Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Габрово, 13.01.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от тринадесети
декември, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 127 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1137 от 24.06.2022 г., подадена от С.Н.К. ***,
ЕГН: **********, против Решение № ВТ-07-П-ОС/2022 г. за прекратяване на
административната процедура за преценка начина на процедиране по реда на
Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на
планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на
опазване на защитените зони, издадено от Директора на РИОСВ - Велико Търново.
С процесното Решение е прекратена стартирала
процедура по инвестиционно предложение /ИП/ с вх. № 1801 от 12.05.2022 г. на
директор РИОСВ за „Промяна на начина на трайно ползване на имот с идентификатор
37722.42.143, находящ се в землището на с. Козирог, община Габрово, от ливада в
нива по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/,
относно ПИ с идентификатор 37722.42.143 в землището на с. Козирог, община
Габрово. Заявител на уведомление за ИП е С.Н.К..
Мотивите за издаване на процесния ИАА се
изразяват в следното: Процесният имот с площ от 5,199 дка е с трайно
предназначение на територията „земеделска земя“ и начин на трайно ползване
/НТП/ - „ливада“. Той не попада в границите на защитена територия /ЗТ/, но
попада в границите на защитена зона /ЗЗ/ от мрежата „Натура 2000“ – BG0000263 „Скалско“, за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна, обявена със Заповед № РД-287 от
31.03.2021 г. ИП не може да се отнесе към никоя от хипотезите на Приложение № 1
към чл. 92, т. 1 и Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1 от ЗООС, то не съставлява
изменение или разширение, което може да доведе до значително отрицателно
въздействие върху околната среда по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 2 и 3 от
закона. По тази причина и то не попада в обхвата на Глава шеста от ЗООС и не
подлежи на регламентираната процедура по оценка на въздействието върху околната
среда /ОВОС/. Предложението попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от
Наредба за ОС и подлежи на процедура по оценка за съвместимостта със защитени
зони по реда на Глава втора от Наредбата.
Тъй като имотът попада в ЗЗ е извършена проверка
за допустимост по чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредбата на ОС, при която
се установява, че реализацията на ИП е недопустима спрямо режима на ЗЗ, т.к.
планираната промяна на НТП на имота от „ливада“ в „нива“ попада в обхвата на
т.8.4 от така цитираната заповед, според която се забранява промяна в НТП,
разораване, залесяване и превръщане на трайни насаждения на ливади, пасища и
мери при ползването на земеделските земи като такива. Поради същността и целите
на ИП и констатираната недопустимост административният орган счита, че същата
не може да бъде отстранена, поради което не следва и да се дават указания на
заявителя в такава насока на основание чл. 2, ал. 5 от този подзаконов
нормативен акт.
Въз основа на така изложеното и на основание чл.
2, ал. 5, във вр. с чл. 12, ал. 2, чл. 6а, т. 2 и §.2 от ДР на Наредбата,
посочена по-горе, стартиралата процедура по ИП се прекратява поради
констатираната недопустимост – планирана промяна в НТП на имота от ливада в нива.
Обжалваното Решение е изпратено до адресата си с
писмо изх. № 1801/1/ от 27.05.2022 г. чрез Еконт и е получено от С.К. на
31.05.2022 г., видно от обратна разписка, приложена към административната
преписка. Жалбата срещу него е депозирана в деловодството на РИОСВ на
14.06.2022 г. – в 14-дневния срок, съобразно указанията за обжалване, съдържащи
се в процесния акт. Същата е подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на
съдебно обжалване ИАА, поради което се явява редовна и допустима, с оглед на
което съдът следва да я разгледа по същество по отношение на нейната
основателност.
В депозираната жалба К. сочи, че като основание
за прекратяване на производството е визирана нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
за ОС, според която при констатиране на недопустимост на елементи на
плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение по смисъла на чл. 12 или чл. 13, ал. 3 компетентният орган уведомява възложителя и
дава указания за отстраняване на недопустимостта, когато това е приложимо, и
определя срок. При неизпълнение на указанията по изречение първо, когато
отстраняването на недопустимостта не е възможно или когато възложителят не
изпълни указанията по ал. 2 или 4, процедурата се прекратява. В случая основанието за
прекратяването на процедурата е неизпълнени указания по ал. 2 и ал. 4, каквито не са дадени в хода
на производството пред административния орган.
Неоснователно е изложеното в обстоятелствената
част на решението, че въз основа на представената документация от страна на
възложителя и наличната служебна информация в РИОСВ – Велико Търново се
констатирало, че ИП ще се реализира в ПИ с идентификатор 37722.52.143 с площ от
5, 199 дка, с трайно предназначение на територията- земеделска и с начин за
трайно ползване – ливада, с предвиждане промяна в този начин за ползване – в
нива. ИП не попада в границите на защитена територия по смисъла на ЗЗТ, а
попада в границите на защитена зона /ЗЗ/ от мрежа Натура 2000 – BG 0000263
„Скалско“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна,
обявена със Заповед № РД – 287 от 31.03.2021 г. ИП не може да се отнесе към
позиции от Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и Приложение № 2, по чл. 93, ал. 1
от ЗООС. То не съставлява изменение или разширение, което може да доведе до
значително отрицателно въздействие върху
околната среда по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 2 и 3 от закона. Предвид това, конкретното предложение
не попада в обхвата на Глава шеста от ЗООС и не подлежи на регламентирана
процедура по оценка на въздействието на околната среда /ОВОС/. Тези мотиви са
неоснователни, т.к. процесният имот е с предназначение „нива“, а не „ливада“,
както неправилно било отразено в НА № 113 от 8.04.2022 г. на нотариус Илия
Иванов.
По тези мотиви жалбоподателят моли за отмяна на
процесния ИАА и връщане на преписката с указания за продължаване на процедурата
по промяна в предназначението.
В проведеното поделото о.с.з. жалбоподателят се
представлява от адв. С.Б. ***, като поддържат жалбата.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
старши юрисконсулт Г., която оспорва жалбата.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището и
доводите на страните по делото и след служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Административното производство
е започнало по инициатива на жалбоподателя, с подаването на Уведомление –
„Инвестиционно предложение за промяна в начина на трайно ползване на имот с
идентификатор 37722.42.143 в землището на с. Козирог, общ. Габрово от ливада в
нива“ на 12.05.2022 г., адресирано до директора на РИОСВ – Велико Търново, на
основание чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на
въздействието върху околната среда, наричана по-долу накратко Наредба ОС. Жалбоподателят
заявява в уведомлението си, че имотът е с НТП „нива“, съгласно Решение № 43 от
3.09.1999 г. и скица № 2766 от 29.09.1999 г. След това собствеността върху
имота била прехвърлена, като за целта било издадено ново решение, в което обаче
НТП е променено на такова в „ливада“, което е вписано по този начин и в
последствие издадената скица. Твърди се, че имотът се стопанисва като
обработваем – нива и попада във физически блок, в който всички останали имоти
са ниви, като при подаване на уведомлението е засят с пшеница и се обработва.
Имотът не попада в специализиран слой „Постоянно затревени площи“ и никога не е
бил затревен. Видно от справка за ползване на масиви той е разпределен със
Заповед № РД-ЗА-130 от 30.09.2015 г. като обработваема площ. В Уведомлението е
описан подробно имотът като местонахождение, посочени са отсъствия на
определени специфики – вещества, които могат да бъдат емитирани от дейността;
очаквани общи емисии вредни вещества; очаквани генерирани отпадъци; опасни
химични вещества, които се очакват да бъдат налични на площадката на
предприятието/съоръжението.
Към ИП е приложен НА № 113 от
8.04.2022 г. с който посочените в същия продавачи продават на жалбоподателя К.
посочени ид. части от различни недвижими имоти, сред които в пункт № 4 е описан
и процесният с идентификатор № 37722.42.143, находящ се в с. Козирог, общ.
Габрово, местност „Четири круши“, площ 5 199 кв. м с трайно предназначение
на територията – земеделска и НТП – „ливада“, категория земя – шеста, номер по
предходен план – 042143, при описани съседи по номера на имотите им.
В НА № 105 от 5.04.2022 г.; НА
№ 104 от 5.04.2022 г. имотът е отново с посочен НТП „ливада“.
По делото не се спори, че с Решение
№ 43 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на с. Козирог на Поземлена комисия гр.
Габрово от 3.09.1999 г. е възстановено правото на собственост на наследниците
на Стойно Иванов Чолаков, като в т. 3 от същото е отразен процесният имот от
5 200 кв. м с номер, цитиран в горепосочения НА като стар номер на имота –
042143 съгласно Плана за земеразделяне и имотът е посочен като „нива“ от шеста
категория. Решението е издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, според която
норма на основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по
земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което
описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници,
съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за
тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската
служба по земеделие. Влязлото в сила
решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата
на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Следователно основна
функция на този акт е конституиране и удостоверяване правото на собственост на
посочените в него лица върху описаните имоти, които се идентифицират съобразно
номера им от плана за земеразделяне, местонахождение и квадратура, но не и на
НТП, тъй като този факт не е сред посочените в разпоредбата задължителни реквизити.
Това решение е съпроводено от задължителната скица по ал. 3 и заедно с нея има
силата на констативен нотариален акт за собственост. В нея е посочено като
характеристика на имота „НТП – нива“. Няма данни това Решение с такова
съдържание да е вписано в Служба по вписванията и да е било отразявано в АГКК.
По делото е приложено също
така и Решение със същия номер № 43 от 3.09.1999 г. на ОПК – Габрово, което
обаче е вписано в Служба по вписванията, гр. Габрово, като в него имотът е
отразен със същия номер от плана за земеразделяне, същата квадратура от
5 200 кв. м, но като вид вече той е посочен като „ливада“, отново шеста
категория. От направена на 8.09.2022 г. справка в Служба по вписванията е
видно, че за периода 1.01.2022 г. – 8.09.2022 г. /т.е. към датата на издаване
на процесния ИАА/ имотът е вписан по електронна партида № 78108 от 5.04.2002 г.
/последното му прехвърляне с НА/ като ливада. По делото няма твърдения и данни,
че статута му е бил променян там преди или след това.
От СГКК – Габрово е издадена
скица на ПИ 37722.45.143 с № 15-94418 от 31.01.2022 г., в която същият е
отразен като ливада, съобразно НТП. Няма спор, че скицата касае горепосочения
процесен имот с номер по предходен план № 042143, който номер е отразен и в
тази скица. Като негов собственик е вписано лицето Стойно Иванов Чолаков. По
делото не са налице твърдения и данни, че статутът на имота е променен в АГКК преди
и след издаването на тази скица.
В писмо от 26.09.2022 г. на
началник СГКК – Габрово е посочено, че КККР за община Габрово, неурбанизирана
територия на с. Козирог, са одобрени през 2018 г. Процесният имот се води с НТП
„ливада“ въз основа Решение № 43 от 3.09.1999 г. на ОСЗ – Габрово. Със
заявление от 20.06.2022 г. С.Н.К. е заявил услуга „Нанасяне на настъпили
промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти“ за 13 свои имота, сред
които и процесният, въз основа на което той е вписан като собственик на същия.
Промяна в отразяване на НТП не е искана и правена. В заявлението до СГКК –
Габрово на К. /л. 114/ имотът е само посочен като такъв с нов собственик
/същият/ и като „ливада“.
Видно от приложено извлечение
от Регистър на земеделските земи, гори и земи в горския фонд на ОСЗ – Габрово
/л.149/ за имота е открита партида на 4.02.2000 г. и същият се води „естествена
ливада“ с площ 5.200 дка, като по Решение на ПК № 1 от 24.10.2000 г. е
извършена промяна в НТП от нива в ливада. В писмо на началник ОСЗ – Габрово
/л.152/ е посочено отново, че през 2000 г. НТП на имота е променен от нива в
ливада на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ по подадено заявление на
наследник и извършена проверка на място. В тази връзка по отношение на двете
решения с един и същ номер и дата - № 43 от 3.09.1999 г. на ОСЗ – Габрово същият
сочи, че едното е копие на първоначално постановеното такова от комисията, а
другото е заверен препис от информационната програма с отразена промяна в НТП и
вписано в Служба по вписванията – Габрово, като промяната в НТП на имота не е
основание за посочване на нов номер и дата на решението на същата комисия. Както
бе изложено по-горе функцията на решенията на този колективен орган е друга, а
не удостоверяване начина на трайно ползване на даден имот.
Въз основа на така изложеното
съдът намира, че ответникът е мотивирал правилно и въз основа на събрана
относима документация издадения от него ИАА като ливада поради това, че
процесният имот фигурира официално в официални документи, вкл. актове за
собственост, и регистри с такова предназначение. По тази причина и самият
жалбоподателя е поискал, като ИП, да се промени именно НТП на същия от ливада в
нива. В противен случай и при положение че имотът имаше официален статут на
нива, той не би отправял такова предложение.
По делото като свидетел е разпитана
Кунка Сейкова, роднина на жалбоподателя, която живее в с. Козирог. Свидетелката
заявява, че К. има в селото много имоти, които се обработват от един арендатор.
Сочи, че нива от 5 дка в местността „Четири круши“ се е ползвала винаги като
нива, тя влиза в селскостопански блок и се намира сред други ниви. В тази
местност по решението на Поземлената комисия на наследниците на Стойно Иванов
Чолаков са възстановени четири имота.
В писмен отговор от 9.09.2022
г. на ответната страна /л.58/ е посочено, че по отношение извършената проверка
за допустимост по чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба ОС относно
процесното ИП не са налице съставени в хода й документи, т.к. няма такова
нормативно изискване. Извършил проверката служител е главен експерт в отдел
„Превантивна дейност“, направление „Биологично разнообразие, защитени територии
и зони“ и това е специалистът, който е преценил, че преписката попада в
хипотезата на чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредбата, а именно че ИП попада извън
обхвата на Глава шеста от ЗООС, като имотът попада в ЗЗ. Служителят е разпитан
в о.с.з. като свидетел.
С писмения отговор страната
представя доказателства за основното си твърдение, находящо се в процесния ИАА
– че имотът попада в ЗЗ. В ДВ бр. 47 от 2021 г. е публикувана Заповед № РД-287
от 31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите в която като такава е
обявена ЗЗ BG0000263 „Скалско“,
разпростираща се в посочените землища, сред които и това на с. Козирог, като
съобразно текста на заповедта, в зоната попада цялото землище на населеното
място. В о.с.з. от 13.09.2022 г. процесуалният представител на жалбоподателя
изрично прави изявление, че страната не оспорва, че имотът попада в ЗЗ, това се
заявява и в жалбата, оспорва се само това, че фактически той се ползва като
нива, а не като ливада и това е от години. Съдът намира за безспорно установен
факта, че имотът попада в защитена зона „Скалско“.
Разпитаната в качеството и на
свидетел служителка на РИОСВ заявява, че като проверяваща допустимостта на ИП е
установила, че имотът попада в ЗЗ, а според цитираната в процесния ИАА Заповед
се забранява промяна в НТП, промяна в предназначението и разораване на
ливадите. Обект на проверка е бил само процесния имот, не и съседните му
такива. Същият не е посещаван на място, НТП е установен по документи, като
информация се черпи от Служба по вписванията, документи за собственост и АГКК.
Такива имоти не могат да се разорават и да се ползват като ниви и ако се
установи извършване на такива действия, то на лицето, нарушило това изискване,
следва да се състави АУАН и да му се потърси административнонаказателна
отговорност. Ливадите са места с ценни тревни съобщества, които са от значение
за съответната зона и са приоритетни за опазване в защитените зони.
Безспорно по делото е, че
административният орган е взел предвид НТП на имота така, както същият се води
документално и в официалните регистри в СВ и АГКК, както и според актуалните документи
за собственост, като при издаването на процесния ИАА той не е обследвал въпроса
дали реално този имот се обработва като нива или се ползва с друго
предназначение. След като самият административен орган не се е мотивирал с
начина, по който имотът се ползва фактически, то съдът не следва да установява
нови факти, на които този орган не се позовава и с които той не мотивира
издадения от него ИАА. В тази връзка и съдът намира, че не е в неговата
компетентност, нито е относимо по делото, да обследва въпроса кога и защо е бил
променен статута на имота досежно НТП, още по-малко инцидентно да се произнася
по валидността и законността на процедури и актове, с които е допусната такава
промяна. Такива установявания следва да се правят в друго производство, не в
рамките на настоящия процес. Безспорно е, че имотът е вписан в АВ и АГКК като
ливада, такъв се води от години и жалбоподателят сам е поискал промяна в
предназначението му в нива, за което е подал процесното Уведомление, съдържащо
ИП в именно такава насока.
В цитираната в процесния ИАА Заповед
№ РД-287 от 31.03.2021 г. на министъра на ОСВ, на основание чл. 12, ал. 6, във
вр. с чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и
т. 2 от Решение № 122 от 2.03.2007 г. на МС се предвиждат забрани за извършване
на определени дейности в ЗЗ, като в т. 8.4 от същата е посочено, че се
забранява промяна в начина на трайното ползване, разораване, залесяване и
превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на
земеделските земи като такива. Разораването, залесяването и превръщането в
трайни насаждения са фактически действия, докато промяната на НТП е процедура,
правна административна дейност на
изпълнително-разпоредителната власт. В случая с тази заповед се забранява
именно промяна в НТП от ливада в нива, каквото е ИП на жалбоподателя, описано в
подаденото от него Уведомление, което е специфична административна процедура,
развиваща се по реда на ППЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 12 от ЗБР, МОСВ
изготвя проект на заповед за
обявяване на всяка защитена зона, включена в списъка по чл. 10, ал. 4. Защитена зона „Скалско“ фигурира в списъка на
защитените зони под № 1319 – по директивата за местообитанията“ https://eea.government.bg/zpo/bg/result1.jsp. Същата е одобрена с Решение на Комисията от 12.12.2008 г. за приемане
съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на втори актуализиран списък на
териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион с номер
в списъка - BG0000263 - https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App/PublicDownloads/Auto/PS_SCI/BG0000263/BG0000263_PS_27.pdf. С Решение № 122 от 2.03.2007 г. на МС,
обнародвано в ДВ бр. 6 от 2021 г., е публикуван списък за защитените зони по
чл. 10, ал. 4 от ЗБР и под № 55 в него фигурира процесната. В
проекта на заповедта по чл. 12, ал. 1 се посочват данните, изброени в ал.2,
като в т. 5 е предвидено да се впишат забрани или ограничения на дейности,
противоречащи на целите за опазване на защитената зона. В така цитираната
заповед са описани тези забрани, сред които и забраната за промяна в НТП. Съгласно
чл. 12, ал. 6 от ЗБР заповедта се издава от министъра на ОСВ и същата, на
основание ал. 7 е окончателна и не подлежи на обжалване. В случая със Заповед №
РД-287 от 31.03.2021 г. на този административен орган е наложена и процесната
забрана, като няма данни тя да е била отменена към датата на издаване на
обжалваното Решение, а същото се позовава именно на нея.
Нормата на чл. 101 от ЗООС
предвижда условията и редът за
извършване на ОВОС да се определят с
наредба на Министерския съвет, като Наредбата регламентира преценяване на необходимостта от
извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 2; условията
и реда за извършване на консултации с органите, обществеността и лицата, които
има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното
предложение; обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС, в т.ч. в
случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9; критериите за оценяване на качеството на доклада
за ОВОС; реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за
ОВОС; мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който
общественото мнение е взето предвид; реда и начина за осъществяване на
наблюдение и контрол по изпълнение на решенията, включително условията и
мерките в тях; съдържанието
и поддържането на регистъра с данни за процедури по ОВОС.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за ОС преди да се премине към изготвяне на такава оценка първо се
прави преценка за необходимост от такава. Нормата на чл. 92 от ЗООС предвижда
ОВОС задължително да
се извършва на
ИП
за дейности и технологии, предвидени в Приложения № 1 и № 2 от Закона, като
сред тях не фигурира промяна в НТП. Съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗООС необходимостта от
извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 се преценява от директора на
съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4,
който се произнася с мотивирано решение. Процесното Решение е издадено
на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за ОС, а именно – с оглед
реализация на правомощието на директора на РИОСВ да прецени необходимостта от
ОВОС.
Според чл. 12 от Наредба за ОС
Докладът за ОВОС се
оформя като единен документ, който включва посочените в ал. 1
съставни части, а според ал. 2, т. 5 като самостоятелно приложение към него се
изготвя и доклад за оценка на
степента на въздействие върху ЗЗ в случаите, когато компетентният орган
е изискал изготвянето на такъв доклад, поради което е извършена
въпросната проверка за допустимост, която е установила противоречие с
горецитираната Заповед, поради което ответникът е счел самото ИП за недопустимо
още на този етап.
Процедурата е стартирала на
осн. чл. 4 и сл. от Наредбата, според които правни норми възложителят е длъжен
да информира писмено компетентните органи– МОСВ/РИОСВ, в най-ранния етап за
своето ИП, като внася уведомление по образец съгласно приложение № 5, каквото е
процесното Уведомление за ИП. Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно
лице обявява предложението на интернет страницата си и уведомява писмено кмета
на съответната община, район и кметство в срок до 3 дни от получаването на
уведомлението. Според чл. 2а, ал. 2 от Наредбата компетентният орган прекратява
процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен
компетентен орган недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи
нормативни или административни актове, като в случая е налице
недопустимост спрямо административен акт – Заповедта на министъра на ОСВ. Процедурата
е прекратена след началото й – подаването на уведомлението, след направените
административни проверки на актове и документи, подробно обсъдени по-горе. Прекратяването
е станало от компетентния орган с решение, съгласно изискванията на чл. 2а, ал.
3 от НОС и решението е изпратено на заявителя в деня на издаването му –
27.05.2022 г.
Процедурата по изменение на
НТП е регламентирана в чл. 78а от ППЗСПЗЗ, според която норма собственикът на
земеделска земя може да подаде заявление до общинската служба по земеделие за
промяна на начина на трайно ползване на имота или на части от него за други
земеделски нужди. Съгласно ал. 2, за имоти с начин на трайно ползване – пасища,
мери и ливади, към заявлението се прилага документ от РИОСВ, в който е
посочено, че за имота няма въведени забрани или ограничения за промяна на
начина на трайно ползване, произтичащи от заповеди за защитени зони по смисъла
на ЗБР и за защитени територии по смисъла на ЗЗТ, или от планове за управление на такива зони и
територии. Именно такъв документ РИОСВ не може да издаде, поради произтичащата
от заповедта на министъра на ОСВ забрана. Въз основа на визираните по-горе
норми актът, с който приключва това производство, не е отказ от издаването на
такъв документ, а Решение за прекратяване на процедурата. Подаването на заявлението по чл.
78а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и отразяването на промените на начина на трайно ползване
се извършва при условията и по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на
възстановената собственост, т.е. при съблюдаване на определена процедура, това не е установяване
на фактическия начин, по който се ползва имотът в определен момент. Затова е
предвидено и че когато
за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри,
установяването на начина на трайно ползване на имота се извършва по реда на ал.
1- 4, отново не чрез установяване на начина, по който имотът се ползва
фактически. Фактическото ползване може да е позволено или непозволено като вид,
да съответства на предназначението на имота или не и може да се променя по
всяко време. От значение е обаче какъв е статутът на НТП, отразен според
класификатора на АГКК и КВС, като в случая този начин на ползване е безспорен –
„ливада“. Според чл. 78а, ал. 6 от ППЗСПЗЗ промяната на начина на трайно
ползване се отразява по реда на Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри – още един мотив за възприемане на тезата, че е
от значение формалното му отразяване и за това, че промяната му изисква спазване
на определена процедура и издаване на определени по вид актове, въз основа на
които се правят изменения по вписаните обстоятелства в горепосочените регистри.
Недопустимостта е от такъв
вид, че е невъзможно да се дадат указания за отстраняването й и срок за това на
заявителя, т.к. самата й същност е недопустима, съгласно забраната на
компетентния орган в имота да се извършва разораване и да се променя начина му
на трайно ползване. Заявителят няма какви действия да извърши, за да отстрани
недопустимостта.
За пълнота на изложението
с оглед гореизложеното, съдът намира за нужно да посочи, че е
без значение за
законосъобразността на оспореното решение е, дали процесният имот е
придобит преди обявяването на защитена зона от мрежата "Натура 2000",
както какво е фактическото положение досежно ползването на имота.
При извършване на проверката
за допустимост на ИП не са налице правни норми, които да предвиждат реализирането
на специална процедура, резултатите от която да се обективират в изрично
регламентирани актове – протоколи, докладни записки и др. Достатъчно е преди
произнасянето с Решение от страна на правоимащия орган да са събрани
доказателства и същите да са приложени в административната преписка по издаване
на окончателния ИАА и същите да установяват наличието на необходимите
предпоставки за това произнасяне, което изискване в случая е спазено.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
Решение на директора на РИОСВ, с което е прекратена процедурата по оценка за
съвместимост с предмета и целите на опазване незащитените зони по отношение на
инвестиционно предложение за промяна в НТП на процесния имот от ливада в нива,
е законосъобразно, като издадено от компетентен орган на основание чл. 2а
от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (НУРИОВОС). Оспореният акт отговаря на
изискванията за форма, спазени са административно-производствените правила,
актът е съответен на материалния закон и целта на закона. Така постановеното
решение на директора на РИОСВ е правилно, тъй като са били налице основания за
недопустимост на исканата процедура по ОВОС за ИП поради противоречие с влязъл
в сила административен акт, въвеждащ забрана за реализиране на такова
изменение.
На ответната страна, предвид изхода на делото и своевременно предявената
претенция, трябва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна
инстанция, а именно – 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК, който размер съдът намира за справедлив с
оглед броя на проведените съдебни заседания, активно участие в изясняване на
спора, сложност на делото от фактическа
и правна страна.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от АПК, настоящият състав на Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба с вх. № СДА-02-1137 от 24.06.2022 г. на С.Н.К.
***, ЕГН: **********, подадена срещу Решение № ВТ-07-П-ОС/2022 от 27.05.2022 г.
за прекратяване на административната процедура на директор РИОСВ – Велико
Търново.
ОСЪЖДА С.Н.К. ***, ЕГН: ********** да заплати на Регионалните инспекции по околната среда и водите – Велико Търново, като юридическо лице на основание чл. 14, ал. 2, във
вр. с ал.1 от ЗООС, деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер
на 150.00 /сто и петдесет/ лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд – Габрово до
Върховен Административен съд.
Препис от Решението да се изпрати на страните, в едно със
съобщенията.
СЪДИЯ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА