Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
25.05.2021 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийският районен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
На |
13 май |
Година |
2021 |
||||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Валентин Спасов |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Р. Димитрова |
|
|||||||||||||||||
|
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
258 |
по описа за |
2021 |
година |
||||||||||||||
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от Р.С.Т. ***, ЕГН **********, против НП № 304742- f 333440/07.12.2017 г.,
издадено от Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч
му е наложено администпративно наказание „глоба” в размер на 200 лв., за
нарушение на 38 ал.1 т.1 във вр. с чл.
16 ал.1 т.4 от ЗСч.
Жалбоподателят Т. счита обжалваното НП
за незаконосъобразно предвид на това, че не бил извършил соченото нарушение, както
и при съставяне на АУАН и НП били допуснати съществени процесуални нарушения,
които нарушили правото му на защита, поради което моли съдът да отмени
атакуваното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че предвид
връчването на АУАН на упълномощено лице, което не притежава необходимата представителна
власт да представлява Т. при подписване на АУАН и НП, били нарушени
разпоредбите на чл. 40 и 43 ал.1 от ЗАНН. Освен това излага съображения за
това, че деянието в случая следвало да се квалифицира като маловажно. Моли
съдът да отмени наказателното постановление.
Административнонаказващият орган в
съдебно заседание се представлява от юрк. Т., която моли съдът да потвърди
наказателното постановление. Твърди, че същото било правилно и законосъобразно,
издадено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон.
Административното нарушение било установено по безспорен начин. Моли на
основание чл.63 от ЗАНН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за
съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2017г. свидетелката Т.Т. –
инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, Офис Кърджали, извършила проверка
на „КОНФОРТ-2016“ ЕООД гр.Кърджали, представлявано от управителя Р.С.Т., по
повод списък от Агенцията по вписванията, относно търговци, за които не
било подадено в срок заявление за обявяване на годишен финансов отчет /ГФО/ за
2016 г. в Търговския регистър. В хода на проверката свидетелят констатирал, че
жалбоподателят като е бил длъжен не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/
на дружеството за 2016г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок- до 30 юни 2017г. Било установено, че дружеството е извършвало
дейност през отчетния период 2016 г., което било видно от подадената в ТД на
НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО. По този повод на 14.09.2017
г. свидетелката Т. съставила срещу Р.С.Т. акт за установяване на
административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 във вр. с чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч.
Актът бил съставен в отсъствие на жалбодателя, като управител и представляващ
дружеството, който след надлежна покана, връчена му на 25.08.2017г. не се явил
в офиса на ТД НАП. На 09.10.2017г. актът бил връчен на упалномощеното лице С.Т..
На 07.12.2017 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч наложил на жалбоподателя административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл.38, ал.1, т.1 във вр. с
чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката Т.Т. – инспектор по приходите в ТД на
НАП-Пловдив, Офис Кърджали, на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства;
Справка от Търговския регистър; Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО от
29.03.2017 г.; Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на МФ; Акт за установяване на
административно нарушение от 14.09.2017 г.; Писмо на изпълнителния директор на НАП
с Изх.№ 20.00.122/09.08.2017г.; 4 броя покани до Р.Т., подадени от
актосъставителя; известия за доставяне; нотариално заверено пълномощно от Т., с
което упълномощава С.Т. да представлява дружеството пред държавни институции, в
т.ч. и НАП, както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
При издаване на
АУАН и НП са спазени разпоредбите досежно тяхното съставяне. Същите са съставени
от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на
изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното нарушение е
индивидуализирано по място и време, като е описано и конкретното извършеното от
обективна страна, което впоследствие е подведено под съответната за това правна
норма.
Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по
предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от
производството не са били оспорени от страните, с изключение на обема на
представената власт на пълномощника.
Правилно е било
прието, че е допуснато нарушение по чл. 38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството, като установените факти са отнесени към хипотезата на
правната норма. Безспорно установено е, че Р.С.Т. е управител на „КОНФОРТ” ЕООД
гр. Кърджали, което дружество е търговец по смисъла на Търговския закон, поради което за
дружеството съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал.1,
т.1 от ЗСч до 30
юни на следващата година да публикува годишният финансов отчет чрез заявяване и
представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчетът за
2017 г. е следвало да бъде публикуван до 30.06.2017 г., а това не е било
сторено. Доколкото от доказателствата по
делото се установява, че дейността на дружеството не е прекратена по
предвидените в Търговския закон
начин и ред, както и че не са налице изключенията, предвидени в ЗСч, то за него
не е отпаднало задължението по чл. 38, ал.1,
т.1 от ЗСч. Видно от подадената
в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, дружеството е
извършвало дейност през 2016г. Правилно е била определена и санкционната норма,
доколкото именно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на
наказание за непубликуване на годишен финансов отчет, каквото поведение в
случая е налице. При определяне на размера на наложеното наказание наказващият
орган правилно е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път и е
определил наказанието в минималния предвиден от закона размер от 200 лева.
Предвид
изложеното, съдът намира, че е осъществено нарушение по чл. 38, ал.1,
т.1 във вр. с чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч.
В конкретния
случай съдът счита, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима, тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена
опасност, различна от типичната за съответния вид. Самото нарушение по своя
характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на
определен вредоносен резултат. Срокът за публикуване на годишния финансов отчет
не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил продължителен и е
следвало да бъде спазен. Ирелевантен е въпросът дали бюджетът и фискът са
засегнати, тъй като задължението не е обвързано с такива последици. Липсват посочени
уважителни причини за забавата. Настоящият съдебен състав счита, че не може да
бъде споделено възражението, изложено в хода по същество, касаещо липсата на изрично
упълномощаване на С.Т. да подписва АУАН и НП, поради следното: субекта на
нарушението, предвид на това, че от цитираната вече норма на чл. 74, ал. 1 от ЗСчет.
стана ясно, че за нарушение по чл. 38 от ЗСчет.
носи отговорност всеки, който е задължен и не публикува финансов отчет, а
задължени в случая са, както самият търговец по смисъла на чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСчет, така и неговият ръководител по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСчет,
като суверенно право на АНО е да прецени дали ще ангажира отговорността само на
единия или другия, или пък успоредно и на двата задължени правни субекта. От
приложеното по делото нотариално заверено пълномощно е видно, че Р.Т., действащ
в качеството си на управител на „КОНФОРТ 2016” ЕООД, е упълномощил С.Т., с
която живеят на един и същи адрес, да го представлява в качеството му на
управител на дружеството. Именно в това му качество Т. е санкциониран за
гореописаното нарушение. В представителната власт на Танева са включени
представителство на фирмата пред държавните институции, в т.ч. пред НАП,
изразяващо се в …, получаване на актове и документи, като представлява фирмата
без ограничение и да подписва всички документи пред НАП и др. институции.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че Танева е разполагала с
необходимата представителна власт да представлява управителя на дружеството
пред НАП, както и да получава и подписва АУАН и НП.
С оглед на
изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид този изход на делото и направената
претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама
свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, поради което следва да му се присъди минимално възнаграждение в размер
от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Национална агенция за
приходите със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.2, ал.2 от Закона за
Национална агенция за приходите) следва да
бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от изложеното
и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 304742- f 333440/07.12.2017 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч
е наложено администпративно наказание „глоба” в размер на 200 лв. на Р.С.Т. ***,
ЕГН **********, в качеството му на управител на „КОНФОРТ-2016“ ЕООД, за нарушение на 38
ал.1 т.1 във вр. с чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч.
ОСЪЖДА Р.С.Т. ***, ЕГН **********, да
заплати на Национална агенция за приходите със седалище град София, сумата от
80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: