№ 2739
гр. София, 18.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. Ф.
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф. Гражданско дело №
20241110117939 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ИСК“ ООД срещу Д. Й. К. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 468,72 евро, представляваща сбор от непогасени месечни вноски по
Договор за заем SO – 1974/14.10.2016 г. за периода от 05.01.2019 г. до 05.10.2020 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 23.06.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на
408,02 евро, представляваща сбор от непогасена възнаградителна лихва по месечни вноски
за периода от 05.02.2019 г. до 05.10.2020 г., както и сумата в размер на 259, 52 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 06.10.2020 г. до 26.06.2023 г., които суми представляват част от сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 22652/02.08.2023
г. по ч. гр. д. № 35087/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените от дружеството
съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за заем SO – 1974/14.10.2016 г., по
силата на който ищцовото дружество отпуснало в заем на ответника сумата в размер на
1022,58 евро, а заемателят се задължил да върне главницата по договора ведно с
възнаградителна лихва на 48 месечни погасителни вноски. Представителят на ищеца
поддържа, че кредитополучателят не е извършвал никакви плащания в погашение на
погасителните вноски по съглашението за периода от 05.01.2019г. до 05.10.2020 г., чийто
падеж към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е настъпил.
С исковата молба е направено „оттегляне“ за сумата в размер на 223,10 евро,
представляваща претенция за главница по пет вноски – от 22-ра до 26-та, за сумата в размер
116,57 евро, представляваща договорна лихва по шест вноски – от 22-ра до 27-ма, както и за
сумата в размер на 334,41 лева, представляваща мораторна лихва върху вземанията, за които
не е предявен иск по чл. 422 ГПК.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
1
размер. В подадения отговор са изложени подробни доводи за недействителност на
процесния договор за кредит, сред които противоречие на съглашението с императивното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в посочения годишен процент на разходите по
сделката не включена скритата под форма на неустойка допълнителна възнаградителна
лихва. Процесуалният представител на ответника поддържа, че съгласно Решение по дело С-
714/22 неправилното посочване на ГПР по договор за кредит се приравнява на липса на
годишен процент на разходите по заема, което от своя страна влече нищожност на сделката.
В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 30632/2017 г. по описа на СРС, за
вземания по издаден от Д. К. запис на заповед за сумата в размер на 5096,56 евро. В
образуваното исково производство за установяване на вземанията по издадената заповед за
незабавно изпълнение ответницата въвела възражение, че записът на заповед е издаден за
обезпечение на каузално правоотношение, произтичащо от процесния Договор за заем SO –
1974/14.10.2016 г. С влязло в сила решение по гр. д. № 70087/2018г. на СРС, 27 състав,
предявеният от кредитора установителен иск бил отхвърлен, като съдът приел, че
претенцията на поемателя по записа на заповед следва да бъде уважена единствено до
размера на валидно възникналите и изискуеми вземанията по казуалното правоотношение
съгласно погасителния план към момента на приключване на устните състезания –
28.02.2019 г., които възлизали на 1140,57 евро, като платените от кредитополучателя в
погашение на задълженията по договора суми възлизали на 1169,33 евро. По изложените
доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
С отговора на исковата молба е направено искане да бъде изискано за послужване
производството по ч. гр. д. № 30632/2017 г. по описа на СРС и гр. д. № 70087/2018г. на СРС,
27 състав.
По редовността на исковата молба:
Съдът констатира, че е налице противоречие между обстоятелствената част и
петитума на подадената по реда на чл. 422 ГПК искова молба. На първо място ищецът
следва да приведе петитумът на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част на
исковата молба, като формулира петитум на исковата молба, съдържащ периода, за който
претендира непогасена главница по процесния договор за кредит с посочване на крайна и
начална дата, както и да посочи крайна дата на претенцията за мораторна лихва не по-късна
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като съобрази, че
производството по чл. 410 ГПК е образувано на 23.06.2023 г., а с петитума на исковата молба
е направено искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи законна лихва за
периода от 06.10.2020 г. до 26.06.2023 г.
Във връзка с поддържаните от ответника доводи на ищеца следва да бъде
предоставена възможност да посочи всички вземания, произтичащи от процесния договор за
кредит ( главница, възнаградителна лихва и неустойки), извършените от кредитополучателя
плащания, както и да посочи в погашение на какви задължения по договора са отнесени
плащанията.
На следващо място съдът в настоящото производство дължи проверка относно
идентичността на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение и вземанията, за
които е предявен положителен установителен иск. Предмет на процесната заповед за
изпълнение са следните суми: 575,25 евро, представляваща непогасена главница по
погасителен план за периода от 05.08.2018 г. до 05.10.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 524,59 евро, представляваща
възнаградителна лихва за период от 05.08.2018 г. до 05.10.2020 г. и 593,93 лева,
представляваща законна лихва за период от 06.10.2020 г. до 22.06.2023 г. Безспорно
кредиторът има право на преценка дали да предяви установителен иск за всички или част от
вземанията, като в случая с исковата молба е направено „оттегляне“ за част от сумите.
Доколкото обаче заповедта за изпълнение е издадена за определени периоди – дати на
падежни вноски по договора за кредит, ищецът следва да индивидуализира точно периодите
2
на вземанията, за които не предявява иск не с посочването им като номера на вноски от
погасителния план, а с посочване на падежните дати на вноските.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните по спора е възникнало валидно правоотношение по договор за
заем, че ищецът е изправна страна по съглашението и е предал отпуснатата в заем сума на
заемателя, като последният се е задължил да върне главницата ведно с възнаградителна
лихва съгласно погасителен план към съглашението, размерът на непогасените вземания и
настъпването на тяхната изискуемост. В доказателствена тежест на ответника е да
опровергае съществуването на предпоставките за уважаване на исковата претенция, вкл. да
докаже възражението си, че договорът за заем е нищожен.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Предвид реда за разглеждане на настоящото производство производството по ч. гр. д.
№ 35087/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав следва да бъде приложено.
Съдът намира, че за изясняване на спора от фактическа страна следва да бъдат
изискани за послужване посочените от ответника производства.
Съдът намира, че представените ведно с исковата молба документи са относими към
предмета на доказване, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия
съдебен акт с писмена молба по делото с препис за ответника да:
1. Приведе петитумът на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част на
исковата молба, като формулира петитум на исковата молба, съдържащ периода, за
който претендира непогасена главница по процесния договор за кредит с посочване на
крайна и начална дата, както и да посочи крайна дата на претенцията за мораторна
лихва не по-късна от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като съобрази, че производството по чл. 410 ГПК е образувано на 23.06.2023 г., а с
петитума на исковата молба е направено искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи законна лихва за периода от 06.10.2020 г. до 26.06.2023 г.
2. Посочи всички вземания, произтичащи от процесния договор за кредит ( главница,
възнаградителна лихва и неустойки), извършените от кредитополучателя плащания,
както и да посочи в погашение на какви задължения по договора са отнесени
плащанията.
3. Индивидуализира точно периодите на вземанията по заповедта за изпълнение, за
които не предявява установителен иск по чл. 422 ГПК не с посочването им като
номера на вноски от погасителния план, а посредством посочване на падежните дати
на вноските, така както това е сторено в заповедното производство.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания по пункт 1 в срок
исковата молба в посочената част ще бъде върната, а издадената заповед за изпълнение ще
бъде обезсилена, а при неизпълнение на дадените указания по пункт 2 съдът ще допусне
3
служебно изслушване на съдебно-счетоводна експертиза на разноски на „ИСК“ ООД.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 35087/2023 г. по опис на Софийски районен съд, 127 състав.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване производствата по ч. гр. д. № 30632/2017 г. по
описа на СРС и гр. д. № 70087/2018г. на СРС, 27 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.02.2025 г. от 11.20 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от отговора на исковата молба. Процесуалните представители на
страните да се уведомят и чрез посочените в исковата молба и отговора телефонни
номера.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4