№ 277
гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000239 по описа за 2021 година
Със свое Решение № 260014/26.02.2021 год. по т.д. № 125/2019 год. Габровският
окръжен съд осъдил „Дженерали Лойд Италико“ – Италия да заплати на осн. чл. 226
ал. 1 от КЗ (отм.) на С. Ц. П. от гр. Габрово обезщетение за претърпени от ПТП на
02.05.2015 год. неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. (над изплатените 3 000
лв.), ведно със законната лихва върху обезщетението от 02.05.2015 год. до
окончателното изплащане, както и сумата 305 лв. разноски по делото съобразно
уважената част на иска, като отхвърлил иска в останалата част за разликата над
уважения размер от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 197 000 лв.
Осъдил „Дженерали Лойд Италико“ да заплати по см. на ГОС ДТ върху
уважената част на иска в размер на 4 000 лв., а на адв. В. О. – възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 4 236 лв. с ДДС.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до предявения размер
от 197 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 02.05.2015 год. до
окончателното изплащане, е подадена от ищеца С. Ц. П. чрез адв. В. О.. Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и моли съда да го
отмени като уважи иска до пълния предявен размер, ведно с дължимата законна лихва.
Съдът неправилно е счел, че справедливото обезщетение е в размер на 100 000 лв.,
като само формално се е позовал на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не е
отчел интензитета, продължителността и характера на травматичните увреждания,
обществения критерий за справедливост на дадения етап от социално-икономическото
развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователните
обезщетения, както и обичайната съдебна практика. Отделно от това, съдът не е
1
съобразил, че ответникът не е възразил относно завишения размер на претендираното
обезщетение. Възстановяването на ищеца е изключително продължително и
последствията са за цял живот. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
вместо това да уважи предявения иск в пълния предявен размер.
Ответникът по въззивната жалба „Дженерали Лойд Италико“ не заема
становище по жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съд приема
следното:
Ищецът С. Ц. П. е предявил иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за
осъждане на ответника „Дженерали Лойд Италико“ да му заплати сумата 197 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие
на ПТП на 02.05.2015 г., причинено от Ц. Г. П. при управление на л. а. „Мерцедес“,
модел А170, с рег. № BL 163 ВР, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното застрахователно дружество и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В частта, с която искът за присъждане на обезщетение до размер на 100 000 лв.,
ведно със съответната законна лихва, е уважен, решението не е обжалвано от
ответника и е влязло в сила.
Решението в обжалваната част, с която искът е отхвърлен за разликата над
100 000 лв. до 197 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане, е валидно, допустимо и правилно:
Искът по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, е доказан по своето
основание. С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн.
чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди и справедливия размер на обезщетението, което
следва да ги репарира.
При това намира за правилен изводът на решаващия съд, че обезщетение в
размер на 100 000 лв. е в най-голяма степен адекватно да възмезди болките и
страданията на ищеца, претърпени от инцидента и не са налице основания за
завишаването му над този размер.
Непосредствено след пътното произшествие при ищеца е установена само
повърхностна травма на китката и дланта (Лист за преглед на пациент в спешно
отделение № 4833/02.05.2015 год.). Близо месец след това – на 25.06.2015 год., той е
постъпил в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД с оплаквания за отпадналост, главоболие,
повръщане. След извършените изследвания е констатиран посттравматичен
церебрастенен синдром. Изписан е с подобрение на 01.07.2015 год., като е предписана
медикаментозна терапия (Епикриза от 01.07.2015 год. от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
АД). На следващата година - в периода 11.10.2016 г. – 15.10.2016 год. отново е бил
хоспитализиран в тази болница с диагноза „grand mal припадъци (с малки припадъци
или без тях)“. Със същата диагноза е изписан и от МБАЛ по неврология и психиатрия
„Свети Наум“ – гр. София, където е бил на лечение за времето от 17.11.2016 год. до
20.11.2016 год.
Съдебномедицинската експертиза дава заключение, че получената от ищеца
травма на главата с последваща загуба на съзнание за продължителен период от време
представлява временна опасност за живота и здравето на ищеца. Според вещото лице
2
д-р Н. В. – Н-к отделение по нервни болести при МБАЛ- гр. Габрово, се касае за
посттравматичен церебрастенен синдром в острия и подостър стадий и
посттравматична енцефалопатия в хроничен стадий, персистираща и в момента.
Симптомите на посттравматичната церебрастения са главоболие, прилошаване,
вегетативни прояви, когнитивни нарушения. Проява на посттравматичната
енцефалопатия са отключилите се епилептични припадъци с различна характеристика
пет месеца след произшествието, със средна честота 1-2 пъти месечно. Лечението по
отношение на церебрастенния синдром е извършвано с противооточни медикаменти,
водно-солеви разтвори, кортикостероиди. След появата на епилептичните припадъци е
започнало лечение с антиконвулсанти (противоепилептични медикаменти и ноотропни
препарати). Въстановяването на церебрастенния синдром е в продължение на няколко
месеца, характеризиращи се с главоболие, световъртеж, гадене, вегетативни
нарушения, емоционална инконтиненция. На фона на тяхното затихване се отключва
епилептичния синдром, който персистира и към момента, а вероятно и за цял живот, и
който се нуждае от перманентно лечение. При извършения от вещото лице преглед са
констатирани дискоординационен синдром, прояви на невровегетативна дистония,
характеризираща се с изтръпване на ръцете, оживени сухожилни рефрекси,
хиподепресивни прояви с флуктуиращ характер и епизодичен когнитивен дефицит
(загуба на концентрация, внимание, памет). Страданията, които търпи ищеца, са с
голяма интензивност преди, по време и след епилептичен припадък и с относително
по-малка интензивност в междупристъпния период.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че в повечето случаи епилепсията
настъпва месеци след черепно-мозъчната травма. При прегледа на ищеца е установил,
че общото му състояние е задоволително, има епизоди на главозамайване и
световиене, и симетрично изтръпване на двете ръце. Състоянието му не пречи да
полага труд. Няма логика в честотата на получаване на припадъци, но психическото и
физическо напрежение, недоспиването, алкохолът засилват честотата на припадъците.
Трябва да живее без физическа и психическа натовареност, може да работи, с по-ниска
концентрация. Натоварването на мозъка може да предизвика епилептичен взрив.
Според експерта, състоянието на ищеца вероятно ще остане същото. То е лечимо, но
трябва да пие постоянно лекарства против епилептични припадъци (антиконвулсанти).
Прието е, че ако в рамките на пет години лицето няма припадъци и
електроенцефалографският запис е нормален, приемът на лекарства може да бъде
спрян. Към момента ищецът продължава да получава припадъци, като честотата им
зависи от сезона, от външни фактори, от психическа натовареност. Продължава да пие
лекарства, които няма да го излекуват, но ще спомогнат по-рядко да получава
припадъци – да ги разредят и олекотят. При ищеца са съхранени когнитивните
функции, запазени са паметта и интелекта, но има вегетативни прояви, водещи до
сърцебиене, гадене, характерови промени, повишена раздразнителност. Припадъците
са средно тежки, но и смесени – има големи, със загуба на съзнание и гърчове, има и
малки – с временно изключване на съзнанието, без гърчове. Не би трябвало да шофира
сам, трябва да живее разумно. При редовна употреба на лекарствата припадъците би
трябвало да са по-редки и по леки. Често припадъците се усещат преди да настъпят.
Един епилептичен припадък може да е животозастрашаващ, ако се получи на
неподходящо място (на тераса) или ако се получи травма при падането.
Според свидетеля Ц. Г. П. – баща на ищеца и водач на МПС, с който е
причинено ПТП, след лечението в специализираната болница състоянието му се
подобрило. Сега припадъците са веднъж месечно. Взема лекарства, но състоянието му
3
е нестабилно. Проблемът е като ползва интернет или телефон - има момент, в който не
реагира, а само гледа в една точка. Преди бил активно дете, спортувал, тренирал
карате. Сега стои вкъщи, търси си работа. Като разберат за решението от ТЕЛК,
работодателите отказват да го вземат на работа. Така се случило и с кандидатстването
в завод „Импулс“. Свидетелката Т. Г. П. – съпруга на бащата Ц. Г. П., заявява, че
двамата живеят в Германия, а ищецът живее в България. Не може да разкаже много за
живота му, защото си идва в страната два пъти за по около седмица. Ищецът идвал
няколко пъти в Германия, но не могъл да си намери работа заради епилепсията.
Като съобразява изложеното по-горе, въззивната инстанция намира, че
определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 100 000 лв. в най-голяма
степен възмездява получените от ищеца телесни увреждания, като при това
съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на социално-
икономическите условия в страната към периода, в който е настъпил деликтът (2015
год.). Размерът на обезщетението е висок спрямо обезщетенията, обичайно определяни
от съдилищата за средна телесна повреда, тъй като в случая е налице продължително
по време страдание на млад човек, с неблагоприятна прогноза за отшумяване и
излекуване. Отключените от посттравматичната енцефалопатия епилептични
припадъци вероятно ще съпътстват целия живот на ищеца и ще изискват непрекъснато
и редовно лечение, за да бъдат по-леки и по-редки. Безспорно получената травма и
последиците от нея са се отразили негативно на ищеца - на социалния му живот и на
работоспособността му, влошили са качеството му на живот в различни аспекти. Така
определеният размер обаче е достатъчен да репарира тези страдания и не се налага
завишаването му.
Както посочва вещото лице, ищецът е „вградим“ в обществото. Той е
пълнолетен, паметта и интелекта му са запазени, живее самостоятелно (семейството на
баща му от години живее извън страната), пътува в чужбина (според показанията на
свидетелката П.а), което означава, че води типичния за млад човек социален живот.
Ищецът може да полага труд, стига той да е съобразен със здравословното му
състояние – без голямо физическо натоварване и без психическо напрежение,
съответно – може да получава доходи от труда си, като в същото време щади здравето
си и чрез медикаментозно лечение контролира състоянието си. Следва да се посочи, че
освен свидетелските показания на баща му и неговата съпруга, по делото не са събрани
доказателства епилепсията да е единствената причина ищецът да не работи, още
повече, че при изпълнение на процедурата по чл. 83 ал. 2 от ГПК по освобождаване от
такси и разноски е представено Допълнително споразумение към трудов договор от
17.05.2019 год., според което към този момент ищецът е работил във фитнес център
„Трансформънс“ в гр. Габрово на длъжност „фитнес инструктор“. Необосновано е да се
приеме, че заболяването е животозастрашаващо, тъй като настъпването на летален
изход при припадък е само хипотетично и опосредено от редица случайни
обстоятелства. С оглед на всичко това, следва да се приеме, че увеличаване размера на
дължимото обезщетение над 100 000 лв. е необосновано и несъответно на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Предвид изложено, решението на първостепенния съд, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от ищеца против ответното застрахователно дружество иск по
чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП на 02.05.2015 год. за разликата над 100 000 лв. до
197 000 лв., е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в
4
същата част.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260014/26.02.2021 год. на Окръжен съд – Габрово
по т.д. № 125/2019 год. по описа на същия съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявеният от С. Ц. П. от гр. Габрово против „Дженерали Лойд Италико“ – Италия
иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за претърпени от ПТП
на 02.05.2015 год. неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до 197 000 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата от 02.05.2015 год. до окончателното
изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5