От тях, в тежест на ответника се възлагат 10902.67 лева, съобразно уважената
част от исковата претенция.
Разноските на ответника възлизат на 6400.00 лева, от
които 1000.00 лева депозит за вещо лице и 5400.00 лева реално заплатено
адвокатско възнаграждение. От тях, в тежест на ищеца се възлагат 2192.00 лева,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, „Б.И.2.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: гр.С.,*** (чрез адв.В.В.),
да заплати на „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
със съдебен адрес: гр.С.,***, Бизнес сграда *******(чрез адв.П.М. и адв.А. М.),
сумата 98326.80 лева (деветдесет и осем хиляди триста двадесет и шест лева и
осемдесет стотинки) – възнаграждение
по договор за изработка от 15.08.2014г. за изпълнени строително-монтажни работи
на обект: Водопровод от Помпена станция с.Овчарово до резервоар с.Коларово, за
които работи е съставен акт от 30.12.2014г., ведно със законната лихва от 27.12.2019г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума до пълния размер на претенцията или за сумата от 16320.00
лева, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: гр.С.,***, Бизнес сграда
*******(чрез адв.П.М. и адв.А. М.), срещу „Б.И.2.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: гр.С.,*** (чрез адв.В.В.),
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 34903.60 лева – мораторна лихва
за периода 20.12.2016г. – 20.12.2019г., като недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Б.И.2.“ ООД, ЕИК *******,
да заплати на „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата 10902.67 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******,
да заплати на „Б.И.2.“ ООД, ЕИК *******, сумата 2192.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)