Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 20.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, гражданска колегия, І отд.,
5 с-в, в публично заседание на осемнадесети май............................……...……………..…
през две хиляди и единадесета година……...в състав:
Съдия: Нина Стойчева
При секретаря … .П.Б.…..................….и в присъствието
на
Прокурора ………...................………...…като
разгледа докладваното от съдия Стойчева…………...….…………...гр. дело № 8467......…по описа
за 2010 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
обективно и кумулативно обединени искове, предявени от И.П.Т. срещу „К.ТИ Д.Б.Г.” ЕООД както следва: главен
иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 29 200 евро; главен иск с правно
основание чл. 93 от ЗЗД за сумата от 1 000
евро; акцесорен иск за мораторна лихва с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 000 евро за периода от 31.05.2010 г. до 19.07.2010 г. върху претендираните
суми;
Ищцата твърди в исковата молба,
че на 26.02.2008 г. е сключила с
ответното дружество предварителен
договор с изх. № 0031/26.02.2008 г. за изграждане и продажба на недвижим имот,
съгласно който „К.ТИ Д.Б." ЕООД се задължава на своя отговорност, със свои
материали, работна сила и организация, срещу възнаграждение, да изгради и да
продаде на ищеца правото на строеж и построения недвижим имот, както следва:
АПАРТАМЕНТ №32 /стар ап. 36/ на шести жилищен етаж, който да бъде изграден не
по-късно от 24 месеца от даване на строителната линия /22.02.2008 г./, в гр. С.
СО-район „Л.", кв. „О.-
Ищцата твърди, че за да придобие
собствеността върху описания имот и за извършването на възложените с договора
строителни работи е следвало да заплати възнаграждение в размер на 47 400 евро, платимо както следва: 1000 евро в деня на
подписване на предварителния договор, като тази сума съгл. чл.2 ал.1 от
договора служи и като задатък по см. на чл. 93 от ЗЗД, 23 200 евро - в деня на
подписване на договора и сумата от 23 200 евро - в срок до 1 месец след кота
било.
Със споразумение към договора с
изх. № 0214/28.05.2009 г. сроковете за плащане на последната вноска от 23 200
евро, са коригирани както следва: 5000 евро в срок до 28.05.2009 г. и остатъка
от 18 200 евро - до 10.09.2009 г.
Излага, че
е заплатила всички, уговорени суми, за което има квитанции, изходящи от
ответната страна, но строителството на процесния недвижим имот не е извършено в
уговорените срокове, поради което за нея е отпаднал интереса от закупуването на
процесния имот и не е платила последната вноска по договора в размер на
18 200 евро.
Ищцата
твърди, че след като е изчакала да
изтекат уговорените по чл. 17 от процесния договор 90 дни след определения срок
за приключване на строежа и прехвърляне на правото на собственост с нотариална покана, връчена на 31.05.2010 г.
е развалила договора и е поканила ответника да върне платените по договора
суми, включително уговорения задатък.
Ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да и заплати исковите суми, като получени
на отпаднало основание, ведно със мораторната
лихва от датата на поканата за изпълнение, отправена до ответното дружество и
връчена на 31.05.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на
1 000 евро, както и законовата лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Ответникът оспорва предявения иск
по основание и размер. Не оспорва, че на 26.02.2008 г. е сключил процесния
договор с ищцата, като не оспорва и че по договора са изплатени в срок вноските
от 5000 евро на 28.05.2009 г, 23 200 евро на 26.02.2008 г. както и задатък
в размер на 1 000 евро на 26.02.2008 г., но не е заплатена последната
вноска в размер на 18 200 лв.
Твърди, че ищцата не е развалила
договора по съответния ред. Съгласно чл. 3 от процесния договор ответникът
трябва да предаде обекта на ищцата в срок от 24 месеца от датата на издаване на
протокол за определяне на строителна линия, а именно на 28.02.2010 г. В този период обаче са възникнали форсмажорни
обстоятелства, изразяващи се в температура на въздуха от -5 и над + 40 градуса,
обилни валежи и снеговалежи, при което не е имало възможност да се осъществяват
строителни работи. Наличието на тези обстоятелства на основание чл.4 от
процесния договор е довело до удължаване на срока за предаване на процесния
имот с толкова време, колкото са продължили форсмажорните обстоятелства, а
именно 90 дни. Поради това срокът, в който е следвало да се предаде обекта на
ищцата всъщност е 28.05.2010 г. и от този ден започват да текат, предвидените в
чл. 17 от процесния договор 90 дни, след изтичането на които ищцата може да
развали договора поради неизпълнение на ответната страна, а нотариалната покана
за разваляне на договора е връчена още на 31.05.2010 г. т.е. преди да изтече,
уговорения в чл.17 от договора срок.
Ответникът излага и че ищцата е
неизправна страна по процесния договор, тъй като не е заплатила последната
вноска в размер на 18 200 евро на 10.09.2009 г. Този срок съобразно
сключения към договора анекс от дата 28.05.2009 г. не е обвързан с извършването
на конкретни строителни работи и ищцата е следвало да я заплати в срок, тъй
като към датата на падежа ответното дружество е изпълнявало коректно
задълженията си към нея. Всъщност именно забавянето в плащанията на вноските от
страна на купувачите е причинило забавянето на строителните работи. Излага, че
ищцата е неизправна страна по договора и не може да го развали, поради което
платените по договора суми са дължимо платени.
В същото време ответникът излага
и че след като е провел множество разговори с ищцата с цел да я уговори да
плати договореното възнаграждение по процесния договор, е разбрал, че
последната няма възможност и желание да изпълни задължението си, поради което в
началото на месец февруари 2010 г. я е уведомил, че прекратява договора на
основание чл. 16 от него.
При условията на евентуалност
ответникът прави възражение за прихващане на сумата в размер на 1000 евро, представляваща договорения между
страните задатък, тъй като ищцата е неизправна страна по процесния договор.
Последното не е прието за разглеждане в процеса.
Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като
прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди в тяхната съвкупност намира за установено следното :
Пред съда
е представено копие от Предварителен договор за строителство от 26.02.2008 г.
за изграждане и покупка на недвижим имот, както и Анекс към него от 28.05.2009
г., сключени между страните по спора и неоспорени от ответната страна.
Предвид уговорените с договора съглашения между страните по
същия и тълкувайки договора в неговата
цялост, изхождайки
от неговото съдържание и действителната воля на страните и предвид разп. на чл.20 от ЗЗД, съдът
приема, че този договор е ненаименуван договор, който съдържа елементи както на
предварителен договор за продажба на недвижим имот (доколкото страните са се
уговорили ответникът да прехвърли възмездно право на строеж върху процесния имот
на ищеца при настъпването на определени
условия), така и елементи на договор за изработка по см. на чл.258 и сл.
от ЗЗД (доколкото страните са се уговорили ответното
дружество да извърши строителните работи и да изгради процесния обект
т.е. да осъществи и престира определен краен резултат). Съгл. разп. на чл.258
от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.1 от
Договора ответникът се задължава на своя отговорност, със свои материали,
работна сила и организация, срещу възнаграждение да изгради и да продаде на
ищцата процесния имот, като последната се задължава да му заплати
възнажраждение в размер на 47 000 евро, платима както следва: 1000 евро в
деня на подписване на предварителния договор, като тази сума съгл. чл.2 ал.1 от
договора служи и като задатък по см. на чл. 93 от ЗЗД, 23 200 евро - в деня на
подписване на договора и сумата от 23 200 евро - в срок до 1 месец след кота
било.
Със Анекс към договора с изх. №
0214/28.05.2009 г. сроковете за плащане на последната вноска от 23 200 евро, са
коригирани както следва: 5000 евро в срок до 28.05.2009 г. и остатъка от 18 200
евро - до 10.09.2009 г. Падежите на всяка част от последната вноска не са
обвързани с никакви условия относно степен на изграждане на процесния имот.
Съобразно разпоредбата на чл. 3
от процесния договор ответникът се задължава да изгради описания имот във вида
съгласно Приложение № 1 към договора ( което включва изграждане на обекта на
етап извършени и довършителни работи) в срок до 24 месеца от издаването на
строителна линия. Според чл. 4 от същия договор този срок се удължава със срока
на настъпилите форсмажорни обстоятелства.
Според чл. 17 от предварителния
договор, ищецът( купувач) може да развали договора, ако ответника (продавач)
виновно забави изпълнението с повече от 90 дни.
Представени от ищцовата страна са
три броя квитанции, които удостоверяват направено плащане в срок на сумите от
1000 евро на 26.02.2008 г., сумата от 23 200 евро на 26.02.2008 г. и
сумата от 5 000 евро на 28.05.2009 г. Наличието на извършени плащания в
срок не е спорно между страните по делото.
Не е спорно между страните и
съдът приема за установено, че последната вноска в размер на 18 200 евро не е платена от ищцата (купувач) и
към настоящия момент.
Представено по делото е
Удостоверение от Столична община район „Л.” с изх. № АГ-94-396 от 03.06.2009 г.
в уверение на това, че към 01.06.2009 г. процесният имот е бил на ниво на
строеж „ груб строеж” по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ без да са изпълнени
довършителните работи.
По делото е представен и Протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа от дата 22.02.2008 г.
По делото е представена
нотариална покана, връчена на 31.05.2010 г с рег.№ 1699/2010 г. т.1 №42 на
нотариус С.Ф. с рег.№ 508 и район на действие РС- гр. С., с която ищцата по
делото(купувач) е развалила процесния предварителен договор и е поканила
ответника (продавач) да и върне всички платени суми, вкл. платеният задатък в
двоен размер и неустойка за неизпълнение. Представено е и удостоверение от
същия нотариус, че ответника не се е явил да заплати претендираните с поканата
суми.
Други относими към предмета на
спора доказателства не са представени.
По делото е допусната и
неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от Ю.Х., чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на
експертизата мораторната лихва за забава върху главницата от 29 200,00
евро за периода от 31.05.2010 г., датата на която е връчена нотариалната покана
на ответника за разваляне на договора и за връщане на платеното във връзка с
него до 19.07.2010 г., датата на завеждане на исковата молба е в размер на
433,81 евро.
Видно от представените писмени
доказателства, ответникът е следвало, съобразно чл.3 от процесния договор и
Приложение № 1 към него да предаде на ищеца процесния имот на ниво строеж –
извършени довършителни работи в срок до 22.02.2010 г. или това са 24 месеца от
издаването на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа от дата 22.02.2008г.
Във връзка с горното ответникът
твърди, че срокът за предаване на имота всъщност е до 28.08.2010 г., тъй като
са настъпили форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в силни промени на
времето, непозволяващи да се осъществяват строителни работи. Поради това и на
основание чл.4 от процесния договор срокът за предаване на процесния имот на
ищеца автоматично се е удължил със срока в който са били налице посочените
обстоятелства или 90 дни.
По делото не са представени
доказателства, за наличието на посочените от ответника форсмажорни
обстоятелства, поради което съдът приема твърдението му за недоказано и че
срокът, в който ответникът (продавач) е трябвало да предаде на ищеца (купувач)
процесния имот е именно 22.02.2010 г.
От представените доказателства и
от твърденията на страните е видно, че всички вноски по договора са платени от
страна на ищеца с изключение на последната в размер на 18 200 евро, която
е следвало да бъде платена в срок до 10.09.2009 г. Към тази дата ответната
страна(продавач) е била изрядна по отношение на изпълнението на своите задължения
към ищцата, но въпреки това последната не е извършила дължимото плащане като не
са представени доказателства към този момент ответникът да не изпълнява свое
задължение по двустранен договор, което да даде основание ищцата да не
изпълнява своето. От единственото представено доказателство за състоянието на
строежа спрямо процесния имот е видно, че към 01.06.2009 г. процесния обект е
бил готов до степен „груб строеж”, но не са били извършените довършителни
работи.
Не е спорно между страните, че
ответникът (продавач) не е изразил готовност и намерение да изпълни
задължението си да изгради уговорения обект и да прехвърли правото строеж и
собствеността върху него в уговорения в договора срок- 22.02.2010 г. Същото се
потвърждава и от твърдението на самия ответник, изразено в отговора на исковата
молба, в което той излага, че е прекратил договора през месец февруари 2010 г.
Макар и недоказано в процеса това твърдение на ответника показва липса на
готовност да изпълни спрямо ищеца по делото и тъй като е израз на признаване на
факти, които не са в негова полза, съдът приема за установено, че към падежа на
задължението за предаване на недвижимия имот ответникът не е имал готовност да
изпълни и следователно също е станал неизправна страна по договора.
След изтичането на 90 дни от 22.02.2010 г., а именно на 31.05.2010 г.
ответникът е получил от ищеца нотариална покана, с която последният заявява, че
разваля договора и иска да му бъде върнато всичко дадено във връзка с този
договор вкл. неустойка за неизпълнение и задатък в двоен размер.
От правна страна:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, на които се
основава предявената искова претенция съдът намира, че е сезиран с един иск с
правно основание чл.55 ал.1 предл.
трето от ЗЗД и един иск с правно
основание чл. 93 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД:
За да бъде успешно проведен искът
по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, следва да бъдат установени фактите, релевантни
дасежно осъществяването на ФС на чл. 55 , ал.1, предл.3 от ЗЗД, а именно следва
да са налице кумулативно следните елементи: да има сключен валиден договор
между страните, въз основа на който да се е породило облигационно отношение и
във връзка с изпълнението на поетите задължения да е налице размяна на блага
между страните по отношението; правното отношение да е отпаднало на някакво
основание, което в случая касае разваляне на договора от една от страните.
Правнияj мир не търпи неоснователно разместване на блага, поради което с отпадането
на правното основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД предвижда да се възстанови
положението между бившите страни по облигационното отношение във вида, в който
то е било преди създаването на облигационната връзка като се върне всичко
дадено във връзка с отпадналото правно основание.
С оглед характера на неименувания
договор, който съставлява комбинация от два други двустранни договора, а именно
за изработка и предварителен договор за продажба на недвижим имот и с оглед
всички установени по делото факти, съдът приема, че неизпълнението на
задължението от страна на ищеца( купувач) и неизпълнението на задължението на
ответника (продавач) представляват отклонение от уговореното поведение по
договора за изработка, което влече след себе си и неизпълнение по
предварителния договор за прадажба на недвижим имот.
Договорът за изработка и
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, комбинирани от
страните в един договор наречен предварителен договор за изграждане и покупка
на недвижим имот, са двустранни договори и за тях важат общите правила за
разваляне на договор по чл. 87 от ЗЗД.
Същевременно спрямо договора за
изработка важат и специалните правила за разваляне визирани в чл. 262, ал.2 от ЗЗД както и в чл.265 от ЗЗД.
В съответствие с основното
правило на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да избират съдържанието на
договорите, които сключват и то има за тях силата на закон, стига да не
противоречи на императивни правни норми и на добрите нрави в самия договор
страните са предвидили в чл. 17, че ищецът(купувач) може да развали договора,
ако ответникът (продавач) виновни забави изпълнението на задължението си да
предаде процесния имот с повече от 90 дни като не е нужно да дава срок за
изпълнението. Тази клауза дава възможност на всяка от страните да развали
договора без да дава срок за изпълнение или да доказва липсата си на
интерес.Именно разпоредбата на чл. 17 от
договора урежда отношенията между страните в случай на виновно неизпълнение от
страна на ответника по делото ( продавач). В случая се касае до неизпълнение на
задълженията на ответника по договора за изработка, тъй като той не е изградил
уговорения обект в уговорения вид. Това води до неизпълнение и на задължението
по предварителния договор за покупко- продажба.
Същевременно е налице и
неизпълнение от страна на ответника, който също е неизправна страна по
договора, тъй като не престира уговорения резултат и не изразява готовност и
към момента да осъществи предаването на недвижимия имот.
С оглед изложеното е видно, че
към датата на разваляне на процесния
договор -31.05.2010 г. има две неизправни страни. Първо е изпаднала в забава
ищцата(купувач), която не е изпълнила задължението се да заплати уговореното
възнаграждение, след което в забава е изпаднала и ответната страна( продавач)
като не е изразила и не изразява готовност да изпълни задължението си да
изпълни задължението си. При това
положение всяка от страните може да иска разваляне на договора и двустранната
вина няма да пречи на нито една от страните да развали правнорелевантно
договора, тъй като той явно е нежелан и от двете страни. В резултат от това
никоя от страните не може да иска обезщетение, но всичко дадено по договора
следва да се върне, за да се възстанови положението във вида в който то е било
преди създаването на отношението( практика на ВС).
С оглед изложеното съдът приема,
че е налице хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД- имало е сключен валиден
договор межда страните по делото, който е бил правомерно развален от ищцовата
страна. Така всичко, което безспорно по делото се установи, че е дадено от ищцовата
страна по този договор, следва да и бъде върнато от ответната страна по спора и
затова предявеният иск по чл. 55, ал.1,предл.3 от ЗЗД следва да се уважи за
цялата предявена сума в размер 28 200 евро, представляваща сумата от
23 200 евро, платени при сключването на договора и 5 000 евро платени
на 28.05.2009 г., ведно със законовата лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата.
По предявения иск с правно
основание чл.93 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.93 от ЗЗД задатъкът служи за доказване, че е сключен договора и обезпечава неговото
изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка (в случая ищеца) не изпълни
задължението си по договора, другата страна може да се откаже от договора и да
задържи задатъка, а ако страната, която е взела задатъка не изпълни
задължението си по договора, то тя следва да върне получения задатък в двоен
размер.
Цитираната разпоредба е
неостонсима към спора. Тя дава специален ред за отказ от един договор, който
улеснява пътя за прекъсване на облигационната връзка между страните като дава
възможност да се избегне усложнения ред за неговото разваляне. В конкретния
случай нито една от страните не се е възползвала от посочения облекчен режим
като ищцата е избрала да защити правата си по пътя на развалянето на
двустранния договор, който ред е различен от предвидения в чл. 93 от ЗЗД.
Тъй като съдът прие по-горе, че
процесния договор е развален т.е. е налице отпаднало правно основание, и след
като дадената от страните правна квалификация не обвързва съда, съдът приема,
че сумата от 1000 евро, платена под формата на задатък по договора следва да се
върне на ищцата, тъй като съставлява платено по повод на отпаднало основание
съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД(практика на ВС), и то
именно в размера, в който е платена и претендирана от ищцата, а не в двоен
размер както би било по чл.93 ЗЗД, ведно със законовата лихва от датата на
разваляне на процесния договор – 31.05.2010 г.
По предявения акцесорен иск за
мораторна лихва от датата на разваляне на процесния договор -31.05.2010 г. до
датата на предявяване на исковата молба: съдът приема че претендирания размер
от 1 000 евро е завишен с оглед на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, според която мораторната лихва върху
главницата от 29 200 евро( представляваща сбора от сумите, платени като
възнаграждение по процесния договор и сумата платена като задатък по същия) е в
размер на 433,81 евро. Поради това съдът приема, че предявеният иск следва да
се уважи до размера от 433,81 евро, като следва да се отхвърли за останалата
част до пълния предявен размер от 1 000 евро.
С оглед изхода на делото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 650 деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 2318,34 лв., съставляваща държавна
такса, изчислена по валутен курс към 14.06.2010 г.
Водим от
горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „К.ТИ
Д.Б.Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.”,
бул. „В.” № 104 да заплати на И.П. Т., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Д.” № **, ет.*, ап.* чрез адв. Д. Б. – САК по иск с првано осн. чл.55 ал.1 предл. трето
от ЗЗД сумата от 28 200 евро, съставляваща платено възнаграждение по
Предварителен договор от 26.02.2008 г. за изграждане и покупка на недвижим имот
и Анекс към него от 28.05.2009 г. за следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №32
/стар ап. 36/ на шести жилищен етаж, който да бъде изграден не по-късно от 24
месеца от даване на строителната линия /22.02.2008 г./, в гр. С. СО-район „Л.",
кв. „О.-
ОСЪЖДА „К.ТИ
Д.Б.Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.”,
бул. „В.” № *** да заплати на И.П. Т., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Д.” № **, ет.*, ап.* чрез адв. Д. Б. – САК по иск с правно осн. чл. 55 ал.1 предл. трето
от ЗЗД сумата от 1 000 евро, платена като задатък по Предварителен договор
от 26.02.2008 г. за изграждане и покупка на недвижим имот и Анекс към него от
28.05.2009 г. за следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №32 /стар ап. 36/ на шести
жилищен етаж, който да бъде изграден не по-късно от 24 месеца от даване на
строителната линия /22.02.2008 г./, в гр. С. СО-район „Л.", кв. „О.-
ОСЪЖДА „К.ТИ
Д.Б.Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.”,
бул. „В.” № 104 да заплати на И.П. Т., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Д.” № **, ет.*, ап.* чрез адв. Д. Б. – САК сумата от 433,81 евро,
представляваща законова лихва върху сумата от 29 200 евро( сбор от сумата
от 28 200 евро, платено възнаграждение по Предварителен договор от
26.02.2008 г. за изграждане и покупка на недвижим имот и Анекс към него от
28.05.2009 г. и сумата от 1 000 евро задатък по описания договор) за периода от датата на разваляне на описания
договор – 31.05.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба-19.07.2010
г. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 1 000 евро като
неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА „К.ТИ
Д.Б.Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.”,
бул. „В.” № *** да заплати на И.П. Т., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Д.” № **, ет.*, ап.* чрез адв. Д. Б. – САК сумата от 650 лева,
сторени деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 2318,34 лв., съставляваща държавна такса,
изчислена по валутен курс към 14.06.2010г. на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: