РЕШЕНИЕ
№………………/…………
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На девети март Година две хиляди и двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА
ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3257 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.И.Г. с ЕГН ********** ***-0819-002582/21.07.2020
год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като се оспорва фактическата обстановка, изложена в него, като
се твърди, че са използвани показанията само на насрещната страна; излагат се
факти, относно възприятията на жалбоподателя по отношение поведението на другия
участник в произшествието; навеждат се доводи, касаещи здравословното състояние
на жалбоподателя и необходимостта от ползването на МПС с оглед същото.
В
съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с адв. Г. И.,
ВАК, който моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като
излага подробни доводи в тази насока.
Въззиваемата
страна – ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява. Депозирано е
писмено становище от юк Лукова, в което се иска потвърждаване на НП изцяло и по
размер.Претендират разноски.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН, серия GA, № 219989/05.07.2020 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на 05.07.2020 год. в 10.45 часа в гр.Варна,
ул.”Васил Петлешков” в посока бул.” Цар Освободител”, на кръстовището с бул.”
Васил Левски” жалбоподателя управлявал собствения си лек автомобил „ Опел
Фронтера” с рег. № ***, като не пропуска и блъска движещия се велосипедист О.Д.П.
с ЕГН ********** по велопътека, обозначена с пътна маркировка „М-
Акта бил съставен и предявен на
жалбоподателя, която в графата бележки и
възражения не отразил да има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са
депозирани писмени възражения.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка издал обжалваното НП,
с което за извършено нарушение на чл. 123,ал.1,т.3,б”в” от ЗДвП, на
осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС; за нарушение на
чл.6,т.1 от ЗДвП на осн.чл.179,ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5, предл. 1 и 2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв.
В хода на съдебното
производство като свидетел е разпитан актосъставителя Р.К., който потвърждава
изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че е бил изпратен от
дежурния по КАТ за пътно произшествие на кръстовището на ул.” Васил Петлешков”
и бул.” Васил Левски”. На място установили мъж с велосипед, който твърдял, че
лек автомобил „ Опел Фронтера”, управляван от възрастен водач го блъснал, съборил
го на земята, в резултат на което получил контузии по крака. След
произшествието по думите на пострадалия,водача на автомобила напуснал
произшествието. Пострадалия им предоставил рег. номер на автомобила, по който
по-късно установили водача.
Показанията на св.К. се
потвърждават от тези на св.Д..
В хода на съдебното следствие е
разпитан пострадалия О.П.. Той твърди, че се е движил с велосипеда си по велопътеката от спирка
„Явор” в посока към Гробищния парк Варна. Стигайки до кръстовището на бул. „Цар
Освободител” с ул.” Васил Петлешков”започнал да го пресича, когато забелязал
автомобила на жалбоподателя да се приближава от дясната му страна откъм
ул.”Васил Петлешков”. Свидетеля продължил да се движи, като намалил максимално
скоростта си на движение, но автомобила не спрял, а с предната си лява гума
застъпил предната гума на велосипеда му и го съборил на земята. След
произшествието водача на автомобила му казал, че ще дръпне колата, за да
освободи кръстовището, завил и не се върнал повече. Тогава П. се обадил на
тел.112, изчакал идването на полицията и дал регистрационния номер на
автомобила.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите К.,Д. и П., като последователни, логични,
кореспондиращи си помежду си,съответстващи на писмените доказателства по
делото, неоспорени от страните.
Така описаната фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени
доказателства: показания на свидетелите К., Д. и П., четири броя фотоснимки,
направени при посещение от служители на КАТ Варна при посещение на ПТП
възникнало на 05.07.2020 год., извадки от генерален план за организация на
движението на територията на гр.Варна, прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен
орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП, съгласно приложената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е
съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието
на нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
При служебно извършена проверка
съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството и до отмяна на издаденото НП.
По т.1 от НП.
Съгласно приложената като
нарушена норма на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регистрират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В процесния
случай безспорно е установено, че на 05.07.2020 г. в 10,45 часа жалбоподателят Г.
е управлявал лек автомобил „ Опел Фронтера ”, с рег. № *** в гр. Варна по ул.
„Васил Петлешков “, като на кръстовището с
бул. „Цар Освободител” не пропуснал движещия се по велопътека,
обозначена с пътна маркировка „М-
Правилно е определена и
приложимата в случая санкционна разпоредба - чл. 179, ал.2 от ЗДвП, според която, който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътно-транспортно произшествие се наказва с глоба в размер на 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление.
В конкретния случай е налице третата хипотеза
на посочения текст, а именно нарушение по ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която се
наказва , който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правила за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението. В процесния казус е налице втората
хипотеза – неспазване на пътната маркировка, вследствие на което е създадена
непосредствена опасност за движението, тъй като наказаното лице не само е
нарушило пътна маркировка М-9, но е причинило и ПТП с пострадало лице.
Видът и размерът
на следващото се наказание са определени от законодателя във фиксиран размер,
като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на
наказанието.
Правилно и законосъобразно е
преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случай.
По т.2 от НП.
Състава на съда намира, че НП в
тази му част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Мотивите му за
това се състоят в следното:
С АУАН, административния орган
е приел, че жалбоподателя е извършил административно нарушение по чл.123, ал.1,
т.2, букви „а” и „б” от ЗДвП, които разпоредби задължават участниците в
произшествие, когато при него са
пострадали хора: а) да уведомят компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи; и б) да останат на
мястото на произшествието и да изчакат пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;
Разпоредбата на §6,
т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Участник в
пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на
жалбоподателя, същият както и пострадалия П. безспорно се явяват участници в
ПТП по смисъла на цитираната разпоредба.
С НП е променена правната
квалификация на деянието, дадена в АУАН и жалбоподателя е наказан за нарушение
по чл.123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП, според който текст, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
От изложеното
по-горе се установява, че между акта и НП е налице съществено разминава по
отношение правната квалификация на извършеното деяние от Г..Видно от данните по
делото при реализираното ПТП е пострадал св. П., в каквато хипотеза е издадения
АУАН. Нито в АУАН, нито в НП е отразено,
че в резултат на допуснато ПТП са причинени имуществени вреди. Така
констатираното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е
основание за отмяна на НП в тази му част.
Предвид
гореизложеното, разминаването между фактическото описание на нарушението и
дадената му правна квалификация във всички случаи води до накърняване правото
на защита на жалбоподателя, защото го лишава от възможност да разбере срещу
какво точно обвинение следва да се защитава- срещу фактите, така както са
описани в обстоятелствената част на НП или срещу съставомерните факти, които
следват от състава на вмененото му нарушение с посочената правна квалификация.
Предвид същественото накърняване правото на
защита на жалбоподателя, атакуваното наказателното постановление следва да се
отмени в тази му част.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как
следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е
частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл.
78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е
законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия
представител се понасят от административния орган съобразно уважената част
от оспорването.
При приложение на този принцип
и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Административно -наказващия
орган обаче не е бил представляван от юрисконсулт, не е доказал сторването на
разноски за адвокатско представителство, поради което и по аргумент
от чл. 63, ал.5 ЗАНН разноски не следва да му се присъждат.
Жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адв.И., ВАК от своя страна не е направил искане за
присъждане на разноски .
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 20-0819-002582/21.07.2020 год. на началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна, с което на С.И.Г. с ЕГН
********** *** за извършено нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП на
осн.чл.179,ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5, предл. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв..
ОТМЕНЯ НП № 20-0819-002582/21.07.2020 год. на
началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на С.И.Г. с ЕГН ********** *** за
извършено нарушение на чл. 123,ал.1,т.3,б”в” от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ В РС ВАРНА :