№ 1354
гр. **** , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20203100102150 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът Потребителна кооперация „Напредък“, гр. **** твърди,
че е собственик на ПИ № 10135.3515.467 по КК на гр. ****, с площ от 2134 кв.м., при
граници: ПИ с №№ 10135.3515.478, 10135.3515.465, 10135.3515.466 по силата на закона,
съгласно § 26 от ПЗР на ЗК и чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм./, като прилежащ терен към
изградената от ПК със собствени средства до 13.07.1991 г. в имота сграда със ЗП от 1386
кв.м., представляваща „Супермаркет № 7“ и в евентуалност по давност чрез владение,
упражнявано в периода от 1986 г. до 17.08.2020 г. Отправеното до съда искане е да бъде
признато за установено спрямо община ****, че Потребителна кооперация „Напредък“, гр.
**** е собственик на гореописания имот. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът община **** депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Признават се фактите, че с определение от
24.06.1949 г. на Варненския околийски съд е вписана промяна в представляващите на
„Наркооп“ – народна потребителна кооперация, с решение № 6-39/27.03.1986 г. на ИК на
ОНС-**** е променено наименованието на РПК “Наркооп“ в Потребителна кооперация
„Напредък“, гр. ****, както и правоприемството на ищеца от РПК “Наркооп“. Не е спорно
също, че върху държавна земя, за която е съставен АДС № 12272/24.12.1974 г. е извършено
до 13.07.1991 г. застрояване от ищеца със свои средства на супермаркет и същия
принадлежи на ПК. Твърди се, че ПИ № 10135.3515.467 по КК на гр. **** е собственост на
община **** по силата на § 7, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗОС, за което е
съставен АЧОС № 10351/17.12.2019 г. Оспорва се, че процесният имот има характера на
прилежаща площ към собствената на ищеца сграда. Твърди се, че в имота е налице
1
ситуирана сграда с идентификатор № 10135.3515.467.2 по КК на гр. **** – трафопост,
собственост на „Електроразпределение Север“ АД. Оспорва се евентуалното придобивно
основание върху имота въз основа на давностно владение, поради съществуващият
мораториум за придобиване по давност на имоти – частна общинска собственост до
31.12.2022 г. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С КНА № 76, том Х, дело 6869/16.05.1997 г. /лист 7/ Потребителна кооперация
„Напредък“, гр. **** е призната за собственик на магазин за хранителни стоки със ЗП от 992
кв.м., състоящ се от търговска зала, складови площи, коридор, тоялет, бани, канцеларии,
битовка, стая за персонал, абонатна станция, вентилаторно помещение, покрит склад за
амбалаж и бетонова рампа, ведно с правото на строеж върху държавно дворно място,
съставляващо парцел ІІ, кв. 38, 16-ти микрорайон по плана на града с площ от 2100 кв.м.
Представени са АДС № 2271/22.08.1994 г., договор от 01.12.1986 г., сключен между
ГУСВ – София и ПК „Напредък“, споразумителен протокол от 07.07.1986 г. между ГУСВ
поделение 62180 – ****, СДИСС и Наркооп – ****; Протокол № 54/21.08.1985 г. за
определяне строителна линия и ниво за строеж на Супермаркет в ж.к. „Лазур“; Протокол на
приемателна комисия на обект „Супермаркет“ КООП № 7 в к-с „Лазур“; Заповед на
началника на строителни войски № 533/30.05.1988 г., с която е заповядано поделение 62180
– **** да предаде на ПК „Напредък“ – **** обект към комплекс „Лазур“; Акт за узаконяване
№ 27/10.09.2004 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 4/31.01.2005
г. /листи 9 – 25/.
От представените съдебни книжа и решение на ИК на ОНС – **** /листи 31 – 34/ се
установява, че РПК „Наркооп“ – **** се преименува на ПК „Напредък“.
Представено е извлечение от сметка 203 „Сгради“, заведена в счетоводния баланс на
ПК „Напредък“ към 31.07.2020 г., в която е отразен Супермаркет № 4 /лист 35/.
Със Заповед № ДИ-19-7703-94/01.08.2019 г. на Областния управител на област ****
/листи 77 и 78/ е наредено отписването от актовите книги за недвижими имоти – частна
държавна собственост ПИ № 10135.3515.467 по КК на гр. **** с площ от 2134 кв.м.
Представен е АЧОС № 10351/17.12.2019 г. /лист 144/ за ПИ № 10135.3515.467 по КК
на гр. **** с площ от 2134 кв.м.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /листи 260 –
266/, кредитирано като обективно и компетентно дадено и от разясненията на експерта в с.з.
се установява, че към 09.11.1999 г. имотът попада в строителните граници на гр. ****,
урбанизирана територия със статут на населено място. Отреждането е за Супермаркет –
2
Обществено хранене, съгласно действащ РП на 16-ти м.р. ****, одобрен със Заповед № Г-
34/23.09.1992 г. Регулационният план, одобрен със Заповед № Г-34/23.09.1992 г., изработен
върху кадастралната основа от 1990 г., в който е отразен имот с пл. № 251 – супермаркет с
отреждане по регулация – парцел ІІ-супермаркет, обществено хранене в кв. 38. Площта на
УПИ № ІІ-супермаркет, обществено хранене в кв. 38 е 2100 кв.м. По КК имотът е отразен с
идентификатор № 10135.3515.467 и е с площ от 2134 кв.м., като начинът на трайно ползване
е – За друг обществен обект, комплекс, в който са отразени следните сгради:
10135.3515.467.1 със ЗП 989 кв.м. – Сграда за търговия; 10135.3515.467.2 със ЗП 32 кв.м. –
Сграда за енергопроизводство; 10135.3515.467.3 със ЗП 51 кв.м. – Складова база, склад;
10135.3515.467.4 със ЗП 25 кв.м. – Сграда за обществено хранене. Налице е идентичност
между имотът описав в АЧОС и имотът описан в КНА № 76/1997 г. Разликата в площите се
дължи на обстоятелството, че в КНА площта е определена по регулация, а в АЧОС по КК.
Има противоречие между границите на имота по регулация и границите на имота по КК –
не съвпадат. Налице е грешка при нанасянето на регулацията в КК, като границите по
регулация и КК трябва да съвпадат.
По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му за упражнявано давностно
владение, са разпитани свидетелите **** /без родство и дела със страните/ и **** /служител
на ищеца/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е
възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това
ответникът следва да докаже фактите, които изключват това право. За ищеца е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, предвид издаденият
АЧОС № 10351/17.12.2019 г. за процесния имот и направеното оспорване на иска от община
****.
Твърди се, че Потребителна кооперация „Напредък“, гр. **** е собственик на ПИ №
10135.3515.467 по КК на гр. ****, с площ от 2134 кв.м., при граници: ПИ с №№
10135.3515.478, 10135.3515.465, 10135.3515.466 по силата на закона, съгласно § 26 от ПЗР
на ЗК и чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм./, като прилежащ терен към изградената от ПК със собствени
средства до 13.07.1991 г. в имота сграда със ЗП от 989 кв.м., представляваща „Супермаркет
№ 7“ и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1986 г. до
17.08.2020 г.
3
Съобразно § 26 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
кооперациите, кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със
свои средства до 13 юли 1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и
прилежащите към тях терени пред държавата или общината. Искането се предявява пред
съответния областен управител или кмет на община в срок до 31 декември 2007 г. При
наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владение на
кооперацията или на кооперативния съюз. Прието е за безспорно установено между
страните, че е налице правоприемство между ищеца и РПК “Наркооп“, както и че върху
държавна земя, за която е съставен АДС № 12272/24.12.1974 г. е извършено до 13.07.1991 г.
застрояване от ищеца със собствени средства на супермаркет и същият е негова
собственост.
Видно е от писмо от 12.11.2007 г. /лист 82/ и последвалата кореспонденция, че е
направеното в срок от страна на ищеца искане за описване на имота от актовите книги, като
такова е направено със Заповед № Заповед № ДИ-19-7703-94/01.08.2019 г. на Областния
управител на област ****, но с оглед съставянето на АЧОС № 10351/17.12.2019 г.
Установените по–горе обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от
ЗОС /Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. отм. ДВ, бр. 101/2004 г./, чиято
разпоредба предвижда, че "не са общинска собственост сградите и постройките на
кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е
извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен".
С тази разпоредба посочените в нея обекти /сгради, постройки, прилежащ терен/ се
изключват от обхвата на общинската собственост и стават собственост на кооперативните
организации. Придобиването става по силата на самия закон, от датата на влизането му в
сила, тъй като не е предвидено провеждането на нарочно административно производство.
Отмяната на посочената разпоредба от ЗОС /ДВ бр-. 101/2004 г./ няма обратно действие и не
може да се отрази на вече придобитото по силата на закона право на собственост от
кооперативните организации. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм./ има реституционен
характер, поради което нейната отмяна през 2004 г. не води до загубване правото на
собственост върху прилежащите терени. Запазването на тези права се потвърждава и с
разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК.
Не са въведени и условия за законност на строежа - наличие на строителни книжа,
разрешения и др., изискуеми за всяка постройка. Систематичното място на разпоредбата
навежда на извод за изключване на изградените от кооперативните организации постройки
и прилежащия им терен от кръга както на частната, така и на публичната общинска
собственост. Както е видно, според законовия текст, няма функционална връзка между
придобиването на собственост от страна на кооперациите и вида на общинската собственост
- т. е. изводът е, че независимо в какъв имот е изградена постройката на кооперацията, тя
става нейна ex lеge в резултат от влизане в сила на закона.
4
Съдебната практика последователно према, че по силата на закона обектите изброени
в чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм./ стават собственост на кооперативната организация, с чиито
средства са изградени сградите. При преобразуване на кооперативните организации право
на собственост се придобива от организацията - правоприемник, в чийто баланс е включена
сградата към момента на влизане в сила на закона /решение № 255/10 по гр. д. № 89/2009 г.
на ВКС, I г. о/, което в настоящия случай не се спори, че е Потребителна кооперация
„Напредък“, гр. ****.
Приема се, че в хипотезата на чл. 2, ал. 3 отм. ЗОС /отм./ теренът няма самостоятелно,
а обслужващо предназначение и следва собствеността на построените върху него сгради
/решение № 925/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2008 г., I г. о./. Цитираната практика
налага извод, че нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./; изключва правната възможност, при
наличие на посочените в нея предпоставки - когато има извършено до 13.07.1991 г.
строителство на сгради от кооперативна организация, със собствени средства, какъвто
безспорно е настоящият случай, прилежащият терен, необходим за обслужване на сградите -
кооперативна собственост, да запази статута си на държавна или общинска собственост
/решение № 180/07.03.2018 г. по д. № 315/2017 г. на ВКС, І г. о./.
Наред с това следва да се посочи, че ответната страна не оспорва правото на
собственост на ищеца върху описаната в КНА № 76, том Х, дело 6869/16.05.1997 г. сграда и
въпроса за принадлежността на това право. В случая основният спор по делото е относно
съдържанието, което законът влага в понятието "прилежащ терен" - т. е. за обхвата на
правото на собственост на кооперацията по отношение на земята, върху която е построен
процесният търговски обект. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 22,
ал. 7 от ЗУТ, който от своя страна препраща към Наредба № 7/2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като не се
касае за преструктуриране на жилищни комплекси и урегулиране на нови поземлени имоти
в тях. От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено се установява, че към 09.11.1999 г. имотът попада в строителните
граници на гр. ****, урбанизирана територия със статут на населено място. Отреждането е
за Супермаркет – Обществено хранене, съгласно действащ РП на 16-ти м.р. ****, одобрен
със Заповед № Г-34/23.09.1992 г. Регулационният план, одобрен със Заповед № Г-
34/23.09.1992 г., изработен върху кадастралната основа от 1990 г., в който е отразен имот с
пл. № 251 – супермаркет с отреждане по регулация – парцел ІІ-супермаркет, обществено
хранене в кв. 38. Площта на УПИ № ІІ-супермаркет, обществено хранене в кв. 38 е 2100
кв.м. Т.е. с РП от 1992 г. е определено, че целият терен с площ от 2100 кв.м. е прилежаща
площ на изградения Супермаркет, поради което се явява собственост на ищеца по силата на
закона, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм./. Собственост на Потребителната кооперация обаче
е теренът, така както е отреден с РП, а не както е отразен в КК. Според СТЕ има
противоречие между границите на имота по регулация и границите на имота по КК, те не
съвпадат изцяло. Налице е грешка при нанасянето на регулацията в КК, като границите по
5
регулация и КК трябва да съвпадат. Отделно от това, следва да се има предвид, че към 1996
година, когато влиза в сила Закона за общинската собственост, процесният търговски обект
вече е разположен в УПИ и следователно, по силата на закона собственост на ищцовата
кооперация се счита не само постройката, но и прилежащия към него момент терен в
рамките на урегулирания поземлен имот. Обстоятелството, че в имота е налице сграда –
трафопост, собственост на трето лице е ирелевантно за правата придобити от ищеца върху
земята.
С оглед изложеното искът на ПК „Напредък“ против община **** с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен само за реална част от ПИ №
10135.3515.467 по КК на гр. ****, заключена между точките А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, по
скицата на вещото лице на лист 266 от делото, която приподписана от съда, представлява
неразделна част от решението, при граници на частта: ПИ № 10135.3515.478, ПИ №
10135.3515.466 и останалата част от ПИ № 10135.3515.467. За реалните части, повдигнати в
сини вълнички искът се явява неоснователен, тъй като площта е извън регулационните
линии на УПИ № ІІ- супермаркет, обществено хранене, съобразно РП от 1992 г., т.е. извън
отредения терен, като прилежаща площ към търговския обект, собственост на кооперацията.
За останалите реални части от на УПИ № ІІ- супермаркет, обществено хранене по РП от
1992 г., защриховани в син цвят на скицата на вещото лице на лист 266 от делото,
настоящият съд не може да се произнесе, тъй като същите е попадат извън ПИ №
10135.3515.467 по КК на гр. **** и за тях съдът не е сезиран с иск.
Във връзка с изхода на спора, съдът следва да разгледа по отношение на двете реални
части от ПИ № 10135.3515.467 по КК на гр. ****, повдигнати в сини вълнички на скицата на
лист 266 от делото евентуално въведеното придобивно основание, а именно по давност чрез
владение, упражнявано в периода от 1986 г. до 13.08.2020 г. Същото обаче се явява
неоснователно, доколкото от разпита на свидетелите **** и **** не се установява
потребителската кооперация да е владяла повече земя от това, което й е отредено по
регулация с РП от 1992 г. Още повече, че от страната на процесните реални части, видно и
от заключението на СТЕ, не се установи да е налице ограда, за да се приеме, че е
осъществявано явно, трайно и необезпокоявано владение.
При този изход на спора формулираното искане от ищеца с правно основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно,
съразмерно с уважената част от иска, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 5071.26 лева, представляваща заплатена държавна такса – 1199.31 лева,
заплатен депозит за допълнителна СТЕ – 200 лева, като основната СТЕ е заплатена от
община ****, заплатени такси за заверени преписи от исковата молба и за вписване на
исковата молба – 81.10 и заплатено адвокатско възнаграждение – 3928.62 лева, съобразно
приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него /листи 267 - 270/. Ответникът,
чрез процесуалния си представител, прави възражение за прекомерност на заплатения от
ответника адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото е основателно, тъй
6
като цената предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е 119 930.80 лева, а
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 3928.62 лева, като заплатения от страната
адвокатски хонорар значително надвишава законовия минимум. От друга страна делото не
се характеризира с изключителна фактическа и правна сложност.
При този изход на спора формулираното искане от ответника с правно основание чл.
78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно,
съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което ищецът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 37.68 лева, представляваща заплатен депозит за СТЕ – 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 300 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК
/лист 271/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ****, с адрес: гр. ****,
бул. ****, представлявана от ****, в качеството му на кмет, че ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
ж.к. „****, представлявана от **** Е СОБСТВЕНИК на реална част от ПИ №
10135.3515.467 по КК на гр. ****, заключена между точките А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И на
скицата на вещото лице на лист 266 от делото, при граници на частта: ПИ № 10135.3515.478,
ПИ № 10135.3515.466 и останалата част от ПИ № 10135.3515.467, по силата на закона,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм./ и § 26 от ПЗР на ЗК, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
като ОТХЪВРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за двете реални части от
ПИ № 10135.3515.467 по КК на гр. ****, повдигнати в сини вълнички на скицата на вещото
лице на лист 266 от делото, като неоснователен.
СКИЦАТА на вещото лице на лист 266 от делото, приподписана от съда,
представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****, с адрес: гр. ****, бул. ****, представлявана от ****, в
качеството му на кмет да заплати на ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК“, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. „****, представлявана от ****
сумата в размер на 5071.26 /пет хиляди седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/
лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. „****, представлявана от **** да заплати на
ОБЩИНА ****, с адрес: гр. ****, бул. ****, представлявана от ****, в качеството му на
7
кмет сумата в размер на 37.68 /тридесет и седем лева и шестдесет и осем ст./ лева, чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – ****: _______________________
8