РЕШЕНИЕ
№
408
гр.
Враца, 27 .11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 12.11.2020 г. /дванадесети ноември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия Коцева адм. дело
№ 438 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.С.И. ***, чрез
* В.С., против ЗАПОВЕД №3282з-2243/24.08.2020 г., издадена от Директора на ГД
„Гранична полиция“ при МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „*“ и
е прекратено служебното му правоотношение на ***, считано от датата на връчване
на заповедта, поправена със Заповед № 3282з-2283/27.08.2020 г. на Директора на ГД „Гранична полиция“ за
допусната очевидна фактическа грешка в
Заповед № 3282з-2243/24.08.2020г. В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на процесната заповед, поради издаването ѝ в
нарушение на административно производствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Изложени са аргументи
за неспазване на нормативните изисквания за форма, поради непосочване на
доказателства за вмененото дисциплинарно нарушение, обстоятелствата при които е
извършено същото, както и липсата на корелативна връзка между фактически изводи
и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание. Твърди се, че дисциплинарно
наказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици, не е обсъдено цялостното поведение на оспорващия по време на
службата, както и че липсват мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
В съдебно заседание и в представени по
делото писмени бележки, процесуалния представител на оспорващия поддържа и
доразвива изложените в жалбата съображения, с искане да се отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът - Директор на ГД „Гранична
полиция“ при МВР, чрез пълномощника си ** Р.Г. в писмен отговор оспорва жалбата
като неоснователна и излага аргументи за законосъобразността на оспорената
заповед, като издадена от компетентен орган, в съответствие с правилата в ЗМВР,
след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Моли жалбата
да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в
условията на алтернативност възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
По делото са събрани и приложени
писмени доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред
административния орган дисциплинарна преписка.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на
оспорената заповед е започнало във връзка с предложение рег. № 4066р-14505/29.10.2019 г. от Директора на РД „Гранична полиция“
– ***, съдържащо предварителни данни за извършено нарушение на служебната
дисциплина от държавен служител в група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ – ***
при РД „ГП“ – *** към ГД „ГП“ – МВР, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр.
с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за
което се предвижда дисциплинарно наказание „*“. Въз основа на предложението със
Заповед рег. № 3282з-3255/31.10.2019 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т.
2 от ЗМВР срещу ** М.С.И. – ***.
С цитираната заповед е определен поименен
състав на дисциплинарно разследващ орган, състоящ се от председател и трима
членове, посочени са задачите и е указан срок, в който комисията следва да
изготви становище относно наличието на основание за реализиране на
дисциплинарната отговорност на служителя – 30.12.2019 г.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 01.11.2019 г., което е видно от отбелязването върху нея и
положения от него подпис.
На същата дата на основание чл. 207, ал. 11 във вр. с ал. 8, т. 1 и т. 6 от ЗМВР,
с покана рег. № 4522р-9871/01.11.2019 г. от дисциплинарно-разследващия орган жалбоподателят
И. е бил поканен в срок до 08.11.2019 г.
да даде писмени обяснения, като посочи и доказателствата за твърдените от него
факти и обстоятелства. Поканата е връчена на служителя на 01.11.2019 г.
В представените писмени обяснения с
рег. № 4522р-10125/08.11.2019 г. И. посочва, че на 29.10.2019 г. получил
обаждане по мобилния си телефон от лице, което се представило, че е от Вътрешна
сигурност и същият поискал да се видят. Малко след това оспорващият се прибрал пред
дома си, където видял лица, които му се легитимирали със служебни карти и му
съобщили, че имат информация, че в ползваната от него вила има незаконно оръжие
и е необходимо да се извърши проверка. И. оказал пълно съдействие, взел
ключовете за вилата, отишли заедно в местността „***“ /***/, където се намирала
вилата, отключил вратата и при извършената проверка били намерени две пушки и
боеприпаси. Едната, която била намерена зад хладилника виждал за първи път,
другата била неизправна, а боеприпасите били негови, тъй като е законен ловец и
ги бил забравил там. Посочва още, че този имот не е негова собственост, а на **,
като след неговата смърт пряк наследник на имота е *. По тази причина в
протокола за претърсване и изземване в графата обяснение е посочил, че той е намерил
ловната пушка в местността „***“ и подписал същия без възражения под
въздействие на страх и паника да не бъде обвинена *, която била с *** и се
притеснявал за здравето ѝ.
Поради обективна невъзможност проверката да
приключи в определения срок и необходимостта за получаването на материали от
воденото досъдебно производство, по предложения на комисията срокът за
извършване на дисциплинарната проверка е удължаван с приложените към делото
заповеди рег. № 3282з-3787/27.12.2019 г., рег. № 3282з-564/26.02.2020г., рег. №
3282з-1047/23.04.2020 г. и рег. № 3282з-1670/26.06.2020 г. с краен срок до
31.07.2020 г. С всички цитирани заповеди жалбоподателят е запознат след
връчване на покани, също представени с преписката.
Комисията е извършила възложената
проверка като е обективирала констатациите и заключенията си от нея в подписана
от членовете й справка рег. № 4522р-6151/21.07.2020 г. В хронологичен ред са
посочени всички факти и обстоятелства, които са установени, както и действията,
които са предприети по изясняване на случая. Посочено е, че на 29.10.2019 г.
около 15:00 часа след проведени процесуално следствени действия под
ръководството на прокурор от РП – *** и
следовател от ОСлО при ОП – *** е установено, че във вила, находяща се в
землището на *** местността „***“ ** М.И. е държал огнестрелни оръжия – 1 бр.
ловна пушка надцевка 12 калибър, модел „ИЖ 27“, 1 бр. пневматична пушка без обозначение
и боеприпаси – 4 бр.ловни патрони 12 калибър с обозначение „STERLING“ и 12 бр. ловни патрони с обозначение
„SUPER SKEET“, без да
има за това надлежно разрешително. Образувано е ДП № 90/2019 г. по описа на
ОСлО – ***. С постановление № 3052/30.10.2019 г. на следовател от ОСлО е
назначена комплексна съдебно-дактилоскопна и балистична експертиза, в
заключението на която е отбелязано, че предоставената ловна пушка модел „ИЖ“ 27
е стандартно огнестрелно оръжие. Пушката е технически изправна, годна да се
ползва по предназначение и да произвежда изстрели, представлява огнестрелно
оръжие по ЗОБВВПИ и е със заличен идентификационен номер.
С нарочно писмо до Районна прокуратура
***, председателят на разследващата комисия е поискал с оглед изясняване и
допълване на наличната към момента информация, както и за ефективното и
качествено провеждане на дисциплинарното производство, членовете на комисията
да се запознаят с материалите по образуваното ДП № 90/2019 г., както и да
получат копия от документи, имащи значение към случая, в обем преценен от водещият
разследването прокурор. От Районна прокуратура ***, където след последвали
отводи на прокурори е разпределено образуваното ДП са предоставени и приобщени
към справката копия от 4 бр. протоколи за разпит на свидетел, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, както и постановление за привличане като
обвиняем М.И. за това, че за времето до 29.10.2019 г. е придобил и държал
оръжие и боеприпаси, без да има надлежно разрешение за това – престъпление по
чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК. Постановлението е предявено на И. и му е взета
мярка за неотклонение „*“.
В хода на проверката е снето сведение
и от * на оспорващия – Р.Т.Х., в което е посочила, че тя стопанисва вилата, ключовете
се намират в нея, а относно ловната пушка посочва, че тя е намерила и не е казала това на *.
Установено е също, че на 08.11.2019 г.
в електронния сайт * е публикувана статия със заглавие: „*********************“.
В текста на статията е отбелязано, че М.И., който работи в гранична полиция ***
е заловен с незаконно оръжие и е арестуван.
След обстоен анализ на събраните в
хода на проверката доказателства, включващи и приобщените материали по воденото
ДП, комисията е направила извод за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР от страна на жалбоподателя, за което на основание
чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „*“.
В обобщената справка е прието, че с поведението си оспорващият виновно е
нарушил т.15, т.19 и т.20 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, като това нарушение е станало достояние на широк кръг лица – други органи
на МВР – служители от ***, служители на ОСлО – *** и ***, РП – ***, РП – ***,
РС – ***, а чрез публикацията в * и на
значителен брои граждани. Прието е още, че подготовката за извършване на
деянието, механизмът на извършването му и поведението на И. след извършването
му, са действия осъществени при ясно осъзнаване на последиците – придобиване и
държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има надлежно разрешение.
Направено е предложение на оспорващия да бъде наложено дисциплинарно наказание
„*“.
С Покана рег. № 4522р-6156/21.07.2020
г. на оспорващия е предоставена възможност да се запознае с обобщената справка
и материалите приложени към дисциплинарното производство и му е указано правото
да даде допълнителни обяснения или възражения относно посочените в справката
фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното
наказание, както и да представи доказателства за твърденията си. Поканата
съдържа указания, че ако в посочения в нея срок – 16:00 ч. на 24.07.2020 г. не
бъдат представени допълнителни обяснения или възражения, това ще се счита за
отказ по зависещи от служителя причини.
Жалбоподателят се е запознал с
обобщената справка и материалите по разследването на 23.07.2020г., видно от нарочно
обективираното волеизявление на същия върху справката със собственоръчно
изписани дата имена и подпис. Депозирал е и писмено Възражение с рег. № 4522р-6266
от 24.07.2020 г., в което посочва, че не е извършил деянията, за които е
обвинен, извършено е едностранно тълкуване на фактическата обстановка и
направените изводи не кореспондират с обективната истина, вилата в която са
открити оръжията не е негова собственост, а е на родителите му, той ходи рядко
там за да помага на майка си и дори няма ключ за същата. Излага подробни
аргументи за липса на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност
спрямо него и на основание чл. 209, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство
следва да бъде прекратено и да му бъде наложено друго наказание, но не
най-тежкото – *.
В изготвено Становище рег. №
4522р-6375/24.07.2020 г. дисциплинарно-разследващият орган е обобщил
резултатите от проведеното разследване, подробно е анализирал всички факти и
обстоятелства заедно с потвърждаващите ги доказателства, обсъдил е обстойно
депозираното от оспорващия възражение и е приел същото за неоснователно. Приемайки
за безспорно установено извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 194, ал. 2,
т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „*“, както и че поведението му е станало
достояние на широк кръг от лица, включително външни за системата е направено
предложение на И. да бъде наложено именно такова наказание.
С материалите
по дисциплинарното производство, в това число изготвената обобщена справка,
ведно със становището на разследващия орган и писмените обяснения на И. дадени
в хода на дисциплинарното производство, както и с възражението на същия, Директорът
на ГДГП – МВР се е запознал на 24.08.2020 г., видно
от поставените резолюции "Запознах се", "Да" и "Приех
писмените обяснения" – К.. Приемайки установените от ДРО
дисциплинарни нарушения за напълно доказани, както и че същите са станали
достояние освен на служители на МВР и на други правоохранителни органи, а чрез
медийното отразяване и на обществеността, Директорът на ГДГП – МВР е установил
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата. На основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл.
197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал, 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226,
ал. 1, т. 8 ЗМВР е издал оспорената в настоящото производство Заповед №
3282з-2243/24.08.2020 г., поправена със Заповед № 3282з-2283/27.08.2020г. за
допусната ОФГ, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „*“
и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на
връчване на заповедта – 31.08.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция",
в рамките на предоставените му от закона правомощия по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 37, т. 1 и чл. 38, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, дисциплинарните
наказания се налагат със заповед от ръководителите на структурите по чл. 37,
сред които са главните дирекции, за всички наказания по чл. 197 за служителите
на младши изпълнителски длъжности, каквато в случая е заемал жалбоподателя.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма и е мотивирана с подробно изложение на фактическите и
правните основания за нейното издаване, съдържа изискуемите реквизити, съгласно
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното
нарушение, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят М.И. е
индивидуализирано в достатъчна степен от фактическа страна, както и са посочени
правните основания, довели до налагане на най-тежкото наказание "*".
Конкретните обстоятелства, съставляващи хронологичното описание на събитията,
поведението на служителя, както и последователността на предприетите действия
за установяване на обективната истина, довели до извод за извършено нарушение
на Етичните правила от жалбоподателя, са изложени подробно в изготвените обобщена справка с рег. № 4522р-6151/21.07.2020
г. и становище с рег. № 4522р-6375/27.07.2020 г. на надлежно определения
дисциплинарно-разследващ орган, към които заповедта също препраща, а
доказателствата въз основа на които същите са изготвени се съдържат в
дисциплинарната преписка. Предвид изложеното противно на наведените от
процесуалния представител на оспорващия възражения заповедта е мотивирана в
достатъчна степен. В ТР № 16/1975 г. на ОСГК на
ВС, което не е загубило действие, както и с оглед константната съдебна
практика, включително и в ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС се приема, че
неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания се съдържат в
друг предхождащ или съпътстващ документ, приложен към административната
преписка и са относими към посоченото правно основание.
С оглед на това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за
форма и съдържание на административния акт и не са налице нарушения,
представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Дисциплинарното
производство е образувано с нарочна заповед на компетентния за това орган
съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, във връзка с постъпили данни
за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
която е връчена на жалбоподателя. Срокът за разследване на дисциплинарното
производство е бил удължаван с нарочни заповеди на Директор и За директор на ГД
"ГП" - МВР, които са надлежно връчени на жалбоподателя. Освен това
основен мотив за удължаване на срока по дисциплинарното разследване с
цитираните по-горе заповеди е „получаването на допълнителни материали по
случая“. От представените доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е запознат с всяка от тези заповеди и му е разяснено правото да
участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от
посочен от него служител, поради което не са били нарушени правата му.
С оглед изложеното съдът намира, че
удължаването на срока на разследване по дисциплинарното производство не е
извършено при липса на основания и при превратно упражняване на власт, в
каквато насока са част от възраженията в жалбата.
Жалбоподателят е запознат срещу подпис
със съдържанието на Справката, при което е имал възможност да разбере в пълнота
извършеното дисциплинарно нарушение. При издаването на оспорената заповед е
спазена разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, като с Покана рег. № 4522р-6156/21.07.2020
г., е дадена възможност на И. да представи допълнителни обяснения или
възражения по случая, от което право оспорващият се е възползвал, видно от
депозираното възражение с рег. № 4522р-6266 от 24.07.2020 г.
Изложеното дотук води до извод, че на
дисциплинарно наказаното лице е предоставена възможност да участва във воденото
срещу него дисциплинарно производство и не е нарушено правото му на защита.
Настоящият съдебен състав намира, че
дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения срок,
съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, която норма постановява, че дисциплинарното
наказание се налага не по-късно до два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. От своя страна, разпоредбата на
чл.196, ал.1 ЗМВР постановява, че дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата
на чл.196, ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от
дисциплинарното производство са станали известни на ответника на 24.08.2020 г., видно от резолюциите върху
справката и становището на ДРО, като на същата дата се е запознал и с
възражението на оспорващия. Следователно издадената на 24.08.2020 г. Заповед е
в съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно
производство.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи
наличие на отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Относно материалната законосъобразност
на оспорения акт, съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби на ЗМВР. Посочената в заповедта
фактическа обстановка напълно се потвърждава от събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства. Противно на наведените в жалбата
възражения, няма пречка обобщената справка да бъде изготвена, като се ползват и
доказателства, събрани в друго производство, стига това да е станало по
законоустановения ред и да обосновават по категоричен и безспорен начин
извършване на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР за
разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и
средства, допустими от закон, а ал. 4 дори вменява задължение за наказващия
орган, да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити
или други проверки, което включва и процесуални действия, осъществени в
образуваното ДП № 90/2019 г. по описа на ОСлО – *** към ОП – *** и ДП № 3/2020
г. по описа на ОСлО – ***, към ОП - ***. Обстоятелството, че към момента на
издаване на оспорената заповед, по отношение на жалбоподателя няма влязла в
сила осъдителна присъда по възбуденото наказателно преследване с образуваното
ДС, е изцяло ирелевантно към настоящия спор и наведените в жалбата доводи в
тази насока са неоснователни.
В разпоредбата на чл.203, ал.1 от ЗМВР
изчерпателно са изброени хипотезите, при които се налага дисциплинарно
наказание „*“, като в т.13 са посочени именно деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата. Тези правила са детайлизирани в Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г., с които
наказания служител е запознат, видно от представените по делото Протоколи рег. №
309р-4617/29.05.2015 г., рег. № 309р-6528/23.06.2016 г. и рег. №
309р-13044/28.12.2016 г. по описа на РУ – ***, където оспорващия е бил на
служба до 31.07.2018 г., когато със Заповед № 3282з-2534/31.07.2018 г. на
директора на ГДГП – МВР е преназначен на **, ** в ***, съгласно представената
Кадрова справка. /л.94/.
Несъмнено описаното в
обстоятелствената част на заповедта поведение на жалбоподателя, потвърдено от
събраните доказателства, представлява нарушаване на етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, нарушаващо и общоприетите норми и
представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР.
Обстоятелството чия собственост е
вилата, където след проведените процесуално-следствени действия е открито
оръжието е напълно ирелевантно по отношение на настоящия правен спор. Това е
така, тъй като от разпита на свидетели съгласно приложените протоколи, включително
от съседи на процесния имот се установява, че М.И. е посещавал вилата. Сам
наказания служител потвърждава в писмените обяснения и депозираното възражение,
че посещава вилата за да помага на *. След като е имал достъп независимо от
честотата на посещенията, оспорващият противно на твърденията му е разполагал с
възможността да остави там незаконното оръжие.
Неоснователно е и възражението, че към
процесния период оспорващият е притежавал разрешително за носене и съхранение
на ловно оръжие, тъй като съгласно заключението на приложената комплексна-балистична
дактилоскопна експертиза, откритата ловна пушка е със заличен идентификационен
номер, което я поставя извън контрола по ЗОБВВПИ, т.е. е незаконна. Освен това
описаните във възражението на И. 3 бр. ловни пушки с конкретни идентификационни
номера, сам е предал на съхранение в РУ –
***, поради изтекъл срок на разрешителното му и същите не са открити при
претърсването във вилата.
Факта, че е съзнавал характера на
действията си и възможните последици от тях, както и обстоятелството, че
поведението му е станало достояние и на други, външни за системата лица,
правилно е определено като грубо нарушение на правилата
за поведение на служителите в МВР, регламентирани в т.15 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР/Държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме/, т. 19 /Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява/ и т. 20
/Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример
с поведението си/ и правилно е квалифицирано от АНО като тежко нарушение
на служебната дисциплина, за което в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено
дисциплинарно наказание „ * “.
Това е така, защото с оглед задачите и
дейността на МВР, законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на
държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във
връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно
и в извънработно време и извън местоработата. Следователно, дисциплинарна
отговорност се ангажира и в случаите на действия, с които са допуснати
правонарушения по други действащи в държавата закони, извън ЗМВР или са морално
укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни
задължения. Така отговорността на държавните служители в МВР е различна от
дисциплинарната отговорност по Кодекс на труда или по Закона за държавния
служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на
служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо
от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна
отговорност. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №
4/2007г. според което: „Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен
ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в
полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска
дейност”. В цитираното Тълкувателно постановление е направено тълкуване, че:
„достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с
намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската
институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е
задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и
на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството
на вътрешните работи.” В конкретния казус действията на И. са станали известни
на редица служители от системата на МВР, органите на следствието, прокуратурата
и съда, както и на широк кръг от граждани, чрез медийното отразяване на случая,
поради което правилно са определени от АНО като морално укорими и уронващи
престижа на службата.
С поведението си жалбоподателят не е
дал добър личен пример, не е проявил уважение към останалите представители на
обществеността и не е опазил доброто име на институцията, която представлява,
което е основание действията на му да се
квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Налагането
на дисциплинарното наказание "*" съставлява предпоставка за прекратяване
на служебното правоотношение в МВР по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в този
смисъл законът е приложен правилно от административния орган.
Заповедта е и в съответствие с целта
на закона. Извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за
което императивно е разписано налагане на наказание "*", при което
органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да
реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и
размер. За нарушението по чл. 203, ал.1, т.`13 от ЗМВР
е предвидено само едно дисциплинарно наказание – *, което е и наложеното от
ДНО. Издаването на процесната заповед не е обвързано с преценка на
обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР, както твърди оспорващия, но въпреки
това такава преценка е направена.
Законодателят е определил като тежки
нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на
нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел
предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън
службата, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение,
което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната
дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са
регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които
следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения,
така и извън тях.
Водим от горното, съдът
счита че предвид всички изложени съображения, процесната заповед е издадена от
надлежен административен орган в рамките на своята компетентност, при спазване
на установената форма, административно-производствените правила и правилно
приложение на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона,
поради което същата се явява законосъобразен административен акт, а жалбата
срещу нея е неоснователна.
Предвид изхода на спора и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по
делото, на основание чл.143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция,
съобразена с вида и количеството на извършената дейност.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.И.
***, против Заповед № 3282з-2243/24.08.2020г., поправена със Заповед №
3282з-2283/27.08.2020 г. на Директора на
ГД „Гранична полиция“ - МВР, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „*“ и е прекратено служебното му
правоотношение на **, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА
М.С.И. *** да заплати на Главна дирекция „Гранична
полиция“ - МВР сумата от 100. 00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен
съд Враца в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: