№ 248
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично при закрити врати
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901162 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а,
ал. 1 ТЗ.
Производството е инициирано от „П.**“ ЕООД. Твърди се, че дружеството не е в
състояние да заплати фактуриранио му задължение за доставена електрическа енергия към
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, което оспорва да дължи. Твърди, че задълженията за потребена
електроенергия са погасени. Навежда довод, че отказа на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, да отпише тези
задължения, съответно да води преговори за уточняването им и преустановената търговска
дейност го лишава от възможност да заплати претендираната сума. Застъпва теза, че
спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните
задължения, ангажиращо законния му представител да поиска откриване на производство по
несъстоятелност като за начална дата на неплатежоспособността посочва 31.12.2020 г.
Евентуално прави искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителя – адв. Д. от САК,
поддържа молбата при заявеното основание неплатежоспособност.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От счетоводните записвания вещото лице Г. установява, че до 31.12.2013 г.
дружеството е отчитало 342 хил. лв. неразпределена печалба, 620 хил. лв. печалба за
годината, собствен капитал 743 хил.лв., положителни резултати от предходни отчетни
периоди и касова наличност в размер на 1 156 000 лв. През 2014 г. са изплатени дивиденти
1
на едноличния собствен и дружеството му е отдало в заем на едноличния собственик на
капитала и законен представител общо 429500 лв. Вземането към едноличния собственик на
капитала е трансформирано в загуба през 2018 г. От 2016 г. дружеството не отчита дейност,
а разходите се изразяват в начислени амортизации на активите и „извънредни разходи“ при
осчетоводяване на загубата от предоставения заем. Дружеството отчита посоченото в
молбата задължение към „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, идентифицирайки го като налично още към 2016 г.,
както и задължения за данъци, други разчети с бюджета и ведомствата и разчети за
осигуровки общо в размер на 433329,40 лв. Отчетени са дълготрайни материални активи –
магазинно обзавеждане към 31.12.2013 г. на балансова стойност от 12 хил. лв.
На 05.05.2016 г. е издадено постановление на публичен изпълнител при ТД на НАП
- София за налагане на обезпечителни мерки за сума в размер на 674671,91 лв. в това число
лихва 215636,38 лв. и главница от 459035,53 лв.
При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Способността на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския оборот
произтича от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в пари без да се
обезценява видимо тяхната стойност с цел своевременно посрещане на изискуемите
парични задължения. Търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно публичноправно
задължение към държавата или общините, произтичащо от търговската дейност, дължи да
огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от закона значение на съдебния акт съдът е
ангажиран да се увери, че твърдяното влошено състояние действително съществува (арг. от
чл. 621а ТЗ) и е трайно (чл. 631 ТЗ).
Организационната структура на молителя го определя като търговец.
Доверието в търговския оборот се основава на уеднаквени правила за осчетоводяване
на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази
информация, както и периодично да огласява обобщената информация. В този смисъл
счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се
осъществява в съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно
съотношение между активи и пасиви. Доказателствената сила на счетоводната
документация произтича от редовното водене на търговските книги – чл. 55 ал. 1 ТЗ. При
тези обстоятелства своевременно и пълно отразяваните данни в търговските книги, част от
които са и годишните финансови отчети, ползват и самия търговец. В случая не се
установява документална обосновка на трансформирания актив – заем, предоставен на
едноличния собственик, в загуба.
Нормата на чл. 24 ал. 1 ЗСчет. предписва като изискване към финансовия отчет той
да отразява вярно и честно имущественото състояние на предприятието. В тази насока и чл.
26 ал. 1 т. 4 ЗСчет. изисква ефектите от сделки и други събития да се признават в момента
на тяхното възникване. Принципът на предимство на съдържанието пред формата придава
приоритет на относимите към финансовото състояние на дружеството факти и
2
обстоятелства пред документално отразеното им съдържание. При тези правила настоящият
състав приема, че основание за отразяване в баланса са настъпили факти, от които правният
ред извлича причина за разместване на блага. Несъмнено преоценката на актива е
наложителна, но сама по себе си не е достатъчна, за да обоснове настъпило събитие,
обосноваващо отписаното вземане. Необходими са изрично документирани факти и
обстоятелства, препятстващи възможността да се очаква, че вземането може да бъде
събрано. По тези съображения настоящият състав приема, че липсващата документална
обосновка на заличеното вземане към едноличния собственик и законен представител на
дружеството не съответства на описаните вече принципи, налагащо игнориране на този
запис и анализ на имущественото състояние при отчитане и на отписания актив.
Същевременно по делото се установяват удостоверени с изпълнителни листа
вземания в полза на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и доколкото в настоящото производство молителят не се
позовава на обстоятелства, които да водят до тяхното последващо погасяване, те следва да
бъдат отчетени въпреки заявеното оспорване – установеното по съдебен ред вземане
ангажира предприятието да го зачете и съответно да го огласи независимо от субективната
представа у търговеца дали дължи сумата, каквото се установява от заключението на вещото
лице и да е сторено. Ето защо очертания спор в молбата за иницииране на настоящото
производство не е меродавен.
Съдът приема, че с оглед принципа на начисляване освен отразените в
счетоводството и възприети от експертизата размери на задълженията за главница по
публичните задължения наложително е отчитане и на междувременно формираните
задължения за лихви. Тъй като това вземане произтича от закона при наличие на изискуема
главница, липсащото доброволно изпълнение ангажира задълженото лице да отчете и така
възникващия пасив. Правилата легитимират органа по принудително изпълнение да
определя размера на акцесорното вземане за лихва, поради което настоящият състав
възприема за меродавен периодично отразявания размер на лихвата от публичния
изпълнител.
Според установеното от вещото лице считано от 2016 г. дружеството не отчита
дейност. Същевременно още към 05.05.2016 г. начислените публични задължения са в общ
размер от 674671,91 лв. Вещото лице не е установило основание за коригиране на отразения
в баланса размер на отчетените публични задължения към 31.12.2016 г. общо на стойност
398 хил лв., но и не се установява паричен поток, обезпечаващ погасяване на формираното
към средата на 2016 г. задължение за законна лихва. При тези съображения съдът приема, че
отразеното и от длъжника задължение по ревизионния акт, индивидуализирано по
основание и размер касае, единствено главница на публични задължения. Дори да се приеме,
че вписванията отразяват действителния обем на публичните задължения за главница, те са
лихвоносни. Произтичащата от закона лихва формира задължение за данъчнозадълженото
лице, поради което и обективно рефлектира върху финансовото му състояние. Ето защо и с
оглед принципа на начисляване (чл. 26 ал. 1 т. 4 ЗСчет.) вярното и достоверно отразяване на
резултата от дейността е невъзможно без остойностяване и на това задължение. При
3
отсъствието на данни за приходи от осъществявана дейност през 2016 г. отчетеният актив
не е бил достатъчен, за да покрие изцяло произтичащите от търговската дейност на молителя
изискуеми парични задължения, а преустановената дейност още от 2016 г. изключва
възможността това състояние да бъде определено като временно. При тези съображения
съдът приема, че заявената от молителя неплатежоспособност е била налице още към
31.12.2016 г., която дата следва да бъде обявена с решението и за начална.
По делото липсват обективни данни, обосноваващи извод за предхождащо
31.12.2016 г. състояние на свръхзадълженост, поради което производството по
несъстоятелност следва да бъде открито при хипотезата на неплатежоспособност. Тъй като
липсват обективни данни за предхождащо установената дата състояние на свръхзадълженост
изследването и на това основание остава безпредметно
Развитието на производството по несъстоятелност предпоставя възможност за
посрещане на съпътстващите го разноски. Молителят твърди, че не разполага с парични
средства, а събраната от вещото лице информация не разкрива налично имущество,
обезпечаващо посрещане на началните разноски в производството.. Не се установява да е
осигурена и определената сума за посрещане на първоначалните разноски въпреки даденото
указание към кредиторите, огласено на 10.11.2021 г.. и в поддържаната от Министерство на
правосъдието „Информационна система за производство по несъстоятелност“ При тези
обстоятелства дружеството следва да бъде обявено в несъстоятелност, а производството да
бъде спряно.
По разноските
По делото е представено доказателство за внесена държавна такса за производството,
поради което и няма основание това публично задължение да бъде възлагано в тежест на
масата на несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.**“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „П.**“ ЕООД, ЕИК *******..
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА на търговското предприятие.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.**“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „П.**“ ЕООД,
ЕИК *******.
4
СПИРА производството по т.д. № 1162/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
VІ-13.
УКАЗВА на кредиторите на „П.**“ ЕООД, ЕИК *******, че при непоискано
възобновяване на производството в едногодишен срок, считано от датата на обявяване на
решението в търговския регистър и недоказано имущество, годно да осигури посрещане на
началните разноски, определени на 4000 лв., производството ще бъде прекратено, а
търговецът – заличен от регистъра.
Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в
търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5