Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …………

гр. Велико Търново, 17.08.2015 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, гражданска колегия, тринадесети състав, като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 2868 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 128, във връзка с чл. 242 от КТ; чл. 215 от КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и чл. 215, във връзка с чл. 32, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване

 

ИЩЕЦЪТ – Г.Д.Д., чрез пълномощниците адв. Д.Г. от ХАК и адв. Д.Д. от ВТАК, твърди в исковата  молба, че е работил при ответното дружество на длъжността „Шофьор, товарен автомобил /международни превози/” по силата на Трудов договор № 1 от 31.01.2014 г., прекратен със Заповед № 6/11.04.2014 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Твърди, че при прекратяването на трудовия договор, ответникът не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м. февруари и м. март 2014 г., в размер на по 414,00 лева, или общо 828,00 лева, както и претендира заплащане на сумата от 1 023,00 лева - неизплатен остатък на командировъчни пари за месеците февруари, март и април 2014 г., при уговорени 25,00 евро на ден, както и сумата от 2 640,00 лева за изминати общо 19 028 км. за м. февруари, март и април 2014 г., последните дължими съгласно предварителна устна уговорка с ответника за всеки изминат километър от Д. да му се заплаща сумата от 0,7 евроцента. Претендира и направените по делото разноски.

Ищецът, чрез пълномощника си, признава заплащането на сумата от 828,00 лева - платено трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2014 г. и не претендира изплащане на същото.

ОТВЕТНИКЪТ – „Р.”***, чрез процесуалния си представител адв. П.П. от Г. АК, заема становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани, като прилага към отговора си платежна ведомост от счетоводството му и банкови извлечения за заплатени трудови възнаграждения на ищеца за месеците февруари, март и април 2014 г., твърдейки, че ищецът лично се е подписал на платежната ведомост за изплатеното му нетно трудово възнаграждение за всеки един от тези три месеца. На следващо място, счита, че не е съществувала такава устна договорка между страните, че за всеки изминат от ищеца километър, работодателят ще му заплаща сумата от 0,7 евроцента, излагайки съображения, че всички условия на трудовите функции, осъществявани от ищеца са уговорени в писмения трудов договор, подписан между страните. Претендира разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изискването на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Страните не спорят помежду си, че са били в трудово правоотношение въз основа на сключен Трудов договор № 1/31.01.2014 г., по силата на който ищецът е назначен да работи при ответника на длъжността „Шофьор, товарен автомобил /международни превози/". Видно от представената и приета като доказателство по делото Заповед № 6 от 11.04.2014 г. трудовото правоотношение между ищеца Д. и ответното търговско дружество е прекратено, считано от 11.04.2014 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните.

По делото са представени и приети като доказателства: Разчетно - платежна ведомост за месеците февруари, март и април 2014 г., с положен от ищеца Д. подпис за получени трудови възнаграждения за съответните месеци; Разходен касов ордер от 31.01.2014 г., Банкови извлечения от  30.01.2014 г., 04.02.2014 г., 13.03.2014 г., 07.04.2014 г., както и извлечение от банковата сметка на ищеца Д. за периода 01.01.2014 г. - 30.04.2014 г. , от което е видно, че на последния е изплатена сумата от 2 399,00 лева - командировъчни разходи.

Във връзка с уговорките между страните относно клаузите на трудовия договор и изплащането на сумите за трудови възнаграждения, командировъчни и разходи на работодателя, по делото е разпитан свидетелят П. Я., също работил при ответника като шофьор на товарен автомобил, международни превози, както и по реда на чл. 176 от ГПК е изслушан управителят на "Р." ЕООД - С.М.Р..

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на иска с правно основание чл. 128 от КТ, във връзка с  чл. 242 от КТ: С оглед направеното признание от ищеца Д., че е получил  трудовите си възнаграждения от 828,00 лева за претендираните месеци февруари и март 2014 г. и представената разчетно - платежна ведомост на "Р." ЕООД за февруари, март и април 2014 г. с положен подпис от него, съдът намира същият за неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

По иска с правно основание чл. 215 от КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина: Съгласно  чл. 228, ал. 2 от КТ размерите на обезщетенията по чл. 215 от КТ се прилагат доколкото в акт на Министерския съвет, на колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по - големи размери. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Съгласно соченото приложение дължимите дневни пари за шофьори при автомобилни превози възлизат до 27 евро при единична езда, и съответно 21 евро при двойна езда. Безспорно е по делото, че между ищеца и работодателя "Р." ЕООД е договорено заплащане на 25,00 евро на ден - командировъчни пари, като управителят С.Р. не оспорва обстоятелството, че Г.Д. е изпълнявал работата, за която се е уговорил извън пределите на страната и за времето от 01.02.2014 г. до 10.04.2014 г., в изпълнение на трудовите си задължения, е бил в Дания като шофьор на товарен автомобил за осъществяване на международен превоз на товари. Следователно, доказано е твърдението на ищеца, че има право на командировъчни, които за 69 дни /от 01.02.2014 г. до 10.04.2014 г./ по 25,00 евро, възлиза на 1 725,00 евро, с левова равностойност от 3 381,00 лева. Предвид изложеното и установеното от фактическа страна за изплащане на ищеца на сумата от 2 399,00 лева - командировъчни разходи /банкови извлечения, представени от ответната страна и извлечение от банковата сметка на Д. за периода: 01.01.2014 г. -   30.04.2014 г./, претенцията за командировъчни пари следва да бъде уважена до размер от 982,00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, а за разликата до пълния предявен размер от 1 023,00 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска по чл. 215 от КТ, във връзка с чл. 32, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за заплащане на сумата от 2 640,00 лева съгласно устна уговорка за всеки изминат километър от Д. да му се заплаща сумата от 0,7 евроцента: Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ задължителна форма за сключването на трудовия договор е писмената. Посоченото изискване за действителност, валидност на договора е въведено с отмяната на чл. 62, ал. 2 от КТ със ЗИДКТ, ДВ, бр.120/2002 г., който предвиждаше възможност за установяване на съществуващо трудово правоотношение с всички възможни доказателствени средства. Неспазването на писмената форма за трудовите договори води до нищожност на договора, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като писмената форма на твърдяната договорена клауза между страните по трудовия договор е условие за действителността й, при недействителност на последната поради неспазване на предписаната от закона форма, следва извод за несъществуването на такава договореност между Д. и "Р." ЕООД за заплащане на 0,7 евроцента за всеки изминат километър от ищеца, поради което така предявеният иск подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото, с оглед направеното от ищцовата страна искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него разноски в размер на 161,81 лева – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното търговско дружество сумата от 406,30 лева, представляваща направените от последния разноски /адвокатско възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 359 от КТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВТРС сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от управителя С.М.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 982,00 /деветстотин осемдесет и два/ лева, представляваща неизплатен остатък обезщетение по чл. 215 от КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за периода от 01.02.2014 г. до 10.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска - 25.09.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 161,81 лева /сто шестдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  против „Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от управителя С.М.Р. искове с правно основание чл. 128 от КТ, във връзка с  чл. 242 от КТ; чл. 215 от КТ, във връзка с чл. 32, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина - за сумите от 828,00 лева и 2 640,00 лева, както и предявеният иск с правно основание чл. 215 от КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за разликата от 982,00 лева до пълния претендиран размер от 1 023,00 лева, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от управителя С.М.Р. сумата от 406,30 лева /четиристотин и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от управителя С.М.Р. ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения иск, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на негов препис от страните.

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: