Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12607/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „З.С.Г.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. И. Я.против „С.0.“ ООД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителите С. Г. П. и В. П. Ф. осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер от 17280лв., представляваща главница по Договор за наем от 23.05.2018г. и сумата в
общ размер от 788,81лева - законна лихва върху главницата за периода
25.10.2018г. до 06.08.2019г., /след допуснато изменение в размера на
исковите претенциите по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з от 30.09.2020г./, ведно със законна лихва от дата на предявяване
на иска – 07.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава
исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: по силата на
сключения между страните на 23.05.2018г. договор за наем, ищецът в качеството
му на наемодател, е отдал за временно и възмездно ползване на ответника –
наемател, недвижим имот, представляващ експлотационен център /хале-склад/ и паркинг
с административен адрес: гр. Варна, кв. Виница, ПИ с идентификатор *, с площ на
наетата част от ПИ 200кв.м. Наемната цена за всеки месец била определена на
1285,20лева с ДДС. Срокът на договора бил до 23.11.2018г. Преди изтичането му
се провела среща между управителите на дружествата и били уговорени нови
условия, свързани с увеличаване на наемнта цена и продължаване на договора. За
тази цел ищеца изготвил анекс, заедно с фактура от 29.11.2019г., получени от
ответното дружество, удостоверено с подпис на представител на длъжника. На
25.02.2019г. бил получен имейл, с който ответната страна изявила желание за
нова среща, с оглед подписване на документи за продълженото наемно отношение.
От този момент нататък били проведени няколко такива срещи с обещания от
ответната страна, че ще бъдат разписани необходимите документи, както и че ще
бъдат заплатени стари задължения, но така и не бил върнат подписан анекса или
нов договор, като не било извършено и никакво плащане. Междувременно ответното
дружество продължило да ползва наетия имот. Във връзка с това била изпратена
покана за доброволно изпълнение изх. №57/19.07.2019г., но дори и след нея не
последвало плащане. За периода 26.10.2018г.-26.07.2019г. били издадени 8бр.
фактури, с падеж 25-то число на месеца предхождащ месеца на ползването на
имота, като по никоя от тях не било извършено плащане. Ето защо за ищеца е
налице правен интерес от провеждане на осъдителните искове, поради което моли
за постановяване на положително решение в негова полза.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с която оспорва иска по основание и размер. Не оспорва,
че страните са били обвързани от договор за наем, но твърди, че същият е
прекратен на 23.11.2018г., и че не е уговаряно неговото продължаване. Именно
поради тази причина имотът бил освободен и бил нает съседен имот от януари
2019г. Твърди, че не е уговаряна и нова наемна цена и не било постигано
съгласие за такава. Твърди, че няма подписани фактури за получател по процесния
договор, с едно изключение, а именно фактура №********** /29.11.2018г., която
обаче не била подписана от представител на дружеството. В евентуалност се
посочва, че фактурата следва да се тълкува само до размера на сумата, както и
ако се приеме съществуването на облигационната връзка след датата на
прекратяване на договора, моли размера на претендираните наемни внсоки да бъде
редуциран до 1071лв без ДДС на месец.
В о.с.з. исковата молба и
отговора се поддържат от процесуалните представители на страните.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от приобщения по делото договор за наем от 23.05.2018г. ищецът е отдал под наем
на ответното дружество недвижим имот, представляващ експлотационен център и
паркинг с административен адрес в гр. Варна, кв. Виница, ПИ с идентификатор *,
с площ на наетата част от ПИ - 200кв.м. Съгласно чл.3 от договора срокът на
договора е шест месеца, считано от датата на подписването му и може да бъде
променян само с писмено споразумение между страните. Съгласно Приложение №1 към
договора за наем месечната наемна цена за срока на договора е в размер на
1071лева /без вкл. ДДС/ и се заплаща в
срок до 25-то число на месеца, предхождащ този, за който се дължи.
По
делото са приобщени копия на първични счетоводни документи фактури с №**********/29.11.2018; № **********/19.12.2018г.; №
**********/ 28.01.2019г; № **********/25.02.2019г.;, № **********/ 29.03.2019г., № **********/30.04.2019г.
№**********/20.05.2019г.
№**********/24.06.201г. с издател З. С. Т. "
ЕООД и получател по фактурите „С.0." ООД.
Видно
от представените фактури единствено с №**********/29.11.2018г, е двустранно подписана за „съставител“ и „получател“.
По
делото е представена покана за доброволно изпълнение с изх. №57/19.07.19г. от „З.
С. Т. " ЕООД до ответника, за заплащане на задълженията по горепосочените
фактури, съдържаща уточнение, че в срок до 23.07.2019г. имотът следва да бъде
освободен от ответника.
По
делото е приобщена електронна кореспонденция между двете дружества, видно от
която от електронната поща на длъжника „С.0." ООД е изпратено съобщение до ищеца с пояснение, защо не са подписани
фактурите със завишена цена и в тази връзка - че не са уредени договорните
отношения досежно наемната цена.
По
делото са ангажирани гласни доказателствени средства в полза и на двете страни.
От
разпита на св. К. Т. се установява, че
същият работи, като пазач към дружество с наименование „А.“. Същият
свидетелства за това, че ответното дружество са складирали строителни материали
в дясната страна на двора им, както и строителна техника. По негови сведения
ответникът е освободил имота на ищеца през лятото на 2019г., в периода м.юни –
август, премествайки се в друг съседен двор. Уточнява, че преди ответника се е
помещавал в двора на А. от дясната му страна, а в момента се помещава от двете
страни на А..
В хода
на делото е разпитан и св. М. М., същият работи на длъжност „главен инженер“
при ответното дружество. Съдът цени показанията на този свидетел при условията
на чл.172 ГПК. От разпита му се установява, че в края на 2018г. служителите на
ответното дружество получили нареждане от управителите да изнесат имуществото
на фирмата от наетия ищцов имот, поради обтягане на отношенията между
търговците. Твърди, че тъй като между имотите е нямало материална граница или
някаква преграда, то били обърнати фургони гръб с гръб и по този начин били
определени границите между дружествата. От друга страна, тъй като имало само
един вход, за да не се преминава през имота на ищеца, се наложило да бъде
направен нов вход от към главната улица, като с тази цел била прерязана
оградата. Свидетелят е категоричен, че след м. ноември- декември 2018г.
ответникът се е изнесъл от ищцовия имот и е напуснал същия.
От
разпита на св. П. П. , се установява, че същата работи, като счетоводител при
ищцовото дружесто, като в момента ползва отпуск за отглеждане на дете. Съдът
цени показанията на този свидетел при условията на чл.172 ГПК. Свидетелката
разясни начина на изготвяне и предаване на фактурите при ответното дружество.
В
връзка с направено доказателствено искане от ищеца по делото са приобщени 2бр. договори
на ответното дружество за наем на недвижим имот: 1./ от 01.11.2015г., сключен с
Е. Д. В. ; 2./ от 20.08.2019г. скл. с „К.“АД.
По
делото е изготвена СЧЕ, както и допълнителна такава, чиито заключения
неоспорени от страните, съдът кредитира в тяхната цялост, като обективни,
компетентни, отговорили в пълнота на поставените в тях въпроси. От заключението
на ВЛ се установява, че счетоводната отчетност на ищеца е водена редовно, като
процесните фактури са вкл. в Дневниците за продажби и в Справката декларация по
ЗДДС за съответния данъчен период. Не се установяват плащания по тях, като
счетоводно е записан дължим остатък от ответното дружество в размер на 17280лева. С оглед поставените
допълнителни задачи към експерта е изготвена и допълнителна СЧЕ. От
заключението на последната се установява, че процесните фактури не са
осчетоводени при ответното дружество, с изкл. на фактура с №
**********/19.12.2018г. на стойност 3840лева.
Последното извършено плащане от ответника е направено на 07.01.2019г. в размер
на 1285,20лева по фактура №1000000148/21.09.2018г.
Експертът е констатирал отразени извършени плащания и издадени фактури от
ответника за наем на имот с
идентификатор 10135.2013.33, граничещ с процесния имот по североизточната му
граница /по Договор за наем на НИ, от 01.11.2015г., сключен с Е. Д. В. / и за
наем на имот с идентификатор *, граничещ с процесния имот по южната му граница
/от 20.08.2019г. скл. с „К.“АД/. Плащанията за имот с идентификатор
10135.2013.33 са отразени при ответника за периода от 01.02.2016г. до
03.04.2020г., а за този с идентификатор *за
периода 19.09.2019г. до 06.04.2020г.
Въз
основа на така събраните доказателства, съдът достигна до следните правни
изводи:
На
първо място, не е налице договорена сума за заплащане на наем между двете
дружества за цена над първоначално определената в размер на 1071лева, без ДДС/
1285,20лева с вкл.ДДС/. Това е така според настоящия състав, тъй като дори и да
са водени преговори в тази насока, то между страните не е постиганото съгласие
за това. Доказателство в тази връзка е и приложената ел.кореспонденция между
търговците, че не са подписани фактурите със завишена цена. Предвид характера
на договора за наем -двустранен, възмезден и консенсуален, то същият се счита
за сключен при постигане на съгласие между страните по всички негови параметри.
По делото безспорно се устави, че такова не е постигнато, в тази връзка и
издадените процесни фактури не са били приети от ответника, респ. осчетоводени,
тъй като цената не е била договорена и допълнителен анекс между страните не е
подписан, като последният факт не е спорен за страните.
Въпреки
това обаче съдът, счита, че и след изтичане на срока, уговорен в процесния
договор, ответникът „С.0." ООД е продължил да използва наетата вещ със
знанието и без противопоставяне на наемодателя „З.С.Г." ЕООД, поради което
договорът е продължил действието си за неопределен срок, но при първоначално
определената от страните и договорена цена.
В тази
връзка не се споделя възражението на ответника, че същият е освободил процесния
имот още в края на 2018г., поради което не дължи заплащане на наемна цена за
процесния период. Доказателствата в тази насока са както показанията на
разпитания свидетел К. Т. , които съдът кредитира в цялост, свидетелстващ за
това, че имотът е напуснат от ответното дружество през лятото на 2019г., така и
писмените доказателства – договор за наем за имот с идентификатор *, от
20.08.2019г. скл. от ответното дружество с
„К.“АД. Този извод на съда не се разколебава и от представения от ответника
Договор за наем на НИ, от 01.11.2015г., сключен с Е. Д. В. , за имот с
идентификатор *, тъй като същият е скл. в доста по – ранен период и очевидно
наетият имот не е бил достатъчен за
целите на дружеството, за което е бил ползван, което е довело и до скл. на
процесния договор. Още повече че във времево отношение, сключения втори по
ред договор от ответника с „ К.“АД на
20.08.2019г., свидетелства и съвпада с твърдяното от ищеца, за това кога точно
последният действително е освободил наетия имот, а именно през лятото на 2019г.
В тази връзка съдът не дава кредит на
показанията на св. М. М. в частта им, в която този св. сочи кога отвтникът е
опразнил имота, предвид неговта служебна зависимост спрямо ответника , респ.
при условията на чл. 172 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че исковата
претенция е доказана по основание, а по размер следва да бъде редуцирана до
сумата от по 1285,20лева месечно дължим наем / с вкл.ДДС/ за процесния период,
като над тази сума искът следва бъде отхвърлен, като неоснователен. Корекция в
тази връзка следва да бъде извършена и в размера на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като съдът счита че същият е основателен до размера от 528,03лева,
съобразно размера на дължимата главница и изчислен съобразно програмен продукт
„Апис Финанси“. Сумите следа да бъдат
присъдени, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 07.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, така както е било
поискано.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са -
3950лева адв. възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
05.08.2019г., ДТ в общ размер от 791,20лева, 200лева депозит за вещо лице;
Реализираните в производството по ч.гр.д. 11784/2019г. по описа на ВРС по
допуснато обезпечение са- 920лв. адв. адв.възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 24.07.2019г и ДТ в размер на 40лв.
Претендират се и разноски,
направени по изп.дело в общ размер от 308лева, които съдът счита, че не следва
да присъжда. доколкото това са разноски по налагане на допуснатата
обезпечителна мярка /а не разноски по обезпечителното производство в хода на
висящ исков процес/ и представляват извършени разноски по самото изпълнителното
дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл
определение № 845/05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК, определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о., ТК, определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./.
Така съразмерно уважената част от
исковата претенция в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 3950,12лева.
Ответникът също е направил искане
за присъждане на разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са - 500лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от
30.06.2020г. и 200 лв. депозит за вещо лице. Съгласно чл.78 ал.3 ГПК и
съразмерно отхвърлената искова претенция на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 231,44лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.0.“ ООД, ЕИК*, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„„З.С.Г.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление *** сумата 11566,80лв., представляваща
главница по Договор за наем от 23.05.2018г. и сумата в общ размер от 528,03лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за период
25.10.2018г. до 06.08.2019г., ведно със законна лихва от дата на предявяване на
иска – 07.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.232 ал.2 ЗЗД за разликата над 11566,80 до предявения пълен размер от
17,280лева и за иска по чл. 86 ЗЗД за
разликата над 569.61лева до предявения от 788,81лева и за пълния размер на претендираните разноски като
неоснователни, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.0.“ ООД,
ЕИК*, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „З.С.Г.“ ЕООД, ЕИК*,
със седалище и адрес на управление *** сумата
от 3950,12лева, представляваща сторените в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. 11784/2019г. по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА З.С.Г.“
ЕООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на „С.0.“ ООД, ЕИК*, сумата от 231,44лева, ,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: