Р Е Ш
Е Н И Е
№ 345/02.07.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и девети юни
две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Д*** и
с участието на прокурора А***
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 289/2018 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 166/10.05.2018 г., постановено по АНД № 392/2018 г.по описа на
РС Монтана, е потвърдено наказателно постановление № 18-0996-000129/13.02.2018
г. на началник сектор към ОД на МВР
Монтана, сектор „Пътна полиция” Монтана, с което на Г.И.А. ***, за нарушение
на чл.25, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, прц2 от ЗДвП е наложено
административно наказание”глоба” в размер на 10 лева.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от административнонаказания, с искане да бъде отменено решението на
въззивния съд, като „..неправилно и незаконосъобразно поради противоречие както
с материалния закон, така и поради неправилно тълкуване на събраните по делото
доказателства..” В касационната жалба и в
с.з. се излагат доводи за незаконосъобразно решение на въззивния съд, поради
което моли съда да отмени решението на
РС Монтана, с което е потвърдено издаденото НП.
Административнонаказващият орган, чрез юрк.Димитрова изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно.
Административен съд Монтана, като взе предвид събраните
по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания
в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е
правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или
съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Административното наказание е
наложено на жалбоподателя, за това, че „на кръстовище с кръгово движение и на път с
две ленти за двежение в едната посока, водъчът се двежи в лявата пътна лента и
предприема маневра”престрояване” в дясната, не пропуска движещото се в дясната
пътна лента в същата посока МПС ..и го блъска, с което реализира ПТП с
материални щети..”. Същият е подписал АУАН без възражения, като впоследствие в
хода на административнонаказателното производство твърди, че не е нарушил
правилата за движение и оспорва констатациите в АУАН и съставения протокол за
ПТП, но от събраните и обсъдени доказателства въззивният съд е достигнал до
извода, че правилно е установена фактическата обстановка и правилно е
санкциониран водачът на МПС, тъй като всички твърдения на оспорващия, че не е
нарушил разпоредбите на ЗДвП не се
подкрепят от събраните в производството доказателства.
Въззивният съд е положил усилия с цел да
установи фактите по делото, разпитал е всички посочени свидетели. Съдът като
обсъдил всички факти и обстоятелства,
касаещи производството, е приел за установено, че административнонаказаното
лице е управлявало МПС на 29.01.2018 г. в 16.30часа, като предприел маневра
”престрояване” от лява в дясна пътна лента не е пропуснал движещото се в
дясната лента МПС. Съдът като съпоставил и
обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и въз основа
на тях е постановил своето решение. Предвид което изложеното в касационната
жалба относно „противоречие с материалния закон и неправилно тълкуване на
събраните доказателства” не се подкрепят от събраните доказателства и се
споделят от настоящата инстанция. По разбиране и на настоящия състав безспорно
е установено, че административнонаказаният е управлявал МПС, като е предприел маневра
”престрояване” от лява в дясна пътна лента
без да пропусне движещото се в
дясната лента МПС, поради което е реализирано ПТП. В производството е установено, че същият не е
възразил нито при съставянето на протокол за ПТП, нито при съставяне на АУАН. В
подадената жалба той е изложил своята защитна теза, за която обаче не са
събрани доказателства в производството. Съдът е обсъдил събраните доказателства
и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, предвид което съответно
правилно е потвърдил наложеното наказание.
Фактическата обстановка е установена от събраните по делото доказателства,
очевидно става дума за опит да бъде оспорено установено административно
нарушение. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и установено административно нарушение. Основните
възражения на жалбоподателя, „ за
неправилно приложение на материалния
закон и неправилно тълкуване на събраните в производството доказателства..”, не
намират опора в събраните доказателства в административнонаказателното
производство. Въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правилно е постановил, че при тези
обстоятелства не може да се приемат
твърдените нарушения на закона, т.к. безспорно е установено извършеното
нарушение. Изложената защитна теза не може да промени фактите, подкрепени от събраните в административнонаказателното
производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства,
които безспорно сочат на извършено административно нарушение. Административнонаказаният
едва в жалбата е направил възражения, но същите имат изцяло защитна теза и са
в противоречие с останалите
доказателства.
Всички събрани в
административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени
от РС Монтана, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и
същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в
подкрепа на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са
изложени твърдения, които не намират опора в събраните в производството
доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации,
предвид което само твърдението на административнонаказаното лице, не може да бъде прието като основание за
отмяна на постановеното решение на РС Монтана.
При тези доказателства, правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, което е потвърдено
правилно от РС Монтана.
Налице са безспорно установени нарушение, нарушител и неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя.
Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице
извършено административно нарушение, то наказателното постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Поради което и атакуваното решение следва
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно постановено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166/10.05.2018 г. на РС Монтана, постановено по АНД
№ 392/2018 г. по описа на с.съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: