Р Е Ш Е Н И Е
№
71
гр.
Велико Търново, 15.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 688/2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Административното
дело е образувано по жалба от „Фаворит – 98“ ООД, гр. Велико Търново, чрез ***И.Н.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
316-ФК/21.10.2020 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект, стопанисват от
оспорващия и представляващ фурна за производство за хляб
и хлебни изделия, находящ се в гр. Русе и забрана на достъпа до него за срок от
14 дни, на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, поради постановяването й
при съществени процесуални нарушения допуснати от контролния орган при преценка
на доказателствения материал и неправилно установена фактическа обстановка,
което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Дружеството оспорва
нарушението, за преустановяване на което е приложена процесната мярка, като
твърди, че плащане в брой не е получено от разносвача на стоката и за търговеца
не възникнало задължение да издаде касова бележка. Същевременно твърди, че
шофьорът, закарал хляба, за продажбата на който не е издадена касова бележка,
не е предоставил данни на търговеца за това на кой да се издаде фактура и сделките
са отчетени като свободни продажби, като за тях е начислен ДДС и не са
произтекли никакви вреди за фиска. Счита, че дори да е извършено такова нарушение,
то същото следва да се квалифицира като такова на чл. 25, ал. 2 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, а не както е констатирал ответникът – на чл. 25, ал. 1 от
същата Наредба. Оспорва и продължителността на срока на прилагане на ПАМ, като
счита, че той не е съобразен с вида и предназначението на обекта и липсата на каквито
и да е вредни последици за фиска, предвид начисляването на ДДС за същите стоки
на друго основание.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява. С писмена молба е поискана СИЕ, но искането
е оттеглено и същата е заличена от съда, след като дружеството е платило
наложената му имуществена санкция за същото нарушение и процесната ПАМ е
прекратена по реда на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС.
С писмено становище по
съществото на спора страната моли да се отмени мярката и да й се присъдят
направените разноски.
Ответната страна – Началникът
сектор „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП се
представлява от ***.Ст., който оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорената заповед. Счита, че събраните доказателства установяват
извършването на твърдяното нарушение, като намира за неоснователно възражението
за извършване на разносна търговия, доколкото липсва предварителна заявка, каквато
законът изисква при разноса. Намира за доказано плащането в брой от събраните
писмени обяснения от получателя на стоката, като определеният срок за прилагане
на ПАМ намира за пропорционален на нарушението и в тази връзка сочи, че в
процеса на проверката е било установено и друго нарушение. Претендира
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
На 01.10.2020 г. в 14:00 часа е извършена проверка на обект-фурна за
производство на хляб и хлебни изделия, находящ се в гр. Русе, бул. Трети март
№38, която е документирана с Протокол за извършена проверка по обр. Кд78 сер.
АА №0385780/01.10.2020 г. В рамките на тази проверка са изискани допълнителни
документи от задълженото лице, които са представени с вх. №24448/06.10.2020 г. С
Протокол по обр. Кд73 сер. АА № 1485934/19.10.2020г. са приобщени
доказателства, свързани с фирма „Фаворит 98" ООД, а именно: 1. Обяснения
от лицето Кр.С.Д.на длъжност продавач - консултант във фирма „Манджарови
Груп" ЕООД; 2. Стокова разписка от 03.06. с доставчик „Фаворит – 98“ ООД и
3. Стокова разписка от 05.06. с доставчик „Фаворит – 98“ ООД.
Въз основа на тези
доказателства ответникът е приел, че на 03.06.2020 г. и 05.06.2020 г. търговецът
„Фаворит – 98“ ООД е извършил доставка на хляб и хлебни изделия в с. Широково с
получател „Манджарови Груп“ ЕООД на стоки, за които е платено в брой, но не са
издадени касови бележки – съответно, съгласно стокова разписка от 03.06.2020 г.
е доставена и платена стока на стойност 51,10 лева, а съгласно стокова разписка
от 05.06.2020 г. – такава на стойност 64,00 лева. Фактът на плащането е счетен
за доказан от писмените обяснения от лицето Кр.С.Д., който изрично е потвърдил
както получаването на стоките, така и плащането им в брой.
Че фискални бонове
са издадени не се е твърдяло изобщо, като при извършена проверка обекта на
място на 01.10.2020 г. са изведени КЛЕН от двете налични по време на проверката
фискални устройства: ФУ модел DATECS DP-25 с ИН на ФУ DT522430 и ИН на ФП 02522430 и ФУ модел DATECS DP-25 с ИН на ФУ DT522424 и
ИН на ФП 02522424, като от тези показания се установява, че на 03.06. и
05.06.2020 г. няма регистрирани такива суми за извършените плащания.
Съгласно депозираните
от счетоводителя на жалбоподателя А.С.Я.писмени обяснения работният процес в
предприятието се осъществява като от предходния ден част от фирмите подават
заявка към служител експедиция, който ги подава към производство, а останалите
магазини не подават предварителна заявка, но шофьорите имат определен маршрут,
по който пътуват ежедневно с натоварената по тяхна преценка произведена
продукция, която разнасят на място. Въз основа на продадената продукция се
издават стокови разписки, а за всички продажби за деня се издават фактури.
Плащанията за деня се отнасят за продажбите от предходен ден с плащане в
текущия. Шофьорът носи фактурата на клиента и клиентът плаща, след което
шофьорът отчита парите в касата и му се пуска касов бон. На следващия ден носи
касовия бон на обекта и носи фактурата за предната доставка. Неплатените обекти
на клиентите се издава фактура по банков път, оставя се на клиента който плаща
в брой и му се издава касов бон след постъпване на парите в касата. Има
инцидентни продажби на момента се пише фактура н се плаша в брой и се чуква
касов бон на момента.
С оглед така установените
при проверката обстоятелства е издадена и процесната Заповед за налагане на ПАМ
№ 316-ФК/21.10.2020 г. от ответника, с която за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. (Наредбата) на жалбоподателя
е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за
срок от 14 дни на основание чл. 186 от ЗДДС.
Заповедта е връчена
на 27.10.2020 г. на дружеството и недоволно от нея то е оспорило приложената с
нея ПАМ пред настоящия съд с жалба, подадена на 03.11.2020 г. и въз основа на
нея е образувано това дело.
Като писмени
доказателства по делото са приети материалите съдържащи се в административната
преписка вх. № 3705/05.10.2020 г. по делото, изпратена от ТД на НАП - Велико
Търново.
Жалбоподателят, от
своя страна, е представил касови бонове за суми от 03-06.06.2020 г.,
хронологичен опис на продажби за м. 06.2020 г., Справка за регистрирани
свободни продажби за 03 и 05.06.2020 г. и Дневник на продажбите за месец юни
2020 г., които са оспорени от ответника като нередовни счетоводни документи, предвид
липсата на информация за техния съставител и неговото служебно качество.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разпоредбата на чл. 186, ал.
4 от ЗДДС предвижда, че заповедта, с която се налага ПАМ по чл. 186,
ал. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на това препращане
приложение намира текста на чл. 148 от АПК, според който административният акт може да се оспори пред съда
и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред,
освен ако в този кодекс
или в специален закон е предвидено друго. Доколкото по отношение на заповедта,
с която се налага ПАМ не е предвидено задължително обжалване пред
по-горестоящия административен орган, то последното не се явява задължителна
предпоставка за съдебно обжалване, а зависи от волята на адресата на акта по
кой ред да защити права си. В този смисъл Определение № 370 от 10.01.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 14865/2018 г., VIII о.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване
в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ №
316-ФК/21.10.2020 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект, стопанисват от
оспорващия представляващ фурна за проиводство за хляб и хлебни изделия, находящ
се в гр. Русе и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал.
3, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по
приходите и на основание заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 115 от делото) на
изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите
реквизити, което го прави валиден.
Заповедта е издадена
в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за
постановяването й. Неоснователни са наведените от оспорващото дружество
възражения, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви, в
нарушение на чл. 59, ал. 2
от АПК. В заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание
на приетите за установени от административния орган факти и посочване на
правното основание за налагането на принудителните мерки. Възражението за
неправилна правна квалификация на деянието и изобщо съответствието на
изложените от административния орган мотиви с установените в производството
факти, не касае формалната, а материалната законосъобразност на акта.
В хода на
административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията
си по чл. 26 и сл.
от АПК, като са извършили проверката си с посещение на място, в
присъствието и на представители на жалбоподателя, на който е предоставена
възможност да ангажира допълнителни доказателства. Същите са довели до знанието
на данъчния субект установените факти и предприетите въз основа на тях последващи
действия.
Не се откриват
пороци, засягащи материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал.
1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от негов пълномощник.
В нормата на чл. 118, ал.
1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал.
1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се
издава при извършване на плащането, а според чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/
2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми.
Съгласно ал. 2 при
разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3
и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при
плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална
касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган налага на
търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Всъщност без
значение вида на търговията - директна или разносна, касова бележка трябва да
бъде издадена. Единствено разлика има в момента, в който следва да се издаде тя.
В общия случай, фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането, което е логично, тъй като няма как без плащане да е известна сумата,
за която да се издаде касовата бележка. При разносна търговия - касовата
бележка се издава дори предварително – преди получаване на плащането, като това
е възможно предвид механизма на тази търговия, който изисква предварителна
заявка. Съгласно т. 1 от ДР на Наредбата, „разносна търговия“ е продажба на
стоки или услуги извън търговския обект по
предварителна заявка. На база тази заявка за търговеца е ясна заявената
стока, като вид и количество и съответно – предварително са знае какво ще е плащането.
За това според чл. 25, ал. 2 от Наредбата, при разносната търговия касовата
бележка се издава от търговеца предварително и се предава на разносвача, който
от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен ако самият разносвач
не е снабден с подвижно фискално устройство.
В този смисъл, дори
и да се приеме твърдението, че в случая се е осъществявала разносна търговия,
то това не само, че не освобождава жалбоподателя от задължението за издаване на
касова бележка, но дори налага издаването й предварително – за сумата на цената
на предварително заявената стока.
Но, в случая в хода на
проверката не са събрани никакви доказателства за изготвена заявка от „Маджаров
Груп“ ЕООД за конкретните доставки на стоки, нито такава заявка е представена
било на контролните органи, било на съда. След като е така, извършената
търговия не е разносна по смисъла на закона и за доставените стоки се е дължало
издаване на касови бележки по общия ред на чл. 25, ал. 1 от Наредбата – при
самото плащане, както е посочено от ответника в осопрваната заповед.
Съдът намира и плащането
в брой за доказано. Първо, то е посочено като факт от платеца в писмените му
обяснения, които не са опровергани от ответника (а и не са оспорени). На второ
място, всъщност плащането не са спори от жалбоподателя, който представя в
съдебно заседание справка за регистрирани свободни продажби и касови бонове по
суми, които сам жалбоподателят признава, че включват процесните две доставки и получените
за тях средства. След като това е така съдът намира, че логически се налага
като единствено възможен извода, че плащане всъщност е извършено, но не е своевременно и по реда на закона отчетено.
Въпросът е дали за
тези плащания са издадени касови бележки. Касовата бележка (фискалния бон) е
първичен счетоводен документ, който се издава задължително за всяко отделно
плащане в брой при доставка на стока или услуга, независимо дали за тази
доставка е издадена фактура. Такива касови бележки (фискални бонове) както в
хода на проверката, така и по делото такива няма. По делото всъщност се представят
от жалбоподателя с молба вх. № 118/12.01.2021 г. касови бонове, които се
твърди, че са относими към процесните доставки. Касовите бонове обаче не
представляват официален документ, а само някаква оперативна бележка. Съставянето
на такива не може да замести касовите бележки.
След като това е така,
в настоящия случай нарушенията са установени по безспорен начин от контролните
органи. Само по себе си установяването на нарушенията е достатъчно условие
органът по приходите да приложи ПАМ и последният не разполага с други
юридически равностойни варианти, поради което преценката относно обществената
значимост на административното нарушение, включително поредността му и
причиняването или не на щети на фиска, е направена от законодателя, а не е
предоставена на органа по приходите. При описаните по-горе факти са налице
предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал.
1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. След като е констатирано нарушение на реда за отчитане на
продажбите в търговския обект, органът по приходите по чл. 186, ал.
3 от ЗДДС следва да наложи предвидената в закона принудителна административна
мярка или не.
Единствената
преценка, която следва да извърши административният орган при налагането на ПАМ
от вида на процесната, е тази по отношение на срока на ПАМ и такава е била
направена от органа с оглед вида на извършеното нарушение. Видно от самата
заповед, за мотивиране на четиринадесетдневния срок са съобразени вида и обема
на упражняваната в обекта търговска дейност, както и важния държавен интерес,
който се охранява. Направено е заключение, че е налице възможност за
реализиране на значителни обороти, а оттам и приходи за задълженото лице.
Неотразяването на продажби/плащания и неиздаването на фискален касов бон
накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика, като причинява
значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проследени
извършените в обекта продажби, което води до неправилно определяне на
реализираната печалба. Налице е висока степен на обществена опасност,
произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение
във времето. Нарушенията, които дори са две – на 03 и на 05.06., касаят
отчетността, което води до укриване на приходи, а спазването на стриктна
финансова и бюджетна дисциплина е важно условие за защита на обществения
интерес. С неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал.
1 от ЗДДС фискална касова бележка за извършена в търговския обект
продажба при всички положения е нарушена фискалната политика на държавата. При
определяне на срока в размер на средно допустимия са съобразени изтъкнати
всички релевантни факти и обстоятелства – естеството на дейността, създадената
цялостна организация на работа и отчетност в обекта и факта, че нарушението не
е изолиран случай. В тази връзка не следва да се подценява обстоятелството, че
констатираните нарушения реално са две, а освен тях и налице и друго – трето, въпреки
че отношение към наложената ПАМ имат само двата случая на неиздаването на касова
бележка. Третото нарушение касае нерегистрирането на промени в касовата
наличност, което води до разлика между наличните и документираните средства, а
всяка разлика препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата
наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за
съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня,
както и средствата, които постъпват в или излизат от касата във връзка с
извършени разплащания с други търговци. Нарушението е формално, като за
съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни последици. Разпоредбата
на чл. 33 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се намира в глава четвърта „Издаване
на документ за продажба чрез фискално устройство“ и регламентира отчетността на
паричните потоци от дейността на съответните задължени лица и тяхното
регистриране. В алинея първа от цитираната разпоредба е въведено общото
задължение за съответните лица по чл. 3 от Наредбата извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата) на ФУ да бъде регистрирана във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми, т. е.
задължението е промяната в касовата наличност (независимо дали положителна или
отрицателна), да бъде отразена чрез фискалната памет на фискалното устройство,
ако има работещо такова в съответния търговски обект, а не по някакъв друг
начин. В конкретния случай това изискване не е съобразено, като е установена
разлика, като фактическата касова наличност е била по-малка от отчетената като
реализирана във фискалното устройство. Еднозначно е установено, че търговецът
не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 година. Констатираната разлика между
наличността на парични средства според данните от ФУ и фактическата такава в
касата на обекта няма пряко отношение към налагането на ПАМ, а нарушението по чл. 33, ал. 1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не е основание за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е сред основанията, посочени в чл. 186, ал.
1 и ал. 2 от ЗДДС.
Въпросната констатация обаче се явява подкрепяща тезата на органа по приходите
относно възможността за многократно проявление на установеното нарушение във
времето, а от там и определената продължителност на наложената ПАМ. Подобна
разлика е индиция за създадена организация на работа, която не позволява
нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. В този смисъл
Решение № 4615 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 969/2020 г., I о., Решение
№ 34 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2019 г., VIII о.
Неиздаването на
фискален бон е самостоятелно и достатъчно основание за прилагане на законовата
разпоредба на чл. 186, ал.
1 от ЗДДС. Мотивиран и фактически обоснован от конкретните обективни
данни е изводът, че е извършено нарушение (дори две) и нарушителят може да
извърши друго такова. Изложеното обосновава нуждата от прилагането на ПАМ като
при отчитане на индивидуалните специфики на търговския обект и населеното
място, определеният срок от 14 дни при допустими до 30 дни се явява съразмерен.
Съдът приема, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана
за достъп до него за същия срок по чл. 187, ал.
1 от ЗДД, отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с
целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен и съобразен с
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК
и целта на закона. Негативните последици от налагането на ПАМ върху
жалбоподателя са резултат от собственото му поведение, изразяващо се в неиздаването
на фискален бон за извършена продажба. Съгласно нормата на чл. 186, ал.
1 от ЗДДС принудителната мярка се прилага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. Такова е и трайно възприетото в съдебната
практика становище, че образуваното във връзка с извършено нарушение
административнонаказателно производство, е ирелевантно за издаването на заповед
като процесната. Касае се за две различни производства, които се развиват
независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален ред – АПК
и ЗАНН, и носят различни последици предвид заложените им цели. Имуществената
санкция, наложена с наказателно постановление, има санкционен характер и по
аргумент от чл. 12 от ЗАНН цели да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Същевременно, според чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
Заповедта е издадена
и в съответствие с целта на закона, а именно предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на
регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна
система. В този смисъл е Решение № 755 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9649/2018 г., Решение № 9497 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2020 г.,
I о. Видно от изложените в нея мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина
на извършване на дейността в търговския обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността, а индиректният – недопускане на вреда за фиска. В случая
се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка
„запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна
цел, доколкото към момента на постановяването й търговецът не е преустановил
дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и
на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за прието плащане. В
случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на
държавния бюджет, правилно отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е
взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил
14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, административният
орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна
самостоятелност, тъй като срокът от 14 дни е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта,
както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността от търговеца.
По изложените мотиви
съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалните разпоредби и
целта на закона, поради което по отношение на нея не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото
искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност
на делото, размерът на възнаграждението следва да е претендираният от 200 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Велико Търново, Четвърти състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фаворит – 98“ ООД, гр. Велико
Търново против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
316-ФК/21.10.2020 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Фаворит – 98“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. Сан Стефано № 32, с ЕИК *********,
представлявано от м.и.м. да плати на Национална агенция за приходите – гр.
София разноски за настоящето дело в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: